Р Е Ш Е Н И Е № 309
гр.Пловдив, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
въззивно отделение, Х-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет
и осми януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като
разгледа докладваното от съдия Андреева въззивно граждански дело № 2977/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Я.Б.-Г. с ЕГН ********** *** срещу Решение №
114/01.11.2019 г., постановено по гр.д. № 159/2019 год. на Районен съд - Първомай, ІI състав, което
се обжалва в частта му, с която след прекратяване на брака и с Д.Г.Г. е
постантовено същата да носи брачното си фамилно име „Б.-Г.“. Във въззивната жалба се поддържа
оплакването, че решението на районния съд в тази му част е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови въззивно решение по съществото
на спора, с което съдът да постанови след прекратяването на брака жалбоподателката да носи
предбрачното си фамилно име „Б.“.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д.Г.Г.. Същият не се е
явил и не е взел становище и в съдебно
заседание.
Въззивна жалба
е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от
легитимирана страна и съдът я приема за процесуално допустима.
По същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, съдът дължи проверка на валидността
на атакуваното съдебно решение, а за допустимостта на същото - само в
обжалваната част. В този смисъл решението е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав
и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При това положение следва да се
приеме, че решението е валидно и допустимо.
Решението на районния съд като необжалвано
е влязло в сила в частта му, с която е прекратен гражданският брак, сключен на
01.06.2013 г. между Д.Г.Г. и А.Я.Б.-Г. с Акт за сключен граждански
брак № 0014/01.06.2013 г., като дълбоко и непоправимо разстроен.
С исковата си молба ищецът Д.Г.Г.
е поискал от съда да постанови решение за прекратяване на брака между двамата
съпрузи като дълбоко и непоправимо разстроен, без да има произнасяне по въпроса
за вината, като след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си
фамилно име – “Б.“.
С отговора на исковата молба ответницата
А.Я.Б.-Г. е заявила, че искът за развод е неоснователен, тъй като не е било
налице дълбоко и непоправимо разстройсктво на брака, като до приключване на
делото пред районния съд е подддържала това си становище и е искала отхвърляне
на иска и запазване на брака.
Алтернативно, в случай, че ищецът продължава да счита, че бракът им е изчерпан,
ответницата е приела предложението на ищеца в исковата молба за сключване на споразумение
и преминаване към развод по чл. 49, ал. 4 СК. В последния смисъл към отговора е
приложен и проект за споразумение по реда на чл. 49 във вр. с чл. 51 СК, в
който в т. 3 е обективирана уговорката, че “След прекратяването на брака А.Я.Б.-Г.
ще носи предбрачното си фамилно име Б., и в бъдеще ще се именува А.Я.Б.“.
С обжалваното решение районният
съд е достигнал до извода за наличие на предпоставките за прекратяване на
гражданския брак, поради което се е произнесъл в същия смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК при постановяване на решението за развод съдът следва да се произнесе и по
въпроса за фамилното име на съпругата. В този смисъл следва да е налице
условието за постановяване на разрешение по чл. 53 СК, а именно – да бъде
обективирано такова искане от страна на този от съпрузите, който е променил при
сключването на брака фамилното си име /В този смисъл Определение № 344 от
31.03.2015 г. по гр. д. № 6656/2014 г. на ВКС, III г. о., ГК /.
Съгласно разпоредбата на чл. 49,
ал. 4 СК, при всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда
споразумение относно всички или някои от последиците на развода. Именно такова е
представено с отговора на исковата молба, като същото следва да се приеме в
смисъл, че при евентуално прекратяване на брака съпругата желае да носи
предбрачното си фамилно име „Б.“. Това искане изрично се поддържа и с въззивната жалба.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да отмени като
неправилно решението на Районен съд – Първомай в частта относно фамилното име
на съпругата, като вместо това ще се постанови решение по същество, с което да
се постанови след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си
фамилно име „Б.“.
Предвид
изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 114/01.11.2019 год., постановено по въззивно гражданско дело № 159/2019 год., по описа на РС-Пловдив, ІI състав, в частта, с която е постановено след прекратяване на брака
съпругата А.Я.Б.-Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да носи брачното си фамилно
име „Б.-Г.“, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
След прекратяване на брака съпругата А.Я.Б.-Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, да носи предбрачното си фамилно име „Б.“.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: