Р Е Ш Е Н И
Е
№ 14
гр. Русе, 28.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и осми март, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия АГУШ административно дело
№ 672 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
деветнадесета от ДОПК, във връзка с чл.24ж, ал. 6 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС).
Образувано е по жалба на „Каолин“ ЕАД, със седалище: гр. Сеново, обл. Русе,
представлявано от И.М.Т. и Д.А.А. – изпълнителни членове на управителния съвет
и законни представители, депозирана чрез адвокат-пълномощник С.Й., против
Решение за възстановяване на акциз № BG004000-ИВ-24-2-4-РВ40 от 07.07.2021 г.
на Директора на Териториална дирекция (ТД) „Дунавска“ (сега ТД „Митница Русе“),
потвърдено с Решение № Р-420 от 25.10.2021 г. на директора на Агенция
„Митници“, в частта, с която е отказано да се възстанови акциз в размер на
34 365,36 лева за използвана през 2020 г. електрическа енергия в
количество 17 182,681 MWh, за осъществяване на производствени процеси по
производство на кварцов пясък, доломит и варовик във фабриките на дружеството,
находящи се в гр. Сеново, гр. Ветово, гр. Каолиново, с. Игнатиево и с. Устрем,
за които дейности е прието, че не представляват минералогични процеси по
смисъла на чл. 4, т. 33 от ЗАДС.
В жалбата се излагат подробни съображения за противоречие на акта в
оспорената му част с материалноправни разпоредби. Тези съображения са доразвити
и в приложените писмени бележки.
Претенцията е за отмяна на решението в оспорената му част и връщане на
преписката на компетентния административен орган за постановяване на решение за
възстановяване на акциза, по отношение на който е постановен отказ. Претендира
се и присъждане на направените в производството разноски.
Ответната в производството страна, чрез
процесуален представител, оспорва основателността на подадената жалба, като
излага подробни съображения в приложените писмени бележки. Претендира
присъждане на направените в производството разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административното производство е започнало
въз основа на искане рег. № ИВ-24-1-12/32-130867 от 22.04.2021 г. по описа на
ТД „Дунавска“, заявено от „Каолин" ЕАД, със седалище гр. Сеново, община
Ветово, за възстановяване на акциз на основание чл. 24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, заплатен
за електрическа енергия, използвана за минералогични процеси. Размерът на
искания за възстановяване акциз е бил 86 541,96 лв. за общо 43270,980 MWh електрическа
енергия с код по КН 2716 00 00, потребена през 2020 г. Искането е изготвено
съгласно чл. 21а, ал. 1 от ППЗАДС според утвърдения в Приложение № 3б към тази
норма, образец и съдържа изискуемата информация. Приложени са и документи
съгласно чл. 21а, ал. 2 от ППЗАДС.
Съгласно представена от дружеството
справка продуктите, получени при процесите, за които се иска възстановяване на
акциз за използваната електрическа енергия са каолин, кварцов пясък, шамот и
калциниран каолин, варовик, доломит и фелдшпат, произвеждани във фабрики
„Вятово“, „Сеново“, „Каолиново“, „Игнатиево“ и „Устрем“.
Във връзка с подаденото искане служители
на ТД „Дунавска“ са извършили проверка, за резултатите от която е съставен
Протокол за възстановяване на акциз № BG004000-ИВ-24-2-4-ПП46 от 06.07.2021 г. Въз основа на изключително
пространните констатации на проверяващите административният орган приел, че на
дружеството жалбоподател следва да бъде възстановен акциз единствено за
използваната електроенергия само за производството на каолин (обогатен каолин),
шамот и калциниран каолин и фелдшпат, тъй като извършваните процеси/дейности в
тези производства представляват „минералогични процеси“ по смисъла на чл. 4, т.
33 от ЗАДС. Размерът на акциза, за който с Решение № BG004000-ИВ-24-2-4-РВ40/07.07.2021
г. е постановено възстановяване е 52 176,60 лв. за 26 088,299 MWh електрическа енергия. По отношение на останалата част
от искания за възстановяване акциз директорът на ТД „Дунавска“ (сега ТД
„Митница Русе“), съобразно изводите на служителите, извършили проверката,
приел, че не са налице основанията по чл. 24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, тъй като
процесите/дейностите, извършвани при производството на кварцов пясък, доломит и
варовик, не представляват минералогични процеси по смисъла на ЗАДС. С оглед на
това с решението, в оспорената му в настоящото производство част, е постановен
отказ за възстановяване на акциз в размер на 34 365,36 лв. за
17 182,681 MWh електрическа
енергия, използвана през 2020 г. за дейности, които не представляват
минералогични процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 от ЗАДС.
В хода на проверката са изискани и
представени от проверяваното лице по реда на чл. 37 ал. 2 и ал. 3, чл. 53 и чл.
56 ал. 1 ДОПК заверени копия на документи, справки и писмени обяснения,
изготвени са искания до трети лица за представяне на данни, сведения и други
доказателства, приобщени са документи от проведена кореспонденция с Националния
статистически институт и Министерство на енергетиката. Направен е и подробен
анализ на събраните в хода на проверката доказателства, въз основа на който е
изготвена таблица с процесите/дейностите, осъществявани от проверяваното лице,
които са предмет на искането. В таблицата проверяващите са посочили и кодовете
съгласно Приложение NACE Rev 1.1 (Обща статистическа класификация на
икономическите дейности в Европейската общност) от Регламент (ЕИО) № 3037/90 на
Съвета от 9 октомври 1990 г. относно статистическата класификация на
икономическата дейност в Европейската общност, на които според тях отговарят
съответните процеси/дейности. В заключение, на базата на тази класификация, е
направен извод, че процесите/дейностите по получаване на продуктите обогатен
каолин, калциниран каолин и шамот, както и фелдшпат се класифицират в код 26.82
„Производство на други продукти от нерудни минерали н.д“ от подраздел ГИ 26
„Производство на продукти от нерудни минерали“ от NACE Rev 1.1, следователно представляват
„минералогични процеси“ по смисъла на чл. 4 т. 33 от ЗАДС и за същите е
изпълнено изискването на чл.24ж ал. 1 т. 1 ЗАДС за възстановяване на акциз за
електрическа енергия, използвана в миниралогични процеси.
По отношение на останалите процеси/дейности,
класифицирани с код 14.21, код 14.22 и код 14.50 от NACE Rev 1.1 проверяващите
са приели, че същите не попадат в обхвата на миниралогични процеси по смисъла
на чл. 4 т. 33 ЗАДС и за същите не е изпълнено изискването на чл. 24ж ал. 1 т.
1 ЗАДС за възстановяване на акциз за електрическа енергия, използвана в
миниралогични процеси.
Въз основа на тези констатации на
проверяващите, директорът на ТД „Дунавска“ приел, че на
дружеството-жалбоподател следва да бъде възстановен акциз единствено за
използваната електроенергия само за производството на калциниран каолин и шамот
от обогатен каолин, както и производство на фелдшпат, тъй като извършваните
процеси/дейности в това производство представляват „минералогични процеси“ по
смисъла на чл. 4, т. 33 от ЗАДС. Размерът на акциза, за който с Решение №
BG004000-ИВ-24-2-4-РВ40 от 07.07.2021 г. е постановено възстановяване, е 52 176,60
лв. за 26 088,299 MWh електрическа енергия. По отношение на останалата
част от искания за възстановяване акциз директорът на ТД „Дунавска“, съобразно
изводите на служителите, извършили проверката, приел, че не са налице
основанията по чл. 24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, тъй като процесите/дейностите,
извършвани при производството на каолин (различни марки), кварцов пясък,
доломит и варовик, не представляват минералогични процеси по смисъла на ЗАДС. С
оглед на това с решението, в оспорената му в настоящото производство част, е
постановен отказ за възстановяване на акциз в размер на 34 365,36 лв. за
17 182,681 MWh електрическа енергия, използвана през 2020 г. за дейности,
които не представляват минералогични процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 от ЗАДС.
За да постанови отказа за възстановяване
на акциз за електроенергия директорът на ТД „Дунавска“ приел, че производствата
на кварцов пясък, доломит и варовик не попадат в минералогичните процеси по
подраздел DI 26 „Производство на продукти от други неметални минерални
суровини" от НКИД – 2003 (Национална класификация на икономическите
дейности – версия 2003) – подклас 26.82 „Производство на продукти от други
неметални минерали, некласифицирани другаде”, съответстващ на подраздел ГИ 26
„Производство на продукти от други нерудни материали” от Приложение NACE
Rev.1.1. В решението е направен обстоен анализ както на Приложение NACE Rev.1.1
и на установеното с Регламент (ЕО) 1893/2006 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на
икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90
на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически
области, в сила от 01.01.2018 г., Приложение NACE Rev. 2 Обща статистическа
класификация на икономическите дейности към Регламент (ЕО) 1893/2006 г. Посочено
е, че съгласно писмо от Националния статистически институт, утвърдените
със заповеди на председателя на НСИ, Национална класификация на икономическите
дейности – версия 2003 (НКИД-2003) и Класификацията на икономическите дейности
– версия 2008 (КИД-2008) осигуряват прякото приложение на Приложение NACE Rev.1.1
и Приложение NACE Rev 2 в практиката на Р България, като терминологията,
използвана в НКИД – 2003, която следва структурата и логиката на NACE Rev.1.1,
както и методологическите и обяснителни бележки към НКИД – 2003, са относими и
следва да се вземат под внимание при класифициране на дейностите, съгласно
класификацията NACE Rev.1.1, за целите на определянето им като „минералогични
процеси“ по смисъла на чл. 4 т.33 от ЗАДС.
Крайния си извод административният орган обосновал с анализ на
представените от дружеството технологии на производство, спецификации на
продукти и въз основа на текстовете и обяснителните бележки към сектори на НКИД
– 2003, където е посочено, че обогатяването на руди и други минерали се
класифицират в Раздел В „Минно дело и експлоатация на кариери“/ сектор D „Преработваща
промишленост“, поради което добиването/производството на кварцов пясък следва
да бъде отнесено именно към Раздел В „Минно дело и експлоатация на
кариери“/сектор С „Добивна промишленост“ – неметални материали и суровини
(нерудни минерали). Технологичните процеси и операции, на които в последствие
се подлагали вече добитите/изцвлечени минерални продукти при операции по
обогатяване – каолин, пясък, както и закупените от трети лица суровини –
доломит и варовик, от своя страна също попадали в обхвата на допълнителните
операции от Раздел В „Минно дело и експлоатация на кариери“/сектор С „Добивна
промишленост“, а именно - раздробяване, смилане, промиване (флотация), сушене,
сортиране. При тези процеси не се извършвала трансформация на минералните
продукти, които се преработват - каолин, пясък, доломит и варовик, при която
получените продукти губят естествения си природен минерален произход, напротив
– получените продукти запазвали същността си на минерални продукти, които представлявали
неметални минерални суровини (нерудни минерали). В тази връзка прилаганите
технологии при обогатяването и другите допълнителни операции с цел получаване
на различните разновидности на продуктите (продукти с различна зърнометрия,
влага, съдържание на примеси, едрина), предназначени за различни приложения, не
били свързани с получаването на продукти, различни от природни минерални
продукти.
Към преписката и по делото са представени
писмени доказателства – технологични схеми и документация с описания на
производствените процеси и са приети заключение на съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, при установяване на релевантните за
правния спор факти, възприема изцяло заключенията на вещите лица с оглед
притежаваните от тях специални знания и съответствието им със събраните по
делото писмени доказателства.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че производствените процеси по производство на
кварцов пясък (различен от кварцов пясък за флоат стъкло и флотиран пясък),
производството на продукти от варовик за керамичната, стъкларската, химическата
и фуражната промишленост, производството на продукти от доломит за керамичната
и стъкларската промишленост, извършвани във фабриките в Сеново, Ветово,
Каолиново, Игнатиево и Устрем представляват дейности и процеси по производство
на неметални минерални продукти от нерудни минерали, обособени в съответните
технологии. Произведените продукти като резултат от тези дейности представляват
неметални минерални продукти с нови свойства, качествено различни от влаганата
в производствения процес суровина. Във всички обогатителни фабрики на „Каолин“
ЕАД (Сеново, Ветово, Каолиново, Игнатиево и Устрем) се прилагат различни
минералогични процеси при обогатяването на нерудни минерални изкопаеми. След
прилагането на различни минералогични процеси се получават крайни продукти –
неметални минерални продукти с различни качествени характеристики, съобразени с
приложението им в различни отрасли. От природната суровина се произвеждат нови
продукти с коренно различни качествени показатели от суровината. Суровината се
трансформира в нови принципно различни продукти, като се получава и отпадък.
Новите неметални минералн продукти притежават нови, различни от суровината
химични, физични и физикомеханични свойство благодарение на които те намират
приложение в различни отрасли (различни марки каолин и различни марки кварцов
пясък, различни марки варовик, различни марки доломит). Дейностите на „Каолин”
АД по производство на неметални минерални продукти (различни марки кварцов
пясък, различен от кварцов пясък за флоат стъкло и флотиран пясък; продукти от
варовик за керамичната, стъкларската, химическата и фуражната промишленост;
продукти от доломит за керамичната и стъкларската промишленост) са обособени
технологично, производствено и териториално като самостоятелни дейности от
дейността по добив на нерудни минерални изкопаеми (добив на кварц-каолинови
пясъци). Процесите на добив на кварц-каолинови пясъци и процесите на
производство на различни неметални минерални продукти – различни марки каолин,
кварцов пясък, варовик, доломит и фелдшпат са разграничени и във времево
отношение. Добитата суровина в кариерите може да бъде преработвана в
съответната обогатителна фабрика след неопределено време.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) дейностите по добива на кварц-каолиновата
суровина и дейностите по производството на продукти от нерудни минерали се
отчитат отделно в счетоводството на дружеството. Организирано е синтетично и
аналитично отчитане на кариери – за добива, по фабрики и цехове – за
производството на готовата продукция. Нерудните минерални полезни изкопаеми
(варовик, доломит), които се преработват в обогатителните фабрики в Игнатиево и
Устрем са закупени от трети лица.
Съдът, при така установените релевантни за
правния спор факти, прави следните правни изводи:
Обжалваният индивидуален административен
акт – решение за отказ за възстановяване на акциз за използвана електрическа
енергия за минералогични процеси, е издаден от компетентен орган по чл. 24ж,
ал. 5 от ЗАДС – Директора на ТД ‚Дунавска“. Актът е в изискуемата писмена
форма, с излагане на фактически и правни основания. Актът е издаден при
спазване на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалният закон.
При проверката относно наличието на
основания за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия следва да
бъдат съобразени материалноправните предпоставки за това, регламентирани в чл. 24ж,
ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Посочената разпоредба предвижда правото на възстановяване
на платеният акциз за електрическа енергия на лицата – потребители на
електрическа енергия, използвана за химическа редукция или в електролитни,
металургични или минералогични процеси. Това означава, че възстановяване на
акциз за електроенергия се допуска единствено в изчерпателно изброените четири
хипотези, една от които е използването на електроенергията за минералогични
процеси.
Понятието „минералогични процеси" е
легално понятие, което има точно определено съдържание. Законът за акцизите и
данъчните складове в чл. 4, т. 33 съдържа легална дефиниция на понятието
„минералогични процеси". Според последното определение „минералогични
процеси" са процесите, класифицирани според NACE Rev. 1.1 с код ГИ 26
"Производство на продукти от други нерудни минерали".
Разпоредбите на чл. 24ж, ал. 1, т. 1 и чл. 4, т. 33 от ЗАДС са в
съответствие с нормата на чл. 2, § 1, б. (б) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета
от 27 октомври 2003 г. относно преструктуриране на правната рамка на Общността
за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията („Директива
2003/96/ЕО" или „Директивата"). Последната норма изключва от обхвата
на прилагане на облагането по Директивата енергийните продукти и
електроенергията, използвани за минералогични процеси. В същото време понятието
„минералогични процеси" има своето определение в разпоредбата на чл. 2, §
4, б. (б), пето тире от Директивата. Според същото определение за минералогични
процеси се считат, процесите класифицирани според номенклатурата NACE с
код DI 26 „Производство на други неметални минерални продукти" в
Регламент (ЕИО) № 3037 на Съвета от 9 октомври 1990г. относно статистическата
класификация на икономическите дейности в Европейската общност („Регламент №
3037/90"). И двата нормативни акта (и ЗАДС и Директива 2003/96/ЕО)
определят минералогичните процеси еднозначно като процеси класифицирани с код
ГИ (DI) 26 от NACE Rev. 1.1 към Регламент № 3037/90.
От анализа на раздел ГИ 26 "Производство на продукти от други нерудни
минерали" в Регламент № 3037/90 е видно, че същият раздел съдържа код
26.82 – производство на други продукти от нерудни минерали, некласифицирани другаде,
т.е. производството на други нерудни (неметални) продукти (от каквото естество
е производството на търговското дружество), следва да бъде класифицирано като
минералогични процеси.
Спорът между страните по делото е дали производството на кварцов пясък,
доломит и варовик попадат в понятието "минералогични процеси".
В оспореното решение директорът на ТД „Дунавска“ приема, че следва на
"Каолин" ЕАД да се възстанови платения акциз за електрическа енергия
при производството на каолин (обогатен каолин), калциниран каолин и шамот, и
фелдшпат, тъй като според него те представляват минералогични процеси.
Същевременно с оспорваното решение е отказано на дружеството възстановяване на
платения акциз за електрическа енергия при производството на кварцов пясък, доломит
и варовик, като митническият орган е приел, че производството им не
представлява минералогични процеси по смисъла на ЗАДС. Този извод е обоснован със
заключението на възложената от административния орган експертиза и обяснителните
бележки към сектори от Националната класификация на икономическите дейности –
версия 2003 (НКИД – 2003), както и с експертно становище от Министерство на
енергетиката, като се посочва, че дейностите , извършвани от „Каолин“ ЕАД по
получаване на продуктите кварцов пясък, варовик и доломит, не попадат в нито
една конкретна позиция от обхвата на Подраздел ГИ 26 ”Производство на
продукти от други нерудни минерали” по Приложение NACE Rev.1.1, съответно не
попадат в обхвата на детайлно изброените позиции в подсектор DI "Производство
на продукти от други неминерални суровини" от НКИД – 2003. Директорът на
ТД „Дунавска“ е приел, че производствените процеси на дружеството, за които е
поискано възстановяване на акциз, отговарят на дейности от Раздел В „Минно и
експлоатация на кариери“, подраздел ВБ „Добиване на минерали от мини и кариери,
с изключение на материалите, генериращи енергия“, по-конкретно в раздел 14
„Други минни работи и експлоатиране на кариери „ от NACE Rev.1.1.
Използваната от митническия орган национална статистическа класификация не
следва да се прилага при изясняване на съдържанието на понятието „минералогични
процеси", предвид на обстоятелството, че същото понятие има строго
определена легална дефиниция. Формалното класифициране на даден процес/дейност
с изброени в статистическа класификация кодове на икономически дейности, без да
се вникне в конкретиката на съответната дейност, води до необоснованост на
административния акт. Като е направил констатациите си въз основа на неотносим
нормативен документ и без да изследва конкретно дали извършваните в дружеството
производствени процеси представляват минералогични процеси по смисъла на код
26.82 от раздел ГИ 26 "Производство на продукти от други нерудни
минерали", директорът на ТД „Дунавска“ е постановил решението си в тази част
в нарушение на разпоредбите на чл. 24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, във връзка с чл.
4, т. 33 от ЗАДС. Такова изследване формално е изискано с възложената в хода на
административното производство експертиза, но при извършването й не са
анализирани детайлно извършваните в дружеството производствени процеси, а само
е класифицирано съответно производство към съответен раздел от NACE Rev.1.1 от
Регламент № 3037/90. Така например в самата експертиза е посочено, че продукта
кварцов пясък се произвежда посредством обогатяване на квар-каолинови пясъци,
които се добиват от жалбоподателя, като тази суровина се използва в
обогатителните фабрики в гр. Каолиново, гр. Ветово и в гр. Сеново до получаване
на пясъци с различни качествени показатели, позволяващи използването им в
стъкларската, хартиената, леярската промишлености и за строителството, кварцов
пясък за флоат стъкло, сух кварцов пясък, флотиран кварцов пясък. От
представените на експертизата документи, вещите лица установили, че разгледаните
технологии по фабрики се отнасят едновременно за продуктите обогатен каолин и
кварцов пясък, но въпреки това са приели, че производството на обогатен каолин представлява
минералогичен процес по смисъла на код 26.82 от раздел ГИ 26 "Производство
на продукти от други нерудни минерали", а производството на кварцов пясък
– не.
Понятието „минералогични процеси", както вече се посочи, представлява
собствено понятие на правото на ЕС, чието съдържание произтича от разпоредбата
на чл. 2, § 4, б. (б), пето тире от Директивата във връзка с раздел ГИ 26 от
NACE Rev.1.1 от Регламент № 3037/90, представляващ действащ акт на правото на
ЕС. Административният орган е следвало да изясни съдържанието на това понятие
именно като анализира текстовете, включени в раздел ГИ от европейската класификация
по Регламент № 3037/90. Митническият орган не е направил в достатъчна степен анализ
на позициите, включени в Регламент № 3037/90.
Липсата на точен анализ на приложимите нормативни актове относно понятието
„минералогични процеси" е довело до необосновано заключение на
митническият орган за естеството на извършваните във фабриките на дружеството
производствени дейности. Органът не е взел предвид обстоятелството, че както
освобождаването, така и възстановяването на акциз съгласно ЗАДС се предоставят
именно за процеси, отнасящи се до производство на други неметални минерални
продукти.
Според приложимото законодателство правото на възстановяване на акциз за
използвана електрическа енергия се предоставя за конкретни процеси, имащи
характер на минералогични процеси, а не на предприятия, имащи определен
статистически код на основна дейност или за продукти, представляващи резултат
от основната дейност, поради което, за да се прецени дали даден производствен
процес е минералогичен е необходимо да се вземе предвид техническия смисъл на
това понятие. Поради това преценката за наличие на минералогичен процес следва
да се извършва въз основа на технически анализ на съответните процеси, при
които да се установи видът на прилагания процес и дали в резултат на този процес
се стига до производство на неметални продукти. В този смисъл е и константната
практика на ВАС - Решение № 3455/16.03.2009 г. по адм.д. № 11463/2008 г.,
Решение № 348/11.01.2010 г. по адм.д. № 10903/2009 г., Решение №
6706/22.05.2009 г. по адм.д. № 1461/2009г. Съдебни решения по въпроса, свързан
с класификацията на производствените процеси като минералогични по смисъла на
чл. 4, т. 33 от ЗАДС, са постановени (както сочи жалбоподателят) и между
страните по настоящия спор досежно процесните производства в обогатителните
фабрики на дружеството по повод освобождаване от акциз за други енергийни
продукти (Решение № 2084 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9237/2020 г., I
о., Решение № 14476 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2019 г., I о. и
др.)
В решенията си по тези дела ВАС е приел, че за извършване на преценката
относно наличието на „минералогичен процес" са необходими специални знания
и съответно вещо лице, което да се произнесе в какво се изразяват дейностите по
добив и последваща преработка на суровината, дали представляват един или
различни процеси, какви са конкретните процеси на които се подлага суровината и
дали получените след преработката продукти представляват неметални минерални
продукти. В тази връзка при липса на данни за промяна в технологията на
производство на процесните неметални минерални продукти, за които дружеството
иска възстановяване на акциз ежегодно, и неколкократното произнасяне на
Върховния административен съд относно характеризирането на тези процеси като
минералогични, е нелогично упорството на административния орган всяка година да
определя същите процеси като добивни.
Както вече се посочи правното понятие „минералогичен процес" не
предвижда непременно промяна на химично ниво, нито драстично изменение в
суровините, използвани в производството. От съществено значение е само
обстоятелството, дали въпросните процеси съставляват процеси на производство на
неметални минерални продукти. От събраните по делото доказателства безспорно се
доказва, че извършваните от дружеството технологични процеси по производството
на кварцов пясък, варовик и доломит (които няма данни да са с изменена
технология през годините) представляват минералогични процеси и продуктите,
които са получени в резултат на използването на тези минералогични процеси
представляват продукти от нерудни минерали.
Предвид изложените съображения и липсата на доводи за наличие на други несъответствия
на подаденото искане за възстановяване на акциз, съдът приема, че са били
налице всички предпоставки – процесуални и материални за възстановяване
платения от „Каолин" ЕАД акциз за използваната електрическа енергия през
2020 г. при производството на продукти от нерудни минерали. Като е постановил
процесното решение, в частта, с която е отказано възстановяване на платен акциз
за използвана електрическа енергия при извършване на минералогични процеси, директора
на ТД „Дунавска“ (сега ТД „Митница Русе“) се е произнесъл в нарушение на
разпоредбата на чл. 24ж, ал. 1 ,т. 1, във връзка с чл. 4, т. 33 от ЗАДС.
Оспореното решение в частта на отказа,
потвърдено от горестоящия административен орган, е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено в тази част. Естеството на искания от молителя акт не
позволява решаването на спора по същество. Ето защо след отмяната на отказа,
преписката следва да се върне на компетентния орган, който следва да постанови
решение за възстановяване на акциз.
При тази изход от делото и съгласно
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 изр. І-во от ДОПК, ответникът дължи на
жалбоподателя заплащане на разноските по
делото и възнаграждението за един адвокат. В настоящия случай се претендират
разноски по представен списък (л.113 от делото) в общ размер на 6 635,89
лв. – 50 лв. държавна такса, 1 600 лв. депозити за вещи лица и 4 985,98
лв. адвокатски хонорар по приложени фактури № **********/30.07.2021 г., №
**********/30.12.2021 г. и № **********/31.01.2022 г. (л.114-116 от делото),
както и платежни нареждания към тях (л.117-119). Действително по представените
фактури и платежни нареждания сумите за адвокатско възнаграждение са посочени с
ДДС, но доколкото с представения списък по чл. 80 ГПК са поискани сумите без
ДДС, съдът следва да се произнесе до размера на поисканата сума за адвокатско
възнаграждение в размер на 4 985,89 лв.
На първо място следва да се посочи, че
заплатеното възнаграждение по фактура № **********/30.07.2021 г. в размер на
1 936,27 лв. без ДДС, според основанието посочено в самата фактура
представлява възнаграждение за „изготвяне на жалба до Агенция Митници срещу
решение на ТД „Дунавска“ за отказ за възстановяване на акциз за електрическа
енергия за 2020 г.“. Това означава, че посочения разход е направен от жалбоподателя
в хода на административното производство, а не в хода на съдебното оспорване,
поради което заплатената сума не представлява „разходи по делото“ по смисъла на
чл.161, ал. 1, изр. І от ДОПК и не следва да бъде присъждана на жалбоподателя.
На следващо място съдът намира за
основателно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК при
направено възражение за прекомерност на дължимото възнаграждение за адвокат,
съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно ал. 2 на цитираната
разпоредба, този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер. В случая делото е с материален интерес и той
възлиза на 34 365,36 лв. Съобразно него, при определяне на
възнаграждението е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните възнаграждения и възнаграждението в приложимата
хипотеза е 1 560,96 лв. Разноските за процесуално представителство,
претендирани и сторени от жалбоподателя са 3 049,62 лв., заплатени на два
пъти като възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело.
Действително в случая е налице активно процесуално поведение от страна на
процесуалните представители на жалбоподателя, назначавани по искане на страната
СТЕ и ССЕ, значителен по обем доказателствен материал, който е следвало да бъде
съобразяван от съда при решаване на спора, но при определяне на размера на
адвокатското възнаграждение, който следва да бъде присъден, трябва да бъдат
съобразени данните за налични предходни аналогични спорове между същите страни,
решени с влезли в сила съдебни актове. В тази връзка на съда е служебно известен
изхода по адм. дело № 462/2018 г., адм.д. № 678/2019 г. и адм.д. № 570/2020 г. и
трите по описа на АдмС – Русе. Решението по адм. дело № 462/2018 г. по описа на
АдмС – Русе е оставено в сила с Решение № 14476/29.10.2019 г. по адм. дело №
7064/2019 г. на ВАС, I о, Решението по адм. дело № 678/2019 г. по описа на АдмС
– Русе е оставено в сила с Решение № 2084 от 17.02.2021 г. по адм. д. №
9237/2020 г. на ВАС, I о. и Решението по адм.д. № 570/2020 г. е оставено в села
с Решение № 1966/01.03.2022 г. по
адм. дело № 7130/2021 г. на ВАС, І отд. Тези данни дават основание на съда да
приеме, че в настоящия случай адвокатското възнаграждение, което следва да бъде
присъдено, следва да бъде редуцирано до размер на 1 600 лева.
На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК,
приложим по силата на чл. 24ж, ал. 6 от ЗАДС, на жалбоподателя следва да се
присъдят разноските по делото в общ размер от 3 250,00 лв., от които: 50
лева – държавна такса за образуване на производство, 1 600 лева - разноски
за двете назначени по делото експертизи и 1 600 лв. – възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство.
Мотивиран така и на основание чл. 160, ал.
1 и ал. 3 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на "Каолин" ЕАД, със седалище гр. Сеново, общ. Ветово, Решение
за възстановяване на акциз № BG004000-ИВ-24-2-4-РВ40 от 07.07.2021 г. на
Директора на Териториална дирекция „Дунавска“, потвърдено с Решение № Р-420 от 25.10.2021
г. на директора на Агенция „Митници“, в частта, с която е отказано да се
възстанови акциз в размер на 34 365,36 лева за използвана през 2020 г.
електрическа енергия в количество 17 182,681 MWh, за осъществяване на
производствени процеси по производство на кварцов пясък, продукти от доломит и
варовик във фабриките на дружеството, находящи се в гр. Сеново, гр. Ветово, гр.
Каолиново, с. Игнатиево и с. Устрем, за които дейности е прието, че не
представляват минералогични процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 от ЗАДС.
ВРЪЩА преписката на Директора на Териториална
дирекция "Митница Русе" при Агенция "Митници", гр. София,
за ново произнасяне по искане за възстановяване на акциз за електрическа
енергия на "Каолин" ЕАД с рег. № ИВ-24-1-12/32-130867 от 22.04.2021 г.
по описа на ТД "Дунавска", в частта му за възстановяване на акциза,
заплатен за 17 182,681 MWh електрическа енергия, използвана през 2020 г.
от дружеството при извършване на минералогични процеси, съгласно дадените
задължителни указания в мотивите на настоящото съдебно решение по тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА Агенция "Митници", гр. София да
заплати на "Каолин" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сеново, община Ветово, област Русе, ул. "Дъбрава" №
8, сумата от 3 250,00 (три хиляди двеста и петдесет) лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: