№ 270
гр. Русе, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20224520105759 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Ищцата В. И. С. от гр.Русе чрез редовно уведомен процесуален представител
твърди, че на 28.02.2012г., РРС издал изп. лист срещу нея по ч.гр.д. № 1353/2012г. в полза
на „ОББ” АД-гр.София за събиране на посочени в ИЛ суми. Въз основа на изп. лист,
заявителя подал молба и било образувано изп. дело № 534/2012г. по описа на ЧСИ с рег. №
831 и район на действие-РОС. По силата на договор за цесия вземането било прехвърлено
на „Еос Матрикс” ЕООД, което дружество било конституирано като взискател по
изпълнителното дело, считано от 25.02.2018г. Счита, че по изп.дело са предприемани
валидни изпълнителни действия до 28.11.2018г., когато бил извършен опис на движими
вещи. Заявява, че следващото изп.действие-запор на трудово възнаграждение от 22.11.2021г.
е невалидно, т.к. изп.производство е прекратено по силата на закона/чл.433, ал.1, т.8 ГПК/,
считано от 28.11.2020г., т.к. взискателя не е поискал извърщване на изп.действия в
продължение на 2 години.
Счита, че вземането не се дължи от ищцата, поради неизвършване на изпълнителни
действия в продължение на 2 години. Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите от 7 406.18 лв.-главница,
809.03 лв.-договорна лихва, 1 089.96 лв.-наказателна лихва и 689.09лв-разноски по изп.д. №
534/2012г. по описа на ЧСИ с рег. № 831 и район на действие-РОС, образувано въз основа
на ИЛ, издаден по ч.гр.д. № 1353/2012г. по описа на РРС.Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
претенциите. Твърди, че давността по отношение на исковите суми не е изтекла, тъй като в
1
хода на изп. производство са извършвани надлежни действия по изпълнението, който са я
прекъсвали.Счита и че перемпцията е без правно значение за давността. Предвид
изложеното се моли за отхвърляне на исковете.
От фактическа страна:
От ангажираните по делото писмени доказателства- материалите по цялото изп. д.
№ 534/2012г.се установява, че на 28.02.2012г. по ч. гр. д. № 1353/2012г. по описа на РС-
Русе срещу длъжника В. И. С. са били издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, съгласно които е
осъдена да заплати на „ОББ” АД сумите от 7 406.18 лв.-главница, 809.03 лв.-договорна
лихва и 1 089.96 лв.-наказателна лихва, ведно със законна лихва върху главницата от
23.02.2012г., дължими по договор за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2010г.,
както и сумата от и 689.09лв- разноски по делото. За принудителното удовлетворяване на
вземанията си и въз основа на така издадения изпълнителен лист банката е образувала на
09.05.2012г. изп. дело № 534/2012г. по описа на ЧСИ с рег. № 831 и район на действие-РОС.
По делото са извършвани редица изпълнителни действия. На 29.12.2017г. е бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, получавано от „Мавиди Груп“ЕООД. На
31.01.2018г. между „ОББ” АД , като цедент, и „Еос матрикс“ ЕООД, като цесионер, е бил
сключен договор за прехвърляне на парични вземания, по силата който вземанията на
банката по договор за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2010г. са били
прехвърлени на „Еос матрикс“ ЕООД. По искане на ответното дружество с разпореждане
на ЧСИ от 21.02.2018г. „Еос матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател по изп. дело.
ЧСИ е насрочил опис на движими вещи за 21.11.2018г., за който няма данни да е извършван.
На 22.11.2021г. е наложен запор на трудово възнаграждение на С., получавано от „ДМВ
Петрол“ЕООД.
От правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, според който длъжникът може
да оспорва чрез иск изпълнението само въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
случая, доколкото изпълнителното основание е заповед за изпълнение, то ищецът може да
оспорва вземанията само въз основа на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищцата не
дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства- изтекла
погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случая по
отношение на процесните вземания, които са били установени с влязла в сила заповед за
изпълнение, е приложима петгодишната погасителна давност съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД, предвиждаща че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение има
последиците на съдебно решение- формира сила на присъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение, както и има изпълнителна сила, то разпоредбата на чл.117, ал.2
2
ЗЗД се прилага и по отношение на установените с нея вземания /в т.см. Определение
№60818/15.12.2021г. на ВКС по гр.д.№2482/2021г., IV г. о., Решение №3/04.02.2022г. на
ВКС по гр.д.№1722/2021г., IV г. о. и др./. Погасителната давност е започнала да тече от
влизане в сила на заповедта за изпълнение, което по отношение на ищцата е станало на
12.06.2012г., тъй като видно от материалите по изп.д., същата е подала на 28.05.2012г.
заявление по това дело за доброволно плащане от по 150.00лв. на месец. От изп. дело се
установява, че са извършвани редица изпълнителни действия-налагани са запори на
20.04.2014г., 23.11.2015г.26.01.2016г.,21.10.2017г., 29.12.2017г. На 22.11.2021г. отново е
наложен запор на трудово възнаграждение на С., получавано от „ДМВ Петрол“ЕООД.
Така наложения на 22.11.2021г. запор е прекъснал погасителната давност за
вземанията на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД. Този извод се налага от диспозитива по т.10 от
Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно който „ нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие“ . От датата на така извършеното действие по
налагане на запор/22.11.2021г./, което е прекъснало давността, до датата на подаване на
исковата молба по настоящото дело- 14.11.2022г. не е изтекъл срок от пет години, поради
което вземанията на ответното дружество не са погасени по давност. Предвид горното
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Следва де се отбележи и че неоснователни са твърденията на ищцата, че по изп.
дело била настъпила перемпция на 28.11.2020г., поради което и предприетите след това
изпълнителни действия били невалидни. Във формираната трайна съдебна практика
/Решение №37/24.02.2021г. на ВКС по гр.д. №1747/2020г., IV г. о., Решение №3/
04.02.2022г. на ВКС по гр.д. №1722/2021г., IV г. о., Решение №127/12.07.2022г. по г.д.
№2884/2021г. на ВКС, ІІІ г.о. и мн.др. / е прието следното:
Давността, съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор
или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.“. Прието е още, че перемпцията е без правно значение
за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното
задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители
действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по
3
чл.116, б.“в“ от ЗЗД.
Предвид горното в случая наложения запор от 22.11.2021г. е прекъснал
погасителната давност независимо от настъпилата преди или след това перемпция на
изпълнителното дело.
Ответното дружество не е претендирало и доказало разноски и такива не следва да
му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. С., ЕГН:********** от гр.Р., ул.“Й.Д.“№..,ет.
против „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р. И. М. - Т. иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника
сумите от 7406.18 лв.-главница, 809.03 лв.-договорна лихва, 1089.96 лв.-наказателна лихва и
689.09лв-разноски по изп.д. № 534/2012г. по описа на ЧСИ с рег. № 831 и район на
действие-РОС, образувано въз основа на ИЛ, издаден по ч.гр.д. № 1353/2012г. по описа на
РРС.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4