Решение по дело №322/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Г., [ЕГН], с адрес гр. Русе, [жк], [адрес] и със съдебен адрес гр. Русе, [улица], вх. 8, ет. 6 срещу Решение № 94/13.02.2024 г., постановено по АНД № 2082/2023 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1085-0002863/09.10.2023 г., издадено от началник група в ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“. С посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 30,00 лева; както и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. Иска се от съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Св. М., АК Русе, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Заявява алтернативна претенция – наложеното наказание да бъде изменено към абсолютния минимум.

Ответникът по касация – началник група в ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе счита постановеното решение на районния съд за правилно и законосъобразно и като такова иска същото да бъде оставено в сила. Посочва, че в оспореното решение въззивният съд подробно е анализирал всички събрани по делото доказателства и правилно е достигнал до изложените изводи, както относно извършеното нарушение, така относно субекта на нарушението Счита, че съдът правилно е приложил материалния закон и че наложеното административно наказание е правилно индивидуализирано, поради което иска от съда да потвърди въззивното решение.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради e процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на Р. Г. Г. против Наказателно постановление № 23-1085-0002863/09.10.2023 г., издадено от началник група в ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“. С посоченото наказателно постановление, на Г., за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 30,00 лева; както и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

Установено е, че на 12.05.2023 г. в 11:30 часа в община Русе, на път Първи клас №1-5 Русе – Велико Търново, в района на 12 км в посока гр. Бяла като водач на лек автомобил [Марка], модел „320 Д“, рег. № [рег. номер], в условията на нормална видимост и при суха настилка като собственик на автомобила Г. извършва две административни нарушения. Първото от тях е свързано с факта, че пир изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка тип М-1(единична непрекъсната), като нарушава същата. Второто се отнася до неизпълнение на надлежно подаден сигнал от контролен орган на пътя – не спира плавно на посоченото място, като продължава движението си.

За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това основание, като наказанията са правилно индивидуализирани; наложени в размер, фиксиран от закона. При постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е възприел правилно фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Сочи се в касационната жалба, че не е установено Г. да е възприел сигнала на полицейските органи за спиране, даден с палка, защото не е установено дали този сигнал е бил достатъчно ясен за него, предвид факта, че Г. е шофирал с висока скорост и е изпреварил едновременно два автомобила. Съдът счита оплакването за несъстоятелно. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Следователно касационният жалбоподател трябва да докаже, че този сигнал е бил неясен за него, а не произволно да се твърди, че в хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция този факт не е установен.

Друго възражение, направено с касационната жалба се отнася до неправилното ангажиране на отговорността на Г. по смисъла на чл. 188, ал. от ЗДвП. Съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно посочената норма Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Г. само твърди наличие на обективна невъзможност ад установи лицето, което е управлявало автомобила при установяване на нарушението, но не ангажира доказателства в тази насока.

Неотносими за решаването на съдебния спор са свидетелските показания на М. Г., син на касационния жалбоподател, дадени пред въззивната инстанция. Ако те са били действителни, Г. е имал възможност да представи тази информация пред административнонаказващият орган. Само въз основата на направено самопризнание и без други доказателства (във връзка с тежестта на доказване по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП) не може да бъде променен субекта на административнонаказателната отговорност.

Наказанието е правилно определено за деянието, извършено от Г., поради което не е необходимо да бъде изменен размерът на същото.

На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН касационната инстанция препраща към мотивите на Районен съд - Русе в тази насока. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

При така изложените мотиви и при извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Русе

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94/13.02.2024 г., постановено по АНД № 2082/2023 г. на Районен съд – Русе.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.