Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260117
гр.Пловдив, 29.04.2022г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение ХХс, в открито заседание на четвърти април две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при
секретаря Цветелина Бакалова и в присъствието на прокурора…
......................, разгледа докладваното от съдията т.д. № 107 по описа за 2020г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно съединени искове на
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Предявени от „ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД
– гр.Пловдив, ЕИК ********* против „ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004” АД – гр.Карлово, ЕИК *********. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 182264,87лв с
ДДС, ведно
със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 11.02.2020г до
окончателното ѝ изплащане, представляваща дължимо и
незаплатено възнаграждение за извършени СМР по сключен между
дружествата на 02.11.2017г ДОГОВОР СМР № 54 (Договора) за обект: „Изграждане на
кабелна линия 20kV и силова инсталация в цехови
помещения“, ведно със сключен Анекс № 2 от 05.03.2018г ведно със сключен Анекс
с предмет: „Изграждане на силова инсталация в цехови помещения на линия за
топки до окончателен пуск и проби“, за които работи е издадена и фактура №
**********/08.07.2019г, както и сумата от 10899,36лв – неустойка по
чл.19, ал.3 от Договора за забавеното плащане на главницата, ведно със законната
лихва, начиная от датата на предявяване на иска 11.02.2020г до
окончателното ѝ изплащане, като
сумите бъдат заплатени по посочената в исковата молба банкова сметка.
При
условията на евентуалност, ако се установи, че за извършените работи не е било
налице възлагане от ответника, ищецът е предявил осъдителни искове на
извъндоговорно основание за сумите: от 83 435,65лв с ДДС, представляваща
стойността на извършени СМР подробно индивидуализирани в Таблица № 1 от
исковата молба, която стойност е получена като разлика между стойността на
изпълнените СМР по Анекс № 2 от 05.03.2018г в общ размер от 139217,66лв с ДДС,
намален с платен аванс от 49047,13лв с ДДС и надплатена сума от 6734,88лв с
ДДС; от 129 326,16лв с ДДС представляваща стойността (материали и труд)
на допълнително извършени СМР подробно индивидуализирани в Таблица № 2 от
исковата молба; от 10 899,36лв – неустойка за забавеното плащане на
главницата от 107708,87лв с ДДС по фактура №
**********/08.07.2019г, като всички суми се претендират ведно със законна лихва
от датата на предявяване на исковете.
Претендира разноски по списък.
Ответникът оспорва всички искове и моли съда да ги отхвърли, а ако ги уважи прави
възражение за прихващане със сумата от 5435,30лв, представляваща дължима от
ищеца неустойка по Договора за забавено изпълнение на договорените СМР по Анекс
№ 1 от 21.11.2017г към Договора.
Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за
установено следното:
Ищецът по делото твърди,
че между страните на 02.11.2017г е сключен ДОГОВОР СМР № 54 за обект:
„Изграждане на кабелна линия 20kV и
силова инсталация в цехови помещения“ и Анекс № 2 от 05.03.2018г към него, като
ответникът е заплатил аванс в размер на 49047,13лв с ДДС. В Анекса страните се
съгласили, че стойността на възложените на ищеца работи възлиза на 136242,04лв
без ДДС. Ищецът изпълнил възложената му работа и за дължимото му възнаграждение
е издал фактура № **********/08.07.2019г на стойност 107708,87лв с ДДС, респ.
89757,39лв без ДДС, но извършената от него действителна работа била на
по-висока стойност от договорената в Анекс № 2 и той я претендирал за плащане
от ответника, като приспаднал вече платения му аванс – общо 212761,85лв с ДДС и
надвнесена сума от 6734,88лв с ДДС по основния Договор. Претенцията на ищеца е
уточнена по размер в извършената
поправка на изготвения по делото доклад с протоколно определение в последното
по делото съдебно заседание. Пак там, по искане на ищеца, съдът допусна
намаляване на претенцията му, която да се счита предявена в размер на
182264,87лв с ДДС.
Ищецът твърди, че
дължимото му възнаграждение не е заплатено от ответника, макар той да е приел
работата, респ. заплащането на възнаграждението за нея е станало изискуемо и
предявява и иск за неустойка по чл.19, ал.3 от Договора в размер на 10
899,36лв, ведно със
законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 11.02.2020г до окончателното ѝ изплащане. Посочва в исковата молба банкова сметка за извършване на
плащането.
При условията на
евентуалност, ако се установи, че за извършените работи не е било налице
възлагане от ответника, ищецът е предявил осъдителни искове на извъндоговорно
основание за сумите: от 83 435,65лв с
ДДС, представляваща стойността на извършени СМР подробно индивидуализирани в
Таблица № 1 от исковата молба, която стойност е получена като разлика между
стойността на изпълнените СМР по Анекс № 2 от 05.03.2018г в общ размер от
139217,66лв с ДДС, намален с платен аванс от 49047,13лв с ДДС и надплатена сума
от 6734,88лв с ДДС; от 129 326,16лв
с ДДС представляваща стойността (материали и труд) на допълнително извършени
СМР подробно индивидуализирани в Таблица № 2 от исковата молба; от 10 899,36лв – неустойка за забавеното
плащане на главницата от 107708,87лв с
ДДС по фактура №
**********/08.07.2019г. Сумите се претендират ведно със законна лихва.
Ищецът посочва, че при
изпълнението на работите по сключения между дружествата Договор № 54 е сключен
и Анекс № 2 от 05.03.2018г за изпълнение на работи на стойност 163490,45лв с
ДДС, за изпълнението на които ищецът е съставил Протокол обр.19 – Акт 3 за
работи на стойност 268543,86лв с ДДС, който Акт на 05.09.2018г е изпратил на
ответника и уточнява, че са били налице обективни обстоятелства в хода на
изпълнение на работите, довели до разликата с цената по Анекс №2. По изпратения
Акт 3 ответникът е възразил с писмо от 15.01.2019г, като ищецът счита, че това
възражение е несвоевременно и всъщност ответникът е приел извършените работи по
изпратения му още през м. септември 2018г Акт 3. Със същото писмо ответникът е
поискал издаването на фактура за сумата от 107708,87лв с ДДС и ищецът я е
издал, като счита, че тази сума е призната като изпълнение, но същата не е била
платена. За уточняване на обема приети работи от ответника страните са водили
разговори, които не са довели до уреждане на отношенията им, поради което
ищецът предявява настоящите осъдителни претенции като първата е на основание
сключения между дружествата Договор и Анекс № 2, а при условията на
евентуалност, ако по делото не се установи надлежно възлагане на извършените
работи от страна на ответника счита, че отношенията им следва да се уредят на
плоскостта на извъндоговорната отговорност – водене на чужда работи без
пълномощие и тъй като извършените работи са извън договорените, но са в интерес
на възложителя, последният дължи заплащане на разходите – материали и труд.
С подадения отговор
ответникът не оспорва сключването на процесния Договор с КСС за 44309лв без ДДС
и Анекси №1 и № 2, като Анекс № 2 от
05.03.2018г е с предмет: „Изграждане на силова инсталация в цехови помещения на
линия за топки до окончателен пуск и проби“
и обща стойност на работите от 136242,04лв без ДДС. Оспорва
възлагането на допълнителни работи, извън тези по Анекс № 2, тъй като в
Договора страните изрично са уредили процедурите по възлагане на допълнителни работи
– с подаване на оферта, потвърждаването ѝ и сключването на анекс, както
изрично е уреден и приемането на извършената работа – с двустранно съставени
протоколи. Продължава, че страните са уговорили, че допълнителните работи не
могат да надвишават 20% от стойността по КСС, а процесните са много над нея.
Заявява, че ищецът не е спазил срока за изпълнение на договорените работи,
който е изтекъл на 01.12.2017г, както и че по Договор ответникът не дължи на
ищеца представянето на техническа документация – проект по част „Електрическа“.
По отношение изпълнението
на Договора посочва, че между дружествата е бил подписан Анекс № 1 на
21.11.2017г, за изпълнение на допълнителни работи, по който страните са
съгласували извършването им е същите са разплатени.
След това е подписан
процесният Анекс № 2 за дейности на стойност 136 242,04лв без ДДС и е
вменено задължение на ищеца да представи документ за окончателния пуск и
монтаж, какъвто никога не е бил съставен, тъй като ищецът не е изпълнил
задълженията си по Договора и Анекса. Във връзка с неизпълнението между
страните са разменени няколко варианта на Акт 3 за работите, но ответникът не
ги е одобрил, като сочи, че този акт не му е изпращан на дата 05.09.2018г, а
по-късно, респ. ответникът оспорва мълчаливо да го е одобрил.
Ответникът продължава, че
през лятото на 2018г е станало ясно, че ищецът не може или не желае да изпълни
задълженията си по договора, поради което е наето трето дружество – „М. и
синове – ЕЛЕКТРОПУЛС“ ЕООД, което е извършило работата за цена от 410422,22лв с
ДДС, платена от ответника и същата представлява за него претърпяна вреда по
смисъла на чл.19, ал.4 от Договора.
На следващо място
ответникът посочва, че цените, които страните са договаряли по Договора и
анексите, не са ориентировъчни, напротив, изрично в договора е уговорено
противното, както и оспорва с него ищецът да е съгласувал претендираните
работи, оспорва те да са необходими и оправдани, оспорва да ги е приемал,
напротив заявява, че изцяло оспорва Акт 3 във всичките му колони и не дължи
сумите по него, поради което не дължи и заплащането на неустойка.
Оспорва по размер
предявените при условията на евентуалност искове, по които ищецът може да
претендира извършените работи по себестойност – материали и труд и поради това
оспорва претендираните от ищеца цени. Оспорва и необходимостта от извършване на
тези работи.
Прави възражение за
прихващане до цената на иска със сумите от 410422,22лв с ДДС като претърпяна от
него вреда, което възражение е оттеглено в хода на процеса с нарочна молба на
л.372 от делото. Прави възражение за прихващане и със сумата от 5435,30лв – дължима
от ищеца неустойка по Договора за извършени от него СМР, договорени с Анекс № 1
от 21.11.2017г към Договора, след
изтичане на договорения едномесечен срок за изпълнението им.
С подадената допълнителна
искова молба ищецът посочва, че използваните материали са закупувани от
„Филкаб“АД и представя фактури.
Поддържа становището си,
че договорените цени за работи са ориентировъчни и няма как да е по друг начин,
тъй като е липсвал технически проект по част „Електрическа“ и оттам - неяснота
за обема на работата.
Поддържа становище си, че
извършените работи са били необходими и същите са приети от ответника с
конклудентни действия, тъй като между страните съставяните актове за извършени
работи не са носили подпис на ответника, но той ги е заплащал, а и след като
пред него е бил представен Акт 3 е поискал и издаването на фактура, която макар
и за по-малка стойност от тази на Акт 3 означава приемане на работите поне в
този по-малък обем – за сумата от 163 490,45лв с ДДС. Връчването на Акт 3
е извършено на електронната поща на **** на обекта И.К., служител на ответника.
Ищецът не оспорва
обстоятелството, че не е представил документ за окончателен пуск и монтаж, но
уточнява, че за съставянето му е било необходимо оказване на съдействие от
ответника, който да осигури представител на италианската фирма, доставчик на
машините, но той не го е сторил и с това е изпаднал в забава на основание чл.95
от ЗЗД.
На следващо място оспорва да не е изпълнил в
срок, тъй като договореният едномесечен срок по Договора е неприложим към
работите по Анекс № 2, за които оспорва да не е бил в състояние да изпълни или
да е отказал да изпълни.
Оспорва и това ответникът
да е възлагал довършването на обекта на „М. и синове – ЕЛЕКТРОПУЛС“ ЕООД,
оспорва съставяните помежду им документи за това довършване и уточнява, че това
трето дружество е било подизпълнител за този обект на ищеца.
С допълнителния отговор
ответникът уточнява, че с процесния Договор и двата анекса не е договорено
изграждането на една и съща кабелна линия и силова инсталация, а имат за
предмет няколко кабелни линии и за всяка от тях поотделно е договаряна цена за
изграждане. Конкретно по отношение на процесната линия за топки по Анекс № 2,
последният е сключен след като параметрите ѝ са били изцяло уточнени
между супервайзерите на доставчика на линията „ИНТЕКО“ и И.К., а връзката между
тях е осигурена от ответника. Пред ищеца е била представена цялата необходима
документация за изграждането, вкл. схеми, сметки, описи, чертежи и други и едва
след това е подписан Анекс № 2. Следователно договорената по него цена не е
ориентировъчна, тъй като договаряните работи не са ориентировъчни, а напълно
изяснени. В тази връзка ответникът твърди надписване от ищеца на вида и обемите
СМР, както и претендира разплащане на работи които вече са били заплатени, като
напр. изтеглени от обекта кабели и други материали от „Филкаб“АД, които са били
ненужни за изпълнението, но ищецът претендира заплащане на цена на тези
материали като вложени в обекта и втори пример – претендиране на заплащане на
извършени пусково наладъчни работи, каквото действие ищецът не е извършвал на
обекта.
Оспорва ищецът да е
правил някога искане към него за съдействие за осигуряване присъствието на
представители на „ИНТЕКО“ и поради това
да е бил в невъзможност да състави документ за окончателен пуск и монтаж,
напротив, според ответника дори и да не е оказал съдействие, ищецът е
разполагал с възможност да изготви документа и без неговото участието.
По отношение на фактура №
**********/08.07.2019г посочва, че тя е издадена преди Акт 3, преди
окончателното приключване на работите и има характер на авансово плащане, а не
на признаване на извършените работи, каквото липсва дори и с извършени от него
конклудентни действия. Оспорва и счетоводните записвания при ищеца, на които
той се позовава с оглед дължимите от ответника суми. Поддържа всички вече
направени възражения.
При така изразените от
страните позиции, съдът намира, че те не спорят по сключените помежду им
Договор с приложения и Анекси, както и че между тях са разплатени извършените
строителни работи, с изключение на процесните, възложени от ответника на ищеца
с Анекс № 2 и при посочената им там стойност. Страните са сключили Анекса при
представена от ищеца на ответника оферта за видовете работи и съответни цени,
които съдът намира за ориентировъчни, а
не за изчерпателно и окончателно определени. Този извод съдът прави на
основание приетата по делото техническа експертиза на вещото лице инж. К., изготвена
от него след проведени няколко огледа на производствената линия за метални
топки при ответника. Огледите са били извършени при осигурен достъп до обекта
на ответника на представители и на двете страни по делото, съвместно, на предварителни
определените за това дати от съда с нарочни негови определения. Съдът възприема изцяло направените от вещото
лице изводи в експертизата и подробно защитени при изслушването му в съдебно
заседание, като от обяснения му, съдът намира за установено по делото, че
извършването на обекта на ответника строителни работи от ищеца са ясно
различими, като такива, извършени по първоначалния договор, по Анекс № 1 и по
Анекс №2, като конкретните, установени от вещото лице на място работи, е
индивидуализирало по вид и цена в Таблица 1 към заключението при определена
обща цена от 192 760лв без ДДС. При
изслушването си вещото лице посочва, че в предоставената техническа
документация от ответника, въз основа, на която страните са сключили Анекс № 2,
не са посочени конкретните дължини кабел, които ще се положат за изпълнение на
работите, което именно мотивира съдът да приеме, че договорените дейности и
съответни цени са били ориентировъчни.
Съдът възприема изводите
на експерта инж. К. и поради това, че те се потвърждават и от показанията на изслушания по
делото свидетел Б.М.М., в
качеството му на ***** „М. и синове - ЕЛЕКТРОПУЛС“ ЕООД - гр.Пловдив. Последното дружество е
работило на обекта на ответника, веднъж, като подизпълнител на ищеца и това се
установява от приетия по делото договор между тях и втори път е било наето от
ответника, за да установи действително извършените от ищеца работи по
съставения от него, ищеца, Акт 3 за изпълнение на Анекс № 2. За тях свидетелят
дава показания, че неговите служители са установили на място действителното
извършване от ищеца на работите, за които той сега предявява иск за заплащането
им. Свидетелят дава също показания, че за процесната линия за производство на
метални топки били проведени т .нар. пусково наладъчни дейности, при участието
на негови служители и представители на фирмата доставчик на линията „ИНТЕКО“,
за извършване на необходимите настройки и проверки по въвеждане на линията в
експлоатация. Това е извършено и производство е започнало, съгласно
установените от приетата по делото счетоводна експертиза на вещото лице П.Т.,
че ответникът е започнал помесечното издаване на фактури за произведената
продукция, първата от които е издадена на 21.06.2019г, видно от Таблица 1 към
заключението.
Коментираните факти се
потвърждават и от съдържанието на разменената между страните електронна
кореспонденция, в която ответникът поставя като изискване за уреждане на
отношенията им, представяне от ищеца на чертежи – схеми за изпълнените
инсталации – налице е еднозначно заявена от ответника позиция, че именно ищецът
е изпълнил процесните работи и в нито един момент ответникът не е оспорил
конкретно посочени работи като ненужни, освен изричното оспорване на
претенцията на ищеца за заплащане на пусково наладъчните работи и надписани,
невложени в обекта кабели.
Освен очертаните за
безспорни между страните факти с доклада по делото, с определение от
03.06.2021г, съдът изрично прие, че страните не спорят, че ищецът не е съставил
документ за окончателен пуск и монтаж на обекта, а съставянето на такъв
документ е след приключване на пусково наладъчните работи, съгласно обясненията
в съдебно заседание на вещото лице инж.К., които следва да се извършат от
лицето, което познава в детайли процесната линия за метални топки и това е
доставчикът „ИНТЕКО“. При така установеното съдът намира за неоснователна
претенцията на ищеца за претендирано възнаграждение за тези дейсности,
остойностени в Таблица 1 към техническата експертиза в размер на 19090лв без ДДС. Ответникът не доказа
по делото от ищеца да се търси плащане на цена на кабели, невложени от него в
обекта, но остойностени като вложени и в този смисъл възражението му е
неоснователно.
От коментираното съдът
намира, че ищецът е доказал по делото твърдението си, че с процесния Анекс № 2
ответникът му е възложил да извърши необходимите работи по изграждането на
процесната линия за топки, неизчерпателно изброени, като от приетата техническа
експертиза не се установява ищецът да е извършил други, ненужни или в
отклонение от възложената работа дейности или да е вложил ненужни за линията
материали, с които необосновано да се увели претендираната от ответника цена за
изграждането й. След като извършените от ищеца работи са послужили и са били
необходими за въвеждане на процесната линия в експлоатация и тя е била въведена
в експлоатация, съдът намира, че е налице както възлагане, така и приемане на
работите от ответника, в който смисъл правилно ищецът се позовава на
формираната трайна съдебна практика в този смисъл, като напр. Решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т.
д. № 1056/2009 г., II т. о., ТК, Решение
№ 154 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1263/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 250 от
11.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 535/2010 г., II т. о., ТК и др.
В този ред на разсъждения, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че след като страните са договорили приемане на работите със съставяне
на двустранен протокол, то липсата му изключва приемането на работите.
Напротив, при извършени от ищеца възложени работи, които ответникът ползва, но
въпреки това отказва да предприеме действия по уреждане на отношенията с
изпълнителя, то действията му по ползване на работите се считат приравнени на
приемане на последните.
При тези изводи, съдът
намира за възложени от ответника и изпълнени от ищеца работи по Анекс № 2,
установени от техническата експертиза по Таблица 1. Общият им размер е определен от вещото лице на 192 760лв без ДДС,
като от тази обща сума следва да се извади определеното от вещото лице
възнаграждение от 19090лв за пусково наладълни работи, неизвършени от ищеца и така
се получава сумата от 173670лв. Върху нея се дължи ДДС в размер на 34734лв и крайната
сума възлиза на 208404лвс ДДС. От нея следва да се приспадне платения от
ответника аванс от 49047,13лв с ДДС и разликата от 159 356,87лв с ДДС е
дължимата от ответника на ищеца цена за извършени работи по Анекс № 2 към
процесния първоначален Договор. До този размер искът му е основателен и следва
да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен, като неоснователен.
Следващият
въпрос, който се поставя, е след като ответникът е приел работата кога за него
е възникнало задължението да я заплати, а като не го е сторил, от кой момент е
изпаднал в забава и за него е възникнала неустоечна отговорност на основание
чл.19, ал.3 от Договора – при забава в плащането от възложителя дължи на
изпълнителя неустойка в размер на 0,5% от стойността на забавеното плащане на
ден, но не повече от 8% от стойността на договора. Моментът на изпадане в
забава ще е този, от който задължението му за заплащане възнаграждение за
процесните СМР е станало изискуемо, а този момент настъпва като правило от
момента на приемане на работата, като се отчетат и конкретните уговорки на
страните в Договора, които може и да са различни, в този смисъл Решение № 123 от
6.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 2682/2018 г., I т. о., ТК. Тези
конкретни уговорки са вписани в чл.2 от Анекс № 2, съгласно който стойността на
възложените работи ще се изплати след подписването на двустранен приемо-предавателен
протокол, без забележки. Няма спор, че такъв протокол между страните не е
подписан, напротив между тях е налице обилна кореспонденция, разменена по
електронен път, по оспорване на работите. Предвид така установените отношения,
съдът намира, че действието на ответника по издаването на първата фактура на
дата 21.06.2019г по Таблица 1 от приетата счетоводна експертиза на вещото лице П.Т.,
удостоверяваща произведени от него метални топки с процесната линия,
представлява еднозначно заявено действие по приемане на изработеното на ищеца и
на основание чл.266, ал.1, изр. първо от ЗЗД от този момент дължи заплащането
на възнаграждение, респ. с неплащането му изпада в забава. Последицата от
забавата е дължимост от него на ищеца на неустойка по чл.19, ал.3 от Договора в
размер на 0,5% за всеки ден с начална дата 21.06.2019г, но не повече от 8% от
стойността на договора от 136242,04лв, т.е. максималният й размер възлиза на
претендирания от ищеца такъв от 10899,36лв, който следва да му бъде присъден.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за дължима му от ищеца
неустойка за изпълнение със закъснение на договорените с Анекс № 1 към основния
Договор работи. Срокът за изпълнението им не се подчинява на общите клаузи на
Договора, а на договореното изрично изпълнение от страните по офертата на
ищеца, нераздела част към Анекс № 1. Съгласно нея срокът за изпълнение на
работите е 40 работни дни при осигурен фронт за работа, а по делото няма
представени доказателства, от които да се установи кога на ищеца е била
предоставена възможност да започне работата си, нито конкретна дата е посочена
в текста на Анекса. Изпълнението на работите по този анекс е прието със
съставени между страните два Акт №1, през м.януари и м.март 2018г, сумите по
които, няма спор, че са изплатени от ответника на ищеца.
Предвид
уважаване на първоначално предявените искове, съдът не дължи произнасяне по
предявените от ищеца и съединени при условията на евентуалност искове.
На основание
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка
от страните има право на извършените в настоящото
производство съдебни разноски, съобразно уважената, респ.
отхвърлена част от исковете, които разноски ищецът претендира по
списък.
Така
върху общия размер от 193164,23,91лв, уважената част на исковете на ищеца е
170256,23лв и следва да се присъдят разноски по съразмерност от 15487,59лв от
претендирания общ размер от 17571,45лв.
Извършените
от ответника разноски са в общ размер от 1958,20лв, от които, съобразно
отхвърлената част от иска от 22908лв, по съразмерност му се дължат 232,23лв.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОСТОМАНА
2004”
АД – гр.Карлово, ЕИК ********* да заплати на „ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД – гр.Пловдив, ЕИК ********* сумата
от 159 356,87лв с ДДС, ведно със законната лихва, начиная от датата на
предявяване на иска 11.02.2020г до
окончателното ѝ изплащане, представляваща дължимо и
незаплатено възнаграждение за извършени СМР по сключен между
дружествата Анекс № 2 от 05.03.2018г с предмет: „Изграждане на силова
инсталация в цехови помещения на линия за топки до окончателен пуск и проби“, към
ДОГОВОР СМР № 54 (Договора) за обект: „Изграждане на кабелна линия 20kV
и силова инсталация в цехови помещения“ от 02.11.2017г, както и сумата от 10899,36лв
– неустойка по чл.19, ал.3 от Договора за забавеното плащане на главницата,
ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 11.02.2020г до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаграждение
за извършени СМР за разликата от 159
356,87лв с ДДС до пълния предявен размер от 182264,87лв
с ДДС, ведно със законната лихва, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОСТОМАНА
2004”
АД – гр.Карлово, ЕИК ********* да заплати на „ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД – гр.Пловдив,
ЕИК ********* сумата от 15487,59лв
за извършени съдебни разноски
пред настоящата инстанция, по съразмерност.
ОСЪЖДА „ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД – гр.Пловдив,
ЕИК ********* да заплати на „ЕЛЕКТРОСТОМАНА
2004”
АД – гр.Карлово, ЕИК ********* сумата от 232,23лв за извършени съдебни разноски пред
настоящата инстанция, по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: