№ 1244
гр. Перник, 06.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500705 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 439 от 26.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1935/2022 г. Районен
съд - П. е признал за установено на основание чл. 108 от ЗС, във вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК по отношение на М. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. Младен Стоянов 8,
вх. Е, ет. 4, ап. 135 и Л. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. Златоград, бл.3, ет. 6,
ап. 54, че А. Д. М., ЕГН ********** и А. Т. К., ЕГН **********, двамата с адрес гр.
*** са собственици на основание постановление за възлагане на недвижим имот,
издадено от частен съдебен изпълнител А. В., с рег. № 813, с район на действие
Окръжен съд - Перник по изпълнително дело № 1707/2017 г., влязло в сила на
18.06.2021 г. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: гр. ***, намиращ се в сграда № 1 с идентификатор *** по КККР на гр. П., в
поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. П., представляващ жилище,
апартамент, брой нива на обекта 1, с площ по схема 82,97 кв.м., заедно с 4,59% от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, както и
прилежащото мазе № 63 със застроена площ от 8,57 кв.м. и 5,01% ид.ч. от общите
части на мазетата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
имоти с идентификатори № ***.18 и № ***.20, под обекта - имот с идентификатор №
***.15 и над обекта - няма, като е осъдил М. Г. Р. и Л. П. В. да предадат на А. Д. М. и
А. Т. К. владението върху описания недвижим имот - представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК.
С решението на основание чл. 109 от ЗС Районен съд П. е осъдил М. Г. Р. и Л.
П. В. да възстановят състоянието недвижим имот, с адрес: гр. ***, намиращ се в сграда
№ 1 с идентификатор *** по КККР на гр. П., в поземлен имот с идентификатор № ***
по КККР на гр. П. на Изпълнителния директор на АГКК, съобразно предвиждането за
него в технически проект за обект „жилищна сграда на пет етажа“, УПИ XVII-6322, кв.
1
41, кв. Изток, гр. П., одобрен от главния архитект на община П. на 09.11.2007 г. и
строителни книжа, като изградят премахнатите преградни стени, отворят зазиданата
входна врата на апартамента, възстановят местоположението на вратите и на входното
антре и премахнат металната врата от стълбищната площадка, с които преустройства
пречат неоснователно на А. Д. М. и А. Т. К. да ползват собствения им недвижим имот -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. П..
С решението на основание чл. 59 от ЗЗД съдът е осъдил М. Г. Р. и Л. П. В. да
заплатят на А. Д. М., сумата от 2325.00 лв., представляваща обезщетение за
лишаването от ползване на собствения и недвижим имот през периода от 19.06.2021 г.
до 05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 07.04.2022 г. до окончателното плащане, като е
отхвърлил иска за разликата от 10 лв., като неоснователен.
На основание чл. 59 от ЗЗД със същото решение съдът е осъдил М. Г. Р. и Л. П.
В. да заплатят на А. Т. К. сумата от 2325.00 лв., представляваща обезщетение за
лишаването от ползване на собствения му недвижим имот през периода от 19.06.2021 г.
до 05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 07.04.2022 г. до окончателното плащане, като е
отхвърлил иска за разликата от 10 лв., като неоснователен.
С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от М.
Г. Р. и Л. П. В., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд като
незаканосъобразно и неправилно. Твърди се, че Р. и В. придобили процесния
недвижим имот на 25.09.2013 год. по силата на нотариален акт, като в деня на
извършването на покупко-продажбата от нотариуса не били констатирани каквито и да
било вещни тежести върху имотите, като изрично в цитираните актове е посочено, че
недвижимите имоти, предмет на сделките не са обременени с тежести, същите не са
предмет на висящ съдебен спор, свободни от ипотеки, възбрани и вписани искови
молби. Сочи се, че на 21.08.2017 г. са получено уведомление за принудително
изпълнение от ЧСИ А. В., с което М. Р. и Л. В. били уведомени за образуваното
изпълнително дело, по силата на което върху гореописаните недвижими имоти е
насочено принудително изпълнение, изразяващо се в насрочване на опис на
недвижимите имоти, който да се състои на 27.09.2017 год. в 13.00 . С жалбата се
излагат твърдения, че реален опис на процесния имот не е извършван от страна на
ЧСИ, а само и единствено въз основа на представените му от взискателя документи за
собственост по изпълнителното дело. Допълва, че в противен случай, ако бил
извършен реален опис, съдебният изпълнител щял да констатира в протокола за опис,
че процесният недвижим имот е обединен в един с друг съседен недвижим имот, и
същият така е закупен от продавача още на 25.09.2013 год. с нотариален акт № 152, т.
II. per. № 2714, дело № 308 от 2013г. и нотариален акт № 153, т. II, per. № 2715, дело №
309 от 2013г. В продължение се твърди, че така издаденото Постановление за
възлагане на недвижим имот с изх. № 9796/31.03.2021 год. по изпълнително дело №
20178130401707 от ЧСИ А. В. с рег.№ 813, район на действие ОС - гр. Перник е
незаконосъобразно и в противоречие с материалното и процесуално право, поради
факта, че същото е издадено за несъществуващ недвижим имот по реда на ЗУТ и ЗС,
респективно за имот, който реално е различен от недвижимият имот описан фиктивно
с протокола за опис от дата 27.09.2017 год. и съответно посочен фиктивно и в
2
постановлението за възлагане, като е следвало съдебният изпълнител да извърши
реален и сравнителен опис на процесният недвижимим имот, предмет на публичната
продан. На следващо място с жалбата по подробни доводи се сочи, че предявеният от
А. Д. М. и А. Т. К. ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен
и недоказан. Твърди се, че макар ищците да се легитимират като собственици на
процесния имот, то същият не отговаря, съответно не съществува във вида описан в
документите за собственост и не съответства на скицата от АГКК и съгласно
одобрения архитектурен проект на сградата, в съответствие с който е изпълнено
строителството на сградата през период, предхождащ придобиване на собствеността
върху недвижимия имот от ищците, поради което и не може да се приеме, че
упражняваната от ответниците фактическа власт - владение, върху този недвижим имот
е лишена от основание. Намират за неоснователни, както негаторният иск по чл.109 ЗС
- за преустановяване ползването на процесният недвижим имот, описан по - горе и за
премахване, респективно възстановяването на състоянието на имота съобразно
одобрените инвестиционни проекти и строителни книжа на сградата, така и
осъдителният им иск по чл. 59 ЗЗД за присъждането на обезщетение за ползването на
процесния имот. С жалбата се излагат твърдения, че в настоящия случай е налице
неизпълнение на учреденото през 2007 год. право на строеж, като считат, че същото не
е упражнено по смисъла на чл. 67 ЗС. Допълва се, че от правна страна от значение е
фактическото изграждане на сградата, т.е. дали същата отговаря на изискванията за
приемане, че е изграден груб строеж, а не дали това е удостоверено със съответните
актове, като се излагат подробни аргументи в тази насока, включително като се
цитират законови разпоредби и тълкувателни решения. В заключение с жалбата се
твърди, че неправилно първоинстанционният съд е конституирал, като трето лице -
помагач на страната на ищците - ЧСИ А. В., с район на действие ОС - Перник. Сочи се,
че в представеното от същото писмено становище е посочено, че ищцата е придобила
собствеността върху спорния недвижим имот въз основа на постановление за
възлагане след проведена публична продан. Допълва се, че въвод във владение не е
извършен, тъй като предишните собственици са извършили преустройства във
възложения недвижим имот, за които нямат строителни книжа и които фактически го
обединяват със съседния недвижим имот. Считат, че ЧСИ А. В. с рег.№ 813, район на
действие ОС - гр. Перник, неправилно е допуснала до участие в публичната продан на
процесният имот лицето, респективно купувачът А. Д. М., поради факта, че същата
устно заявила, че е адвокат към Адвокатска колегия - П. поради което няма право да
участва в публична продан на територията на Окръжен съд - Перник на основание чл.
490, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 185 от ЗЗД, ал. 1, б. „б", като същата е нямала право да
взема участие в наддаването. Въз основа на подробно изложените съображения за
неправилност на атакуваното решение се моли съда да постанови решение, с което да
отмени първоинстанционният акт, като неправилен, както и да бъдат отхвърлени
исковите претенции на А. Д. М. и А. Т. К. с правно основание основание чл. 108 от ЗС,
чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани. С въззивната жалба не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна - А.
Д. М. и А. Т. К..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор и от М. А., конституиран на
мястото на починалата ЧСИ А. В. като трето лице – помагач на ищците.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
3
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба не е направено искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване
на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка
по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 06.12.2023 г. от 10.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________
4