РЕШЕНИЕ
№ ..............
гр.София, 31.05.2018
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 04417 по описа за 2006 год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК
/отм./ вр. чл.26, ал.2 пр. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот: „Ресторант закусвалня“, находящ се в град София,бул.********оформена
с нот. акт № 40,том 64, дело № 17398/06 г., вх.№ 28261 на Службата по
вписванията при АВ, поради невъзможен
предмет; при условията на
евентуалност - по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ вр. чл.26, ал.2 пр. 2 ЗЗД- за прогласяване нищожност
на договора поради липса на съгласие.
В исковата молба ищецът И.А.И. излага твърдения, че
през пролетта на 1999 г. ответникът Й.С.Т. сключил на 12.05.1999 г. със
Столичен общински съвет, като представител на С.О.договор за продажба с
разсрочено плащане на общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско
предприятие, който се използва за стопански цели с предмет недвижим имот
/обособена част от Н.ЕООД/, представляващ: „Ресторант –закусвалня“, находящ се
в град София, ул. ********, със застроена площ 135 кв.м., състоящ се от
търговско помещение и кухня, при посочени съседи и местонахождение. Към датата
на сключване на договора купувачът Й.С.Т. не разполагал с парите необходими му
да извърши плащане на продажната цена и се договорил с ищеца да му предостави
средствата за осъществяване на сделката. Уговорили се, че срещу предоставените
средства И.А.И. ще получи ½ от имота. В изпълнение – сключили
предварителен договор за покупко-продажба на тази част от имота на 12.05.1999
г. Й.С.Т. се задължил да продаде на И.А.И. ½ ид.ч. от имота за сумата 195
000 000 (сто деветдесет и пет милиона ) лева- неденоминирани, която сума
Купувачът се задължил да изплати на Продавача. В съответствие с уговореното в
чл.2, от цитираният договор И.А.И. като Купувач заплатил малко преди
подписването на предварителния договор 69 300 000 лева-неденоминирани на Й.С.Т..
С тези пари Й.С.Т. осъществил плащане по договора със Столичен общински съвет.
Останалата част от цената И.А.И. като купувач се задължил да изплати в срок от
пет календарни години, считано от датата на сключване на предварителния
договор-12.05.1999 г. По твърдения цената била платена дори по - рано от
уговореното в предварителния договор /копия от разписки за извършените плащания
за периода 1999 г. до 2001 г.- общо 10 броя разписки/.
В същия период въз основа на одобрени проекти и други
строителни книжа било издадено от Главния архитект на Район Възраждане, гр.София
Разрешение за строеж № 202/01.11.99 г. за преустройство на обекта „Ресторант-закусвалня“
в „Магазин, кафе - сладкарница, аптека за готови и ЕЛФ/PC/“. В съответствие с
него в периода края на 1999 година - есента на 2000г. било извършено
разрешеното преустройство с малки изменения и имотът ресторант-закусвалня бил
преустроен в три отделни търговски обекта както следва: 1. Магазин-бутик; 2. Аптека
за готови и екстемпорални лекарствени форми /без очни и инжекционни разтвори /
и 3.Магазин за кафе чай, пакетирани захарни изделия, ядки, бутилирани, алкохолни
и безалкохолни напитки. Било издадено Разрешение за ползване № 482/27.10.2000г.
от Дирекция за на Национален строителен контрол. През 2004 г. един от
магазините бил променен от Магазин за кафе, чай, пакетирани захарни изделия, ядки,
бутилирани, алкохолни и безалкохолни напитки в Магазин за облекло и обувки, за
което било получено становище за даване на съгласие за разрешаване ползването
на строежа/приложено/ от служба Пожарна и аварийна безопасност при СДВР и от
СХЕИ /приложено/.
При проведени разговори в началото на 2006 г., с
оглед подготовка на документи в това число оценка и скица за сключването на
окончателен договор продавача Й.С.Т., отказал да изпълни задълженията си по
сключеният предварителен договор и да прехвърли по нотариален ред договорената
и платена от И.А.И. в срок до месец май 2001г. 1/2 идеална част от имота.
Поради това И. образувал в края на януари 2006 г. пред
съда производство за обявяване на предварителния договор от 12.05.1999 г. сключен
между И.А.И. и Й.С.Т. за окончателен, като предявил иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Искането
за допускане на обезпечение било оставено без уважение от съда.
На 15.12.2006 г. по повод проверка на РДНСК София било
установено, че на 19.05.2006 г. Й.С.Т. независимо от поетото към И.А.И.
задължение по предварителния договор е продал имота на лицето Т.Ц.М.,ЕГН-**********.
При осъществяване на сделката Й.С.Т. декларирал пред Нотариуса, че няма сключен
предварителен договор с трето лице за продаваният имот. При направена справка било
установено, че купувачът Т.Ц.М. няма финансови възможности да закупи този имот,
но формално е страна по сделката видно от нотариален акт № 40,Том 64, дело №
17398/2006 г. вх.№ 28261 на Службата по вписванията при АВ/приложен в копие/.
Оспорва, като нищожна сделката сключена между ответниците
Й.С.Т. и Т.Ц.М., поради това че е с невъзможен предмет; при условията на
евентуалност – поради липса на съгласие и излага правни и фактически доводи за
това.
Твърди, че след 2000 г. обект ресторант-закусвалня
не съществува и към датата на сделката 19.05.2006 г. такъв обект не би могъл да
бъде предмет на договора. Въз основа на извършено преустройство по РС №
202/01.11.1999 г. на Гл.архитект на Район Възраждане, СО в имота са били изградени
три самостоятелни обекта: Магазин за бельо-50.4 кв.метра, Аптека-52.9 кв.метра
и Магазин за кафе, чай и др. -26.9 кв.метра.
Твърди, че продавачът по атакуваната сделка е знаел,
че така посочения предмет на сделката – ресторант-закусвалня не съществува,
поради извършеното преустройство, поради което не е изразил валидна воля,
съгласие по сделката за продажбата на този обект.
В хода на процеса е починал на 18.06.2016 г.
първоначалния ищец И.А.И. и на негово място са конституирани с определение от
10.11.2016 г. на основание чл.120 ГПК /отм./ неговите наследници по закон: С.Х.И.
и А.И.И.- негови правоприемници.
В с.з. на 10.05.2017 г. ищците обосновават
претенциите си с излагане на становище, че в конкретния случай липсата на
предмет и липсата на съгласие са обосновани от едни и същи факти. Тъй като няма
предмет на сделката така, не би могло да има обективно и съгласие по
осъществяването на такава сделка, тъй като няма предмет.
Ответникът Й.С.Т. оспорва исковете като
неоснователни. Изразява становище, че за да е налице този така съществен порок
и нищожност на сделката - липса на предмет, то, следва освен предметът на сделката да не съществува
към момента на изповядването му, то същият да не може да възникне като такъв.
Дори и да бъде прието, че има извършвано някакво преустройство, което безспорно
е направено от наследодателя на ищците в настоящото производство, то, знание от
страна на ответника за финализиране на така извършената процедура по преустройство
от страна на ответника не е налице. Оспорва възраженията на ищеца, че сделката
е била сключена при липса на воля, съгласие за нея и настъпване на последиците
й.
Ответникът Т.Ц.М. оспорва исковете като
неоснователни и излага становище по заявените фактически и правни доводи.
Съдът, след като обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и прецени поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства, след като взе предвид
установените с тях от фактическа страна обстоятелства, достигна до следните
фактически и правни изводи.
Страните не спорят и се установява, че на 12.05.1999
г. ответникът Й.С.Т. сключил със Столичен общински съвет на основание чл.35,
ал.1, т.1 от ЗППДОП, договор за продажба с разсрочено плащане на общински
нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие, който се използва
за стопански цели с предмет недвижим имот /обособена част от Н.ЕООД/,
представляващ: „Ресторант –закусвалня“, находящ се в град София, ул. ********,
със застроена площ 135 кв.м., състоящ се от търговско помещение и кухня, при
съседи: от изток- вътрешен двор и вход на жилищната кооперация, от запад – бул.*******,
от север – магазин, от юг-проход“ срещу заплащане на цена по следния начин:
69 290 400 неденоминирани лева, представляващи 30 % от цената
–първоначална вноска, а следващата част от цената – в срок от пет календарни
години, считано от датата, на която бил сключен договора. Към договора била
приложена и схема на плащане на цената по договора /л.15 от делото/. С
допълнително споразумение от 11.05.2001 г. страните договорили промени в начина
на заплащане на цената на имота.
Установява се, че на 12.05.1999 г. ответникът Й.С.Т.,
в качеството на продавач и първоначалния ищец И.А.И., като купувач сключили
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – ½ ид.ч. от
закупения недвижим имот – „Ресторант-закусвалня“, находящ се в гр.София, на ул.*******,
54 със застроена площ от 136 кв.м., състоящ се от търговско помещение и кухня,
за цена 195 000 000 (сто деветдесет и пет милиона ) лева- неденоминирани,която
сума купувачът се задължава да изплати на продавача.
Страните по предварителния договор предвидили, че
окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот ще бъде сключен след
изтичане на петгодишен срок от окончателното изплащане на цената на имота по
договора, сключен между Й.С.Т. и Столичен общински съвет по чл.35, ал.1, т.1 от
ЗППДОП.
Чрез представената служебна бележка от 01.06.2001 г.
/изх.№ ФО-1786/ на Столична общинска агенция за приватизация се установява, че Й.С.Т.
е заплатил стойността на обекта – ресторант-закусвалня възлизаща на сумата
230968 лв. към 21.05.2001 г.
Чрез представената в производството разписка с
посочена дата 30.04.1999 г. се установява и страните не спорят, че Й.С.Т. е
получил от купувача И.А.И. сумата 69300000 лева, представляващи първоначална
вноски за покупка на имота по сключения предварителен договор от 30.04.1999 г.
за обекта – ресторант-закусвалня. Към разписката са приложени и 10 бр. платежни
нареждания и разписки за извършени банкови преводи на сумата в периода 1999
г.-2001 г.
Установява се, че на 01.11.1999 г. било издадено
разрешение за строеж № 201 от СО, Район Възраждане, с което било разрешено на Й.С.Т.
да извърши преустройство на обекта – ресторант-закусвалня в магазин,
кафе-сладкарница, аптека за готови и ЕЛФ на основание одобрен архитектурен
проект.
В производството е представено разрешение за
ползване № 482/27.10.2000 г., издадено от МРРБ, ДНСК за преустроеният обект от
ресторант-закусвалня в магазин-бутик, аптека за готови и екстемпорални
лекарствени форми /без очни и инжекционни разтвори/ и магазин за кафе, чай, пакетирани
захарни изделия, ядки, бутилирани алкохолни и безалкохолни напитки с посочен
собственик Й.С.Т..
В производството се установява, че с договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 81, том І, рег.№
2807, дело № 71/19.05.2006 г., № 40,Том 64, дело № 17398/06г. вх. № 28261 на
Службата по вписванията при АВ на нотариус Е. З. с рег.№ 432 на НК на РБ с
район на действие – района на СРС, ответникът Й.С.Т. продал на ответника Т.Ц.М.,
недвижимия имот, който е закупил от Столичен общински съвет по договора от
12.05.1999 г. и който е предмет на сключения с първоначалния ищец предварителен
договор от 12.05.1999 г. В съставеният нотариален акт имотът е описан като
„Ресторант-закусвалня“, находяща
се на бул.********,гр.София със застроена площ 135 кв.метра,състояща се от
търговска зала,склад кухня и два санитарни възела, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място – УПИ отреден за парцел VІІІ-15 от кв.209, по плана на гр.София,
м.Център-Западно направление, при съседи: от изток- вътрешен двор и вход на
жилищната кооперация, от запад – бул.*******, от север – магазин, от юг-проход“.
Продажбата на имота, според отразената воля на страните в съставения нотариален
акт възлизала на сумата 70000.00 лв., за която е посочено че е била заплатена
от купувача на продавача.
В производството се установява, че на 26.05.2006 г.
бил сключен договор за покупко-продажба на имота, оформен с нот.акт № 71, том №
ІІ, рег.№ 3273, дело № 248/2006 г. на нотариус Д. Т.с рег.№ 041 на НК на РБ с
район на действие – района на СРС, ответникът Т.Ц.М. и неговата съпруга –
ответника М.С.М. продали имота – ресторант – закусвалня на Д.Г.Г. за сумата
76000 лв.
Чрез приложените в производството писмени документи
се установява, че на 11.08.2011 г. е била издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№ 12294/2010 г. по описа на СРС, 49 с-в в полза на
кредитора Б.Л.У. срещу длъжника Д.Г.Г., с която е разпоредено предаване
държането на недвижимия имот – ресторант-закусвалня.
Чрез представената в производството СТЕ на арх.Б.В.
се установява, че извършване на промяна в предназначението на имота от магазин
бутик, аптека за готови и екстемпорални лекарствени форми и магазин за кафе,
чай, пакетирани захарни изделия, ядки, бутилирани алкохолни и безалкохолни
напитки в ресторант-закусвалня е допустима. Според арх.В. съгласно
чл.38, ал.5 от ЗУТ /Закон за устройство на територията/, самостоятелни обекти
за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да
променят предназначението си при спазване на изискванията на чл.185, ал.1,
т.2-4, без съгласието на собствениците в етажната собственост, като не се
допуска наднормено шумово и друго замърсяване, съответно, ако тези условия не
са налице, се спазват изискванията на чл.185, ал.2 и 3, и при двата случая се
спазва чл.38, ал.9 от ЗУТ. Според арх.В., промяна на предназначението на трите самостоятелни обекта
по принцип е възможна и допустима, при спазване на посочените разпоредби с
инвестиционен проект и съответните съгласувания.
Според експерта арх.В. и констатациите на експерта
в.л. Р.П.по приетата СТЕ, описаните три самостоятелни обекта са оформени като
такива с извършено преустройство съгласно издадено Разрешение за строеж № 202
от 01.11.1999 г. и въведени във експлоатация /разрешено ползване/ с Разрешение
за ползване № 482 от 27.10.2000 г.
Представеното по делото Разрешение за строеж №202 от
01.11,1999 г. и Разрешение за ползване № 482 от 27.10.2000г., според СТЕ третират,
преустройство на „ресторант-закусвалня“ в „Магазин - бутик“, „Аптека за готови
и екстемпорални лекарствени форми /без очни и инжекционни разтвори/“ и „Магазин
за кафе, чай, пакетирани захарни изделия, ядки, бутилирани алкохолни и
безалкохолни напитки“ - наименование по разрешение за ползване.
Състоянието на „обекта“ предмет на сделката е
описано в „Предварителен договор за продажба“ като „ресторант - закусвалня,
находящ се в гр. София, ул.„*******“ №54“ със застроена площ от 136 кв.м. и в договор
за продажба на разсрочено плащане на общински нежилищен имот също като „Ресторант - закусвалня“, бул.„*******“
№54“ с разгъната застроена площ от 135 кв.м. Според констатациите на СТЕ,
обекта към датата на сделката - 12.05.1999 г., е представлявал един
самостоятелен обект - „Ресторант - закусвалня“, който в последствие е разделен
на три самостоятелни обекта, които към момента не се ползват.
Според показанията на свидетеля Д.Й.Й.-Г.проект за преустройството
на обекта – ресторант-закусвалня в три подобекта й е бил възложен от И.И. /ищец
по делото/. Първи оглед на имота е бил направен през 1999 г. Собственик на
имота бил Й.С.Т., който също идвал на обекта. Според свидетеля Т. знаел за това
че следва да изготвят проект за преустройство.
Според показанията на свидетеля И.А.И., че през 2006
г. Т.М. ***Б..
При така установеното, съдът намира следното от
правна страна:
В приложното поле на чл.26, ал.2 ЗЗД попада
основанието за нищожност на сделката поради невъзможен предмет. Разпоредбата
въвежда правилото, според което при невъзможност на предмета, сделката е
нищожна. Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към
което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са
вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет
трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са
постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигане на
съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна
поради невъзможен предмет.
Фактическата невъзможност на предмета означава, че
той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може
да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката,
техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е
индивидуално опредЕ. вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице
е начална невъзможност на предмета.
Правната невъзможност на предмета означава, че
за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима
правна пречка
В тежест на страната, която претендира нищожността,
е да докаже осъществяването на опорочаващия факт - че към момента на
постигнатото съгласие съществува непреодолима правна пречка предметът да
възникне - да бъде осъществено обособяването по какъвто и да било начин.
Според дадените разяснения с ТР № 3 от 28.06.2016 г.
по тълк.д. № 3/2014 г., ОСГК на ВКС, правната пречка може да се изразява
в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за
обособяването на обекта. Ако предметът на сделката стане невъзможен след
нейното сключване, при вече породено задължение, сделката подлежи на разваляне
поради невъзможност за изпълнение, която погасява задължението (чл. 89 ЗЗД). За
да не се стигне до невъзможност на предмета, той трябва да е определен или поне
определяем.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД не свързва
нищожността на сделката с неосъществяването или непозволяването на
преустройството, а с неговата фактическа и правна невъзможност. Както е
посочено в дадените разяснения, при възникнал спор за валидност на договора
поради невъзможен предмет, на доказване подлежи опорочаващият факт, че към
момента на постигнатото съгласие предметът вече е невъзможен, тъй като е
погинал или е правно невъзможно да възникне като самостоятелен обект на право
на собственост.
Предмет на спора по настоящето производство, както
бе посочено е действителността на сключената сделка – покупко-продажба на
недвижим имот извършена на 19.05.2006 г. със заявени основания: невъзможен
предмет и при условията на евентуалност - липса на съгласие. В случая,
доколкото нищожност поради невъзможен предмет е основание, което се съдържа в
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, при уважаване на претенцията на това
основание, няма да бъде разгледан другият иск предявен при условията на
евентуалност -за обявяване недействителност на сделката, поради липса на
съгласие чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
Чрез събраните в производството доказателства се установи,
че предмет на атакуваната сделка от 19.05.2006 г. е недвижим имот –
самостоятелен обект с посочено предназначение „ресторант-закусвалня“. Установи
се, чрез издаденото разрешение за строеж от 01.11.1999 г. и Разрешение за
ползване на обекта от 27.10.2000 г., че към момента на сключване на сделката
19.05.2006 г. обектът е бил разделен на три самостоятелни обекти с различно
предназначение - магазин-бутик, аптека за готови и екстемпорални лекарствени
форми /без очни и инжекционни разтвори/ и магазин за кафе, чай, пакетирани
захарни изделия, ядки, бутилирани алкохолни и безалкохолни напитки. Това
обстоятелство обаче не сочи до съществен порок на сделката водещ до нейната
недействителност, тъй като не представлява фактическа или правна невъзможност
за преустройство на трите обекта в
посочения в договора за продажба обект - „ресторант-закусвалня“. Това
обстоятелство се потвърждава от констатациите на експерта по СТЕ – арх.В.. съгласно
чл.38, ал.5 от ЗУТ /Закон за устройство на територията/, самостоятелни обекти
за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да
променят предназначението си при спазване на изискванията на чл.185, ал.1,
т.2-4, без съгласието на собствениците в етажната собственост, като не се
допуска наднормено шумово и друго замърсяване, съответно, ако тези условия не
са налице, се спазват изискванията на чл.185, ал.2 и 3, и при двата случая се
спазва чл.38, ал.9 от ЗУТ.
Твърденията на ищеца, че към момента на сключване на
атакуваната сделка съществува непреодолима правна пречка предметът – ресторант
–закусвалня да възникне - да бъде осъществено обособяването по какъвто и да
било начин останаха недоказани в производството с оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса. Поради това искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По претенцията по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД:
За уважаване на претенцията по чл.26, ал.2, пр.2-ро
от ЗЗД, ищецът следваше да установи по реда на пълно и главно доказване
наличието на основанията за прогласяване на нищожността, респ. че липсва
елемент от фактическия състав на сделката – съгласие у прехвърлителя Й.С.Т. за
сключване на договора за продажба и поради това тя не поражда правно действие.
В случая това са обстоятелства, обосноваващи твърденията на ищеца, че продавачът
не е давал съгласие за продажба на недвижим имот с предназначение ресторант
–закусвалня, доколкото към този момент обектът е бил с друго предназначение –
три самостоятелни обекти с друго предназначение.
Липса на съгласие е налице, когато волеизявленията
/предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете
са направени при „съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване.
Съзнавана липса на съгласие е налице, когато волеизявлението е изтръгнато с насилие
или когато волеизявлението е направено без намерение за обвързване – на шега,
като пример или друга подобна причина. Във всички случай обаче страната, която
се позовава на този порок следва да докаже, че волеизявлението е извършено, но
страната съзнава несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка.
В този смисъл несъвместими се явяват твърденията на
ищеца, от които извежда искането си за прогласяване на нищожност на договора.
Обстоятелството, че предназначението на обекта е било различно от посоченото в
договора за продажба не променя неговата воля и валидно изразено съгласие.
Установените в производството обстоятелства изключват приложението на нормата
на чл.26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД. И това е така, тъй като както бе посочено,
липсата на съгласие е порок, относим към т.нар. „съзнавано несъгласие”.
Последното не се установи да е налице по отношение на продавача по атакуваната
сделка. Поради това искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от И.А.И., поч. в хода на процеса на 18.06.2016 г. и
заместен от своите наследници по закон: С.Х.И., ЕГН ********** с адрес ***,
ж.к.*********и А.И.И., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.***, бл.************, искове
с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД за прогласяване недействителност на договор за покупко-продажба,
оформен с нотариален акт № 81, том І, рег.№ 2807, дело № 71/19.05.2006 г., №
40,Том 64, дело № 17398/06г. вх. № 28261 на Службата по вписванията при АВ на
нотариус Е. З. с рег.№ 432 на НК на РБ с район на действие – района на СРС, с
който Й.С.Т. като продавач е прехвърлил собствеността на купувача Т.Ц.М., върху
следният недвижим имот: „Ресторант-закусвалня“, находяща се на бул.********,гр.София със
застроена площ 135 кв.метра,състояща се от търговска зала,склад кухня и два
санитарни възела, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място – УПИ отреден за парцел
VІІІ-15 от кв.209, по плана на гр.София, м.Център-Западно направление, при
съседи: от изток- вътрешен двор и вход на жилищната кооперация, от запад – бул.*******,
от север – магазин, от юг-проход“, поради невъзможен предмет.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от И.А.И., поч. в хода на процеса на 18.06.2016 г. и
заместен от своите наследници по закон: С.Х.И., ЕГН ********** с адрес ***,
ж.к.*********и А.И.И., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.***, бл.************, искове
с правно основание чл.26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД за прогласяване недействителност на договор за покупко-продажба,
оформен с нотариален акт № 81, том І, рег.№ 2807, дело № 71/19.05.2006 г., №
40,Том 64, дело № 17398/06г. вх. № 28261 на Службата по вписванията при АВ на
нотариус Е.З. с рег.№ 432 на НК на РБ с район на действие – района на СРС, с
който Й.С.Т. като продавач е прехвърлил собствеността на купувача Т.Ц.М., върху
следният недвижим имот: „Ресторант-закусвалня“, находяща се на бул.********,гр.София със
застроена площ 135 кв.метра,състояща се от търговска зала,склад кухня и два
санитарни възела, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място – УПИ отреден за парцел
VІІІ-15 от кв.209, по плана на гр.София, м.Център-Западно направление, при
съседи: от изток- вътрешен двор и вход на жилищната кооперация, от запад – бул.*******,
от север – магазин, от юг-проход“, поради липса на съгласие от страна на
продавача.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: