Решение по дело №1181/2016 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2057
Дата: 4 ноември 2016 г. (в сила от 9 ноември 2017 г.)
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20167180701181
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    № 2057

 

гр. Пловдив, 04 ноември 2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

       

при секретаря С.К., като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 1181 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.146 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).  

Образувано е по жалба на Д.Н.Д. с ЕГН **********,*** против Уведомително писмо изх. №01-6500/5121 от 12.04.2016 год. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2012г. по заявление УИН **. 

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Посочено е че Уведомителното писмо е постановено в нарушение на материалните норми, при съществено нарушение на производствените правила и несъобразен с Решение № 10699/14.10.2015г. на ВАС по адм.д.  №13905/2014г. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. М., моли съда да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът- Изп.директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на акт, който подлежи на съдебен контрол, което я прави процесуално допустима.  

От събраните по делото  доказателства съда прие за установено следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят в настоящото производство е подал общо заявление за подпомагане форма за физически лица с УИН ** с дата 15.05.2012г., с което е кандидатствал по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) и по мярка 214 «Агроекологични плащания» (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. Към заявлението са приложени таблица на използваните от заявителя парцели 2012 год.  в землището на с.Песнопой, обл.Пловдив с посочен идентификатор на блока на земеделското стопанство (БЗС) от СИЗП, култура, код, основание за ползване и схеми за подпомагане, както и карта на съответните блокове на земеделското стопанство. Към заявлението е представено приложение за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания“ 2012, в което е заявено за подпомагане направление „Биологично растениевъдство. В текста на заявлението е инкорпорирана декларация на кандидата, че е запознат с условията на схемите и мерките и приема правилата им.

При извършване на административни проверки от РА на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане е установено наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Жалбоподателят е уведомен с писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, с приложена таблица на установените застъпвания изх. № 02-160-6500/14587 от 18.09.2012 год.

По делото са представени: Резултати от автоматични проверки на въведените данни от 04.06.2012г. като е посочена грешка „над 0.05 дка от БЗС- то излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП”, а в графа детайли е посочено „БЗС-та/Излизаща площ (ха): 55926-807-8/1.50424 ха“; Списък с потвърдени кадастрални имоти и предоставени за тях и документи от жалбоподателя от 09.11.2012г.;  Извадка от ИСАК Секция за процедурна проверка от 21.11.2012г. (лист 98-гръб), в която като забележка е посочено „Да се коригира датата на договор за наем за имот 55926-039-162 от 2009 на 2011г.“, във връзка с което жалбоподателят е попълнил Списък с потвърдени кадастрални имоти и предоставени за тях и документи от 21.11.2012г. със посочената корекция (лист 99-101 по делото); Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат до П.С.К. с приложена таблица на установените застъпвания (лист 103 и сл.); Декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин от 29.10.2012г. на П.С.К. (лист 102) и списък с потвърдени кадастрални имоти и предоставени за тях документи от 01.11.2012г. По делото няма данни да са извършвани специализирани теренни проверки.

С Уведомително писмо № 02-160-6500/9197/09.08.2013г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд «Земеделие» - Разплащателна агенция е отказано подпомагане по АЕП и са наложени финансови санкции в размер на 1419,79 лв.  Същото е било обжалвано в срок и с решение № 5553/ 25.08.2014 г. по адм. д. № 9822/2013 г. по описа на Административен съд – София-град, 29 състав е отхвърлил жалбата. С Решение 10699/14.10.2015г. по адм.дело №13905/2014, ВАС трето отделение, отменил първоинстанционното решение, отменил оспорения административен акт и върнал преписката на административният орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания.

Въз основа на съдебните решения административният орган е постановил административния акт, предмет на настоящето производство.

С Уведомително писмо изх. №01-6500/5121 от 12.04.2016 год. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/ е отказано подпомагане по АЕП и са наложени финансови санкции в размер на 1419,79 лв.

По делото е представена и приета преписка по заявление с вх. № 9400-18039/27.06.2012г.подадено от П.С.К. в община Калояново.

От така приетото за установено съдът  достигна до следните правни изводи:

След като е сезиран с оспорване при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери най-напред неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Съгласно чл. 20а ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, който организира и ръководи дейността и я представлява. Държавният фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС /чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители/. Разплащателна агенция, съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки. В изпълнение на тези законови норми, с разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” изрично се установява правомощие по отношение на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при което следва изводът, че не е нищожен на това основание. Същото съответства на изискването за писмена форма на административния акт, съгласно чл. 59, ал.2 от АПК и съдържа изискуемите реквизити. Но настоящият състав приема, че при издаването на оспореното уведомително писмо не са спазени указанията, дадени с влязло в сила Решение № 10699/14.10.2015г., постановено по адм.дело  №13905/2014г. по описа на ВАС, относно приетото в мотивите на съда за  неправилно приложение на материалния закон от страна на административния орган, тъй като е отказано изцяло плащане на сумите, дължими и за останалите площи, които отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане и са били стопанисвани през годината.

С Наредба № 5 от 27.02.2009 г. са уредени условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по посочените в чл. 1 от нея схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, в т.ч. и агроекологични плащания (чл. 1, т. 10). Съгласно чл. 2 от същата наредба за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания могат да кандидатстват земеделските стопани, ползващи земеделска земя и/или отглеждащи животни, като задължително изискване е да подадат общо заявление за подпомагане по схемите и мерките по чл. 1 по образец съгласно приложение 1, което включва заявление за регистрация и заявление за подпомагане. Безспорен е фактът, че жалбоподателят е подал такова заявление.

 Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ, като извършва административни проверки на подадените заявления и проверки на място (чл. 37, ал. 1, вр. чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП). Съобразно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП административните проверки на подадените заявления се извършват чрез интегрираната информационна система, при съпоставяне данните от заявленията с данните в регистрите, а съгласно чл. 24, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), обхватът на административните проверки включва проверки за допустимост на кандидата и на земеделските площи; кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; кръстосани проверки между данните в отделните заявления. На жалбоподателя са извършени съответни проверки, в резултат на които е установено наличие на двойно заявени площи.

Съгласно чл.17, ал.6 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /в редакцията на ДВ бр.21/2012 г./, когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати. След прилагане на процедурата по чл.17 ал.6  и след прилагане на чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. на жалбоподателя (в приложимата й Редакция към ДВ, бр. 21 от 13.03.2012 г.) органът е установил, че останалата недопустима площ поради двойно деклариране  е в размера на 2.22ха.

Съгласно чл. 58 пар.1 от Регламент № 1122/2009 на Комисията, ако по отношение на група култури площта, декларирана за целите на някакви схеми за помощи, свързани с площи, освен тези за картофи за нишесте и семена, както е предвидено в раздели 2 и 5 на глава 1 от дял IV от Регламент (ЕО) № 73/2009, превишава площта, определена в съответствие с член 57 от настоящия регла­мент, помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тази разлика е повече от или 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от определената площ. А съгласно пар.3 на същата разпоредба ако разликата е по-голяма от 50 % какъвто е настоящият случай, земеделският производител бива изключен отново от получаване на помощ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с член 57 от настоящия регла­мент.

В същия смисъл е и чл.16 пар.5 предл.3 от Регламент (ЕО) 65/2011 на Комисията, който гласи, че ако разликата между установената площ и общата площ, декларирана за плащане по схемите, е повече от 50 %, бенефициерът се изключва отново от получаването на помощ, до разликата между декларираната в искането за плащане площ и установената площ.

От изложеното следва,че се отказва изплащане на субсидии само за застъпените площи, но не и за всички площи, заявени за подпомогане, ако те отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане и са били стопанисвани през годината, в който смисъл са и изводите и указания на ВАС в Решение 10699/14.10.2015г. по адм.дело №13905/2014, с което е отменено издаденото на настоящия жалбоподател Уведомително писмо, по същото заявление с УИН ** от 15.05.2012г.

В настоящия случай по отношение на заявеното искане за подпомагане по направление с код АП05 е прието за установено, че е налице наддекларирана площ в размер от 2.22 ха от общо заявената площ за подпомагане в размер от 4.55 ха, а останалата площ от 2.33 ха е санкционирана площ. Съответно, наддекларираната площ или такава площ, която не се използва и не се обработва от дадения земеделски стопанин, е приета за недопустима за подпомагане площ, като за същата е определен процент за санкциониране от 95.28%, съобразно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 на Комисията и чл.16 от Регламент (ЕС) №65/2011г., и Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214  “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., утвърдена със Заповед № РД-09-1117 от 17.08.2012г. на министъра на земеделието и храните. На оспорващия е оторизирана сума в размер на 0 лв. Видно от колона 6 от таблицата в оспорения акт при процентно отношение на наддекларираната площ към установената площ над 50 % - санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период от 3 години, до сума, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ /наддекларираната площ/. 

В таблица 1 от процесното уведомително писмо е посочено, че исканата сума е 2909.94лева, в колона намаления е посочено 2909.94лева, т.е. същата като исканата сума, а оторизираната сума и при новото произнасяне на административния орган е нула лева.

Предвид изложеното и при съобразяване с разпоредбите на чл. 177, ал.1 и ал.2 от АПК, настоящият състав приема, че оспореното уведомително писмо  е нищожно, като постановено в противоречие с влязло в сила съдебно решение. На основание чл. 173, ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление при спазване на указанията, дадени с влязлото в сила Решение № 10699/14.10.2015г., постановено по адм.дело  №13905/2014г. по описа на ВАС и указанията на съда, дадени в настоящото решение. (В този смисъл Решение  № 14122 от 22.12.2015г.  по адм. д. № 1501/2015 на ВАС, Решение № 10440 от 07.10.2016 г. по адм. д. № 1140/2016 на ВАС, Решение № 14192 от 22.12.2015 г. по адм. д. № 11377/2014 на ВАС).

По направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателя, предвид изхода на спора, съдът намира същото за основателно. На л. 293 е приложено Пълномощно от 06.07.2016г., а на л. 329 списък по чл. 80 ГПК. Липсват обаче доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар. Следователно ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя доказани разноски в размер на 10лв. -заплатена държавна такса.  

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК , съдът

 

Р Е Ш И:  

 

ОБЯВЯВА нищожността на Уведомително писмо изх. №01-6500/5121 от 12.04.2016 год. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2012г. по заявление УИН **.   

ИЗПРАЩА делото като преписка на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне по общо заявление за подпомагане форма за физически лица с УИН ** с дата 15.05.2012г. от Д.Н.Д. с ЕГН ********** при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА ДФ „Земеделие” да заплати на Д.Н.Д. с ЕГН ********** *** сума в размер от 10 (десет) лева разноски по делото.    

        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/