№ 516
гр. Русе, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галена П. Чешмеджиева Дякова
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Галена П. Чешмеджиева Дякова
Административно наказателно дело № 20224520200770 по описа за 2022
година
Административнонаказателното производство е по реда на чл. 189, ал.8 от
ЗДвП във вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Снаби транс“ ЕООД гр.София, с ЕИК *********,
представлявано от М.Т.П., против Ел. фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН, ЗДвП и Закона
за пътищата е наложена Имуществена санкция в размер на 2500,00 лева, за нарушение по
Закона за пътищата.
Жалбоподателят оспорва ЕФ като издаден в нарушение на закона. Развива
съображения за неговата незаконосъобразност. В жалбата навежда съображения, че ЕФ
е издаден въз основа на заснемане от техническо средство, на което не е доказана
техническата изправност, както и периодичната му проверка за такава годност. Излагат
съображения, че камерите на ТОЛ системата не отчитат правилно статута на
автомобилите по цялата им дестинация. Посочват, че дружеството има сключен договор
за доставка на европейска услуга за електронно пътно таксуване, като доставчикът не е
уведомил своевременно дружеството-жалбоподател, че част от дестинацията по ЧМР не
е заплатена. Считат, че е налице нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН. В с.з.
жалбоподателят не се явява, не изпраща процесуален представител, не представя
допълнителни доказателства. Представят писмени бележки, в които поддържат
жалбата.
1
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Към
придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда, изказват становище, че
жалбата е неоснователна.
РП Русе - редовно уведомени, на основание чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител и не изказват становище по жалбата
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
От писмените доказателствата по делото се установява, че „Снаби транс“ ЕООД
гр.София, представлявано от М.Т.П. е собственик на товарен автомобил МАН ТГА с рег.
№ СВ 2639 ВС, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси две, екологична
категория Евро 5, без ремарке. Посоченото ППС разполагало с бордово устройство за
определяне на дължимата тол такса.
На 20.01.2021 г., в 08,49 часа, горепосоченото ППС било управлявано в община
Иваново, по път I-5 км 25+914, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа. На същата дата за процесното ППС не била заплатена изцяло
дължимата пътна такса по чл.10,ал.1, т.2 от Закона за пътищата – няма валидна
маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаване. Това обстоятелство било
установено с устройство номер 40342, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-5 км
25+914.
Впоследствие в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП съобразно разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП бил създаден доклад за
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към които автоматично били приложени
статични изображения във вид на снимков материал – два броя снимки.
В тази връзка бил издаден електронен фиш № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, за това, че на 20.01.2021г., в 08,49 часа, с ППС – товарен
автомобил МАН ТГА с рег. № СВ 2639 ВС, е управлявано в община Иваново, по път I-5 км
25+914, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като на собственика на процесното ППС, била наложена имуществена санкция в размер
на 2500 лева за осъществено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените
и приобщени към делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства Съдът намира, че
същата е безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството
писмени доказателства, а именно електронен фиш №**********, справка за собственост
на МПС, 2 бр. снимки, обратна разписка. От представените по делото два броя снимки и
справка в електронна система се установява рег. номер на автомобила и времето на
заснемането.
Изброените писмени доказателства са непротиворечиви, не се изключват взаимно,
2
поради което съдът ги приема и кредитира.
Следва да се посочи, че дружеството-жалбоподател не оспорва, че към момента на
нарушението е било собственик на процесното ППС, както и маршрута, по който е
преминало.
ЕФ бил връчен на управителя на дружеството-жалбоподател на 01.03.2022г. В 14-
дневен срок жалбоподателят не реализирал правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП. В срока за
обжалване на ЕФ по чл.189, ал.8 от ЗДвП била подадена жалбата пред РС София,
изпратена по подсъдност в РС Русе.
Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка
издадения ЕФ при така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на специалната разпоредба на чл.189, ал.8
от ЗДвП от лице, което има право и интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Електронният фиш е съставен при спазване на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП, като същият притежава всички предвидени реквизити – посочена е конкретната
структура на МРРБ – Агенция "Пътна инфраструктура", компетентна по смисъла на чл.
10, ал. 10 от Закона за пътищата и чл. 3, ал. 5 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние/Наредбата/. Посочени са мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство. Нарушението е описано, посочени са нарушените разпоредби и
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера
на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Предвид изложеното
неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че му е нарушено правото да разбере
какво нарушение е извършил и каква санкция следва да понесе.
Неоснователно е възражението, че е нарушен чл. 34, ал. 1, б. „в" от ЗАНН", тъй
като контролния орган в реално време има възможност да установи нарушението, а ЕФ е
връчен около една година след това. Съдът намира, че връчването на ЕФ след повече от
една година от датата на извършване на нарушението, не може да има за последица
незаконосъобразност на електронния фиш. В разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП не е
предвиден срок за връчване на ЕФ, поради което връчването му и след изтичане на
едногодишния давностен срок по чл.34, ал.1, изречение 2 от ЗАНН, не представлява
процесуално нарушение. В ЗАНН не е предвиден срок, в който следва да бъде издаден и
връчен ЕФ, прилагат се правилата на чл. 80, ал. 1,т. 5 и чл. 81, ал. З НК, тоест 3 години, но
не повече от 4 години и шест месеца. Нарушението е извършено на 20.01.2021 г. и към
момента на връчване на ЕФ не е изтекла тригодишната давност за преследване по чл. 81,
ал. 2 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, във връзка с чл. 11 ЗАНН, поради което няма пречка да
3
бъде реализирана отговорността за констатираното административно нарушение.
Съдът намира, че установеното от фактическа страна изцяло съответства на
обективната страна от състава на нарушението. Деянието осъществява състав на
административно нарушение по текста на чл.10, ал. 1, т. 2 от ЗП, който предвижда, че
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз
основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; Посочва се също, че
„таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък".
Според чл. 106, ал. 4 от Закона за пътищата, размерът на дължимата за плащане
тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени
по реда, предвиден в Наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително
заявено от него разстояние по определен маршрут. Когато данните относно
географското позициониране и изминатото разстояние от пътното превозно средство в
обхвата на платената пътна мрежа са събрани от доставчик на декларирани данни,
същите се предават на доставчика на услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние, който обработва и предоставя на Електронната система за
събиране на тол такси съответните декларирани тол данни (т.нар. то л декларации).
Предвидени са в закона две алтернативни възможности за определяне на дължимата
пътна такса и заплащането и - маршрутна карта или бордово устройство/ устройство за
спътниково позициониране (УСП). Жалбоподателят е избрал вторият посочен тол
продукт, а именно УСП (или така наречения ОР8). В процесния случай липсва предоставяне
на декларирани тол данни, към Агенция „Пътна инфраструктура" относно ППС с рег. №
СВ2639ВС. Налага се извода, че не са изпълнени съответните задължения за установяване
на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, поради което
движението на превозното средство е отчетено в Електронната система за събиране на
пътни такси като нарушение, съответно е издаден процесният електронен фиш. По този
начин жалбоподателят в качеството на собственик на автомобила не е изпълнил
задължението си по чл. 102,ал.2 от ЗДвП - „Собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него."
Предвид разпоредбата на чл.167а, ал. З от ЗДвП е създаден доклад, с приложени
4
към него статични изображения във вид на снимков материал. От представените по
делото два броя снимки и справка в електронна система се установява както
изпълнителното деяние, във връзка с което е ангажирана административно
наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, така и авторството му.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП контролните органи могат да
извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за
липсата или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси. Посочените по-горе разпоредби по императивен начин придават
отнапред ясно изразена доказателствена стойност на създаваните доклади и
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, както и на
справките от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, които в конкретната хипотеза, сочат наличието на извършено
административно нарушение.
Въз основа на гореописаното и в съответствие с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1
от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
З от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура" е издаден Електронен фиш №
**********. Образецът на ЕФ е утвърден с Решение на УС, обективирано в протокол
28765/21 от заседание от 09.09.2021 г. и Заповед №РД-11-38/13.09, приложени по делото.
При така посоченото съдът намира, че от събраните по делото доказателства
безспорно е установено, че на 20.01.2021 г., в 08,49 часа, товарен автомобил МАН ТГА с
рег. № СВ 2639 ВС, бил управляван в община Иваново, по път I-5 км 25+914, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа без да е заплатена
изцяло дължимата пътна такса по чл.10,ал.1, т.2 от ЗП. Няма спор, че процесното МПС е
било оборудвано с бордово устройство, като отговорността за правилното му
настройване е изцяло на дружеството-жалбоподател.
Не почива на доказателствата по делото възражението на жалбоподателя, че
дружеството не е уведомено относно наличието на неизправност. По делото е
представено писмо от доставчика на услуги до жалбоподателя, от което става ясно, че
още на дата 06.07.2020 г. същият е бил уведомен, че устройството на процесното ППС не
предава данни.
Предвид изложеното съдът счита, че дружеството--жалбоподател е осъществило
от обективна страна състава на нарушение, във връзка с което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, а именно на чл.102, ал. 2 от ЗДвП. От
събраната по делото доказателствена съвкупност се установи, че фактическата
обстановка съответства на квалификацията на деянието.
5
Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не
следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна и обективна.
Санкционната разпоредбата на чл.187а, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
предвижда при доказано нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП по отношение на юридическо
лице имуществена санкция във фиксиран размер от 2500 лева. Предвид изложеното съдът
намира, че правилно е приложена санкционната разпоредба.
Не е направено възражение за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
установеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН.
Съдът приема, предвид гореизложеното, че жалбата се явява неоснователна,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 във вр.с ал.
5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът счита, че искането на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. В тази връзка „Снаби транс“
ЕООД гр.София, с ЕИК *********, представлявано от М.Т.П. следва да бъде осъдено да
заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" към МРРБ сумата в размер на 80 лева,
представляща юрискосултско възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш / ЕФ/ серия № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя „Снаби транс“ ЕООД гр.София, с
ЕИК *********, представлявано от М.Т.П., на основаниe чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл. 179, 3б
от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв за нарушение по чл.102, ал.2
от от ЗДвП, като
з а к о н о с ъ о б р а з е н .
ОСЪЖДА „Снаби транс“ ЕООД гр.София, с ЕИК *********, представлявано от
М.Т.П., да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството сумата в размер 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
6
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административния съд Русе, на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7