Р Е Ш Е Н И Е
№ 1192
Град Пловдив, 23.06.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
С. Д. и с участието на прокурора Иляна Джубелиева, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 1206 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Х.Л.С. *** срещу решение № 708 от 04.04.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 7091 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година, с
което е потвърден електронен фиш серия К № 4390675 на ОДМВР Пловдив, с който на
Х.Л.С., ЕГН **********,***, управител на „Синджи“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21,
ал.1 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и на електронния фиш, както
и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Ответникът чрез процесуалния си представител в
нарочно писмено становище оспорва касационната жалба, счита я за неоснователна
и моли тя да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се отхвърли жалбата и да се
остави в сила първоинстанционното решение.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че е осъществен съставът
на административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 ЗДвП от
жалбоподателя, електронният фиш съответства на образеца, утвърден от министъра
на вътрешните работи, нарушението е установено с годно техническо средство,
отчетен е съответен толеранс при измерването. Според районния съд правилно е
било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП и
е определена глоба в размер на 300 лева за превишение от 34 км/ч.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Възраженията на касатора са идентични с възраженията, съдържащи се в
жалбата до районния съд, обсъдени са от този съд и на всички тях е даден
отговор в достатъчно ясни и конкретни мотиви. Всички доказателства са преценени
при постановяване на обжалваното решение, не е допуснато твърдяното нарушение
на съдопроизводствените правила, а изводите на първоинстанционния съд са
напълно обосновани и правилни.
За яснота на касатора е необходимо да се посочи, че процесният участък от
пътя е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл.3, ал.2 ЗП и се
управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“, която трябва да поддържа
стопанисваните от нея пътища изправни и с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, да организира движението по тях, като
регламентацията на това задължение е подробна (чл.47 ППЗП, чл.3, ал.1 и 2 ЗДВП,
чл.6, ал.1 ППЗДвП, чл.2 и чл.4 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. и др.) и
предполага самостоятелно или съчетано използване на пътна маркировка, пътни
знаци, светлинни сигнали и други средства за сигнализиране и обзавеждане на
пътя, като стопанинът на пътя възлага проектирането на организацията на
движението и отговаря за изпълнението и поддържането й в съответствие с
проекта, а поставянето на пътни знаци се обуславя от ред административни
процедури, приключващи с издаване на административен акт, какъвто не е и не е
възможно да бъде предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.
Процесният знак В26 безспорно е поставен по указание на органите на ОДМВР
Пловдив. В протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е
отбелязано наличие на пътен знак В26 в контролирания участък от пътя и общо
ограничение на скоростта от 60 км/ч, именно на това място е поставено АТТС, т.е.,
безспорно е издаден административен акт, одобрен от съответния стопанин на пътя
ОПУ Пловдив, с който е приключена процедурата за поставяне на процесния пътен
знак. Следователно процесният знак В26 е валидно поставен. Като е стигнал до
същия правен извод, макар да не са изложени подробни мотиви в тази насока,
районният съд правилно е преценил доказателствата, не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон.
Безспорно нормата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121-532 от 12.05.2015 г. е
императивна и в случая тя е спазена и в административнонаказателната преписка
се съдържа снимка на разположението на уреда, който е монтиран в полицейския
автомобил.
Категорично не споделя становището на касатора за нарушаване на правото му
на защита, тъй като районният съд е спазил изискванията на НПК за призоваване,
в съдебното заседание касаторът е представляван от адвока, който не е направил
нито едно доказателствено искане, поради което съдът е постановил решение въз
основа на писмените доказателства, съдържащи се в административнонаказателната
преписка. Изборът на процесуално поведение е право на всяка страна в процеса,
което не означава, обаче, че тя може да черпи благоприятни за себе си последици
от собствените си пропуски за установяване на правнорелевантни факти.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. С
оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител
на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като
основателно следва да се уважи и да бъде осъден касаторът да заплати на ОДМВР
Пловдив сумата 80 лева на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Затова и на основание чл.221,
ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 708 от 04.04.2022 г., постановено по а.н.д.
№ 7091 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година.
ОСЪЖДА Х.Л.С., ЕГН **********,***,
да заплати
на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.