РЕШЕНИЕ
№ 2895
гр. Варна, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110100844 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С. М. С., ЕГН **********,
действащ чрез адв. М. Т., срещу И. Й. Д., ЕГН **********, действаща чрез адв. М. К., в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване петиторни искове, както
следва:
I. Ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на абсолютното вещно право на
собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, общ. Варна,
находящ се в ***, с площ 700 кв.м., урбанизирана територия за ниско застрояване, номер по
предходен план - ***, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,
*** и осъждане на И. Й. Д., ЕГН ********** да предаде на С. М. С., ЕГН **********
владението върху 48 кв. м. реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на
гр. Барна, общ. Варна, находящ се в ***, с площ 700 кв. м., урбанизирана територия за ниско
застрояване, номер по предходен план - ***, при съседни поземлени имоти с
идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***; и при граници на реалната част: ПИ с
идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, останалата част от ПИ с идентификатор ***,
II. Негаторен иск с правна квалификация по чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата
да преустанови неоснователните си действия, които поддържа и с което пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху собствения си поземлен имот с идентификатор
*** по КККР на гр. Варна, общ. Варна, находящ се в ***, с площ 700 кв. м., урбанизирана
територия за ниско застрояване, номер по предходен план – ***, ведно с построената в
имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.3, като премести оградата на
границата между поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***
на разС.ие от 0,78 м., мерено от най-близката до оградата точка на северния ъгъл на
сградата, както и на разС.ие от 0,93 м, мерено от най-далечната до оградата точка на
източния ъгъл на сградата, приведе същата в съответствие с геодезическото измерване и
съгласно одобрените и влезлите в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, като по
този начин се възстанови отС.ието на оградата от сградата на ищеца с идентификатор ***.*.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е придобил собствеността върху ПИ с
1
идентификатор ***, въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
материализиран в нотариален акт № **, том **, вх. рег. № **от ** г. по описа на СВ-Варна,
като ответницата е собственик на съседния от изток поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр. Варна, по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит на осн. § 4а от ЗСПЗЗ № **, том **, дело № **от **г. по описа на ВРС.
Ищецът излага, че двата имота са преградени с ограда, която в началото на северната
си част откъм пътя е масивна, а в останалата си част е паянтова. През м. юни 2023 г. било
установено от ищеца, че оградата между неговия имот и този на ответницата е изместена,
като с изместването й е отнета площ от имота му. Същата се допирала до сградата в имота
му с идентификатор ***.3, което не съответствало на заснетото от правоспособните лица
към СГКК при одобряване и влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните
регистри, като оградата на границата между двата имота трябвало да има отС.ие от сградата
на ищеца. За да бъде разположена на правилното място, оградата трябвало да бъде
преместена на разС.ие около 0,78 м., мерено от най-близката до оградата точка на северния
ъгъл на сградата, както и около 0,93 м., мерено от най-далечната до оградата точка на
източния ъгъл на сградата, а по дължина на двата имота оградата трябвало да продължава от
уличната регулационна линия (пътя) и да достига до края на двата имота.
Твърди се, че неправомерните действия на ответника се осъществили след влизане в
сила на Кадастралната карта и кадастралните регистри на 23.06.2008 г., съгл. издадената
Заповед на Изпълнителния директор на АГКК, като ищецът е придобил имота след влизане
в сила на Кадастралната карта и кадастралните регистри и отразеното в скицата е
отговаряло на обективното съС.ие към датата на придобиване на имота от ищеца.
Ищецът излага, че поради действията на ответницата е лишен от възможността да
упражнява правото си на собственост спокойно и в пълен обем и е създадена трудност да
минава зад жилищната сграда и да използва тази част от дворното си място.
По същество се моли съдът да уважи предявените искове и присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на исковата
молба, в който не оспорва твърдението, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор ***.
Не оспорва, че ответницата е собственик на ПИ с идентификатор ***.
Ответницата твърди, че е въведена във владение на имота след представяне на
протокол за трасиране, означаване и координиране на граничните точки на ПИ ***, к. р. ***
по плана на новообразуваните имоти на с. о. „***“, землище кв. „***“, одобрен със Заповед
№ РД-1-7707/467/04.12.2002 г. и РД-1-7707/68/11.03.2003 г. на Областен управител на област
Варна. В протокола за трасиране било отбелязано, че са ползвани определящи точки в
координатна система от 1970 г., като оспорва твърдението, че има изменение на КК от
30.12.2015 г. След като ответницата била въведена във владение на имота си на 16.10.1987 г.,
в него изгражда постройка през 1988 г., съгласно издадено разрешение за строеж №
27/16.06.1988 г. от община Варна, и я огражда от всички страни, съгласно протокола за
трасиране. Твърди се, че оградата на имота никога не е била премествана от 1987 г.
Ответницата оспорва представената от ищеца скица на сграда изх.№ 15-716530-03.07.2023 г.
изд. от АГКК, в която е записано, че последното изменение на КККР, засягащо сградата е
със Заповед 18-7592-03.07.2023 г. на Началника на СГКК-Варна.
Твърди се, че ответницата е във владение на имота от 1987 г., когато същият е ограден
и никога не е местила или променяла граници, като сградата на ищеца е построена през 1988
г. и винаги е била на границата между двата имота.
В условията на евентуалност, ответницата се позовава на изтекла в нейната полза
придобивна давност по отношение на процесните идеални части от ПИ ***, на основание
чл. 79 от ЗС. Излага, че е упражнявала владението непрекъснато, явно и необезпокоявано от
никого, поради което с изтичане на десетгодишния давностен срок, считано от 1987 г. до
настоящия момент, е придобила собствеността на имота върху тази част.
По същество моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. М. Т.
поддържа исковата молба и предявените искове.
2
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез М. К. поддържа
писмения отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с първоначалната искова молба; насрещната искова молба
и писмените отговори, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Видно е от приобщения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ № **, том **, дело № *** г. по описа на нотариус при
РС-Варна, че на 17.05.1994 г. И. С. Л. е признат за собственик на недвижим имот,
представляващ МЯСТО с площ 600 кв. м., находящо се в м. ’’***” по плана на гр. Варна,
отредена в зона за земеделско ползване, съставляващо имот пл. № *** по проектоплана за
вилна зона „*** **”, ведно с построената в него „сезонна постройка” със застроена площ 35
кв. м., при съседи: път и имоти №№ ***, **, **и **. При съставянето на нотариалния акт
пред длъжностното лице-нотариус са били представени Удостоверение №1352/1976 г. на
ОбНС-Варна; Разрешение № 13/26.02.1990 г. на ОбНС-Варна; Оценителен протокол от
30.09.1993 г.; Скица № 1098/14.07.1994 г. от Община Варна; Удостоверение № 593/05.05.1994
г. на км. *** и др.
Видно е от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
**, том *, рег. № **, дело № ** г. по описа на нотариус А. М., вписана в НК под рег. № **, с
район на действие РС-Варна, че на 15.09.2004 г. И. С. Л. и М. К. Л. продават на В. И. Й.
следния свой собствен недвижим имот, а именно: МЯСТО с площ 700 кв. м., находящо се в
м. ’’*** ***”, кв. ***, з-ще Варна, представляващо имот № *** по плана на
новообразуваните имоти на м. ’’*** ***”, ведно с построената в него „сезонна постройка”
със застроена площ 35 кв. м. при граници/съседи на имота: имоти №№ *, *, *** и *. Пред
нотаирус при изповядване на сделката са били представени: гореописания нот. Акт № *** г.;
Заповед № 1712/06.12.2004 г. на зам. кмета на община Варна; Скица № 4954/07.12.2004 г. от
община Варна и др.
Видно е от ангажирания нотариален акт № **, том **, рег. № **, дело № ** г. по
описа на нотариус П. П., вписан в НК под рег. № **, с район на действие РС-Варна, че В. И.
Й. и Д. К. Й. продават на „П. П.” ЕООД, своя съсобствен недвижим имот, а именно -
МЯСТО с площ 700 кв. м., находящо се в м. ’’*** ***”, кв. ***, з-ще Варна, представляващо
имот №*** от кадастрален район № *** по плана на м. ’’*** ***”, ведно с построената в
него „сезонна постройка” със застроена площ 35 кв. м., при граници/съседи: имоти №№ **,
**, *** и път. Видно е от приложната част на нотариалния кат, че при съставянето му пред
нотариуса са били представени: нот. акт № *** г.; Скица № 298/09.05.2005 г. от район
Аспарухова и др.
Видно е от представения нотариален акт № **, том *, рег. № **, дело № ** г. по описа
на нотариус А. Г., вписан в НК под рег. № **, с район на действие РС-ВАрна, че на
26.06.2008 г. „П. П.” ЕООД продава на С. М. С. следния свой недвижим имот, а именно -
МЯСТО с площ 700 кв. м., находящо се в м. ’’*** ***”, кв. ***, з-ще Варна, представляващо
имот №*** по плана на м. ’’*** ***”, ведно с построената в него „сезонна постройка” със
застроена площ 35 кв. м., при граници/съседи: имоти №№ ***, ***, *** и път. При
изповядване на сделката пред нотариуса са били представени нот. акт № *** г.; Скица №
771/26.05.2008 г. от район *** и др.
Видно е от приобщеното удостоверение № 35/16.10.1987 г., издадено от
Изпълнителния комитет на Общински народен съвет гр. Варна на И. Й. Д., в изпълнение на
Постановление № 26 на Министерски съвет от 1987 г. и Решение № 19/303-4-3 от 22.09.1987
г. на ИК на ОНС – гр. Варна се предоставя право на ползване върху „ХАВРА” с площ 600 кв.
м., находяща се в з-ще Варна, м. ’’***” по парцеларния план, при граници/съседи: Ат. К., Р.
И.
Видно е от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
§ 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ № **, том ***, дело № *** г. по описа на нотариус при РС-Варна, че
на 18.05.1994 г. И. Й. Д. е призната за собственик на недвижим имот, представляващ
МЯСТО с площ 600 кв. м., находящо се в м.’’*** ***” по плана на гр.Варна, отредена в зона
3
за земеделско ползване, съставляващо имот пл. № *** по проектоплана за вилна зона „***
***”, ведно с построената в него „сезонна постройка” със застроена площ 35 кв. м., при
граници/съседи на имота: път и имоти №№ ***, **и ***. При съставянето на нотариалния
акт са били представени: Удостоверение № 35/16.10.1987 г. на ОбНС-Варна; Строително
разрешение № 27/16.06.1988 г. на ОбНС-Варна; Оценителен протокол от 23.08.1993 г.; Скица
№ 1298/16.05.1994 г. и др.
Видно е от приобщената към материалите по делото заповед № 135/22.03.2004 г. на
зам. Кмета на Община Варна, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на
влязъл в сила ПНИ е наредено И. Й. Д. да придобие правото на собственост при условията
на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот № ***.*** с площ 551 кв.м., при
граници/съседи: имоти №№ ***, ***, *** и ***.
Видно е от представения протокол № 94-БЮ/10.12.2012 г. за въвод във владение на
новообразувани имоти местност Ю***“, Община Варна землище „***“, код по ЕКАТТЕ
10135, че въз основа на влязъл в сила ПНИ, на заверена скица, на заповед № 135/22.03.2004
г. от кмета на община Варна (влязла е сила 14.04.2004 г.), на Нот. акт № *** г., на Протокол
за трасиране от 11.09.2012 г. и на искане от 25.09.2012 г., Й. Й. Д. е въведена във владение на
имот №***.*** с площ от 551 кв. м. по влязъл в сила ПНИ.
По делото е ангажирано и експертно заключение чрез назначената СТЕ. От
заключението на вещо лице инж. Ж. Б. се констатира се, че съществуващото на терен
„преграждение” между имота на ищеца /***/ и имота на ответника /***/ представлява в
едната си част масивна/плътна стена с височина на надземната с част около два метра, която
е изпълнена от бетонови блокчета замонолитени върху подземна бетонова основа, т.е. така
описаното преграждение е неподвижно свързано със земята. В друга част преграждението
представлява стена на масивна сграда в имота на ищеца, която е с идентификатор №
*** същата замонолитена върху подземна бетонова основа, т.е. преграждението е също
неподвижно свързано със земята. В останалата си част преграждението представлява
полумасивна ограда от телена мрежа с височина около 1,50 м. закрепена на метални тръби ф
50 които са замонолитени върху бетонова основа с малка надземна част около 0,30 м, т.е.
така описаното преграждение е също неподвижно свързано със земята. Сегашното
местоположение на „оградата” между двата имота (*** и ***) е установено от нейното
геодезическо заснемане на място. Вещото лице сочи, че така описаната ограда е неподвижно
свързана със земята и предвид на това счита, че тя не е била премествана назад във времето.
Констатира се още от експертното заключение, че между геодезически заснетите граници на
имотите на спорещите страни и кадастралните граници на техните имоти (*** и ***) по
КККР/сегашен вид съществуват различия във всичките географски посоки, като най-
голямото достига до 1,10 м, т.е извън допустимата неточност(0,40 м.). Установява се още, че
между геодезически заснетата „обща ограда” на спорещите страни и общата кадастрална
граница на техните имоти (*** и ***) по КККР/сегашен вид съществуват различия средно
около 0,77м, т.е. също извън допустимата неточност (0,40 м.). Вещото лице сочи, че
„оградата” между двата имота на спорещите страни (*** и ***) - следва да върви по
геодезически заснетата линия, където е съществувала и назад във времето, като допълва, че в
настоящия случай е налице „грешка” в КККР.
От експертното заключение се установява още, че границата по КККР/сегашен вид
навлиза в геодезически заснетия имот с площ 591 кв.м.на ответника, като навлизането е с
ивица, имаща следните параметри: дължина 62 м.; ширина средно 0,77 м. и площ 48 кв. м. и
обратното, констатира се, че геодезически заснетата обща ограда между имотите на
спорещите страни навлиза в имота на ищеца целия с площ 700 кв. м. по КККР/сегашен вид,
като навлизането е със същата ивица, имаща същите посочени по-горе параметри: дължина
62 м.; ширина средно 0,77 м.; и площ 48 кв. м.
Вещото лице е изготвило и комбинирани скици, от които се констатират следните факти:
От комбинирана скица № 1 към настоящата експертиза се установява, че между
общата граница между двата имота № *** (618 кв. м.) и № ***(564 кв. м.) по КП/1983 г., от
една страна, и от друга страна, геодезически заснетата обща граница на двата имота № ***
(669 кв. м.) на ищеца и имот № *** (591 кв. м.) на ответника има съществени различия във
всички географски посоки, като най-голямото е 3,37 м., т. е. извън допустимата неточност
4
от 0,40 м.
От комбинирана скица № 2 към настоящата експертиза се установява, че между
общата граница на двата имота № *** (700 кв. м.) и № *** (551 кв. м.) по КП/1996 г., от една
страна, и от друга страна, геодезически заснетата обща граница на двата имота № *** (669
кв. м.) на ищеца и имот № *** (591 кв. м.) на ответника също има съществени различия във
всички географски посоки, като най-голямото е 1,11 м., т.е. извън допустимата неточност от
0,40 м.
От комбинирана скица № 3 към настоящата експертиза се установява, че между
общата граница на двата имота № *** (700 кв. м.) и № ***( 551 кв. м.) по ПНИ/2003 г., от
една страна, и от друга страна, геодезически заснетата обща граница на двата имота № ***
(669 кв. м.) на ищеца и имот № ***(591 кв. м.) на ответника също има съществени различия
във всички географски посоки, като най-голямото е също 1,11 м., т.е. извън допустимата
неточност от 0,40 м.
От комбинирана скица № 4 към настоящата експертиза се установява, че между
общата граница на двата имота № ***(700 кв. м.) и № ***(552 кв. м.) по КККР/2008
г./начален, от една страна, и от друга страна, геодезически заснетата обща граница на двата
имота № ***(669 кв. м.) на ищеца и имот № ***(591 кв. м.) на ответника също има
съществени различия във всички географски посоки, като най-голямото е също 1,10 м., т.е
извън допустимата неточност от 0,40 м.
От комбинирана скица № 5 към настоящата експертиза се установява, че между
общата граница на двата имота № *** (700 кв. м.) и № *** (552 кв. м.) по КККР/сегашен, от
една страна, и от друга страна, геодезически заснетата обща граница на двата имота № ***
(669 кв. м.) на ищеца и имот № *** (591 кв. м.) на ответника също има съществени различия
във всички географски посоки, като най-голямото е също 1,10 м., т.е извън допустимата
неточност от 0,40 м.
Гореописаното сочи, че различията между сегашните геодезически заснети граници на
имотите на спорещите страни и съответните им граници по плановете за територията водят
началото си още от първия кадастрален план (КП/1983 г.), като такива различия съществуват
понастоящем и спрямо действащата кадастралната карта.
Констатира се още от експертното заключение, че за да бъде постигнато новото
положение, а именно общата граница да съответства на кадастралните граници, следва
оградата да бъде изместена, както следва: откъм улицата – североизточно на 1,02 метра;
северозападния ъгъл на сградата – северно на 0,74 метра; североизточния ъгъл на сградата –
северно на 1,10 метра; откъм дъното – североизточно на 0,50 метра.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от двете
страни свидетели.
В показанията си свид. А. Л. Г. сочи, че е майка на ищеца. Последният закупил имота
през 2008 г. Процесната ограда била построена през 2020 г. Преди да се построи плътната,
каменна ограда от бетонни блокчета на границата между двата имота нямало нищо. Било е
празно, после имало мрежа, след това каменна ограда. Мрежата била поставена около 2017-
2018 г. Оградата пречила на ищеца да използва жилищната сграда. Последният нямал достъп
до задната част на къщата, поради което не можел да я санира в тази част. Ответната страна
на гърба на къщата е построила навес, като за целта са пробили стената на къщата. Този
навес предизвиквал влага; стената била напукана. В момента ищецът нямал достъп до гърба
на къщата.
В показанията си свид. В. И. Й. сочи, че познава имота, доколкото преди това е бил
нейна собственост. Границите между двата имота били такива още отпреди. Тя се била
примирила с тях. Когато купила имота през 2004 г. имала свободен достъп до гърба на
къщата. Нямало е огради. На гърба на къщата бил изграден навес.
В показанията си свид. Ц. П. М. сочи, че се познава с ответницата от 1976 г., вкл. с
нейния съпруг. Първият собственик на имота на ищеца – И. Л. заедно с ответницата и
нейния съпруг около 1980 г. построили вилните сгради в съседните дворни места. Сградата
на И. Л. била построена точно на самата граница с имота на ответницата. Впоследствие са
5
оградили дворните места. Сем. Д. и И. Л. нямали спор за граници, за площи, за огради. На
гърба на сградата на И. Л. ответниците построили и навес. Ищецът нямал достъп до гърба
на къщата си, тъй като тя била точно на границата между двете дворни места, а от двете
страни на къщата на ищеца имало огради, които били построени, още по време на стоежа на
двете вили през 80-те години. Едната част от оградата била зазидана с тухли, замазана, а
другата част била с мрежа на бетонова основа.
В показанията си свид. М. Д. В. сочи факти и обстоятелства, които се преповтарят с
казаното от свид. М..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се
изразява във възможността на собственика да прибегне към използуването на
гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по
действащото право са: ревандикационният по чл. 108 от ЗС, негаторният по чл. 109 от ЗС,
конститутивният по чл. 109а от ЗС и установителният по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за
правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по време на
спора.
В тежест на ищеца по исковете по чл. 108 и 109 ЗС е да установи, че е придобил
правото на собственост върху процесния ПИ на твърдяните в исковата молба придобивни
основания – покупко-продажба, както и че ответницата упражнява фактическа власт върху
претендираната реална част, като упражнява твърдяното неоснователно действие, в резултат
на което се нарушават правата на ищеца, като му се пречи да владее и ползва имота по
предназначение в неговия пълен обем.
В тежест на ответника по исковете по чл. 108 и 109 ЗС е да установи, че упражнява
фактическа власт върху имота на годно правно основание, наличието на основание за
осъществяване на съответните действия върху имота, както и че в продължение на повече от
10 години, считано от 1987 г. е упражнявал върху спорната реална част от имота
законосъобразно владение – явно, спокойно, поС.но, непрекъснато.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор ***, а ответницата е
собственик на ПИ с идентификатор ***.
Съгласно т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС, постановено по т. дело №
8/2014 г., когато се предявява иск за ревандикация на недвижим имот, ищецът винаги има
правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее без основание
от ответника, независимо от това дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта
или не. В тези случаи не липсва годен предмет на защита, ако един юридически акт
определя границите на правото на собственост така, че те да могат да бъдат нанесени в
плана. Притежаваната от ищеца съобразно акта за собственост вещ е самостоятелен
недвижим имот, независимо дали е заснета като такава. Затова искът за ревандикация на
реална част от урегулиран поземлен имот има предмет и е допустим и преди да е проведена
процедура по отстраняването на непълнота или грешка - по административен или съдебен
ред. Да се приеме обратното, означава да се придаде на кадастралната карта
правопораждащо действие, каквото тя няма. Предвидената възможност за придобиване на
реални части от имоти, които не са нанесени като самостоятелни в кадастралната карта /чл.
200, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, реституционните закони/, изисква тези части да могат да са предмет
на самостоятелна защита чрез искове за собственост. Тази защита не може да зависи от
административни процедури, като нанасянето им в плана или в кадастралната карта, или от
предварителното разрешаване на спора по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /чл. 53, ал. 2, изр. 2 от
ЗКИР в първоначалната редакция/.
При произнасянето по предявен иск за собственост съдът следва да вземе предвид
всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество,
които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост. Заснемането на имотите
в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за
последица промени в правото на собственост. Такова действие нямат и плановете,
6
одобрени при действието на ЗУТ, при възприетия от този закон принцип за ненамеса на
администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти. Урегулирането на
имотите е свързано само с устройствения им режим, като вътрешните регулационни
линии следват имотните граници - чл. 17, ал. 1 от ЗУТ. Да се запази невярното
отразяване на границите без взаимното съгласие на заинтересуваните собственици, означава
да се придаде на подробния устройствен план отчуждително действие занапред, каквото по
ЗУТ той няма. Затова, ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота
или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда,
въпреки че претендираната от ищеца част представлява по плана реална част от
урегулирания поземлен имот на ответника, като се извърши преценка дали
кадастралната карта отразява вярно границите на имота.
Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на
поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване
положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта,
като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се
направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната
карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на
доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или
неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на
отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в ТР № 3 от 15.07.1993 г. по
гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на
ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.
За разлика от одобрените дворищнорегулационни планове при действието на ЗТСУ
(отм.), одобрените по ЗУТ планове, включително и подробният устройствен план, нямат
пряко отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ и по волята на
собствениците в хипотезата на чл. 15, ал. 3-6 и чл. 17, ал. 3 - 5 от ЗУТ. Въведеното с чл. 17,
ал. 1 от ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно
имотните им граници, без да се извършва разместване на правото на собственост.
Затова при непълнота или грешка в кадастралната карта и в изработения въз основа
на нея подробен устройствен план, действителният собственик не губи правото си на
собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг имот, за
разлика от случаите на непълнота или грешка в кадастрален план, които са възпроизведени в
изготвен въз основа на него дворищнорегулационен план, без да се спазват правилата на чл.
33 от ЗТСУ (отм.). Това очертава и различието между иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ
(отм.) и иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР в първоначалната
редакция/ и определя възможността искът за собственост, който включва и твърдения за
допуснати непълноти или грешки в кадастралната карта, да може да се предяви
самостоятелно и без да е проведен иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
В конкретния казус се установи по несъмнен начин от експертното заключение, което
съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обектвино, че е налице допусната
грешка в КККР, доколкото кадастралните граници не съответстват на геодезически
заснетите граници от вещото лице, които от своя страна съответстват на имотните граници.
Тази грешка е довела до това, че 48 кв. м. от имота на ответницата Д. с идентификатор по
КККР № *** попада в границите на имота, закупен от ищеца през 2008 г. с кадастрален
идентификатор ***.***. В настоящия случай се установи от показанията на свид. Ц. П. М. и
свид. М. Д. В., които съдът кредитира като преки, логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, взаимно допълващи се и във връзка с експертното заключение, че
жилищната сграда, построена в имота на ищеца още през 80-те години на миналия век от
първия собственик И. Л., е ситуирана на самата граница между двете съседни дворни места,
като гърба на сградата е част от оградата, очертаваща имотните граници, които са и
геодезически заснети от вещото лице инж. Б.. Част от оградата е изпълнена от бетонови
блокчета замонолитени върху подземна бетонова основа и представлява масивна, плътна
стена с височина около 2 метра, а друга част е изпълнена с телена мрежа с височина около
1,50 м., закрепена с метални тръби ф50, които са замонолитени върху бетонова основа с
малка надземна част около 0,30м. Т.е. при строежа на вилната сграда през 80-те години на
7
XX век от първия собственик И. Л. със съгласието на сем. Д., не е било спазено изискването
за отС.ие, въведено със ЗУТ през 2001 г., Раздел IV – „Правила и нормативи за разполагане
на сградите на основното застрояване“. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите,
водени от ищеца, а именно свид. А. Г. и свид. В. Й., в частта, в която и двете сочат, че
оградата в масивната си част била построена през 2020 г., а в полумасивната си част около
2017-2018 г., доколкото същите са дискредитирани от показанията на свид. Ц. М. и М. В.,
вкл. от заключението по изслушаната СТЕ.
Крайният извод на съда е за неоснователност и на двата петиторни иска – по чл. 108
и чл. 109 от ЗС, доколкото се установи по несъмнен начин по делото, че ответницата не
упражнява фактическа власт върху собствената на ищеца реална част от 48 кв. м. от имот с
идентификатор ***, имайки предвид допуснатата „грешка“ в кадастралната карта, довела до
разминаване между имотните и кадастралните граници. Оградата не подлежи на
премахване, тъй като същата е ситуирана на границата между двата поземлени имота, а не в
имота на ищеца. Ограничаването на правото на собственост на ищеца върху вилната сграда
с идентификатор ***, построена на границата между двете дворни места още през 1980 г.,
поради невъзможността му да санира гърба на сградата, заради построения от страна на
ответницата навес, не е предмет на негаторния иск в настоящото производство, поради което
и не подлежи на обсъждане по същество.
Съдът не следва да се произнася и по релевираното от ответницата в условията на
евентуалност възражение за придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, доколкото
вътрешнопроцесуалното условие за това не е сбъднато.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответницата
следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодно разноски съразмерно с
отхвърлената част на исковете, чийто общ размер възлиза на 2 250.00 лева, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от С. М. С., ЕГН ********** против И. Й. Д., ЕГН
********** първоначално обективно кумулативно съединяване петиторни искове, както
следва:
I. Ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на абсолютното вещно право на
собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, общ. Варна,
находящ се в ***, с площ 700 кв.м., урбанизирана територия за ниско застрояване, номер по
предходен план - ***, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,
*** и осъждане на И. Й. Д., ЕГН ********** да предаде на С. М. С., ЕГН **********
владението върху 48 кв. м. реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на
гр. Барна, общ. Варна, находящ се в ***, с площ 700 кв. м., урбанизирана територия за ниско
застрояване, номер по предходен план - ***, при съседни поземлени имоти с
идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***; и при граници на реалната част: ПИ с
идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, останалата част от ПИ с идентификатор ***,
II. Негаторен иск с правна квалификация по чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата
да преустанови неоснователните си действия, които поддържа и с което пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху собствения си поземлен имот с идентификатор
*** по КККР на гр. Варна, общ. Варна, находящ се в ***, с площ 700 кв. м., урбанизирана
територия за ниско застрояване, номер по предходен план – ***, ведно с построената в
имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, като премести оградата на
границата между поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***
на разС.ие от 0,78 м., мерено от най-близката до оградата точка на северния ъгъл на
сградата, както и на разС.ие от 0,93 м, мерено от най-далечната до оградата точка на
източния ъгъл на сградата, приведе същата в съответствие с геодезическото измерване и
8
съгласно одобрените и влезлите в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, като по
този начин се възстанови отС.ието на оградата от сградата на ищеца с идентификатор ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. М. С., ЕГН ********** да заплати
в полза на И. Й. Д., ЕГН ********** сумата в общ размер от 2 250.00 лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9