МОТИВИ
към решение № 179 от 12.06.2020 г. по а.н.д. № 547 по описа на Добричкия
районен съд за 2020 г.
Съдебното производство е образувано по
реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура – Добрич
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на И.Д.И. с ЕГН **********
***, за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, с налагане на административно наказание глоба.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа предложението и предлага
обвиняемият И.Д.И. да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му
престъпление и освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
В съдебно заседание обвиняемият И.И. лично
заявява, че разбира обвинението и признава фактите и обстоятелствата, изложени
в постановлението на Районна прокуратура – Добрич, като осъзнава вината си.
По пренията обвиняемият И. изразява
съгласие с казаното от представителя на държавното обвинение, като моли за
минимално наказание.
На дадената му последна дума
обвиняемият заявява, че съжалява.
След преценка на събраните в
хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 11.06.2019 г. свидетелите *, и двамата полицейски
служители при Първо РУ на МВР-Добрич били в състав на автопатрул, обслужващ
територията на град Добрич, като * бил водач на патрулния автомобил, а * –
старши на автопатрула. Около 00:15 часа, патрулирайки в района си, на
кръстовището на ул. „Агликина поляна“ с ул. „Христо Ботев“, полицейските
служители забелязали пешеходец, като решили да му извършат проверка.
Полицейските служители се представили и поискали документ за самоличност, като
при проверката установили, че проверяваното лице е обвиняемият И.Д.И.. И. бил
видимо притеснен, като на въпроса дали притежава забранени вещества, същият извадил
от вътрешния джоб на якето си полиетиленово пликче, съдържащо суха, зелена
тревна маса, за която заявил, че е марихуана за лична употреба.
Обвиняемият И.И. бил отведен в Първо РУ на
МВР – Добрич, където с протокол за доброволно предаване предал полиетиленовото
пликче, съдържащо суха, зелена тревна маса. При тестване с полеви тест за
наркотици, зелената суха тревна маса реагирала на марихуана /канабис/.
Видно от заключението на вещото лице по изготвена
Физикохимична експертиза № 286 от 29.04.2020 г. на Базова научно-техническа
лаборатория при ОД на МВР – Варна, представената за изследване суха, зелена на
цвят растителна маса, съдържаща се в 1 /един/ брой прозрачно полиетиленово
пликче, представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно
като марихуана /индийски коноп, канабис/, с нетно тегло 2,70 грама, със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 7,85%.
Стойност на наркотичното вещество е 16,20 лева
/шестнадесет лева и двадесет стотинки/, съгласно протокол за оценка на
наркотични вещества.
Марихуаната е поставена под контрол в Списък І –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
С писмо с Рег. № 697600-4302/14.05.2020 г. на Първо
Районно управление на МВР – Добрич /по делото липсва приемателно-предавателен
протокол/, остатъкът от наркотичното вещество – Херба Канабис Индика Сатива -
марихуана /индийски коноп, канабис/ е бил предаден за съхранение в Агенция
„Митници” – гр. София, ЦМУ, отдел „НОП”.
Описаната фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото доказателства – самопризнанието на обвиняемия И.Д.И. под
формата на признаване на вина и на фактическата обстановка, описана в
постановлението на Районна прокуратура – Добрич, гласните доказателства,
обективирани посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство
свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство № 530/2019
г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич писмени доказателства: Протокол за
разпит на обвиняем - 2 броя; Справка за съдимост № 1135/2020 г.; Справка за съдимост № 1406/2019 г.; Характеристични данни за лице;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Протокол за
разпит на свидетеля *; Протокол за разпит на свидетеля * – 2 броя; Протокол за
разпит на свидетеля *; Протокол № 286;
Протокол за оценка на наркотични вещества; Приемо-предавателен протокол от
11.06.2019 г. с който пликчето със суха, зелена тревна маса е предадено от св. *
на разследващия полицай; Протокол за доброволно предаване и Справка от
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България, приобщени по приключване на съдебното следствие и
на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени
от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият И.Д.И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 354а, ал. 5 във вр. с
ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 11.06.2019 г. в град Добрич, без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество – Херба Канабис Индика
Сатива - марихуана /индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 2,7 грама, със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 7,85%, на стойност 16,20
лева /шестнадесет лева и двадесет стотинки/, като случаят е маловажен.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи
на възведения престъпен състав. Обективираните в писмените и гласни
доказателства по делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на
извършване на процесното деяние. Писмените и гласни доказателства са
безпротиворечиви, че обвиняемият И.Д.И. е осъществил една от формите на изпълнителното
деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно – държане, тъй като същият е
установил фактическа власт върху предмета на престъплението посредством
действие /съхранение в своя дреха/, което обективира принадлежността на вещта.
Видно от заключението на вещото лице по изготвена
Физикохимична експертиза № 286 от 29.04.2020 г. на Базова научно-техническа
лаборатория при ОД на МВР – Варна, представената за изследване суха, зелена на
цвят растителна маса, съдържаща се в 1 /един/ брой прозрачно полиетиленово
пликче, представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно
като марихуана /индийски коноп, канабис/, с нетно тегло 2,70 грама, със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 7,85%.
Безспорно е и, че марихуаната е поставена под контрол
в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
Съдът намира, че деянието, извършено от обвиняемия И.Д.И.
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вземайки
предвид, че марихуаната е едно от най-леките наркотични вещества в сравнение с
кокаина и най-вече с хероина, нейната стойност и количество, както и с оглед на
другите смекчаващи обстоятелства, поради което представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този
вид.
Съдът намира, че в конкретния случай
не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на
обвиняемия И.И., по следните съображения:
Ноторно известно е, че нормата на чл.
9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при които извършеното, макар и
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е
престъпно. Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно,
поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Вярно е, че се касае за деяние, свързано с държането
на малко количество наркотично вещество – марихуана /индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 2,7
грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 7,85%, на
стойност 16,20 лева /шестнадесет лева и двадесет стотинки/. Наред с това,
следва да се отбележи, че оценката на наркотичните вещества по реда на
приложение № 2 към ПМС № 23/1998 г. отразява изцяло фиктивна цена, явяваща се
пет пъти по-ниска от съществуващия нерегламентиран пазар, респективно от
цената, заплатена от обвиняемия.
Количеството и стойността на наркотичното вещество
обаче не са определящи, за да се прецени, че следва да се приложи разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая сериозността на
стореното, обществените отношения и интереси, които засяга и въпросите,
свързани с превенцията. Следва да се има предвид, че обект на престъпно
посегателство са обществените отношения, свързани с опазването на здравето.
Широкото разпространение на този вид престъпление в обществото ни и то най-вече
в средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици за здравето
им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на обществена опасност.
Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества /най-общо казано/ са с
висока степен на обществена опасност. Не може да се говори за малозначителност
или за явна незначителност на обществената опасност на деянието, при условие че
се касае за деяние по чл. 354а от НК. Последиците са тежки и дори обвиняемият е
жертва на разпространителите на наркотични вещества.
В настоящия случай, независимо от незначителното
количество и стойност на държаното от обвиняемия наркотично вещество, то
степента на обществената опасност и морална укоримост на конкретното
деяние, не е по-ниска от обикновените
случаи.
Приемайки обществената опасност за функция на ценността
на защитения обект – в случая живота и здравето на гражданите, респективно на
степента, в която тези блага са поставени в опасност, поради изложените по-горе
обстоятелства и съображения, съдът намира, че процесната проява притежава
достатъчен потенциал за оказване на негативно въздействие, дори само поради
факта, че е могла да стане достояние на неопределен кръг лица, да възбуди
нездрав интерес в околните или да
създаде погрешни представи за естеството на приема на наркотични вещества.
Именно поради това хипотезата по чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима за конкретния
казус.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината – пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Причина за извършване на деянието е
ниската правна култура на обвиняемия.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът прецени факта, че е осъществено деяние, придобило
изключително широко разпространение в обществото ни.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема фактите, касаещи личността на дееца – чисто съдебно
минало, добри характеристични данни по местоживеене и липсата на образувани
други наказателни производства.
В
санкцията на правната норма на чл. 354 а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание
глоба до хиляда лева. И.Д.И. е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел ІV от Общата част на НК.
В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили
имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки,
визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обвиняемия
И.И. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание глоба в минимален размер, което би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл.12 от ЗАНН, вземайки
предвид факта, че обществената опасност на самия извършител е невисока – спрямо
И. няма образувани други досъдебни производства. Тия обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало
ефикасно и с налагането на административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
От друга страна този размер на наказанието е съобразен и с ограничаващата
разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от НК, съгласно която когато за извършеното
престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед
признаването на обвиняемия И.Д.И. за виновен, съдът го осъди да заплати
сторените по делото разноски в размер на 82,74 лева /осемдесет и два лева и
седемдесет и четири стотинки/ по сметка на ОД на МВР – Добрич.
На основание чл. 354а, ал. 6 във вр. с ал. 5 във вр. с
ал. 3, т. 1 от НК, с решението съдът постанови предметът на престъплението:
остатък от наркотичното вещество - марихуана /индийски коноп, канабис/,
предадена за съхранение в Агенция „Митници” - гр. София, ЦМУ, отдел „НОП” с
писмо с Рег. № 697600-4302/14.05.2020 г. на Първо Районно управление на МВР –
Добрич /по делото липсва приложен приемателно-предавателен протокол/, да се
отнеме в полза на държавата, като след влизане в сила на решението,
наркотичното вещество да се унищожи.
С решението, съдът постанови веществените
доказателства по делото – опаковки от изследваното наркотично вещество, след
влизане в сила на решението да се унищожат, а препис от решението, след
влизането му в сила, ведно с копие от писмо с Рег. № 697600-4302/14.05.2020 г.
на Първо Районно управление на МВР – Добрич /по делото липсва приложен
приемателно-предавателен протокол/, да се изпрати на Агенция „Митници” – гр.
София, ЦМУ, отдел „НОП”.
Така мотивиран, съдът постанови решението си!
Районен
съдия:
/Данчо Д./
Мотивите към решението са изготвени на 22.06.2020 г.