Определение по дело №2643/2020 на Административен съд - Варна

 

               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№                                               14.12.2020г., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и втори състав, в закрито заседание на 14 декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

СЪДИЯ : ЯНКА ГАНЧЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2643/2020г., по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на М.И.С. ***, чрез адв. К. ***, образувано по жалба на „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД против предписание № 00902/19.10.2020 г.

Ищеца сочи, че на 11.09.2020 г. с Разпореждане № 031-00-10714-1, издадено от началник сектор „Краткосрочни плащания“ при ТП на НОИ – Варна на С. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 22.60 лв. дневно. Съгласно чл. 12 ал.1 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица НОИ превежда до 15-то число на месеца на всеки доставчик на платежни услуги, с който е сключен договор по чл. 11 ал.3, общата сума на паричните обезщетения за предходния месец за всички правоимащи лица с платежни сметки, водени от съответния ДПУ, включени в списъка по ал.2. Преводът се извършва по отделна, разкрита за целта сметка на ДПУ. НА 14.09.2020 г. НОИ е изплатил по сметката на С. сумата от 476,60 лв. за периода м.8.2020 г. Въз основа на закона и в изпълнение на индивидуален административен акт, фактическото действие по изплащане на обезщетение за м. септември е следвало да се извърши на 15.10.2020 г., а за м. октомври – на 15.11.2020 г. въпреки това последващо изплащане на парични обезщетения не са постъпвали по сметката на С.. На 18.11.2020 г. С. е подала нарочно искане да й бъдат изплатени дължимите плащания, но не е уведомена за каквото и да е разпореждане на административния орган. Към 1.12.2020 г., съгласно справка за актуално състояние на регистрация за парично обезщетение, е издадено разпореждане „Отказвам“.  Налице е противоправно фактическо бездействие на административен орган ТП на НОИ да изпълни задължения произтичащи от КСО по осигурителното правоотношение. Самия административен орган е констатиран наличие в обективната действителност на фактите от хипотезиса на чл. 54а ал.1 от КСО по отношение на правото на парично обезщетение за безработица на С., констатацията е обективирана в разпореждане от 11.09.2020 г.  Изплащането на отпуснато обезщетение по своята същност е фактическо действие, то следва да се извърши в изпълнение на законовото задължение на осигурителния орган. Това право е признато с издадено разпореждане и извършено първо плащане на 14.09.2020 г. Към датата на подаване на искането за прекратяване на бездействието, респективно извършването на дължимото фактическо действие, както и към датата на подаване на исковата молба не е налице законово основание за фактическото бездействие на административния орган. По изложените доводи моли да се осъди ТП на НОИ варна, да извърши фактическо действие по изплащане на определеното с Разпореждане № 031-00-10714-1/11.09.2020 г. парично обезщетение за безработица на С. за периода от 1.09.2020 г. до 31.03.2021 г.

От представената по делото административна преписка, съдът установи следното:

С разпореждане № 031-00-10714-1 от 11.09.2020 г. на М.С. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 1.08.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 22.60 лв. на ден

От приложената по делото ведомост е видно, че за м.08.2020 г. на М.С. е изплатено дължимото обезщетение.

На 15.10.2020 г. е изпратено писмо от НОИ – ТП – Варна за извършване на проверка на осигурител във връзка с писмо вх. № 1052-03-44/21.03.2019 г. В писмото е посочено, че „Д комплекс Сървисис“ ЕООД е поставена под наблюдение, направено е искане за извършване на проверка на дружеството за установяване на съответствие на подадените данни в Регистъра на трудовите договори и регистъра на осигурените лица с данните в първичните документи – трудови договори, платежни ведомости и други.

С Разпореждане № 031-00-10714 от 15.10.2020 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Варна, на осн. чл. 54 г. ал.4 от КСО е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на С., считано от 1.09.2020 г. Като мотиви за това е посочено извършване на проверка на „Д Комплекс Сървисис“ ЕООД. По делото липсват данни разпореждането да е връчено на С..

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на процесуалната уредба, регламентирана в раздел II на Глава петнадесета от АПК, е защитата на засегнатите субекти срещу неоснователни бездействия на администрацията. Разпоредбата на чл. 256 от АПК сочи, че административният орган е сезиран с искане да извърши фактически действия, произтичащи по силата на закон, но в продължение на 14 дни същият бездейства, ал.2 от същия текст е относим към бездействието на административния орган, когато задължението за съответното действие произтича пряко от нормативен акт. Разликата в двете хипотези е, че при първата административният орган следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, а при втората хипотеза задължението произтича пряко от нормативен акт. Понятие "бездействието" не е дефинирано в нормативен акт. Логически, то може да се определи като "неизпълнение на задължение" в случаите, когато е предвидено. Бездействие по смисъла на чл. 256, ал.2 от АПК ще е налице тогава, когато административен орган не е изпълнил задължение, произтичащо пряко от нормативен акт и това бездействие е довело до невъзможност на други лица да изпълнят задълженията си към гражданите, с което са нарушени или застрашени техни права, свободи или законни интереси.

Действително нормите на Раздел ІІІ – Парични обезщетение при безработица на КСО уреждат право на парично обезщетение за безработица на лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на критериите посочени в чл. 54а ал.1 от КСО. От друга страна, съгласно чл. 54ж ал.1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

В случая безспорно е налице влязъл в сила административен акт, с който на С. е отпуснато обезщетение за безработица. Този индивидуален административен акт, представлява и изпълнително основание, въз основа на него са и извършени плащания. В случая твърдяното от С. не попада в обхвата на производството по чл. 256 от АПК, тъй като не се отнасят до фактически действия, които органа следва да изпълни по силата на закон, нито е налице неизпълнение на задължение, което произтича пряко от нормативен акт. Субективното право не включва фактически действия, дължими по силата на закона, но които са във връзка с изпълнение на влезли в сила административни актове, какъвто е настоящия случая.  Не без значение е и факта, че плащанията са преустановено, предвид издадено разпореждане за спиране на административното производство.

С оглед гореизложеното съдът приема, че не е налице годен предмет на оспорване, исковата молба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на М.И.С. ***, депозирана чрез адв. К. ***.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2643 по описа за 2020 г. на Варненски административен съд.

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба, в седмодневен срок от получаване на съобщението до страните, пред ВАС.

Да се уведомят страните, като им се връчи препис от определението.

 

 

                                                           СЪДИЯ: