№ 7
гр. Варна, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000579 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на „УИНД СТРИЙМ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „6-ти септември” №6А, подадена чрез адв. В.Г. от
САК, срещу решение № 260117/10.06.2021г., постановено по т. д. №
322/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни предявените от въззивника обективно
кумулативно съединени искове срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД – гр. Варна, ЕИК *********, с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да изпълни задължението си по
чл. 1, ал. 1 от Договор при Общи условия за достъп на производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници до
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД с №ПД-Д13-
224-10.10.2013г., като осигури на ищеца безпрепятствен достъп до
собствената си електроразпределителна мрежа, на пълната инсталирана
мощност от 3 MW на ВяЕЦ с. Крупен, собственост на „Уинд стрийм” ООД, и
с правно основание чл. 82, във вр. с чл. 79, ал.1, пред. 2 - ро от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на
1
276 747.55 лв. за пропуснатите ползи в резултат на забавата му да изпълни
задължението си по чл. 1, ал.1 от Договор при Общи условия за достъп на
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до
електроразпределителната мрежа на „Енерго - Про Мрежи” АД с №ПД-Д13-
224-10.10.2013г., като осигури достъп на цялата инсталирана мощност на
централата от 3 MW, които вреди се изразяват в разликата между стойността
на електроенергията, която би отдала, ако беше изпълнен уговорения по
договор достъп на пълната инсталирана мощност от 3 MW, и действително
отдадената произведена електрическа енергия при ограничена присъединена
мощност през периода от 16.03.2014 г. до 28.02.2017г., ведно със следващата
се законна лихва за забава върху размера на обезщетението, считано от
19.06.2017г. до окончателното му плащане.
В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на
решение поради необоснованост и постановяване в противоречие с
материалния закон. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на исковете. Претендира се и присъждане на
съдебно- деловодни разноски за две инстанции.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „Електроразределение Север “ АД - гр. Варна
представя отговор, чрез адв. Л.М. от АК – гр. Велико Търново, в който е
изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени
доводи и съображения. Претендират се съдебно – деловодни разноски за
въззивна инстанция.
Становището на „Национална електрическа компания” ЕАД – гр.
София, ЕИК *********, с процесуалното качество на трето лице помагач на
страната на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, е за
неоснователност на жалбата.
В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се
поддържат.
„Електроенергиен системен оператор” ЕАД – гр. София, ЕИК
*********, също конституирано като трето лице помагач на страната на
2
ответника, не представя отговор. В съдебно заседание и в писмена защита
процесуалният му представител изразява становище за неоснователност на
жалбата. Заявява се, че съгласно заключението на съдебно – техническата
експертиза няма пречки към момента ВяЕЦ на ищеца да бъде присъединена
към неговата електроразпределителна мрежа на пълната си мощност.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Предмет на въззивното производство са два обективно съединени
осъдителни искове, предявени от производител на електрическа енергия от
възобновяем енергиен източник срещу „Енерго-Про Мрежи” АД, първият от
които, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за реално
изпълнение за задължението си по чл. 1, ал. 1 от Договор при Общи условия
за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници до електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД с
№ ПД-Д13-224-10.10.2013г., е за осъждане на ответника да осигури
безпрепятствен достъп на ищеца до електроразпределителна мрежа, на
пълната инсталирана мощност от 3 MW на ВяЕЦ с. Крупен, собственост на
„Уинд стрийм” ООД, и вторият иск, с правно основание чл. 82, във вр. с чл.
79, ал.1, пред. 2 - ро от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за пропуснатите
ползи в резултат на забавата на ответника да изпълни задължението си към
ищеца по чл. 1 ал. 1 от Договор при Общи условия за достъп на производител
на електрическа енергия от възобновяеми източници до
електроразпределителната мрежа на „Енерго - Про Мрежи” АД с № ПД-Д13-
224-10.10.2013г. за осигуряване достъп на цялата инсталирана мощност на ел.
централа от 3 MW. Размерът на обезщетението за вреди от неизпълнение -
276 747.55 лв., се формира от разликата между стойността на
електроенергията, която ВяЕЦ би отдала, ако беше изпълнен уговорения по
договор достъп на пълната инсталирана мощност от 3 MW, и действително
отдадената произведена електрическа енергия при ограничена присъединена
мощност през периода от 16.03.2014г. до 28.02.2017г. Предявена е и
акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане в
размер на законна лихва върху претендираното обезщетение, за периода от
считано от 19.06.2017г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между него, като производител на електрическа
енергия от възобновяем енергиен източник, и електроразпределителното
3
дружество, тогава с наименование „Е.ОН България Мрежи“ АД /ЕРП/, на
30.04.2009г. е сключен договор за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия, по силата на който ЕРП е поело
задължение да присъедини към собствената си електроразпределителна
мрежа вятърна електрическа централа, собственост на производителя, с
номинална мощност 3 MW, която следва да се изгради в поземлен имот в с.
Крупен. Задълженията на страните по договора за присъединяване са
изпълнени, ВяЕЦ е въведена в експлоатация през ноември 2010г., когато, след
издаване на разрешение за ползване, етапите на присъединяване по чл. 63 от
Наредба № 6/2004г. /отм./ са осъществени, електрическият генератор е
включен в паралел към електрическата мрежа, с което договорът за
присъединяване съгласно чл. 59 от Наредба № 6/2004г. /отм./ е прекратен.
Излага се, че още с присъединяването на централата на ищеца към
електроразпределителната мрежа подаването на произвежданата от същата
електрическа енергия е било ограничено от „Е.ОН България Мрежи” АД до
мощност от 2 MW. Твърди се, че или ВяЕЦ с. Крупен фактически е била
присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България
Мрежи” АД само за 2 MW от общо 3MW, или, ако се приеме, че същата е
присъединена за мощност от 3 MW, достъпът й до електроразпределителната
мрежа е бил ограничен до 2 MW от присъединена мощност от 3 MW. Според
ищеца, едностранно въведеното от ответника ограничение представлява
неизпълнение на поето задължение на ответното дружество
„Електроразпределение Север” АД (с предходно наименование „Енерго-Про
Мрежи” АД) по Договора за достъп за осигуряване на достъп на собствената
на ищеца ВяЕЦ от 3MW до електроразпределителната мрежа на пълната
присъединена мощност.
Ответникът „Електроразпределение Север” АД оспорва исковете по
основание и моли да тяхното отхвърляне. Твърди, че вятърната електрическа
централа, собственост на ищеца, находяща се в с. Крупен, Община Каварна, е
присъединена към електроразпределителната мрежа чрез кабелен
електропровод до ГРУ 20 kV, намираща се в поземлен имот с идентификатор
40049.1.58 (стар идентификатор №001058), чрез кабелни връзки от ГРУ към
съществуващ ВЕЛ Конаре, отведен в Килия „Конаре”, част от подстанция
Генерал Тошево, която не позволява генераторна мощност по-голяма от 6
MW. Излага, че въпреки прекратяването на договора за присъединяване от
4
30.04.2009г. с изпълнение на дължимата престация през 2010г., допустимата
генерирана мощност е свързана с използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия, а от своя страна
ползването на мрежата за пренос на енергия е „достъп” до същата, съобразно
разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ. Твърди се, че доколкото при
сключването на Предварителен договор за присъединяване на обект на „Е.ОН
България Мрежи“ АД към преносната мрежа на НЕК, собственикът на
мрежата е поставил като условие за присъединяването реконструкция на
съоръжението, правно ирелевантно за конкретния спор е дали същата
технически е била необходима или не, тъй като се касае за чуждо
съоръжение, част от чужда мрежа, а ЕРП няма правна или техническа
възможност за преценка на необходимостта от същата, съответно за
оспорването й по целесъобразност. Според ответника без извършване на
реконструкция на килия Конаре, собственикът на преносната мрежа е
разрешил достъп до същата за 7 МВ за целия извод Крис, и именно по тази
причина между страните са подписани три анекса, именувани „анекси към
договор за присъединяване от 30.04.2009г.”, които по същество представляват
самостоятелни действителни споразумения, които не са лишени от предмет,
респ. имат предмет, различен от предмета на договор за присъединяване.
Чрез тези съглашения е постигнато съгласие за уговарянето на параметри във
връзка с максимално допустима генерирана мощност, съответно първо от 5
MW и впоследствие от 6 MW за три ветрогенератора, собственост на
свързани дружества, присъединени към модул „изход” в ГРУ в ПИ 001058
към ВЕЛ Конаре, част от електропреносната мрежа, собственост на НЕК до
февруари 2014г., а понастоящем на ЕСО. Твърди се също, че изискването за
сключване на договор за достъп с производителите на енергия от
възобновяеми източници е въведено с приетия през 2011 г. ЗЕВИ (Обн., ДВ,
бр.35 от 3.05.2011г.) - чл. 30, след сключването на споразуменията във връзка
с фактическото предоставяне на достъп и поставените изисквания от НЕК,
чиито действие не се преустановява с подписването на Договор при общи
условия за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници до електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД.
Според ответника, с подписването на анексите ищецът изрично се е съгласил
генерирана мощност от централата да бъде ограничена до осъществяване на
реконструкция на килия „Конаре”.
5
Не е спорно, че на 30.04.2009г. между „Енерго Про Мрежи” АД ( с
актуално наименование „Електроразпределение Север” АД) и „Уинд Стрийм”
ЕООД / с актуално наименование „Уинд Стрийм” ООД/ е бил сключен
Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № ДУА973/16.08.2007-3058/17.09.2007-4013-ВГ-
22.04.2009г., за който са приложими разпоредбите на ЗВАЕИБ / отм./. ВяЕЦ
на ищеца е въведена в експлоатация на 07.10.2010г. с Разрешение за ползване
№ ДК-07-СИР-93/07.10.2010г. на Началник РДНСК, Североизточен район.
Между ищеца и трето лице - „Е.ОН България Продажби” АД е сключен,
на основание чл. 94а, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. чл.16 и §3,
ал.1 от ПЗР на ЗВАЕИБ, договор №109/25.10.2010г. за изкупуване на
електрическа енергия произведена от ВЕИ - ВяЕЦ „Крупен” с обща
инсталирана мощност 3MW. Към момента на сключване на договора, с
Решение № Ц-018/31.03.2010г. на ДКЕВР са определени преференциални
цени на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, в
сила от 01.04.2010г., в размер на 190.59 лв./MWh без ДДС до 2 250 пълни
ефективни годишни часове на работа, съответно в размер на 174.44 лв./MWh
без ДДС за работа над 2 250 пълни ефективни годишни часове, които цени са
посочена в чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от договора и ищеца и третото лице.
На 30.09.2013г. между страните по спора е сключен договор при Общи
условия за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници до електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД с
№ ПД-Д13-224-10.10.2013г. Фактическото присъединяване на централата към
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД е извършено
през ноември 2010г., чрез ГРУ 20 kV, находяща се в ПИ с идентификатор
40049.1.58 (стар идентификатор 001058), собствеността върху която е
придобита от ответното дружество по силата на нот. акт за покупко-продажба
на недвижим имот с вх. peг. №2355 от 09.08.2010г., акт №85, том VII, стр.
24668 на АВ – гр. Каварна. Присъединяването към електропреносната мрежа
на НЕК ЕАД е технически осъществено чрез кабелни връзки от посочената
ГРУ към съществуващ ВЕЛ Конаре, отведен в Килия „Конаре“, част от
подстанция Генерал Тошево. Централата, собственост на ищеца, е част от
ветрогенераторен парк от три ВяЕЦ, всички присъединени към модул „изход“
в ГРУ „Крис“ в ПИ № 001058 към ВЕЛ „Конаре“. Останалите две централи са
6
собственост съответно на „Уинд Енерджи” ЕООД, ЕИК *********, и „Уинд
Системс” ЕООД, ЕИК *********. Трите търговски дружества са свързани
лица, тъй като са с едни и същ собственик на капитала и управители.
В деня на фактическото присъединяване, а именно на 12.11.2010г.
страните са сключили споразумение – анекс № 1 към договора за
присъединяване, с което е договорена максимално допустима генерирана
мощност от 5 MW за всички ветрогенератори, присъединени към посочения
изход. Такива споразумения са сключени и между ЕПР и другите две
дружества, собственици на ВяЕЦ, присъединени към модул „изход“ в ГРУ
„Крис“. В т.2 от споразумението страните са се съгласили, че за постигане
увеличение на максимално допустимата генерирана мощност до
инсталираната мощност от 9 MW за трите централи следва да се осъществи
реконструкция на килия Конаре в подстанция Генерал Тошево. С анекс от
19.01.2011г. максимално допустимата генерирана мощност за трите
генератора е увеличена на 6 MW,. От тогова и до момента максимално
генерираната мощност на ВяЕЦ, собственост на ищеца, е 2 MW не е
изменяна. Разпределението на ограничението между трите ветрогенератора,
присъединени към ГРУ Крис е по решение на оператора на
ветрогенераторния парк от три ВяЕЦ с мощност от по 3 MW. Килия Конаре в
подстанция Генерал Тошево е собственост на НЕК до 2014г., а оттогава- на
„ЕСО“ ЕАД. С анекс № 3 от 10.05.2011г. е договорено всички дейности по
проектиране и преоборудване на килия „Конаре“ в п/ст Генерал Тошево да се
извършат от производителя, съвместно със собственици на ВяЕЦ,
присъединени към модул „изход“ в ГРУ „Крис“.
Искане към НЕК, за сключване на договор за присъединяване е
подадено от ЕРП с № EBGG – 1135#5 от 01.06.2011г. Съгласно сключения
между „Енерго-Про Мрежи” АД и „Национална електрическа компания“ ЕАД
Предварителен договор № ЕП-106/15.04.2011г. за присъединяване на обект на
„Е.ОН България Мрежи към преносната електрическа мрежа“, като изискване
за промяна на параметрите за присъединяване на разпределителната уредба
СрН и електропровод СрН 20 20 kV „Конаре“ към уредбата СрН, собственост
на НЕК ЕАД, на 9 MW, необходимо за гарантиране нормалното
функциониране на централата / ветрогенераторния парк от три ВяЕЦ с
мощност от по 3 MW/, е предвидено преоборудване на килията с
необходимите нови съоръжения, подробно посочени в Раздел 2 „Условия за
7
присъединяване от предварителния договор.
Не е спорно, че реконструкция на килия „Конаре“ не е извършена и
окончателен договор за промяна условията на присъединяване между ЕРП и
собственика на преносната мрежа не е сключен, въпреки че ЕРП е
осъществявало активни действия в тази посока, установими от приложените
към отговора писмени документи / искания, напомнителни писма и др./.
От заключението на съдебно - техническата експертиза / т. 18/, което се
кредитира изцяло, се установява, че разпределението на договореното с
анексите ограничението между трите ветрогенератора, присъединени към
ГРУ Крис, е по решение на оператора на ветрогенераторния парк, Установено
е също, че към момента техническите параметри на съществуващото
присъединяване на ВЕЛ Конаре към килия „Конаре" в подстанция Генерал
Тошево позволяват натоварване с мощност от 9 MW, предвид наличието на
токов трансорматор в килията с номинална стойност от 10.4 MW и прекъсвач
от 27.7 MW и не е необходима реконструкция на килия „Конаре“ за достигане
от процесната ВяЕЦ на максималната мощност. електропреносната система
на „ЕСО“ ЕАД – гр. София. При изслушване на заключението в съдебно
заседание експертът пояснява какви са причините и необходимостта от
подмяната на съоръженията, посочени в предварителния договор между ЕРП
и НЕК и в анексите между страните, в това число и промяна на релейните
защити, която са механични, а не цифрови, е да се повиши сигурността на
захранването и функционирането на електроенергийната мрежа в страната.
Липсата на пречки към момента и наличието на техническа възможност
за това, ВяЕЦ на ищеца да бъде присъединена към електроразпределителна
мрежа на пълната си мощност, се заявява в тази инстанция и от собственика
на електропреносната мрежа – „ЕСО“ ЕАД.
От представено от ищеца ново писмено доказателство в съдебно
заседание на 07.12.2021г : уведомително писмо изх. № K-EDN-
5004/21.07.2021г., изпратено от ответника до едно от дружествата,
собственици на друга централа от ветрогенераторен парк, присъединен към
модул „изход“ в ГРУ „Крис“ в ПИ № 001058 към ВЕЛ „Конаре“, а именно до
„Уинд Стрийм” ООД, ЕИК *********, се установява, че считано от
22.07.2021г. през релейната защита в извод Крис преминава електроенергия
от 8 MW и от там се пренася към електропреносната система на „ЕСО“ ЕАД –
8
гр. София.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка
съставът на ВнАпС намира за правилни изводите на първоинстанционния съд
за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 82, във вр. с чл.
79, ал.1, пред. 2 - ро от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за пропуснатите
ползи от ищеца в резултат на забавата на ответника да изпълни задължението
си по чл.1 ал.1 от Договор при Общи условия за достъп, и препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в съответната част, на основание
чл. 272 от ГПК.
Във връзка с конкретните оплаквания, свързани с действителността на
договарянето с Анекси № 1, 2 и 3 съдът намира следното:
Въззиваемото дружество „Уинд Системс“ ООД е производител на
електрическа енергия по смисъла на § 1 т.46 от ДР ЗЕ, а въззивникът
„Електроразпределение Север“ АД е оператор на разпределителна мрежа по
смисъла на § 1 т.34б б.А от ДР ЗЕ. Съобразно чл. 84, ал.2 от ЗЕ
производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за
достъп с оператора на електропреносната мрежа или с оператора на
електроразпределителната мрежа, в които се уреждат правата и задълженията
на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и
допълнителни услуги, като тези договори са условие за изпълнение на
договорите за продажба на електрическа енергия. Въпреки че нормата на чл.
84, ал. 2 от ЗЕ е в сила от 2012г., чл.104 от ЗЕ и в редакцията му преди 2012г.,
регламентира договорно уреждане на отношенията между оператора на
електропреносната или електроразпределителната мрежа и ползвателя на
съответната мрежа, с изключение на крайния клиент, за ползване на мрежата,
за достъп до мрежата и за пренос на количествата електрическа енергия,
постъпили в мрежата или потребени от нея. Договори за достъп и пренос са
регламентирани и в действалите към процесния период Правила за търговия с
електрическа енергия /обн. ДВ бр.64 от 17.08.2010г./, както и в чл.11 т.3 и
чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия, в сила от 26.07.2013г.
С оглед на това и като съобрази безспорно установените фактически
обстоятелства по делото за присъединяване на собствената на въззиваемото
дружество ВяЕЦ към електропреносната мрежа на въззивника
„Електроразпределение Север“ АД и осъществяване на продажби на
9
произведена от ВяЕЦ електрическа енергия, съдът прави извода, че между
страните по делото е осъществяван фактически достъп до
електоразпределенителната мрежа – използване на електоразпределителната
мрежа за пренос на електрическа енергия от 2010г.
С подписаните от страните три броя анекси – от 12.11.2010г.,
10.01.2011г. и 10.05.2011г., след присъединяването на централата, е
договорена първоначално максимално допустима генерирана мощност от 5
MW общо за трите ветрогенератора, присъединени към изход ГРУ Крис,
увеличена на 6 MW с второто споразумение. Като условие за увеличение на
максимално допустимата генерирана мощност до инсталираната мощност от
9 MW за трите централи – реконструкция на килия „Конаре“ в подстанция
Генерал Тошево. Макар и да липсва писмено споразумение за увеличение на
мощността фактически е установено по делото, че ограничението за трите
ветрогенератора общо е до 7 MW.
Независимо, че писмен договор за достъп между страните е сключен на
30.09.2013г., анексите между страните не уреждат отношения по вече
приключилата процедура по присъединяване, с прекратяването по силата на
чл.59 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. /отм./ на договора за присъединяване, а
параметри за безпрепятствен режима на работа на вече произвеждащата ел.
енергия процесна ВяЕЦ. Сключването на договор за присъединяване на
енергиен обект не е самоцелно, а е етап от множество правоотношения между
производителите на ел. енергия, лицензиантите за достъп и пренос на ел.
енергия и собствениците на различните части от електроенергийната мрежа в
страната, като крайната цел е производство и продажба на ел. енергия. Трите
споразумения, наименувани Анекси към договора за присъединяване, целят
уреждане на отношенията между страните във връзка с присъединяването на
обекта към електроразпределителната мрежа, без да се навреди на
сигурността на захранването и функционирането на електроенергийната
мрежа в страната, което би засегнало интереси на трети лица– собственика на
електропреносната мрежа към онзи момента – НЕК и останалите
производители на ел. енергия от възобновяеми източници в региона. С тази
споразумения не се постига забранена от закона цел, доколкото няма
императивна правна норма, на която да противоречат.
Въз основа на посоченото, съставът на въззивния съд прави извода, че
10
споразуменията / Анекс № 1, № 2 и № 3/ не са нищожни поради липса на
предмет, форма, поради противоречие със закона или поради друг порок,
предвиден в ЗЗД.
По делото няма данни, от които да се направи извод, че със
сключването на договора за достъп на 30.09.2013г., договорените с
предходните споразумения между страните параметри на присъединяване към
електроразпределителната мрежа на ВяЕЦ на ищеца са отпаднали и от този
момент електроразпределителното предприятие се е задължило безусловно да
осигури на производителя на ВяЕЦ достъп за номиналната мощност на
електроцентралата от 3 MW, без да са изпълнени условията по анексите,
аналогични на Условията за присъединяване по Раздел 2 от Предварителния
договор между ЕРП и собственика на електропреносната мрежа – НЕК. В
периода от 30.09.2013г. до предявяване на исковата молба – 16.03.3017г.,
около три години и шест месеца, няма никакви данни извънсъдебно ищецът
да е заявил претенции към ЕРП за това, че договорът за достъп се изпълнява
частично поради виновно неизпълнение на ответника, в резултат на негово
едностранно решение, чрез свои служители да ограничи достъпа на
производителя. Само за сравнение, периодът от 12.11.2010г. до завеждане на
исковата молба – 16.03.3017г., в който фактически достъп е предоставян с
договорените ограничения за централата на ищеца и за още една от
централите от ветрогенераторния парк, присъединени към изход ГРУ Крис, е
по – дълъг от петгодишния срок по чл. 87, ал. 5 ЗЗД, който законът предвижда
за погасяване по давност на правото за разваляне на договора поради
неизпълнение. В исковата молба ищецът не споменава сключването на
анексите, с които са договорени условия за пълното изпълнение на договора
за достъп за цялата заявена мощност на ВяЕЦ, респ. няма извънсъдебни
изявления или възражение в хода на процеса за унищожаемост на
споразуменията поради грешка относно приетата между страните
необходимостта от реконструкция на килия „Конаре“, чието фактическо
изпълнение е възложено на тримата производители на ел. енергия от
възобновяеми източници. Тълкуването на клаузата на чл. 1 от договора от
30.09.2013г. в смисъл, че между страните е постигнато съгласие да се
преустанови действието на анексите и да се осигури пълната инсталирана
мощност от 3 MW на ВяЕЦ с. Крупен, собственост на „Уинд стрийм” ООД би
било в противоречие с действителната воля на страните, изводима от тяхното
11
поведение преди и след сключването на договора, както и с обичаите в
практиката и добросъвестността. В период от около седем години от
фактическото предоставяне на достъп и сключването на анексите всяка от
страните не е направила необходимото, за да изпълни поетите задължения
съобразно споразуменията, за да се преустанови временното ограничение,
осъществено по общо съгласие между ЕРП и производителите на ел. енергия.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд приема, че не
се установява твърдяното от ищеца виновно частично неизпълнение на
договорно задължение, поето от ответника със сключването на процесния
Договор при Общи условия за достъп на производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на
„Енерго-Про Мрежи” АД с №ПД-Д13-224-10.10.2013г., за исковия период, за
който се претендира обезщетение – от 16.03.2014 г. до 28.02.2017г.
Следователно, предявеният осъдителен иск по чл. 82, във вр. с чл. 79, ал.1,
пред. 2 - ро от ЗЗД е недоказан по основание. Поради съвпадение на правните
изводи на двете съдебни инстанции по този иск, първоинстанционното
решение следва да се потвърди в частта, с която същият е отхвърлен.
Въпреки извода за неоснователност на иска за присъждане на
обезщетение за минал период, за който не се установява допуснато виновно
неизпълнение от ответника, настоящият състав намира, че предвид
установяване на новонастъпили релевантни обстоятелства по смисъла на чл.
235, ал. 3 ГПК и представянето на нови доказателства в хода на процеса,
искът за реално изпълнение с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от
ЗЗД е доказан по основание.
Установява се, че към момента няма пречки ищецът да изпълни
задължението си по чл. 1, ал. 1 от Договор при Общи условия за достъп на
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД с №ПД-Д13-
224-10.10.2013г., като осигури на ищеца безпрепятствен достъп до
собствената си електроразпределителна мрежа, на пълната инсталирана
мощност от 3 MW на ВяЕЦ с. Крупен, собственост на „Уинд стрийм” ООД. С
помощта на експерт, разполагащ със съответните специалност и
квалификация, необходими за изпълнение на задачите, се установява, че
техническите параметри на съществуващото присъединяване на ВЕЛ Конаре
12
към килия „Конаре" в подстанция Генерал Тошево позволяват натоварване с
мощност от 9 MW, предвид установеното наличие на токов трансформатор в
килията с номинална стойност от 10.4 MW и прекъсвач от 27.7 MW и не е
необходима реконструкция на килия Конаре за достигане от процесната ВяЕЦ
на максималната мощност. Въпреки че, при изслушване заключението на
СТЕ, експертът сочи за необходимост от подмяната на съоръженията,
посочени в предварителния договор между ЕРП и НЕК и в анексите между
страните, в това число релейните защити, която са механични, а не цифрови, с
цел повишаване сигурността на захранването и функционирането на
електроенергийната мрежа в страната, собственикът на електропреносната
система – „ЕСО“ ЕАД, който е конституиран в процеса като подпомагаща
страна, не оспорва, а признава, че към момента липсват пречки и е налице
техническа възможност за това, ВяЕЦ на ищеца да бъде присъединена към
електроразпределителна мрежа и от там към неговата електропреносна мрежа
на пълната си мощност от 3 MW.
От представено в тази инстанция ново доказателство: уведомително
писмо изх. № K-EDN-5004/21.07.2021г. се установява нововъзникнало
обстоятелство, а именно, че считано от 22.07.2021г. през релейната защита в
извод „Крис“ преминава електроенергия от 8 MW и от там се пренася към
електропреносната система на „ЕСО“ ЕАД – гр. София. Тоест, установено е,
че през извод „Крис“ фактически вече преминават повече от 7 MW, без това
да е довело до проблеми с мрежата.
По тези съображения и въз основа на новонастъпилите обстоятелства и
събрани нови доказателства, решение на първоинстанционния съд, с което
осъдителният иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД е
отхвърлен следва да се отмени, като се постанови друго, с което искът да
бъде уважен.
В настоящата инстанция процесуалният представител на всяка от
страните е направил искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски,
с представяне на списъци по чл. 80 ГПК. Съобразно изхода от спора ищецът
„Уинд стрийм” ООД носи отговорност за част от направените от ответника
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата 8 184 лв. /от
общ размер на доказаните разноски – 8 443 лв./, а ответникът към ищеца – за
сумата 340 лв., от които 40 лв.– платена държавна такса по неоценяем иск за
13
реално изпълнение, и 300 лв. –адвокатски хонорар за защита по неоценяем
иск. След компенсация на насрещните задължения за разноски, ищецът дължи
на ответника сумата 7 844лв., която следва да бъде осъден за заплати.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260117/10.06.2021г., постановено по т. д. №
322/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен предявен от „УИНД СТРИЙМ” ООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „6-ти септември” № 6А,
осъдителен иск срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД – гр.
Варна, ЕИК *********, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,
за осъждане на ответника да изпълни задължението си по чл. 1, ал. 1 от
Договор при Общи условия за достъп на производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на
„Енерго-Про Мрежи” АД с №ПД-Д13-224-10.10.2013г., като осигури на
ищеца безпрепятствен достъп до собствената си електроразпределителна
мрежа, на пълната инсталирана мощност от 3 MW на ВяЕЦ с. Крупен,
собственост на „Уинд стрийм” ООД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД – гр. Варна ,
ЕИК *********, по предявен иск от „УИНД СТРИЙМ” ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „6-ти
септември” № 6А, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, да
изпълни задължението си по чл. 1, ал. 1 от Договор при Общи условия за
достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници
до електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД с №ПД-Д13-
224-10.10.2013г., като осигури на ищеца безпрепятствен достъп до
собствената си електроразпределителна мрежа, на пълната инсталирана
мощност от 3 MW на ВяЕЦ с. Крупен, собственост на „Уинд стрийм” ООД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260117/10.06.2021г., постановено по т. д.
№ 322/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „УИНД СТРИЙМ” ООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „6-ти септември” № 6А, да заплати на
14
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД – гр. Варна , ЕИК *********,
сумата 7 844лв. / седем хиляди осемстотин четиридесет и четири лева/,
представляваща част от направени съдебно – деловодни разноски за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията
на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15