РЕШЕНИЕ
№ 260280/11.09.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13454 по описа
на съда за 2019
г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д.И.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу М.С.Ч., ЕГН **********
и Ц.С.Ч., ЕГН **********,*** обективно
кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 45,
ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумите, както следва: 5000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществе вреди, търпени в резултат на нанесени му обиди, псувни, клевети,
заплахи и болки и страдания от нанесените му телесни увреждания, както и сумата
от 202 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва считано от датата
на деянието – 27.01.2018 г. до изплащане на
задължението. Претендират се и сторените по делото разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение.
Ищецът Д.И.Т. твърди в исковата си
молба, че с влязло в сила определение по НОХД № *г., ВРС е одобрено
постигнатото между ответниците и ВРП споразумение, с което М.С.Ч. и Ц.С.Ч. са се признали за виновни
за това, че на 27.01.2018г., в гр. Варна, след поредица от обиди, псувни и явни
закани за унищожаване здравето и живота на ищеца, са му нанесли средна телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане и травматични отоци, разкъсно-контузни
рани в областта на лицето и шията, счупване на носните кости, посредством
физическо насилие – побой, осъществен лично от тях заедно и поотделно, което е
довело до затруднение в дишането, продължително разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Твърди се, че на посочената дата, ищецът и негов приятел имали уговорка
да се видят с ответника М. Ч., като срещата се осъществила пред дома на брат му
Ц. Ч. Възползвайки се от срещата, ищецът решил да поговори с М. Ч.по повод
отправени към Т. псувни в социалните мрежи. В резултат на М. Ч. започнал да се
държи напористо, заявил, че ще прави каквото си иска и ще псува когото си иска.
От своя страна Т. му казал, да не насочва псувните си към неговото семейство.
Към тях се приближил ответникът Ц. Ч., заявявайки на
ищеца да изчезва от квартала му и да не се прави на отворен. Игнорирайки
казаното от последния, Т. продължил разговора си с М.Ч., но брат му отново се
намесил предизвиквайки го с думите „Хайде, удари ме, че да изкарам едни бързи
пари“. Въпреки липсата на последвала реакция на ищеца, Ц.Ч. го блъснал силно в
гърдите, а М. Ч. го ударил с все сила в тила. Извръщайки се към М. Ч. в опит да се защити, ищецът получил втори удар в тила от Ц. Ч..
Ищецът и М. Ч. се сбили и паднали на земята. Започнал да го дере и му бръкнал в
очите, крещейки „Ще те убия, разбра ли, ще те убия“.Ц. Ч. започнал да нанася
удари с юмруци по лицето и главата на ищеца. Приятелят на ищеца се намерил,
отдръпнал Ц. Ч. от Т.. М.Ч. станал от ищеца, но в същото време брат му отново
се нахвърлял върху него и започнал да го удря. Приятелят на ищеца успял да
махне Ц. Ч. от ищеца, който едва тогава се изправил на крака. В този момент
ответникът Ц. Ч. заявил, че е станал хубав бой и си тръгнал заедно с брат си.
Твърди се, че през цялото време на нанесения на ищеца побой, двамата братя не
спирали да крещят, че ще го убият, ща го затрият, както и да ругаят, че „ще му
ебат майката“, наричайки го копеле.
Твърди се, че отправените му обиди, псувни и нанесени телесни увреждания
са се отразили на психиката на ищеца, чието емоционално състояние било сринато,
била уронена честта и достойнството му. В резултат на нанесените телесни
увреждания твърди да е търпял болки и страдания, затруднения в дишането, в
период до края на м. март 2018г. Наред с това се твърди, че към датата на
осъществяване на деянието, ищецът е бил в процес на търсене на работа и активно
се явявал на интервюта в различни корабни компания, предлагащи такава на
пасажерски кораб. Външният му вид, в резултат на нанесените му увреждания, бил
силно отблъскващ за интервюиращите. Именно това твърди да е довело до
невъзможност да получи конкретна оферта от тяхна страна, тъй като работата като
барман е свързана не само с уменията му, но и с външния му вид.
Наред с неимуществените вреди, ищецът твърди, че е претърпял и
имуществени такива, изразяващи се в направени разходи по повод лечението му,
възлизащи в размер на 202 лева – 40 лева за преглед и удостоверение, 120 лева
за дефинишън на глава, 35 лева – такса за преглед, 7 лева – за запис на
диск.
С оглед горното сезира съда с искане за осъждане на ответниците да му
заплатят солидарно обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди, в посочените по-горе размери.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответниците М.С.Ч. и Ц.С.Ч. депозират отговор на
исковата молба, в който изразяват становище за частична неоснователност на
исковете. Оспорват да са отправяли обиди и заплахи към ищеца. Оспорват и
твърдението, че в резултат на нанесените му увреждания ищецът не е можел да
полага труд, доколкото добрият или не външен вид не би могло да е пречка за
осъществяване на трудова дейност.
В проведеното открито съдебно ищецът, чрез адв. Т. поддържа изразеното становище по спора.
Ответниците не се явяват, не се представляват.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна:
От приложеното по делото
НОХД № * г. по описа на ВРС, в частност от споразумение № 366/18.07.2019 г. за
прекратяване на наказателно производство е видно, че ответниците са се признали
за виновни за извършване в съучастие на престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1
вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК, с което на 27.01.2018 г. са причинили на Д.И.Т.
средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота – нарушение в областта на лява и дяна носни клапи, което
обуславя затруднено дишане. На ответниците е наложено наказание
"пробация" с посочени пробационни мерки за година и половина.
Към доказателството по
делото е приет препис от СМЕ изготвена за целите на ДП № * г. по описа на 3-то РПУ, а съгласно заключението ѝ на 27.01.2018 г.
ищецът е получил счупване на носни костици, кръвонасядания в областта на челото
и клепачите на дясното око, травматичен оток и кръвонасядане по гърба на носа,
травамтичен оток , кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по лигавицата на
горната и долната устна, ожулвания в областта на брадата. Заключено е, че установените
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети,
биха могли да бъдат получени при удари с юмруци, по начин посочен от
пострадалия. Констатирани са нарушения в областта на лява и дясна носни клапи,
което е обусловило затруднение в носното дишане довело до постоянно общо
разстройство на задравето, неопасно за живота. За останалите травматични
увреждания е посочено, че са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Като доказателства по
делото са приложени разписка от АИПСМП – Варна от 28.01.2018 г. за извършен
преглед и издаване на удостоверение за сумата от 40,00 лв., фискален бон от
МБАЛ „Св. А.- В.“ АД от 30.01.2018 г. за сумата от 7,00 лв. и 2 бр. фискални бонове от МБАЛ
„Св. М.“ ЕАД за заплатени прегледи от 29.01.2019 г. и 28.03.2018 г. на стойност от
общо 155,00 лв.
За установяване на
твърдяните болки и страдания ищецът е ангажирал показанията на свидетеля Д. В.А. Същият сочи, че с ищеца са добри приятели от много години. През януари
2018 г. двамата отишли в „Кайсиева градина“, където ищецът се срещнал с двама братя,
а свидетелят останал в колата. В следващият момент в огледалото за задно
виждане на около 50-100м видял ищеца Т. на земята, целият в кръв и отишъл да му
помогне да се изправи. Цялото му лице било надрано, деформирано, с кръв по
главата. Качил ищеца в автомобила и отишли в Трето районно, където им казали
първо да отидат в болницата. Там се забавили около 3-4 часа, а ищецът споделил,
че чувства главата си мека. След прегледа
казал, че носът му бил счупен. Имал травми по лицето, бил посинен, а очите му
почти били затворени. Свидетелят го закарал до вкъщи да си почива, но ищецът му
се обадил следващия ден, че пак не се чувства добре и диша трудно. Пак отишъл в
болницата, където установили, че има съсирек в носа. На следващия ден двамата
се разходили, но трудно, защото очите на ищеца още били затворени и не виждал
добре. Свидетелят сочи, че заради нараняванията по лицето ищецът не могъл да
отиде на второ интервю за работа като барман на речен кораб. Сочи, че заради
вида си не могъл да започне работа до април. Прекъснал тренировките по фитнес и
се затворил в себе си. Бил притеснен за външния си вид. Излага, че ищецът още веднъж
посетил болница във връзка с инцидента.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявен са в условие на обективно кумулативно съединяване исковете с правно
основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Нормата на чл.45, ал.1 от ЗЗД въвежда общата забрана да не се вреди
другиму. Осъществи ли се фактическият състав на непозволеното увреждане (деяние,
противоправност на същото, вина, която се предполага, вреда, при
-чинно-следствена връзка между деянието и вредата) възниква и задължението за
обезвреда. По наличието на изброените елементи от фактическия състав съдът
приема следното:
Относно фактът на противоправно деяние под формата на нанесена средна
телесна повреда, извършено виновно от ответниците в съучастие, на основание чл.
300 от ГПК и члл. 413 от НПК настоящият състав е обвързан от задължителната
сила на споразумението одобрено по НОХД № * г. по описа на ВРС (имащо характер на присъда по отношение на последиците
си на основание чл. 383 от НПК) и този факт не може да се пререшава от
гражданския съд. Следователно съдът следва да приеме за установено, че на
27.01.2018 г. ответниците са причинили твърдяната средна телесна повреда на
ищеца, чрез нарушение в областта на лявата и дясната носна клапа, виновно при
умишлена форма на вината.
На следващо място от доказателствата следва да се приеме, че в резултат на
деянието и в причинно-следствена връзка с него са нанесени и други вреди освен телесната повреда в областта на носа. В тази връзка заключението
на СМЕ по ДП сочи за кръвонасядания в
областта на челото и клепачите на дясното око, траваматичен оток,
кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по лигавицата на горната и долната
устна, ожулвания в областта на брадата. Вярно е, че заключението на СМЕ не е
събрано в хода на делото по реда на чл. 195 от ГПК, но от друга страна в
настоящото производство то има доказателствената сила на частен свидетелстващ документ,
който съдът кредитира като напълно достоверен и обективен, доколкото
кореспондира напълно на останалите събрани доказателства по делото, включително
показанията на свидетеля-очевидец, които установяват, че имал много наранявания
по цялата глава, която била окървавена и насинена. Следователно тези контузии,
които макар и да не са съставомерни, следователно обхванати от задължителната
сила на присъдата по НОХД № 2363/2019 г. по описа на ВРС, също следва да се
съобразят при разрешаването на спора.
Недоказани останаха единствено твърденията на ищеца, за отправени към него
от ответниците обиди, псувни и заплахи, свързани с живота и здравето му,
доколкото данни за подобни изрази не се съдържат нито в гласните доказателства,
нито в друго допустимо доказателство по делото, каквото не представляват
събраните в хода на наказателното производство показания и обяснения, след като
не са възприети непосредствено от решаващия настоящия спор съд. Доколкото обаче
травматичните увреждания от самия побой са безспорно доказани то и съдът
приема, че на 27.01.2018 г. действията на ответниците са причинили на ищеца
болки и страдания, а искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се
явява доказан по своето основание, което фактически не е било оспорено с
отговора по чл. 131 от ГПК.
Основният спорен въпрос по делото е размерът на вредите причинени на
пострадалия, които подлежат на репариране в настоящия процес.
В тази връзка от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установи, че ответниците чрез удари са нанесли на ищеца средно тежки травми по
главата. Общоизвестно е, че главата е жизненоважна и чувствителна на болка част
от човешкото тяло, предвид факта, че върху нея са разположени деликатни сетивни
и речеви органи. Следователно дори формалната житейска логика сочи, че
получените от нападнатия ищец травми по главата - счупвания, кръвонасядания, синини и охлузвания са му причинили силни болки в периода по време и непосредствено след
инцидента, както и психически страдания изразяващи се в преживян стрес, уплах и
унижение.
Тези болки и страдания следва да се приеме, че са отшумявали постепенно,
като относно възстановителният период за същите следва да се приеме, че е
продължил около три месеца, т.е. до април 2018 г., съобразно показанията на
свидетеля, който сочи, че именно тогава ищецът започнал да си търси отново работа.
Поради това следва да се приеме, че в този
приблизително тримесечен период се е нормализирал и външния му вид, посредством
заздравяване на раните и разсейване на кървоизливите. Липсват твърдения или данни
към момента ищецът да продължава да търпи някакви последици от травмите или
дискомфорт.
На следващо място свидетелските показания установяват и че след побоя ищецът
е преустановил напълно заниманията си с фитнес, което е лишило за известен
период от време младия човек от активност и възможност да организира свободното
си време по собствен избор отговарящ на обичайния му ритъм на живот преди
вредоносното събитие.
Наред с това не подлежи и на разумно съмнение обстоятелството, че безспорно
установените белези по лицето са причинили на ищеца чувство на сериозен психологичен
дискомфорт и поради обективното му загрозяване, което освен това съгласно
свидетелските показания е препятствало ищеца да си намери работа като барман до
април 2018 г., за каквато длъжност безспорно се изискива приличен външен вид.
В обобщение, при съобразяване на броя и вида на уврежданията, периода,
през който същите са предизвиквали негативни психически и физически
преживявания у пострадалия и тяхното ествество,
общоизвестната икономическа конюнктура в страната за процесния период (средна работна заплата според НСИ от 1075,00 лв. за януари 2018 г.), както и
влезли в сила съдебни решения по дела за обезщетяване на съпоставяеми
вреди (Решение № 03.01.2018 г. по гр.д. № 2272/2018 г. на Районен
съд – Стара Загора; Решение от 25.03.2019 г. по гр.д. № 797/2018 г. на Районен съд – Айтос; Решение
№ 273/14.12.2018 г. по гр.д. №
346/2018 г. на Районен съд – Бяла; Решение № 72/05.12.2018 г. по в.гр.д. № 282/2018 г. на Окръжен
съд – Сливен; Решение №
285./25.02.2013 г. по гр.д. № 7608/2012 г. Районен съд – Русе; Решение № 16/27.02.2019 г. по в.гр.д.
№ 6/2019 г. на Апелативен съд –
Бургас; Решение
№ 200/20.11.2017 г. по в.гр.д. № 255/2017
г. на Окръжен съд Шумен; Решение №
219/02.12.2014 г. по гр.д. 1325/2014 г. на ВКС, III
г.о.) съдът счита, че за репариране на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сумата от 5000,00 лв.
Не са релевирани твърдения, нито са сочени доказателства за съпричиняване
на вредоносния резултат..
С оглед на
всичко изложено по-горе, съдът счита че претендираnият размер на обезщетението
за неимуществени вреди от 5000,00 лв. е справедлив и напълно съответства на
претърпените от Д.Т. болки, страдания и битови неудобства вследствие на побоя от 27.01.2018 г., поради което предявеният иск следва
да бъде уважен изцяло.
Доколкото увреждането е причинено и от двамата ответници и не може да се
отграничи приносът на всеки от тях досежно причинените на ищеца вреди, то
ответниците следва да заплатят сумата от 5000,00 лв. солидaрно, на основание чл. 53 от ЗЗД.
Във връзка с установяване размера на претърпените от ищеца имуществени
вреди по делото са събрани доказателства – фискални бонове и разписка,
установяващи, че ищецът е заплатил общо 202,00 лв. за медицински прегледи и
изследвания, извършени непосредствено след инцидента, поради което съдът
намира, че тези разходи имат отношение към диагностицирането и лечението на получените
травми вследствие на побоя. С оглед на това и доколкото искът за имуществени
вреди търпени от вредоносното събитие не е оспорен от ответниците нито по
основание, нито по размер, за репарирането им на ищеца следва да бъде присъдена
с решението именно предявената сума от 202,00 лв.
С оглед основателността на главните искове, на основание чл. 86, вр. с 84,
ал.3 от ЗЗД върху главниците следва да бъде присъдена законната лихва от датата
на увреждането – 27.01.2018 г. до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
разноски от 1000,00 лв. за платено в брой
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, изършването на който
разход се установява от сключеният договор за правна защита и съдействие.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е освободен от заплащане на
ДТ, като предвид основателността на иска следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС направените в производството разноски възлизащи на 250,00 лева за
ДТ, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.С.Ч., ЕГН ********** и
Ц.С.Ч., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Д.И.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 5000 лева – обезщетение за претърпени неимуществе вреди, търпени в резултат на
нанесени му обиди, псувни, клевети, заплахи и болки и страдания от нанесените
му телесни увреждания, както и сумата от
202 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, ведно
със законната лихва считано от датата на деянието 27.01.2018 г. до изплащане на задължението, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.С.Ч., ЕГН ********** и Ц.С.Ч., ЕГН **********,ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО по сметка на Районен
съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 250,00 лева, представляваща разноски за
дължима държавна, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М.С.Ч., ЕГН **********
и Ц.С.Ч., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1000,00 лева,
представляваща сторените съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: