РЕШЕНИЕ
гр. София, 13 Декември 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на осми
декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 381 описа за 2011 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.49 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът К.И.Б. твърди, че, в
качеството си на едноличен търговец, сключил с ответника договор за заем в средата на 1998 год. за сумата 135 000
лева. Като обезпечение на кредита той заложил вилния си имот, находящ се в
кв.Драгалевци, три трактора, самосвал Татра и три плуга, като стойността на
имуществото обезпечаващо кредита многократно надхвърляла размера на
задължението. Твърди, че погасил кредита предсрочно до края на месец януари 1999 год., чрез
изпълнение на задължение, което трето лице имало към него, което обстоятелство
било укрито от банката. Въпреки погасяването на кредита, банката придобила
владение върху имуществото, послужило като обезпечение на задължението му и
ищецът останал без средства за производство и без доходи, от които да прави
редовно вноски за пенсионното си осигуряване. Отделно от това ответникът завел
производство за несъстоятелност на едноличния търговец на ищеца, като сумите от
продажба на имуществото му не постъпили за изпълнение на задълженията му към
банката. Поради изземването на имуществото му, ищецът бил поставен в невъзможност
да заплаща вноски по фонд ДОО, последната такава била направена за период до
15/4/2004 год., а след тази дата вноски не били правени, поради липса на
средства за производство. Ето защо за периода 16/4/2004 год.-31/12/2010 год.,
ищецът пропуснал да реализира максимален осигурителен доход и да направи вноски за ДОО в размер на общо 130 200 лева,
както следва: за периода 16/4/2004г.-31/12/2004 год. – 9000 лева; за периода
1/1/2005 год.-31/12/2005 год. – 15 600 лева; за периода 1/1/2006 год.-31/12/2006
год.-16 800 лева; за периода 1/1/2007 год.-31/12/2007 год. – 16 800 лева; за
периода 1/1/2008 год.-31/12/2008 год.- 24 000 лева; за периода 1/1/2009
год.-31/12/2009 год. – 24 000 лева и за периода 1/1/2010 год.-31/12/2010 год. –
24 000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати горните суми. Върху
тях претендира и лихва за забавено изпълнение в общ размер на 51 546 лева,
разделена по периоди, както следва: върху сумата 9000 лева за периода 16/4/2004
год.-31/12/2009 год. - сумата от 7650 лева; върху сумата 15 600 лева за периода
1/1/2005 год. - 31/12/2009 год. – сумата от 11 700 лева; върху сумата 16 800
лева за периода 1/1/2006 год. - 31/12/2009 год. – сумата 10 080 лева; върху
сумата 16 800 лева за периода 1/1/2007 год. - 31/12/2009 год. – сумата 7560
лева; върху сумата 24 000 лева, за периода 1/1/2008 год. - 31/12/2009 год. –
сумата 7200 лева; върху сумата 24 000 лева за периода 1/1/2009 год. -
31/12/2009 год. – сумата 3600 лева; върху сумата 24 000 лева за периода
1/1/2010 год. - 31/12/2010 год. – сумата 3600 лева. Ищецът твърди също така,
че от поведението на ответника претърпял
и неимуществени вреди, под формата на стрес, възникнали за ищеца от
безразличието, арогантността и пренебрежението, което ответникът проявил към
него, въпреки че бил изряден платец. Тези вреди ищецът оценява на сумата 1 000
000 лева, която моли ответникът да бъде осъден да му заплати.
Ответникът „П.и.б.“ АД оспорва предявените искове. Твърди,
че липсва противоправно поведение на служители на банката; че при извършване на
дейността си банката е спазвала правилата и процедурите, уредени в закона и
вътрешните си правила, насочени към защита интересите на клиентите. Оспорва
наличието на причинна връзка между удовлетворяването на банката от
предоставените обезпечения и оставането на ищеца без средства за производство.
Определя като голословни твърденията на ищеца за погасяване на задълженията му
към банката.Счита за недоказани твърдените морални вреди и на каквото и да било
увреждане на ищеца. Оспорва по размер исковите претенции. Моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
От фактическа страна, съдът установи
следното:
На 17/3/1998 год. между П.и.б. АД и
ЕТ К. ф.-К.Б. е сключен договор за кредит № ОК-АА-0518, по силата на който
банката предоставила на кредитополучателя сумата 120 000 щатски долара. На
18/3/1998 год. между същите страни е сключен и договор за кредит за сумата
15 000 щатски долара.
Договорът от 17/3/1998 год. е
обезпечен с учреден залог, по силата на договор за залог от 7/4/1998 год., по
силата на който кредитополучателят е заложил в полза на банката три трактора марка Урсус,
модел 1634,производство 1998 год., на стойност 80 000 щатски долара и със
залог, учреден с договор за залог от 5/6/1998 год., по силата на който
кредитополучателят е учредил залог в полза на банката върху товарен автомобил
Татра, модел 148, тип самосвал, рама № *********, двигател № 15Е108149 на
стойност 24 000 германски марки.
На 12/3/1999 год. Б.та е подала
заявление до централния депозитар, за вписване на пристъпване към изпълнение
срещу трите броя трактора и товарния автомобил Татра.
На 19/3/1999 год. ЕТ К. Ф.-К.Б., е
подал писмено искане до П.и.б.за разсрочване на изпълнението на задълженията си
към б.та, по изложените в молбата съображения.
С приемо-предавателен протокол от
26/4/1999 год., колесен трактор Урсус-1634 с фабричен номер 01348 и рег. № ******е
предаден от Оторизиран сервиз Коматсу, по нареждане на К.И.Б., на представители
на П.и.б.АД. Приемо-предавателният протокол е подписан от представител на б.та,
от К.Б. и от представител на сервиза. Съгласно протокол от 19/8/1999 год.,
началникът на охраната на П.и.б.АД е иззел от П.И.Ф.трактор марка Урсус с рег.
№ ******; като в протокола е отбелязано, че тракторът се изземва по договор за
залог от 7/4/1998 год. и поради невръщане на кредит. С протокол за запечатване
на вещ по чл.651 от ТЗ, съставен по изп.д. № 375/2004 год. на 15/4/2004 год.е
запечатан трактор Урсус 1634, с рег. № ******, на ЕТ К. ф.-К.Б. и тракторът е
предаден на отговорно пазене на посоченото в протокола лице.
Два от тракторите с рег. № ******и с
рег. № ******са продадени с договори за продажба от 5/1/2001 год. и предадени
на същата дата на купувача им. Сумите от продажбата са преведени по сметка на
ЦРОЗ и разпределени за погасяване на задълженията на ЕТ. Товарният автомобил
Татра е продаден с договор от 2/3/2001 год. и сумата от продажбата е
разпределена от депозитар при ЦРОЗ.
Синдикът на ЕТ К. ф.-К.Б. е продал
на Д.Х.Н., с договор за продажба от 27/4/2004 год., оформен с нотариален акт №
54, том І, н.д. 51/2004 год., недвижим имот, находящ се в гр.София,
в.з.Симеоново-Драгалевци ІІ част, представляващо УПИ ІІ-513 от кв. № 17 по
плана на гр.София, с площ от 952 кв.м.
С решение от 2/11/2010 год. по т.д.
№ 788/2001 год. на ОС-гр.Враца е прекратено производството по несъстоятелност
на ЕТ К. ф.-К.Б. и едноличният търговец е заличен от търговския регистър.
Съгласно удостоверение изх. №
20-00-1686 от 22/1/2010 год., издадено от НАП-София, последните осигурителни
вноски, направени от ЕТ К. ф.-К.Б., са както следва: по фонд ДЗПО до 29/2/2004
год.; по фонд ДОО – до 15/4/2004 год., по фонд ЗО – до 15/4/2009 год., по фонд
ПКБ – до 31/12/1999 год.. В удостоверението е посочен максималният осигурителен
доход по години за периода 2004 год.-2009 год., който варира от 1200 лева до
2000 лева. Удостоверено е също така, че след 2001 год. от името на ЕТ К. ф.-К.Б.
не са декларирани доходи след 2001 год.
Ищецът страда от заболявания, както следва: аортна
клапна стеноза, коронарна болест, хипертония, захарен диабет тип ІІ, диабетна
полиневропатия и макроангиопатия, варикозни вени на долните крайници, за които
му е определена 96% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ.
Горното се установява от събраните
по делото писмени доказателства, неоспорени от страните и приети от съда.
Правни изводи, въз основа на
приетите за установени факти:
По иска с правно основание чл.49 от ЗЗД: Успешното
провеждане на иска по чл.49 от ЗЗД е обусловено от реализирано противоправно
действие/бездействие, от лице или лица,
на които ответникът е възложил извършването на работа; настъпване на вреди в
тежест на ищеца, които се намират в причинна с противоправното
действие/бездействие. Посочените елементи на фактическия състав не се доказва
да са налице в разглеждания случай.
По противоправното действие/бездействие: За да се
определи дали дадено действие/бездействие на лица, на които ответникът е
възложил извършването на работа е противоправно, е необходимо да се отговори на
въпроса противоречи ли това действие или бездействие на закона. В случая ищецът
твърди да е претърпял вреди от противоправно отнемане на оръдията му на труда,
в резултат на което той не можел да реализира доходи. По делото не са събрани
доказателства, които да обосноват извод за наличие на противоправно поведение
на ответника. Действително МПС, заложени от ищеца в полза на ответната банка,
като обезпечение по сключен договор за кредит, са били продадени от банката по
реда на Закона за особените залози. Продажбата е била реализирана, поради
неизпълнение на задълженията на ищеца за погасяване на задълженията му по
договора за кредит. Твърденията на ищеца, че договорът му за кредит е бил
окончателно погасен преди предприемане на изпълнение срещу заложеното
имущество, не са доказани. По делото не са представени никакви доказателства,
които да мотивират подобен извод.
Ето защо съдът приема, че липсва противоправно
действие на ответната б. и отговорността на ответника за каквито и да е вреди,
настъпили в резултат продажбата на заложеното имущество не следва да бъде
ангажирана.
Независимо от изложеното дотук, ищецът не ангажира
никакви доказателства да е претърпял твърдените имуществени и неимуществени
вреди, като последица от продажбата на заложеното имущество. Настъпването на
тези вреди не може да се предполага от съда, нито пък следва само от изложените
твърдения. По отношение на имуществените вреди, не може да се предполага и
причинно-следствената връзка между липсата на оръдията на труда на ищеца е
нереализирания максимален осигурителен доход, тъй като влияние върху
реализирането на осигурителен доход оказват множество фактори.
Предвид липсата на елементите от фактическия състав за
възникване на отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от твърдения
деликт, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.8 от ГПК ответникът следва да получи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Държавната такса по заведения иск остават за сметка на
бюджета на съда, тъй като ищецът е освободен от задължение за заплащането им.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен от К.И.Б., ЕГН **********,
с адрес *** срещу П.и.б. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
за заплащане на обезщетение за пропуснат реализиран максимален осигурителен
доход за ДОО в размер на общо 130 200 лева, както следва: за периода
16/4/2004г.-31/12/2004 год. – 9000 лева; за периода 1/1/2005 год.-31/12/2005
год. – 15 600 лева; за периода 1/1/2006 год.-31/12/2006 год.-16 800 лева; за
периода 1/1/2007 год.-31/12/2007 год. – 16 800 лева; за периода 1/1/2008
год.-31/12/2008 год.- 24 000 лева; за периода 1/1/2009 год.-31/12/2009 год. –
24 000 лева и за периода 1/1/2010 год.-31/12/2010 год. – 24 000 лева и за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1 000 000 лева, настъпили в резултат от безразличието, арогантността
и пренебрежението на ответника спрямо ищеца във връзка с отнемането на
средствата му за производство.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, предявен от К.И.Б., ЕГН **********,
с адрес *** срещу П.и.б. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
за заплащане на лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди в общ
размер на 51 546 лева, както следва: върху сумата 9000 лева за периода
16/4/2004 год.-31/12/2009 год. - сумата от 7650 лева; върху сумата 15 600 лева
за периода 1/1/2005 год. - 31/12/2009 год. – сумата от 11 700 лева; върху
сумата 16 800 лева за периода 1/1/2006 год. - 31/12/2009 год. – сумата 10 080
лева; върху сумата 16 800 лева за периода 1/1/2007 год. - 31/12/2009 год. –
сумата 7560 лева; върху сумата 24 000 лева, за периода 1/1/2008 год. -
31/12/2009 год. – сумата 7200 лева; върху сумата 24 000 лева за периода
1/1/2009 год. - 31/12/2009 год. – сумата 3600 лева; върху сумата 24 000 лева за
периода 1/1/2010 год. - 31/12/2010 год. – сумата 3600 лева.
ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на П.и.б.АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата
100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: