Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 89
гр. Севлиево, 11.06.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание
на
четиринадесети май
през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА
при
секретаря ВИКТОРИЯ ДРАГОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията БОЖИЛОВА
гр.д. № 1342 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от „Захарни заводи“ АД гр. Горна
Оряховица, с пълномощник юрисконсулт А.Г., против „БойлсФууд Къмпани“ ЕООД гр.
Севлиево.
В исковата молба се твърди, че на 26.01.2018 г. страните по делото са сключили спогодба, по
силата на която ответното дружество се е задължило до 31.12.2018 г. да заплати
и изтегли цялото количество на фактуриран изработен опаковъчен материал,
находящ се в складовете на дружеството-ищец. Ответникът не изпълнил в цялост
задължението си да заплати и изтегли наличната в склада на ищеца изработена от
него стока – опаковки за боб на стойност 894,72 лева. Затова моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 894,72
лева, ведно със законовата лихва за забава, считано от датата, на която е
следвало да изтегли продукцията, съгласно сключената спогодба – 31.12.2018
година, до предявяване на исковата молба – 26.11.209 в размер на 82,27 лева.
Претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на дължимата сума, както и направените по
делото разноски.
В законния месечен срок
ответникът е представил писмен отговор, чрез пълномощника си адвокат И.Б.. В
него предявените искове се оспорват по основание и размер, като на първо място
се твърди, че между страните няма сключена спогодба, а споразумение от
26.01.2018 година. На второ място се твърди, че на 08.05.2019 година ответникът
е получил „Покана за доброволно изпълнение“ с Изх. № 748, отправена до него от
ищеца, с която се иска заплащане на сума, представляваща остатък по цитираното
споразумение. В отговор на тази покана, на 14.05.2019 година, ответникът е уведомил ищеца по телефона, като
в допълнение е изпратил и по електронната поща уведомление до ищеца със следния
текст: „Налице е основателна причина за обстоятелството, че от Вашия склад, в
качеството Ви на кредитор по споразумението от 26.01.2018 година, не е
изтеглено оставащото количество опаковъчен материал. Причината за този факт е,
че оставащото количество /с изключение на 90 кг. от него/ е с качество, което
не позволява неговата търговска реализация. В готовност сме след издадена
фактура от Ваша страна, да получим и заплатим това количество от 90 кг., чиито
характеристики позволяват търговска реализация на произведените от Вас
опаковки“. Ответникът сочи, че в потвърждение на уведомлението му до ищеца,
описано по – горе, ищецът издава Фактура № 0302 от 15.05.2019 година за 90,340
кг. опаковки за леща на стойност 1246 лева с ДДС, като сумата по фактурата е
заплатена от него и съответното количество е изтеглено от склада на ищеца.
Срещу направеното от ответника възражение, че останалото количество от
опаковките е некачествено и не съответства на приложимите стандарти за
опаковка, и до настоящия момент ищецът не е възразил и не е изразил каквато и
да било позиция.
В съдебно заседание по реда на чл. 143 и чл. 145 от ГПК пълномощникът на
ищеца юрисконсулт Г. поясни исковата молба, като заяви, че в размера на
претендираната сума е включен и начисления ДДС. Поясни, че след отправената към
ответника покана има количество, което е изтеглено и заплатено. Заяви, че
поддържа предявените искове, като излага съображения за уважаването им.
Ответникът, чрез пълномощника си
адвокат Б., заяви, че не оспорва факта, че в склада на ищеца е останала стока
/опаковки/ на стойност 894,72 лв., че стойността на опаковките е включена в
предмета на процесното споразумение и че претендираната от ищеца сума е
остатъчната стойност по споразумението. Твърди обаче, че това количество от
намиращи се в склада на ищеца опаковки не отговаря на договореното между
страните качество на изработката, в т.ч. на нормативните изисквания за
употребата им в страната. Затова моли съда да отхвърли предявените искове, като
излага подробни аргументи в подкрепа на искането си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство оригинала на
сключено между страните споразумение от 26.01.2018 г., което не е оспорено от ответника. Съгласно
чл. 1 от същото, с подписване на настоящото споразумение длъжникът – ответник
по делото признава задължението си към кредитора – ищец в размер на 15 360,84
лв., представляващи дължими суми, както следва: 9016,11 лв. представляваща
дължимо възнаграждение за изработени по поръчка на длъжника и доставени му
опаковки, обективирани в посочени данъчни фактури; 6046,83 лв. без ДДС,
представляваща стойността на количеството готова продукция, изработено за
възложителя-ответник, налично към момента на подписване на споразумението в
складовата база на ищеца, както и сумата 297,90 лв. законна лихва за забава
върху главницата по всяка една от фактурите.
В чл. 4 от споразумението страните са се споразумели, че длъжникът се
задължава до 31.12.2018 г. да изтегли цялото количество нефактуриран изработен
опаковъчен материал, наличен в склада на кредитора – ищец, чиято обща стойност
е определена в чл. 2 ал. 2 от настоящото споразумение на 5800 лева без ДДС. В
чл. 2 ал. 2 от споразумението е отразено, че страните се споразумяват цената на
нефактурираната продукция да бъде намалена на 5800 лева без ДДС.
От страна на ответника е представена покана за доброволно изпълнение,
изпратена до него от ищеца, за която ответникът признава, че е получил на
08.05.2019 г. В същата е посочено, че по т. 4 от сключеното между страните
споразумение от 26.01.2018 г. дружеството-ответник има незаплатени задължения в
размер на 2141,14 лв. С цитираната поканата за доброволно изпълнение ищецът е
приканил ответника да заплати дължимата сума в едноседмичен срок от
получаването й, като е уведомен, че след изтичане на срока ищецът ще предприеме
действия за съдебно събиране на вземането си.
Представена е и издадена от дружеството-ищец фактура № 0302/15.05.2019 г. с
получател дружеството-ответник, с предмет опаковки за леща Либра 0,5 кг., с
общо тегло 90,340 кг. на стойност 1246,69 лева с ДДС., за която не се спори
между страните, че е заплатена от ответника.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена
и поддържана в с.з. от вещото лице В.В.. Съгласно заключението й, неизтеглените
количества незаплатени опаковки за боб по 1 кг. – 86,9 кг. на стойност 894,72
лв. с включен ДДС попадат в обхвата на представеното по делото споразумение от
26.01.2018 г.
Заключението не е оспорено от страните и съдът също го кредитира като
обосновано и правилно, тъй като съответства на представените писмени
доказателства и твърденията на страните.
Останалите събрани в производството доказателства не
следва да бъдат обсъждани, тъй като са или неотносими или не са необходими за
установяване на фактите и обстоятелствата от предмета на доказване, с оглед
релевираната искова претенция.
Изхождайки от
съдържанието на цитираното по - горе споразумение между страните по делото,
съдът приема, че постигнатите с него договорки съдържат характеристиките и
правните последици на извънсъдебната спогодба по чл. 365 от ЗЗД – двустранен
възмезден договор, с който страните са уредили взаимоотношенията си по сключен
между тях предходен договор за изработка. Поради това заявената от ищеца
претенция следва да бъде разгледана на плоскостта на договора за
спогодба, а не на договора за изработка, предвид целта на спогодбата – да
изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение. Този извод
се подкрепя от направените от ответника признания на неизгодни за него факти, а
именно – че претендираната от ищеца сума от 894,72 лв. представлява стойността на опаковки,
изработени въз основа на предхождащ извънсъдебната спогодба договор за
изработка между страните по делото, че тази сума е част от предмета на
процесното споразумение, както и че процесната сума за главница представлява
неплатената от ответника остатъчна стойност по споразумението. В същия смисъл е
заключението на изготвената по делото експертиза, а и се установява от
съдържанието на представените от ответника покана за доброволно изпълнение и
фактура – претендираната с исковата молба сума представлява разликата между
сумата по фактура № 0302/15.05.2019 г. и сумата по поканата.
При това положение
неоснователно и неотносимо по предмета на спора е направеното от ответника
възражение за некачествено изпълнение от страна на ищеца, касаещо тази част от
изработената продукция. В настоящото производство не подлежат на изследване
предходните каузални отношения между страните, уредени с договора за
спогодба, а единствено дали е налице изпълнение на валидно поетото задължение
по този договор. Основателността на претенциите, въведени като предмет на
спора, зависи единствено и само от изпълнението на уговорките по това
споразумение, приравнено на договор за спогодба, при който страните са
направили взаимни отстъпки, изразяващи се в частичен отказ от действително
дължимата сума, съгласявайки се, че отразеното в
спогодбата фактическо и правно положение е действителното такова,
каквото го прогласява спогодбата. Спогодбата има значение на юридически факт,
релевантен за спорното право и съдът е длъжен да се съобрази, като зачете
нейния материалноправен ефект. Тя изразява волята на подписалите я
страни да уредят имуществените си отношения и както всеки договор има за страните силата на закон. В този
смисъл са Определение №153 от 25.03.2015 год. по т.д.№2171/2014 год. на 2-ро
т.о на ВКС, както и Определение №575 от 28.09.2011 год. по т.д.№1135/2010 год.
на 1-во т.о на ВКС, в което се излага следното: "Споразумението
от гледна точка на гражданското право включва фактическия състав и правните
последици на извънсъдебна спогодба по чл. 365 ЗЗД. Тя е двустранен възмезден
договор,с който страните прекратяват съществуващ спор или избягват един
възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Отстъпката е частичен отказ от
първоначалното правно твърдение на страната и тя е средство, а не цел на спогодбата. Целта е
да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните.За да се
постигне тази цел спорещите са готови да пожертват действителното правно положение,
като се съгласяват да считат помежду си, че то е било и е такова, каквото го
прогласява спогодбата. Именно за това тя включва в себе си воля за частичен отказ
от съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо
задължение - чл. 365 ал. 2 ЗЗД. Спогодбата цели да изключи
възможността да се оспорва предхождащо я правно положение – Р. по гр.д.№2480/94
год. на ВКС,5-то г.о.“ В настоящият правен спор ответникът оспорва именно
предхождащо спогодбата правно положение, без обаче да навежда възражения за
недействителност на всички или отделни клаузи на договора за спогодба, а
напротив – признава, че е изпълнил частично задълженията си по споразумението,
като е превел на ищеца по-голямата част от дължимата сума, определена в чл. 2
ал. 2 от споразумението от 26.01.2018 г., с изключение на сумата, предмет на
настоящото производство.
С оглед на изложеното предявеният главен иск е
основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска - 28.11.2019 г. до окончателното й изплащане, на
осн. 86 от ЗЗД.
Предявеният иск за
мораторна лихва е акцесорен и уважаването му следва от уважаването на главния
иск. При разглеждането му обаче съдът взема предвид клаузата на чл. 4 от
процесното споразумение и представената от ответника покана за доброволно
изпълнение, която не е оспорена от ищеца, както не е оспорена и посочената от
ответника дата на получаването ѝ - 08.05.2019 г. В чл. 4 от сключената между страните
спогодба е уговорен срок за изтегляне от склада на ищеца на цялото количество
изработен опаковъчен материал – 31.12.2018 г. Така определеният срок за
получаване на изработените вещи обаче не създава задължение за
ответника-длъжник да ги заплати в срок до цитираната дата - така както такова
задължение е възникнало за него съгласно клаузата на чл. 3 от споразумението.
При липсата на определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора, съгласно чл. 84, ал.
2 ЗЗД. Предвид определения от кредитора седемдневен срок за доброволно
изпълнение, изтекъл на 15.05.2019 г., лихва за забава за минал период се дължи
от деня, следващ изтичане на този срок, а именно – от 16.05.2019 г. до датата
на предявяване на иска – 28.11.2019 г. Съдът изчисли размера на дължимата за
посочения период мораторна лихва с помощта на интернет-базираното приложение на
адрес http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp и установи, че същата е в размер
на 48,96 лв., за която сума съдът ще уважи предявения иск, а за горницата над
същата ще го отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответника ще бъдат присъдени сторените от ищеца разноски по делото. Тъй като страната
- ищец е била представлявана от юрисконсулт, размерът на възнаграждението му
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 8 ГПК. Според нея
размерът на това възнаграждение не може да надхвърля предвидения в чл. 37 ЗПП
във вр. с чл. 25 от НЗПП. С оглед правната и фактическа сложност на делото,
съдът намира, че размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да се
определи на 150 лв. Ищецът е направил разноски за депозит за вещо лице в размер
на 250 лв., а при завеждане на делото е внесъл д.т. в размер на 100,00 лева. С
оглед размера, до който са уважени предявените искове направените разноски,
които ответникът ще бъде осъден да му заплати, възлизат на 482,95 лева.
Направените от ответника разноски остават в негова тежест.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА «БОЙЛС ФУУД КЪМПАНИ»
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. ****,
представлявано от управителя С.Г., да
заплати на «ЗАХАРНИ ЗАВОДИ» АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. Горна Оряховица, ул. «**** представлявано от изпълнителния директор В.Р. и член на
УС К.Г., с пълномощник юрисконсулт А.Г., сумата 894,72 лв. /осемстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и две
стотинки/, представляваща остатък от неплатена главница по сключена на
26.01.2018 г. извънсъдебна спогодба между страните,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване
на иска - 28.11.2019
г. до окончателното
й изплащане, на осн. чл. 79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА «БОЙЛС ФУУД КЪМПАНИ»
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. «***,
представлявано от управителя С.Г., да
заплати на «ЗАХАРНИ ЗАВОДИ» АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. Горна Оряховица, ул. «**** представлявано от изпълнителния директор В.Р. и член на
УС К.Г., с пълномощник юрисконсулт А.Г., сумата 48,96 лв. /четиридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 16.05.2019 г. до датата
на предявяване на иска – 28.11.2019 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над тази сума, до пълния предявен размер от 82,27 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА «БОЙЛС ФУУД КЪМПАНИ»
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. «***,
представлявано от управителя С.Г., да
заплати на «ЗАХАРНИ ЗАВОДИ» АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. Горна Оряховица, ул. «Свети Княз Борис I“ № 29, представлявано от
изпълнителния директор В.Р. и член на УС К.Г., с пълномощник юрисконсулт А.Г.,
направените разноски по делото в размер на 482,95лв.
/четиристотин осемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/, на осн. чл. 78
ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: