№ 75
гр. К., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20225100500088 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 53/07.03.2022 г., постановено по гр. д. № 443/2021 г. по
описа на РС - М., е изменен размера на дължимата се от ответника Г. Д. Й. от
гр.Е., ежемесечна издръжка, определена с Решение №336/17.02.2020г. по гр.д.
№674/2019г. по описа на Районен съд Е. за детето М. Г. Й., като е увеличена
от 180 лева на 300 лева месечно, считано от датата на завеждане на иска -
03.09.2021 год. до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
заплащана чрез майката и законен представител С.С. Ч.; искът отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 400 лева, като неоснователен и
недоказан.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г.
Д. Й., който чрез пълномощника си адв. М., го обжалва в уважителната му
част като неправилно. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд не
отчел обстоятелството, че не са настъпили съществени трайни изменения на
обстоятелствата, след присъждане на първоначално определената издръжка,
които да водят до обосноваването на необходимост от увеличение на размера
на същата с приблизително 70%. Претендираният размер на издръжка от
1
300лв. не бил доказан, като не били представени доказателства за някакви
конкретни нови или специални нужди на детето. Установило се по делото, че
детето заедно с майка си и по-големият си брат живеели в собствено жилище,
което било добре обзаведено и оборудвано; детето не било лишено от нищо в
битов аспект, нямало здравословни проблеми, добре било обгрижвано,
включително и чрез закупуването на дрехи и обувки, като при тези грижи
майката била подпомагана финансово от своите родители. Сочи още, че
редовно и доброволно заплащал определената месечната издръжка в размер
на 180 лева за детето си, по банковата сметка на майката и никога не отказвал
и допълнителна помощ на детето, когато то имало нужда от такава. Твърди
още, че семейното жилище било предоставено за ползване на бившата му
съпруга С.С. Ч., а наследствената му къща била завещана от неговия баща и
техен дядо на децата му. Тъй като нямал друго жилище, теглил няколко
банкови кредита, за да си закупи такова, като в този смисъл изтеглените
парични суми по кредитите му не били свободни и разполагаеми, а били
предназначени за закупуване на жилище – преклудирано навеждане на ново
обстоятелство, което не се сочи да е такова по чл.266, ал.2 ГПК, поради което
не подлежи на обсъждане. Сочи се във въззивната жалба и, че С.С. Ч.
живеела с децата им в собствено жилище в М., но заключила апартамента в
гр.Е., който имала право да ползва до навършване на пълнолетие на децата,
както и че по нейна молба бил направен опис и бил запечатан единственият
жилищен имота на покойните му родители, също находящ се в гр.Е.. Не било
по възможностите му да заплаща цялата издръжка на детето, тъй като това
щяло да му създаде значителни финансови затруднения и щяло да го постави
в графата на т.н. “работещи бедни“. Работел в системата на МВР и формирал
доходи само и единствено от трудова дейност, нямал имоти, които да отдава
под наем или да формира допълнителни доходи от друга дейност. Освен това,
към настоящия момент бил осъден с Решение №54 от 07.03.2022г по гр.д.
№474/2021г по описа на PC-М., да заплаща на пълнолетния си син Д.Г. Й.
месечна издръжка в размер на 400лв. Майката С.С. Ч. била здрава и
работоспособна, подпомагана била от родителите си, можела да осъществява
трудова дейност и да реализира доходи, поради което също трябвало да поеме
своят дял от издръжката на сина им. Сочи, че досега заплащаната от него
месечна издръжка в размер на 180 лв. не следвало да бъде изменяна, тъй като
не били налице изменение на каквито и да е било обстоятелства, които да
2
налагат такова увеличение.
В съдебно заседание лично и представляван от процесуалния си
представител - адв. М., поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата С.С. Ч., като майка и законен представител на
малолетния М. Г. Й., представлявана от процесуалния си представител адв.
С., е представила отговор на основание чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. В съдебно заседание, лично и
представлявана от процесуалния си представител, поддържа становището си,
изразено в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните в двете
инстанции доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
жалбодателя, констатира:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
Решението на РС - М. е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо. То се обжалва само в осъдителната му част, като в
отхвърлителната част е влязло в законна сила.
Предявен е иск по чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 1 от СК за изменение
на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете. Ищцата сочи в
исковата молба, че условията, при които била присъдена издръжката били
изменени предвид нарасналите нужди на детето – то било ученик в пети клас
в СОУ „Н.Й.В.“ гр.М. и за да му осигури нормални условия на живот, само
нейният принос не бил достатъчен. Въвеждат се и твърдения за доходите на
бащата в размер на около 2500 лева месечно, който освен това в началото на
месец март 2021 г. продал къща в центъра на гр.Е..
Ответникът оспорва иска по размер като сочи, че нямало промяна в
обстоятелствата след присъждане на първоначалния размер на издръжката за
детето му М., поради което потребностите му били същите. Общите разходи в
домакинството на майката С. Ч., което включвало освен общите им деца, така
и нейните родители, не били доказани. Твърди, че полага грижи за сина си
като му давал допълнително парични средства при необходимост.
Безспорно е по делото, че с посоченото в исковата решение
№336/17.02.2020г. постановено по гр.д.№674/2019г. по описа на Районен съд -
3
Е., бракът между страните е прекратен, като упражняването на родителските
права относно роденото от брака дете М. Г. Й., съдът е предоставил на
майката, и е осъдил бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв.,
считано от 19.12.2019 год.
От представеното като доказателство по делото удостоверение за
раждане от **,**,****г., издадено въз основа на акт за раждане №
0023/**,**,**** год. от Община Е. се установява, че детето М. Г. Й. е родено
на **,**,**** год., като негови родители са майка - С.С. Ч. и баща - Г. Д. Й..
Установява се от удостоверение №***/07.09.2021г., издадено от СУ
„Н.Й.В.“ гр.М., че М. Г. Й. е редовен ученик в пети клас през учебната
2021/2022 год., в дневна форма на обучение.
Видно от приетите по делото 2бр. социални доклади, изготвени от
Дирекция ”СП” - М., отдел „ЗД”, към настоящия момент основни грижи за
детето се полагат от майка му; детето М., по-големият му брат и майка му
живеят в гр.М., в апартамент собственост на дядото и бабата на детето по
майчина линия; в жилището е осигурена безопасна и сигурна среда за детето;
майката на детето е безработна; М. е ученик в пети клас в СУ „Н.Й.В.“ гр.М.
и редовно посещава училище. Детето имало изградена емоционална връзка с
майка си и брат си. Други значими възрастни за детето са бабата и дядото по
майчина линия. По данни на майката връзката между бащата и детето е
прекъсната, от една година и шест месеца бащата не е търсил детето си, както
и не се е обаждал по телефона. По данни на майката на детето, родителите не
поддържат връзка помежду си, не си сътрудничат при отглеждането и
възпитанието на детето.
От служебна бележка с изх.№ 326000-8930/27.10.2021 год., издадена
от МВР - ОДМВР Я. се установява, че ответникът работи в МВР и за
периода от 01.11.2020 г. до 31.10.2021 год. е получил нетно възнаграждение в
размер на 23 693.96 лв.
От служебна бележка с изх.№ 326000-548/24.01.2022 год., издадена от
МВР - ОДМВР Я. се установява, че ответникът работи в МВР и за периода
от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 год. е получил нетно възнаграждение в размер
на 24 832.75 лв.
От копие от удостоверение ИД 26935/01.11.2021 год. издадено от ОББ
АД клон Е. се установява, че ответникът ползва три кредитни продукта,
4
подробно описани в същата, с приложени копия от погасителни планове по
потребителски кредит от 05.10.2020 год., от 20.08.2020 год.; от 25.10.2021 год.
Установява се от решение № 260020, постановено по гр.дело №
***/2020 год. по описа на РС - Е., че е прекратена съсобствеността на
ответника Г. Д. Й., детето на ищцата и ответника М. Г. Й. и другото дете на
страните Д.Г. Й., върху недвижим имот, представляващ апартамент №10,
находящ се в гр.Е., ул.“А.С.“ №93, ет.4, като имотът е възложен в дял на
съделителя Г. Д. Й., който е осъден да заплати на останалите двама
съделители, съобразно дяловете им, сумата от по 1 598,63лв.
По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява,
че нуждите на детето М. са нараснали с оглед възрастта му. М. разполагал с
компютър и мобилен телефон, имал детска стая, самостоятелно легло,
разполагал с удобства, обичайни за неговата възраст. То растяло и почти
всеки месец се налагало купуване на дрехи и обувки. Поне 400 лв. били
нужни за „джобни разходи“, освен поемане на другите нужди. Според св.
С.Ч., потребностите на едно дете за храна и облекло на месец са в размер на
около 800 лв.
Пред вззивната инстанция са представени нови писмени
доказателства относно наплатен дял в размер на 1 598лв., установяващ
изпълнение по посоченото по-горе решение № 260020; както и справка от
АВп с № 363516/23.03.2022г. за М. Г. Й., за периода 01.01.1999г. –
23.03.2022г., която не установява релевантни по спора обстоятелства,
касателно задължение на ответника по иска за издръжка на детето М..
При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 1 от СК е основателен и доказан до размера на
300 лв., до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд в
атакуваното решение. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите
на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното решение. Същите са
подробни, обективни, обосновани и почиват на събраните по делото
доказателства. Поради това и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите му. Намира решението за правилно и законосъобразно и като такова
следва да се потвърди.
С оглед наведените от въззивника доводи, следва да се добави и
следното:
5
Съобразно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, като разбира
се в този случай следва да се държи сметка за основния принцип, залегнал в
разпоредбата на чл. 142 от СК, а именно, че размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дава.
Разпоредбата на 143, ал.1 от СК предписва задължението на всеки
родител, съобразно своите възможности и материално състояние, да
осигурява не просто условия на живот на детето си, но същите да са
подчинени на цялостното развитие на детето му.
Значима за казуса е и разпоредбата на ал.2 на цитирания член,
съгласно която родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
Безспорно е, че след постановяването на решение №336/17.02.2020г.
по гр. д. №674/2019г. по описа на Районен съд - Е. е налице изменение на
обстоятелствата, касаещи нуждите на издържаното дете М.. Изминалият
период от повече от две години от датата, когато е била постановена
първоначално издръжката за отглеждането му, обстоятелството, че детето
вече е ученик в пети клас и предвид възрастта му, са несъмнено причини,
водещи до изменение на така определената издръжка, в частност установяват
трайна промяна в нуждите на детето, и обосновават нарасналите негови
потребности.
Следва да се добави, че наведените с въззивната жалба доводи, че
детето заедно с майка си и по-големият си брат живеели в собствено жилище,
което било добре обзаведено и оборудвано; детето не било лишено от нищо в
битов аспект, нямало здравословни проблеми, добре било обгрижвано,
включително и чрез закупуването на дрехи и обувки, като при тези грижи
майката била подпомагана финансово от своите родители, са ирелевантни за
спора, доколкото родителите на бившата съпруга на въззивника нямат
задължение за издръжка на децата от брака им.
Също така, твърденията на въззивника, че изтеглените от него
няколко банкови кредита послужили за закупуване на жилище, тъй като не
разполагал с такова, на първо място са преклудирани, тъй като представляват
6
навеждане на ново обстоятелство, което не се сочи да е такова по чл.266, ал.2
ГПК, и поради това не подлежат на обсъждане; а на следващо място
установените по делото задължения на въззивника по банкови кредити не го
освобождават от задължението му за издръжка на детето М., нито
обосновават по-нисък размер на ежемесечната издръжка, дължима се на
детето, тъй като действително средствата, усвоени по тях, представляват
средства, с които въззивникът разполага. Отделно от това, въззивникът не
сочи доказателства, че средствата, придобити от тези кредити, са послужили
именно за закупуване на жилище. А се поставя и въпроса защо, твърдейки, че
има жилищна нужда, през м. март и м. ноември 2021г. чрез две сделки е
продал на Т.Г.Ш. няколко свои недвижими имота, представляващи жилищни
сгради.
Аналогично, твърденията на въззивника, че по молба на С.С. Ч. бил
направен опис и бил запечатан единственият жилищен имота на покойните му
родители, също находящ се в гр.Е., който тя имала право да ползва до
навършване на пълнолетие на децата, представляват преклудирано навеждане
на ново обстоятелство, което не се сочи да е такова по чл.266, ал.2 ГПК,
поради което не подлежи на обсъждане.
С оглед изложеното, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, в атакуваната му част, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемата се следват разноски в
размер на 420лв. за адвокатско възнаграждение за представителство пред
въззивната инстанция, съгласно приетия по делото списък на разноските по
чл.80 ГПК /л.34/, които следва да се възложат в тежест на въззивника.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/07.03.2022 г., постановено по гр. д.
№ 443/2021 г. по описа на РС – М. в частта му, с която е изменен размера на
дължимата се от ответника Г. Д. Й. от гр.Е., ежемесечна издръжка,
определена с Решение №336/17.02.2020г. по гр.д.№674/2019г. по описа на
Районен съд Е. за детето М. Г. Й., като е увеличена от 180 лева на 300 лева
месечно, считано от датата на завеждане на иска - 03.09.2021 год. до
7
настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, заплащана чрез
майката и законен представител С.С. Ч..
ОСЪЖДА Г. Д. Й., с ЕГН **********, с адрес за призоваване по
месторабота: гр.Е., Районно управление на МВР - Е., ул."Ц.К." №5, да
заплати на С.С. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.М., ул."В.Л."
№4, вх.Б, ет.2, ап.4, общ.М., обл.К., сумата в размер на 420 лева,
представляваща деловодни разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8