Р Е Ш Е Н И Е
№ 294 21.03.2023
година град Бургас
Административен съд –Бургас, дванадесети състав, на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет
и трета година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
при секретаря Й. Б., като разгледа докладваното от
съдия Ганева административно дело № 2206
по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на П.Р.Н. ***, к-с
„Меден Рудник“, бл.293, ет.5, с ЕГН **********, против Заповед №653/05.12.2022г., издадена от
Началник на Затвора Бургас, с която на основание 194, ал.2, т.4 от ЗМВР,
чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР,
във вр. с чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, на младши инспектор П.Р.Н. ***, първа
категория, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, както и е предупреден
служителят, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на
наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно
наказание.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречия с материалноправните
разпоредби и груби нарушения на административнопроизводствените правила, довели
до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Оспорва извършването на
нарушението. Излага доводи, че фактическата обстановка, изложена в заповедта,
не кореспондира със събраните по преписката доказателства и не са изложени
мотиви при определяне на наказанието. Моли оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и с адв.Х., която поддържа жалбата. Ангажира гласни доказателства. Моли
заповедта да бъде отменена на основанията, които са посочени в жалбата, както и
да бъдат присъдени сторените по делото
разноски. Представя списък на разноските, както и писмени бележки.
Ответникът –Началник на Затвора Бургас се
представлява от юрисконсулт Г., който оспорва жалбата. Представя
административната преписка. Оспорва жалбата, като сочи, че заповедта е правилна
и законосъобразна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, счита за установено от правна и фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че П.Н., жалбоподател
в настоящото производство, е надзирател
в Затвора Бургас.
На 31.10.2022 г. в деловодството на Затвор
Бургас е получено писмо с вх. №13382/31.10.2022
г. Към писмото са приложени два броя листи снимков материал на коментари във
Фейсбук група „Синдикат на служителите в затворите в България (TUEPB).
Единият от публикуваните под споделената
статия коментари е със съдържание - „пълен тъпаки и е написан от лице с фейсбук профил (с публикувана
профилна снимка) Pavel Nikolov. От профилната снимка и имената на публикацията, се
установява, че съответстват на младши
инспектор П.Р.Н. - надзирател I-ва степен в Затвор Бургас.
Във връзка с публикацията във Фейсбук, със
заповед №575/31.10.2022 г. е назначена комисия, която да извърши проверка по
повод публикацията.
Комисията приключила проверката с изготвена
справка с peг. № 7245/11.11.2022 г. по описа на Затвор
Бургас, с която жалбоподателят е запознат. Комисията е констатирала, че с
публикувания коментар „пълен тъпак “ под
статия на г-н Зарков - министър на правосъдието на Република България, младши
инспектор Н. е нарушил разпоредбите на чл. 3 - „дейността на държавните служители се
осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение“
т. 3
- ,,уважение
и зачитане достойнството и правата на гражданите - уважава достойнството
на всеки човек, както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата и не допуска
предпочитание, предубеждение или предразсъдъци въз основа на раса, произход, етническа и политическа принадлежност, пол, религия, образовате, убеждения,
лично и обществено положение или имуществено състояние; чл. 5 - „Държавният служител съобразява
законността на действията си, които смята да предприеме “ чл. 64 - „в отношенията с колегите си държавният служител
проявява уважение и коректност, като не допуска поведение, което накърнява
достойнството и правата на отделната личност“ и чл. 69 - „държавният служител зачита достойнството и
правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация, както в
служебни помещения, така
и на обществени места“ от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция “Охрана“ към Министерство на
правосъдието, утвърден със заповед №
ЛС-04-4/02.01.2018 г. от министъра на правосъдието, с който служителят е декларирал, че се е запознал на 11.06.2018 г.
Ответникът е констатирал, че
жалбоподателят е нарушил чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - „ неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“,
като за посоченото нарушение се предвижда налагане на дисциплинарно наказание
на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР - „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР“ „ПОРИЦАНИЕ“ за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година.
Във връзка със спазване на процедурата,
на 16.11.2022 г. в 09:55 ч. на мл.
инспектор Н. е връчена покана с peг.№ 7359/15.11.2022 г. от
дисциплинарно-разследващия орган (ДРО) (л.22 от делото), затова че следва да се
яви на 17.11.2022 г. в 15:00 ч. в сградата на Затвор Бургас за запознаване с
обобщената справка. На 17.11.2022 г. жалбоподателят се е явил в сградата на
Затвор Бургас. При явяването си, мл. инспектор Н. е представил пред ДРО молба
от адвокат Г.К., в качеството й на негов пълномощник, за отлагане на действията
по образуваната дисциплинарна проверка, поради служебна ангажираност (л.23). В
тази връзка е изготвена нова покана с peг.№7398/16.11.2022 г. относно явяване
на жалбоподателя и запознаване с изготвената справка. На 22.11.2022 г. в 15.00 часа Н. се е запознал с обобщената
справка.
В установения срок
жалбоподателят е депозирал писмено сведение с рег.№7542/23.11.2022 г. (л.21), в
което отрича авторството на публикацията. Сочи, че първоначално е бил под
стрес, поради което е признал пред ДРО за авторството на публикацията. На
по-късен етап сочи, че няма нищо общо с коментарите, не ги е писал той, не знае
за кого са предназначени и не е сигурен, че изхождат от неговия профил.
С оглед спазване на
процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР на Н. са връчени две покани –едната с рег.№
7567/24.11.2022 г. за изслушване и втора покана с рег.№ 7578/25.11.2022 г. за
даване на допълнителни обяснения или възражения, като в законоустановения срок Н.
не е депозирал възражения.
На 25.11.2022 г. в 11:00 ч. младши инспектор П.Н.
е запознат с изготвената от назначената комисия със заповед № 575/31.10.2022 г.
справка с peг. №
7245/11.11.2022 г., ведно с приложените към нея материали, приети са устните му
обяснения, в които той оспорва извършеното от него нарушение -протокол с peг. № 7577/25.11.2022 г. (л.17 – 18).
Въз основа на
обстоятелствата установени от комисията и обобщени в изготвената от нея справка, началникът на Затвор Бургас е издал
оспорената Заповед №653/05.12.2022г., с която на основание чл.
194, ал.2, т.4 от ЗМВР, чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР и
чл.204, т.3 от ЗМВР, във вр. с чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, на жалбоподателя, е
наложено дисциплинарно наказание "порицание“ за срок от 6 месеца, както и е предупреден служителят, че при
извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще
му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
По искане на жалбоподателя по делото е
допуснат до разпит св.Х.Г. –председател на синдикалната организация на
служителите на ГДИН Бургас. Свидетелят сочи, че е член на синдикалната
организация на служителите, в която членуват около 4000 души. Това е форум на
служителите, като в тази група членуват само служители от затвори или арести,
като всички публикации са достояние само за членовете на групата и публикациите
не са публични.
При така установената фактическа обстановка и при
извършена служебната проверка на основание чл.168, вр. чл.146 от АПК,
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, намира жалбата за допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по предвидения в
закона ред, в предвидената писмена форма и от лице – неин пряк адресат, по
отношение на което е постановено дисциплинарно наказание и за което в този
смисъл заповедта е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са
следните:
Заповед е издадена от компетентен орган –
Началник на Затвора –Бургас. В разпоредбата на чл.15, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС са
определени правомощията на началника на Затвора, като в т.3 е регламентирано
налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, поради което съдът приема, че Началникът
на Затвора Бургас е компетентен да издава заповеди за налагане на наказанието
„порицание“ по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР на всеки от подчинените си служители.
Оспорената заповед е издадена в съответната
писмена форма и съдът приема, че съдържа фактически и правни основания за
издаване. В настоящия случай административният орган е описал в цялост приетата
от него фактическа обстановка.
Дисциплинарното наказание е наложено на
оспорващия в срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР,
като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изпълнено е
изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, а именно преди налагане на дисциплинарното
наказание дисциплинарнонаказващия орган да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая
тази процедура е спазена.
Относно приложението на материалния закон,
съдът съобрази следното:
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа
отговорност. Тя е лична– съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, и следва да се ангажира само при безспорно доказано
дисциплинарно нарушение и неговото авторство. За да бъде доказано
дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно
лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или
бездействие, което то е извършило. От обективна страна следва да се докаже
противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение, а от субективна страна
следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За да е
законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да се
установят посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е
направил правилна преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях.
Безспорно е по делото е, че единият от
публикуваните под споделената статия коментари е със съдържание - „пълен тъпаки и е
написан от лице с фейсбук профил (с публикувана профилна снимка) Pavel Nikolov. От
профилната снимка и имената на публикацията, се установява, че съответстват
на младши инспектор П.Р.Н. - надзирател I-ва
степен в Затвор Бургас.
Жалбоподателят
обаче оспорва авторството на коментара, като сочи, че „всеки друг би могъл да
напише коментар във Фейсбук от негово име“. В тази връзка настоящият съдебен
състав намира за нужно да отбележи, че с протоколно определение от 09.01.2023
г., на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, е указал на ответната страна, че нейна е
доказателствената тежест за доказване на онези факти и обстоятелства, посочени
в оспорения акт като основание за неговото издаване. По преписката липсват
каквито и да било доказателства, от които да се направи безспорен и категоричен
извод досежно авторството на коментара. Ето защо, следва да се посочи, че по
същество органът не доказа относимите към процесното производство факти и
обстоятелства, предвид което оспореният акт се явява материално
незаконосъобразен на това основание.
В мотивите
на Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите е
посочено, че под "престиж на службата" следва да се разбира
авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава
живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства
на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и
свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава.
Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред
може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в
полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска
дейност. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да
застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в
полицейската институция. В случая деянието е станало достояние чрез социалната
мрежа, а това се отразява негативно върху авторитета на МВР като институция, респективно
върху ГДИН, но по делото не е доказано безспорно, че автор на коментара е именно
П.Н., както и че на конкретната дата и час именно той е написал коментара. В
тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в обжалвания акт, включително и чрез експертиза, което не
бе реализирано в рамките на настоящото производство.
Оспорената
в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона –
дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано
дисциплинарно нарушение, авторство и
виновно поведение на жалбоподателя.
Предвид
изложеното съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на материалноправните
разпоредби, регламентиращи предпоставките за налагане на дисциплинарно
наказание, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва
да бъде отменена.
Жалбоподателят
е направил искане за възстановяване на сторените деловодни разноски. При този
изход на спора следва да се уважи претенцията за сумата от 10 лв. - платена
държавна такса и 750 лв. –адвокатско възнаграждение.
Във връзка с направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира за нужно да отбележи, че разпоредбата
на чл. 8, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в приложимата й за случая редакция –ДВ бр.88/4.11.2022г. регламентира, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, по Закона за Министерство на вътрешните работи/ЗМВР/, каквато е и настоящото дело, адвокатското
възнаграждение е 750 лв., поради което и възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е
неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №653/05.12.2022г., издадена от
Началник на Затвора Бургас, с която на основание 194, ал.2, т.4 от ЗМВР,
чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР,
във вр. с чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, на младши инспектор П.Р.Н. ***, първа
категория, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, както и е предупреден
служителят, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на
наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно
наказание.
ОСЪЖДА ГДИН да заплати на П.Р.Н. ***, к-с „Меден
Рудник“, бл.293, ет.5, с ЕГН **********, разноски по делото за настоящата
съдебна инстанция в размер на 760 лева.
На основание чл.211 от ЗМВР решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: