Решение по дело №2750/2022 на Софийски градски съд

Мотиви към решение по н.ч.д. № 2750 по описа за 2022 г. по описа на
СГС, НО, 32 състав
Постъпила е молба, подадена на основание Конвенцията за
международна правна помощ по наказателноправни въпроси от Обща служба
за изпълнение на наказанията В. – Г. /А./, Кралство Испания, за оказване на
правна помощ посредством привеждане в изпълнение във връзка със съдебно
решение за изпълнение 591/20 Р1J на наложено наказание с присъда
№31/2020г. от 27.02.2022г. на Специализиран съд за дела, свързани с
насилието върху жени В. – Г., Кралство Испания, с която е осъден българския
гражданин Р.Р.Б., роден на ****г. в с.Сатовча, с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес с.Слащен, ул. „**** за извършено престъпление по чл. 172,
ал. 2 от Наказателния кодекс на Кралство Испания, по отношение на
наложеното му наказание 44 дни безвъзмезден труд в полза на обществото.
Към документите, постъпили от Кралство Испания не е приложено
удостоверение съгласно приложение I по чл. 6, пар. 1 по член 4 от Рамково
решение 2008/947/ПВР/ на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане на принципа
на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с
оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции
(Рамковото решение) с оглед на надзора върху пробационните мерки и
алтернативните санкции, както и по чл.6 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване
на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции
(ЗПИИСРРПОУНПМАС). Към молбата са приложени присъда №31/2020г. от
27.02.2022г. на Специализиран съд за дела, свързани с насилието върху жени
В. – Г., Кралство Испания, с която е осъден българския гражданин Р.Р.Б., с
която по отношение на българския гражданин са наложени наказания 44 дни
безвъзмезден труд в полза на обществото, лишаване от право на притежаване
и на носене на оръжие за срок от 16 месеца, забрана да се доближава на по-
малко от 150 метра до дома, работното място и всяко друго място, където се
намира пострадалото от престъплението лице и забрана да комуникира с нея
по какъвто и да е пряк или косвен начин.
В съдебното производство засегнатото с наложената пробационна мярка
лице съгласно чл. 4, т. 8 от ЗПИИСРРПОУНПМАС не се явява, нередовно
призовано, като за него са изискани всички необходими справки. Установено
е последно регистрирано излизане през границата на Р. България на
03.05.2022г., без наличие на данни за последващо завръщане му в страната.
При извършен опит за призоваване на лицето от известния по делото адрес,
съгласно справката за настоящ и постоянен адрес, е установено, че лицето е
напуснало адреса в с.Слащен със семейството си, на който адрес не
пребивават негови близки, според докладна записка от 27.07.2022г. на РУ
МВР Гоце Делчев, постъпилата информация е потвърдена от кмета на
с.Слащен, а именно осъденият от месец май 2022г. е заминал да работи в
Германия, а родителите му са в Испания, където работят, които сведения
1

били потвърдени от съседи на лицето по адресната му регистрация. От
постъпилите сведения с докладна записка от РУ МВР Велинград, постъпила
по делото с писмо от 21.07.2022г., според съпругата на Б., Х.Ю.А., същата
заедно с невръстното им дете се намират в Германия, където живеят и Р.
работи. Х.Ю.А. не е могла да посочи кога ще се върнат в Р.България.
Представителят на СГП изразява становище, че са налице основанията
да отказ по чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.
Съгласно назначения от съда служебен защитник, същият желае
искането да бъде оставено без уважение, позовавайки се на установеното
местоживеене на подзащитния му извън страната и липсата на желание
същият да се върне в Р.България.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по
делото и законоустановените предпоставки за признаване и изпълнение на
съдебен акт съгласно ЗПИИСРРПОУНПМАС, намира за установено
следното.
Производството е по реда на чл. 16 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.
С решение по чл. 2, т. 1 ЗПИИСРРПОУНПМАС - присъда №31/2020г.
от 27.02.2022г. на Специализиран съд за дела, свързани с насилието върху
жени В. – Г., Кралство Испания, по отношение на българския гражданин
Р.Р.Б., роден на ****г. в с.Сатовча са и наложени наказания, между които
неизпълнената пробационна мярка лице съгласно чл. 4, т. 8 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС – наказанието 44 дни безвъзмезден труд в полза на
обществото за деяние, съставляващо престъпление по чл. 172, ал. 2 от НК на
Кралство Испания. Във връзка с присъдата е издадено съдебно решение за
изпълнение 591/20 Р1J, по повод на което е постъпила молбата, по която е
образувано делото.
Решението на осъдилата държава е съдебен акт по смисъла на чл. 2, т.1
от ЗПИИСРРПОУНПМАС (съдебно решение по наказателно дело, с което е
наложена пробационна мярка и е постановено от друга държава членка на
Европейския съюз), което обуславя приложимостта на разпоредбите на
ЗПИИСРРПОУНПМАС. Ето защо са от съществено значение предпоставките
за признаване и изпълнение, предвидени в чл. 14, ал. 4 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС.
Съдът намира, че са налице три от условията за отказ за признаване и
изпълнение на съдебното решение /присъдата/, с което на българския
гражданин Р.Р.Б. е наложена въпросната пробационна мярка 44 дни
безвъзмезден труд в полза на обществото.
На първо място, въпреки че компетентния орган на Кралство Испания е
поканен да представи удостоверение съгласно приложение I по чл. 6, пар. 1
по член 4 от Рамковото решение, то същият не е сторил това в поставения му
срок до датата на съдебното заседание. Поради изложеното съдът намира, че е
налице предвиденото в чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС основание
за отказ за признаване на изпълнението на решението.
На следващо място съдът счита, че е налице и основанието по чл. 15, ал.
2

1, т. 1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, допускащо отказ относно признаването на
изпълнението на решението, свързано с липсата на местоживеене на
осъденото лице на територията на страната и желание на същото да се върне в
нея.
По аргумент от 14, ал. 3 ЗПИИСРРПОУНПМАС съдът признава
решение по чл. 2, т.1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, когато лицето има
местоживеене на територията на Р.България и се е върнало в страната. Тази
хипотеза не е изпълнена с оглед данните за личността за осъденото лице,
което трайно е напуснало страната, видно от справката за регистрираните му
преминавания през границата на страната и събраните сведения от съпругата
му и кмета на с.Слащен. От постъпилата информация от съпругата на
осъденото лице, същото работи и живее със семейството си, включително
маловръстното си дете в Германия, а съпругата му не може да каже дали и
кога ще се завърнат на територията на Република България. Липсват
доказателства за желание на осъденото лице да се завърне на територията на
Р.България с оглед данните, предоставени от съпугата на лицето,
включително за работа, обучение или тъй като е член на семейство на законно
пребиваващо в България лице, съгласно чл. 14 , ал. 4 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС, като случаят не може да бъде квалифициран като
изключителен по смисъла на въпросната разпоредба, след като не се установи
желание за преместване на територията на Р.България с оглед някоя от
посочените по-горе цели. Не са налице доказателства осъденият да е обвързан
и по трудово правоотношение с територията на Р.България, а според
твърденията на съпругата му, лицето е обвързано професионално, полагайки
труд в Германия. Липсват каквито и да е доказателства осъденият и по друг
начин да е обвързан с територията на Р.България с оглед евентуално
съществуващ друг източник на доходи. Осъденото лице дори няма активни
договори с мобилните оператори в страната. Местоживеенето на лицето
представлява фактическата териториална връзка с дадена държава. Под
обичайно местопребиваване на физическото лице се разбира мястото, в което
то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. Съдът приема, че това е така с оглед възприетия критерий за
местопребиваване в Рамковото решение за наличието на законно или
обичайно местопребиваване, т.е. на такова, което не е свързано с
административна процедура по регистрация. В същото рамково решение е
възприет дори критерий за намерение за установяване поради семейни или
лични причини, свързани с обучение. Следователно при определяне на
мястото на пребиваване трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства
от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзка на
лицето с това място или намерението му да създаде такива връзки. В
настоящия случай липсват данни за трудови правоотношения, по които
изпълнението на неговите задължения да е обвързано с територията на
Р.България или данни за създадени трайни семейни връзки на лицето с лица,
живущи на територията на Р.България. Напротив, установи се, че осъденото
лице е изградило трайна професионална връзка в Германия, където полага
3

труд, а също и където е обвързано със семейни връзки със съпругата си и
малолетното си дете. Родителите на осъденото лице също са напуснали
страната и работят в Кралство Испания, съгласно данните от съседи, според
докладната записка по делото. Липсват данни осъденото лице да има желание
да прекъсне установените вече в чужбина трайни връзки и да се завърне в
страната, където да възстанови местоживеенето, да учи, работи или установи
семейни връзки, макар и лицето да е все още с регистриран постоянен и
настоящ адрес на територията на страната.
Освен обсъдените две основания за отказ за признаване на решението,
съдът намира, че е налице и основанието, свързано със срока на
пробационната мярка, който съгласно чл. 15, ал. 1, т. 12 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС предвижда ограничение същият да е не по-малък от
шест месеца. В случая наложената пробационна мярка безвъзмезден труд в
полза на обществото е с продължителност от 44 дни, поради попада под
ограничителния праг за продължителността ѝ.
При наличието на обсъдените три основания за отказ от признаване на
съдебното решение, с което е постановена пробационна мярка, съдът счита,
че не са налице условията за признаването му. На първо място изпълнението
на пробационната мярка в Р.България не би било възможно без наличие на
установено местоживеене на осъденото лице на територията на страната,
доколкото въпросната пробационна мярка е свързана с упражняване на
безвъзмезден труд в полза на обществото. В тази връзка непредставянето на
удостоверението по рамковото решение оставя неизяснени редица въпроси,
свързани със съдебното решение, постановяването му, влизането му в законна
сила, участието на осъденото лице в съдебния процес свързан с издаването му
и изпълнението му. Поради кумулативното наличие на тези основания и
продължителността на срока на пробационната мярка под законовото
ограничение, молбата за признаване и изпълнение на съдебното решение, с
което е наложено наказание пробация спрямо българския гражданин Р.Р.Б.
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
4

Номер на акта:	531
Дата:	2 август 2022 г. (в сила от 9 август 2022 г.)
Съдия:	Петър Ненчев Славчев

Дело:	20221100202750
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	15 юли 2022 г.

Решение по дело №2750/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите