Определение по дело №2478/2021 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер     1365             Година    2021, 16.09.         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив ІІ отд., VII състав

 

в закрито заседание на 16.09.2021г. в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ КОЛЕВ ч. адм. дело номер 2478 по описа за 2021 година и като обсъди :      

 

Постъпила е жалба от “Ади корпорейшън 2000”ЕООД с адрес на управление гр.София срещу действията на органите по приходите за обезпечаване на доказателствата при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, собственост на дружеството, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №050901924770_3 от 09.08.2021г., потвърден с решение №233 от 13.08.2021г. на Директор ТД на НАП – Пловдив.

С жалбата се навеждат множество твърдения за незаконосъобразност на оспорените действия и решение на Директор ТД на НАП – Пловдив, поради което се настоява за отмяната на административното решение на ответника и отмяна на действията на органите по приходите, обективирани с цитирания протокол и решение. Претендират се разноски.

Ответният Директор ТД на НАП – Пловдив в становище от изготвилия ги, упълномощен юрисконсулт, счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.

Настоящият състав, след като разгледа жалбата, намира същата за процесуално ДОПУСТИМА, а по същество и за ОСНОВАТЕЛНА.

Със свое решение от 13.08.2021г. Директор ТД на НАП – Пловдив отхвърлил жалбата на дружеството при осъществено административно обжалване срещу действия на органи по приходите от същата Дирекция за обезпечаване на доказателствата при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, собственост на дружеството, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №050901924770_3 от 09.08.2021г. за предприемане действия по обезпечаване на доказателствата.

Фактическата страна не е спорна между страните, като е установено, че на 08.08.2021г.(а не 2020г., както очевидно погрешно е посочено в решението) през ГКПП Видин – Дунав-мост 2 е влязло МПС – товарен автомобил, превозващо стока – пресни сирена общо 21 662 кг нето, собственост на жалбоподателя, предмет на внос от ЕС/Нидерландия/.

Доколкото изброените стоки попадат в обхвата на стоките с висок фискален риск, на превозното средство е било поставено техническо средство за контрол същия ден в 9,23 часа на територията на ГКПП. Впоследствие е било установено, че млечните продукти са били доставени и разтоварени на заявеното от водача място – гр.Пловдив, ул.“Георги Бенев“№15, поради което техническото средство е било свалено на 09.08.2021г. в 10,45 часа.

След съставяне на протокола за извършена проверка, на търговеца е било посочено, че стоката ще бъде освободена при представяне на обезпечение в пари върху стойността и – 30% от пазарната и цена без ДДС, а именно сумата от 37 691,88 лева, която е била внесена своевременно от задължения субект на 09.08.2021г..

Последните действия са предприети, тъй като е прието, че в казуса са налице основанието по чл.121а ал.2 ДОПК, а именно органите по приходите са установили, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

В Протокола за извършена проверка №050901924770_3 от 09.08.21г. е посочено, че това се налагало след прилагане на единните критерии за риск към проследената данъчно-осигурителна информация, проверена чрез справка в ПП „Система за управление на приходите“(СУП), от която е установено, че търговецът има задължения, подлежащи на разпределение от публичен изпълнител в размер на 222 170,41 лева. Прието било, че дружеството има незаплатени стари задължения, което от своя страна създавало риск от събиране на бъдещите задължения, възникващи в полза на бюджета от настоящата доставка. Освен това същите покривали и понятието за „данъци в големи размери“ съгласно дефинитивната норма на чл.93 т.14 от НК.

Ответният Директор ТД на НАП – Пловдив, след като обстойно анализирал приложимия правен ред, отхвърлил жалбата, като на свой ред споделил констатациите на органите по приходите, изразяващи се в наличието на задължението от 222 170,41 лева в полза на фиска, поради което отхвърлил аргументите на защитата на търговеца, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.121а ал.2 ДОПК.

Настоящият състав, след като се запозна с пълната административна преписка, намира че оспореното решение се явява незаконосъобразно.

При иначе правилно установена фактическа обстановка, ответният Директор е извел неправилни крайни изводи за законосъобразност на оспорените от търговеца действия, предприети по глава ХV-та “а” от ДОПК.

Основание за обезпечаването е посочена хипотезата по чл.121а ал.2 ДОПК, която за разлика от тази по ал.1 е бланкетна, т.е. необходимо е позоваването на нея да е съпроводено с визиране на конкретни основания.

Действително в цитирания протокол, а и в решението на ответника се сочат конкретни факти, вкл. твърдения за извършен “анализ” от органите по приходите, след прилагане на единните критерии за риск към проследената данъчно-осигурителна информация, като е била посочена една основна причина за предприемане на обезпечителните мерки – наличието на задължения към публичния изпълнител в посочения значителен размер.

Във връзка с изложените от приходната администрация факти, в административната преписка се съдържат данни, като от техния анализ и този на доказателствата допълнително представени от оспорващото дружество се установява, че генерирането на задължението е резултат от издадено Решение рег.№32-157640 от 19.05.2021г. на Директор на ТД Северна Морска на Агенция „Митници“. За последното не е спорно, че същото е оспорено в АССГ(образувано е адм. дело №7244/2021г., насрочено за първо открито съдебно заседание на 23.11.2021г.), като производството по спора е висящ към датата на предприетите действия, вкл. и към настоящия момент. Не е спорно, че цитирания акт е с допуснато предварително изпълнение, именно в която връзка се сочи, че са налични и посочените по размер задължения при публичния изпълнител.

В тази връзка с преписката се представя и официалната кореспонденция на органите по приходите с публичния изпълнител, отговарящ за изпълнението на акта на Агенция „Митници“, от която е видно, че на запитването за това дали са обезпечение задълженията, респ. как е категоризиран този дълг, е било отговорено от ст. публичен изпълнител Владислава Георгиева, че дългът на дружеството е категоризиран като събираем, а за задължението няма все още образувано изпълнително дело.

От изложеното следва, че съществено се разколебава тезата на органите по приходите, респ. и на териториалния Директор, за наличие на материално-правните предпоставки за прилагане на предоставената му оперативна самостоятелност в хипотезата на чл.121а ал.2 ДОПК, доколкото тук на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон.

Неубедителна е тезата на органите по проходите, че след като един нестабилен административен акт(макар и с допуснато предварително изпълнение) е преценен от гледна точка на събирането на установеното с него вземане от публичния изпълнител като „събираем“, респ. не са предприети действия по обезпечаването му, даже няма образувано и изпълнително дело, да се приема, че той „тежи“ на търговеца по начин, че да се обоснове евентуална несъбираемост на породени задължения по последващи доставки. Или необезпечаването на един дълг от компетентния орган не може да служи за основание „по право“ да се приема, че евентуално възникващите последващи на него задължения към фиска биха били с трудно или невъзможно събиране. Доколкото и въпроса със съществуването на дълга е предмет и на съдебна проверка, то несъразмерно би било този субект да търпи негативите от един такъв нестабилен административен акт във времето до приключване на правния спор и по отношение на последващи сделки(доставки), по които той от всяка една друга страна е изряден.

Следва да се държи сметка, че в рамките на хипотезата на чл.121а ал.2 ДОПК се дължи обезпечаване единствено и само на задълженията за данъци, произтичащи от конкретната доставка и то когато се установи от органите по приходите, че при последващо разпореждане със стоката събирането им ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Т.е. това производство не е общо обезпечително за всякакви данъци, а често и за дължими осигурителни вноски, а касае само данъчните задължения, които биха били с основания в конкретната доставка/в случая внос от страна ЕС/.

   При това положение на нещата единствения възможен извод е, че наложените мерки, а и решението на ответника, са незаконосъобразни, постановени при неправилно прилагане на материалния закон и са неподкрепени от наличните в преписката доказателства, за да бъдат те подведени под хипотезата на чл.121а ал.2 ДОПК.

Това налага категоричния извод на този състав на Съда – за отмяна на потвърдените с акта на ответника действия по обезпечение, обективирани в посочения Протокол  от 09.08.2021г.

По разноските.

Оспорващият претендира заплащане на разноски по представения списък на разноските в размер на общо 1 750 лева, от които 1 700 лева адвокатски хонорар и 50 лева платена държавна такса. От страна на ответника се възразява се прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.

В тази връзка следва да се посочи, че договореният размер се явява прекомерен, като се държи сметка, че установения минимум по чл.8 ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 500 лева. Няма установено правило обаче, че възнаграждението, платено на адвокат, следва да се присъжда на страната в рамките на установения минимум, но следва да се има предвид, че жалбата в случая се разглежда в закрито заседание от съда, а ролята на адвоката-пълномощник се изчерпва с подаването на жалбата.

При това положени според този състав на съда на страната следва да се присъдят 700 лева разноски за осъществената защита от адвокат, а не търсените 1 700 лева, които се приемат за прекомерни. Или на жалбоподателя се дължат направени в производството разноски в размер на общо 750 лева.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ІІ отд., VІІ състав :

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОТМЕНЯ действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, собственост на “Ади корпорейшън 2000”ЕООД с адрес на управление гр.София, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №050901924770_3 от 09.08.2021г., потвърден с решение №233 от 13.08.2021г. на Директор ТД на НАП–Пловдив,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София, бул.“Дондуков”№52 да заплати на “Ади корпорейшън 2000”ЕООД с адрес на управление гр.София сумата от общо 750/седемстотин и петдесет/ лева разноски по делото.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :