Номер 387123.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 23.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503068 по описа за 2020 година
Постъпила е частна жалба от К.Г.Х., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Игнатиево, община Аксаково, Варненска област, чрез адв. М.Иванова, против определение
№ 260568/04.09.2020г. по гр.д. № 4123/2020г. на 21-ви състав на ВРС, с което е оставено без
уважение възражението й за неподсъдност на спора на българския съд, по предявените от И.
Д. Г. , ЕГН ********** от гр. Игнатиево, ул. Йордан Енчев №4 в качеството му на баща и
законен представител на детето Д.И.Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 127,
ал. 2 от СК, чл. 143 от СК и чл. 149 от СК.
На първо място намира, че ВРС не е положил усилия да изясни фактите относно
пътуването на детето, местоживеенето му и намерението за установяване на близките.
Вместо това съдът е приел, че детето има обичайно местопребиваване на територията на
България и българският съд ще защити най-добре интереса му, като е базирал извода си на
произволни фактически констатации, част от които и неверни. Така например, невярно е
приетото от съда ,че на 12.07.2019г. ищецът, ответницата и детето са се прибрали в България
от Република Австрия и от този момент детето се отглежда от баща си в гр. Игнатиево. На
тази дата само ответницата е напуснала семейното жилище в Австрия и от този момент
родителите са разделени. Липсат доказателства за извода на ВРС относно 9-месечната
уседналост на бащата и детето в България. Позоваването на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от
СК не може да обоснове съвместното живеене и детето и бащата в България до 03.07.2018г.
Още по-малко такива изводи може да се направи и от осигуряването на бащата в България.
Самият ищец е заявил в хода на социалното проучване, че е работил, работи и има
намерение да работи в Австрия. Подобни данни са заявили и бабата и дядото на детето по
бащина линия. Те са се прибрали за да помагат в отглеждането на детето, понеже не е
посещавало детска градина, но всички смятали да се върнат в Австрия. Налице са данни, че
чак от края на м.февруари 2020г. детето посещава детска градина. Според твърденията в
исковата молба, , представените доказателства и извършеното социално проучване, детето е
пребивавало продължително време в Австрия и там е посещавало детска градина. Пак там
бащата е работил и е бил осигуряван. Там пребивавали и бабата и дядото на детето по
бащина линия, където ползвали подпомагане за хронични заболявания. И майката имала
обичайно местопребиваване в чужбина-Австрия или Германия. Завръщането в страната
свързва със злоупотреба с право да бъде обоснована компетентност на съда в България.
След образуване на сделото, процесуалният представител твърди, че се е свързал по
телефона с майката и тя я уведомила, че в Австрия е водено дело относно родителската
отговорност, за което е била уведомена на адреса си в Германия. Не й е известно развитието
на делото, но е получила документи на немски език, които представя и моли да бъдат
1
преведени. Смята, че делото там е вероятно все още висящо и с предмет идентичен или
сходен с настоящия, както и, че производството в Австрия е образувано по-рано. Позовава
се на разпоредбите на чл. 17 и 18 от Регламент № 2201/2003г. на ЕО.
Моли се да бъде отменено обжалваното определение, както и за прекратяване на
производството, като неподсъдно на българския съд, евентуално за връщане на делото на
ВРС с указания да събиране и изясняване на фактите, както и за последващата им преценка.
В срока за чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И. Д. Г. , ЕГН
********** от гр. Игнатиево, ул. „Йордан Енчев“, № 4, чрез адв. Св.Василева, с който
оспорва частната жалба, като неоснователна. Съдебният акт е правилен, детайлно мотивиран
и законосъобразен.
Безспорно детето Д. е родено във Варна и основно е живяло и живее на посочения в
исковата молба адрес. От 12.07.2019г. И.Г. живее с детето си в гр. Игнатиево. Майката не е
търсила сина си, не е проявила интерес, не е полагала грижи. Майката не е била открита на
постояния й адрес и й е назначен особен представител. От събраните по делото
доказателства и извършеното социлно проучване се налага извода, че обичайното
местопребиваване на детето е в Република България и не може да се направи такъв за
привързаност към Република Австрия, изхождайки от уседналост и визграждане на връзка с
чуждата държава, дори и емоционална, предвид възрастта на детето.
Относно писмените доказателства, за които се твърди, че са актове на чужд съд, не
могат да бъдат кредитирани, докато такива, без да се установи действителното им
съдържание. Защитата също е затруднена. Освен това представените документи не съдържат
дата и подпис на издалото ги лиц;е, не представляват официалнозаверени преписи. Ако
следва да бъдат ценени от съда, намира, че представилата ги страна следва да представи
оригиналите. Ако особеният представител твърди осъществен контакт с майката,
насрещната страна следва да бъде задължена да предостави данни, с оглед личното й
участие.
Моли се обжалваният съдеБен акт да бъде потвърден.
За да се произнесе ВОС има предвид следното от фактическа страна:
Производството по гр.д. № 4123/2020. на 21-ви състав на ВРС е образувано по
исковата молба на И. Д. Г. ЕГН **********, в качеството му на баща и законен
представител на детето Д.И.Д. ЕГН **********, двамата от гр. Игнатиево, ул. „Йордан
Енчев“, № 4, чрез адв. Св.Василева и е насочена против майката на детето К.Г.Х., ЕГН
********** с от гр. Игнатиево, ул. „Йордан Енчев“, № 3, сега с неизвестен адрес, с искане за
предоставяне на родителските права по отношение на детето Д. на него, за определяне на
местоживеенето на детето при него, а на майката да бъде определен режим на лични
отношения, като и майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в
размер на 200.00лв., дължима от една година преди завеждане на иска. Страните живели
съвместно, но Х. няколко пъти напускала семейното жилище, не се интересувала от детето,
изоставяйки го на грижите на бащата, не давала издръжка. Окончателно ги напуснала на
12.07.2019г. По данни на близки се върнала при предходния си съпруг, с когото също имали
родено дете, отглеждано от баща си, а адресът й бил неизвестен. От тогава не е търсила
детето, не се интересувала от него, не се е обаждала ,не е изпращала средства за издръжката
му. Детето се отглежда от своя баща в къща, собственост на неговите родители, находяща се
в гр. Игнатиево, ул. „Йордан Енчев“, № 4, при подходящи битови условия. Той работи на
постоянен трудов договор. Може да разчита на помощта на родителите си и близки. Доходът
на семейството е достатъчен да задоволи нуждите на Д..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от К.Г.Х., ЕГН **********,
2
чрез назначения от съда особен представител адв. Ив.Мадамджиев. Възразил е по
приложението на чл. 210, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, по силата на която са приети за съвместно
разглеждане исковете по чл. 127, ал. 2 от СК от една страна и тези по чл. 143 и чл. 149 от
СК. По отношение на иска с правно осн. чл. 127, ал. 2 от СК оспорва компетентността на
българския съд. Детето е пребивавало продължително време в Република Австрия и поради
което най-вероятно компетентният съд е този в Австрия, където детето е имало установено
пребиваване и социална среда в чужбина. Позовава се на разпоредбите на Регламент №
2201/2003г.
С оглед наведените от ответната страна оспорвания, съдът е постановил обжалваното
определение № 260568/04.09.2020г., с което е оставено възражението за неподсъдност на
спора на българския съд.
Спорният въпрос е кой е компетентният съд-този в България или в Република
Австрия..
Настоящият състав има предвид, че съгласно чл. 52 от Протокола относно условията
и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз, в
сила от 1.01.2007 г., България и Румъния се считат за адресати на европейски рамкови
закони, европейски регламенти и европейските решения, при условие, че те са били
адресирани към всички настоящи държави-членки. Регламентът има общо приложение. Той
е задължителен в своята цялост и е директно приложим във всички държави-членки. Това
означава, че при уредба на дадена материя с регламент, националният съд е длъжен да
приложи съюзното право, тъй като то има върховенство над вътрешноправните норми.
Обосновано и законосъобразно се налага извода, че при разрешаване на въпроса относно
международната компетентност на българския съд да разгледа и реши делото за
предоставяне на родителски права следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 8-15
от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета от 27.11.2003г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност, както и за присъждане на издръжка, съгласно нормата на чл. 3, б.
„г“ от Регламент /ЕО/ № 4/2009г. от 18.12.2008г. относно компетентността, приложимото
право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси,
свързани с ъс задължението за издръжка. Съдът следи служебно за компетентността си и
като установи, че тя не е налице, прогласява, че не е компетентен - чл. 17 от Регламента.
Международната компетентност на по исковете за родителски права /отговорност/ е
уредена в чл. 8-15 на Регламента. В конкретния казус не са налице условията за
международна компетентност на българския съд, посочени в чл. 8-15 от Регламента,
относно родителските права по отношение на деца.
В настоящия казус двамата родители са български граждани, както и детето Д..
Бащата и детето живеят на територията на Република България още преди 21.02.2020г., от
която дата, според удостоверение № 24/24.02.2020г., изд. от Детска градина „Мир“-гр.
Игнатиево детето Д. посещава детската градина.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Регламента, съдилищата на държава-членка са
3
компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има
обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран и
това правило /§ 1/ се прилага при спазването на условията на членове 9, 10 и 12. Правилото
на член 9 от Регламента не намира приложение, доколкото няма твърдения и данни да е
постановено вече в друга държава, включително и Австрия решение за право на лични
отношения с дете, чието изменение да се иска от българския съд. Не намира приложение и
текста на чл. 10 от Регламента, доколкото не се установява по делото да има неправомерно
отвеждане на детето в България, дори и да изказва съмнения, като не представя
доказателства. Нормата на чл. 12, § 3 гласи, че съдилищата на държавите-членки също са
компетентни по отношение на родителската отговорност в производството, което е
различно от това по смисъла на параграф 1 /по молбите за развод/, когато: а) детето има
основна връзка с тази държава-членка и особено по силата на факта, че единият от
носителите на родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази
държава-членка, или че детето е гражданин на тази държава- членка и компетентността на
съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от
носителите на родителска отговорност, към момента на сезирането на съда и е във висш
интерес на детето.
Следва да се приеме, че детето Д. има основна връзка с България и особено по силата
на факта, че то е български гражданин. Висшият интерес на детето също диктува спорът за
родителски права да бъде разгледан от българският съд. В тази връзка настоящият състав
напълно споделя мотивите на първоинстанционното определение и на осн. чл. 272 от ГПК
препраща към тях. Детето е родено в гр. Варна на 06.05.2016г. Няма данни да е живяло
извън семейството си, като от 21.04.2016г. бащата И. Д. Г. има настоящ адрес в гр.
Игнатиево, ул. „Йордан Енчев“, № 4, в жилище, собственост понастоящем на родителите му,
но по отношение на което има запазено право на ползване, според данните от НБД
Население и справка за лицето И. Д. Г. от Сл.по вписванията-Варна. Освен това, видно от
информацията, изпратена на съда от НАП, бащата И. Д. Г. е работил по трудов договор като
опаковчик в „Матрей“ ЕООД-гр. Игнатиево от 07.09.2017г. до 03.07.2018г. До тази дата най-
малко се налага извода, че семейството, включително детето Д. е живяло в Република
България-в гр. Игнатиево и е отглеждано там. Възможно е по-късно да се е установило в
Република Австрия. Дори и детето да е посещавало детска градина там, едва ли е успяло да
се интегрира в социална и семейна страна в Австрия, така, че да придобие ново обичайното
местопребиваване, особено ако майката и настояща ответница К.Г.Х. действително е
напуснала бащата на детето си и него самото на 12.07.2019г. и бащата е разчитал основно
на помощта на своите родители, също български граждани, според справката от НБД
Население, макар и пребиваващи в Австрия при отглеждането му. Този извод се обосновава
с много ниската възраст на детето Д. /2-3 годишен/ по време на пребиваването в Австрия и
сравнително краткият период на престой /около година-година и половина/, преди
завръщането в България, очевидно наложено поради напускане на семейството от майката,
причините за пребиваване в Австрия /обичайно икономически/, географският и семейният
4
произход на родителите, български граждани. Това са обстоятелствата от значение при
определяне обичайното местоживеене по смисъла на чл. 8 и 10 от Регламент № 2201/2003г.,
според цитираното от ВРС решение на Съда /първи състав/ от 22.12.2010г. по дело С-
497/10 PPU. След завръщането в България, детето е било записано и посещавало детска
градина, но при пандемията от Ковид-19 се отглежда от баща си, с помощта на баба си и
дядо си по бащина линия, има избран личен лекар, видно от електронна справка от НЗОК и
бащата, според споделеното от него със социалните работници, работи в строителството.
Дори и да планува семейството връщане в Австрия един ден, понастоящем детето Д. се е
завърнало и живее там, където е обичайното му местопребиваване-в Република България..
Дори и да се приеме, че не може да се определи къде е обичайното местопребиваване
на детето Д. по смисъла на чл. 12 от Регламента, защото няма доказателства кога точно е
заминало за Австрия и кога точно се е върнало в България, то следва да се приложи
правилото по чл. 13 § 1 от Регламента, според което съдилищата на държавата-членка, в
която детето пребивава са компетентни да разгледат делото, или българският съд.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено и делото върнато на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Едва с въззивната частна жалба преупълномощеният от особения представител
адвокат М.Иванова е навел твърдения, че е осъществен контакт с майката на детето-К.Г.Х.,
но не е посочен адрес. Ако е така, би следвало първоинстанционният съд да изследва този
въпрос, като осигури възможност на майката да участва лично или чрез упълномощен от нея
адвокат в производството.
Освен това преупълномощеният от особения представител адвокат М.Иванова е
представил писмени доказателства на немски език, за които се твърди, че са документи по
водено в Австрия, но неприключило до момента дело с идентичен или сходен предмет на
настоящия. Би следвало да бъдат изискани оригиналите или поне четливи и в цялост
преписи на тези документи, съпроводени с превод, според изискванията на чл. 185 от ГПК
или да бъдат преведени за сметка представилата ги страна, за да е възможно преценката на
първоинстанционния съд, дали са налице предпоставките на чл. 18, при посочен адрес или
способ за призоваване на ответницата и дали не са налице предпоставките на чл. 19 от
Регламента, след установяване на съдържанието на представените писмени доказателства,
водено ли е дело между страните дело за родителска отговорност по отношение на детето Д.
и на същото основание, като в случай на установяване на това, бъдат предприети от
първоинстационния съд следващите стъпки, посочени в същата правна норма.
Мотивиран от горното, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260568/04.09.2020г. по гр.д. № 4123/2020г. на 21-
ви състав на ВРС, с което е оставено без уважение възражението на К.Г.Х., ЕГН **********
с постоянен адрес гр. Игнатиево, община Аксаково, Варненска област, чрез адв. М.Иванова,
за неподсъдност на спора на българския съд, по предявените от И. Д. Г. , ЕГН **********, в
качеството му на баща и законен представител на детето Д.И.Д., ЕГН **********, двамата
от гр. Игнатиево, Община Аксаково, Варненска област, ул. „Йордан Енчев“, № 4, искове с
правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143 от СК и чл. 149 от СК.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия, с оглед
мотивите на настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на
съобщението до страните, при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6