№ 43
гр. Разград , 23.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди
и двадесета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
Секретар:Дияна Р. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно
гражданско дело № 20203300500251 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
СТРАНИТЕ редовно призовани.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ се явява лично и с адв.ТОНЯ МИЛЕНОВА.
ВЪЗЗИВАЕМАТА се явява лично и с адв.МОЛЛОВ.
Адв.МИЛЕНОВА: Да се даде ход на делото.
Адв.МОЛЛОВ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от Д. М. С. чрез пълномощник против
Решение № 150/ 06. 10. 2020 г. по гр. д. № 20203310100553/20 г. по описа на РС Исперих, с
което е уважена молбата на М. И. А. да бъде прието за установено, че на 30. 08. 2020 г и на
04. 09. 2020 г. в с. Подайва е извършен акт на домашно насилие спрямо нея от страна на Д.
М. С. , като са определени мерки за защита, подробно описани. В жалбата се излагат доводи,
че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни
изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона.
1
Моли решението да бъде отменено и молбата на А. да бъде оставена без уважение. Не е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата.
Адв.МИЛЕНОВА: Поддържам жалбата. Твърдя, че на тези две дати не са извършени
актове на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. Нямам доказателствени искания.
Адв.МОЛЛОВ: Оспорвам от фактическа и правна страна така депозираната въззивна
жалба. Не сме дали отговор, тъй като нямах никакъв контакт с ищцата преди настоящото
въззивно производство. Оспорваме изцяло въззивната жалба. Водим един свидетел, който е
бил свидетел на факта на управлението на автомобила върху автомобила на ищцата по
време на деянието. Тя днеска тепърва ми каза това обстоятелство. Става въпрос за един
техен съселянин, който е бил в колата отзад е стоял, но поради факта, че не искал да бъде
съпричастен към тези дела, имал някакво отношение към господина и й казал да не го
занимава с тези дела, но явно сега е на друго становище и лично е дошъл да свидетелства. С
оглед обстоятелството, че въззиваемите твърдят, че няма доказателства за това в колата,
какво е станало, за това именно представяме гласни доказателства.
Адв.МИЛЕНОВА: На първо място категорично се противопоставям на направеното
доказателствено искане, то не е ново по смисъла на ГПК, освен това никъде в молбата не се
твърди, че е присъствал на тази дата свидетел, в РС изрично зададохме въпроса кой друг е
бил в автомобила и детето било ли е там, беше пояснено, че детето е било там и отново не
бе споменато за наличието на каквото и да е друго лице в автомобила. В момента считам, че
се води лице, което първо не е било в автомобила и второ искането е направено след
преклузивния сок. Ако искаше да бъде разпитан този свидетел, най-малкото насрещната
страна трябваше да каже, че такова лице има в автомобила и вече да прецени да го разпитва
или не. В момента това не го считам за истинско твърдение.
СЪДЪТ намира, че молбата на въззиваемата за допускане до разпит на свидетел е
преклудирано, тъй като сочените от нея гласни доказателства не са нови, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Адв.МИЛЕНОВА: Моля да постановите решение, с което да отмените решението на
РС-Исперих по гр.д.№ 553/2020 г. като неправилно и необосновано. Във въззивната жалба
съм изложила доста подробна аргументация на становището ни защо считаме, че решението
е неправилно. Поддържам изцяло това, което съм изложила. Считам, че съдебна намеса по
този закон следва да се осъществява само, когато твърдените актове на домашно насилие
нямат инцидентен характер от една страна и друга не са израз на собствени негативни
възприятия, емоции от страна на лицето, което е казало или извършило нещо. Какво е
направил в случая Д. според молбата за защита? Поискал е от бившата си съпруга да
2
изчисти снимки от социалните мрежи, където тя е снимана със свои близки и искал да
установи защо детето е с изключен телефон. Говорим за описаните случаи на дата 30.08. Аз
не намирам нищо в тези действия което да бъде квалифицирано като домашно насилие
първо, защото от една страна качването на снимките в социалните мрежи Д. го е възприел
като вмешателство в неговия личен живот и е направил чиста проба опит да се разберат
доброволно и да я помоли да не се вмешава тя в неговия личен живот, защото едно качване
на снимки от един бивш съпруг му създава на него неудобство, тъй като до тези снимки
имат достъп широк кръг лица, включително близки и роднини, които го питат какво става и
целта на това обаждане и на това писане, което е направил като на СМС е не да й създаде
някакъв дисконфорт психически, а по-скоро един вид опит да й обърне внимание, че тя с
това действие създава на него дисконфорт и му пречи да продължи напред след развода,
който тя поиска и на който ние не сме й пречили.
По отношение на изключения телефон на детето, той направи пояснение в залата, че
единствено, което го е накарало да попита бившата съпруга защо телефона на детето е
изключен е защото, когато тя е в страната на детето поведението и отношението към бащата
се променя и по принцип дете, което е контактно и желае постоянно да общува с баща си в
един момент се указва с изключен телефон, когато той се опитва да се свърже с него и като
има предвид негативното отношение на молителката към него, нормално е да приеме, че е
възможно, заради майката, детето да е с изключен телефон. Отново това, което е казано не е
било с цел да й създава някакъв психически дисконфорт. Така или иначе не може всяка една
дума да бъде приета като домашно насилие и автоматично да бъде квалифицирана като
такава и както съдебната практика анализира в такива случаи ситуациите е по-скоро,
особено, когато е между бивши съпрузи те трябва да намерят начин да уредят отношенията
си доброволно и в рамките на добрия тон, но дори нещо да излезе извън добрия тон или
нещо да бъде възприето по неправилен начин от едната страна, това автоматично не следва
да се квалифицира като домашно насилие, ако не е насочено само и единствено с цел да
въздейства и психически да увреди насрещната страна. В случая няма данни по делото моя
клиент по какъвто и да е начин да е упражнявал системен психически тормоз. Ответната
страна в по-голямата част от 2020 година е била в чужбина, не са комуникирали помежду
си, не са имали допирни точки. Детето постоянно си контактува с бащата, както и майката
на молителката в съдебно заседание заяви, че даже преди делото в РС то си е било при
бащата. Общо взето поддържат едни нормални отношения и не считам, че в случая
молителката следваше да се обръща и да злоупотребява с правата, които дава ЗЗДМ
депозирайки молби за защита само, защото на нея не й е харесало, че Д. е поискал от нея да
изтрие снимките или поискал на детето да му е включен телефона.
По отношение на описания случай на 04.09. доказа се безспорно, че клиента ми няма
как да е знаел, че същия ден бившата му съпруга си е купила кола и докато е бил на гости
при сестра си няма как да знае през коя улица неговата бивша съпруга ще се прибере с новия
автомобил. Приложен е и договор за покупко-продажба и се вижда, че същия е от дата 04,
3
така че написаното в молбата, че внезапно, ненадейно се е появил Д. и е тръгнал срещу него,
не отговаря на истината. Както обясни Д. в съдебно заседание при разминаване на
автомобилите, той е разпознал първо детето, тяхното общо дете, което е седяло на първата
седалка до майката и чак след това е разбрал, че това всъщност е бившата му съпруга, която
кара автомобил, за който той не е знаел. Така, че да се твърди, че той е карал насреща
целенасочено, появил се ненадейно срещу тях с цел да им създава ситуации, които
застрашават живота, просто е нелепо. Още повече, че Д. доказа, че е един прекрасен баща и
детето е превързано към него, както и той към своето дете и което дете нито се страхува,
нито укорява баща си за каквото и да е.
Считам, че доказателствата по делото не подкрепят приложената декларация по чл.9
характеристиките на описаните деяния не съдържат доказателства и въобще
характеристиките на описаните деяния не съдържат белезите на домашно насилие,
психическо като вид или емоционално, поради което и считам, че изводите на РС да уважи
молбата за защита и да наложи мерките по ЗЗДН е неправилен, необоснован, поради което и
моля да отмените съдебното решение. Моля за решение в този смисъл.
Адв.МОЛЛОВ: Аз считам, че е недопустимо да се иска унифициране на настоящото
решение съобразно решението на Хасковския окръжен съд. Става въпрос за еднакъв по ранг
и степен съд, който е приложил своите мотиви и решение, съобразно някакъв друг подобен
казус, но това не е задължително от задължение на настоящия окръжен съд да се съобрази с
чисто субективното решение на друг съдебен състав от един и същ ранг по един и същ
казус. Така, че не считам, че с цитиране на едно решение се обосновава, че виждате ли
съответните други окръжни съдилища са именно диктували и са си мотивирали решенията
именно съобразно този анализ, който е във въззивната жалба. Така, че считам, че това е
неоснователно и недопустимо да се изисква от съда да се съобрази със своите колеги от
Хасковски окръжен съд и това не е съдебната практика, която би следвало да бъде
задължително приложена към настоящия случай. Искам да отбележа тука, че и двата случая
стават въпрос по иницииране и се зараждат от активните действия от ответника по делото.
Забележете и в двата случая той е активната страна, той я намира, той активира своите
действия, а тя през цялото време е в пасивно положение, т.е. дразнителя е господина, ако
така приемем нещата, защото тя като пасивен субект единствено възприемала и получавала
съответните действия по отношение на личността си, в резултат на което тези действия са
допринесли до възникване на страх, психоза и то основателен. Доводът във въззивната
жалба се твърди, че не е доказано. Напротив, всичко е доказано с всички свидетелски
показания, включително и писмени доказателства и считам, че делото от фактическа страна
е изяснено, но те го опровергават, говорят опозиционно, но нито един довод техен, някакво
тяхно твърдение не е подплатено със съответни доказателства или доказателствени искания.
Ако действително имаше някакво основание, то да бяха посочили и искали събирането на
някакви нови доказателства, но те не искат. Лицето, което поисках аз действително е
обективен свидетел, той щеше да даде своята клетва, че носи наказателна отговорност, може
в последствие да бъде разпитано и детето, за да се убедим дали този човек е присъствал там
4
и т.н. Не включването на детето в настоящия казус е чисто по моя преценка, аз прецених,
защото при такива дела знаем, че се ангажират социалните и т.н., а на нас ни трябваше
бърза, незабавна и спешна защита за нейното психическо и физическо здраве и поради тези
причини аз прецених, че не следва да включим и детето. Факта, че той твърди, че ищцата
възпрепятства контактите си с детето са неоснователни. Детето има постоянен контакт с
родителя си, при всички положения, няма данни тя да е възпрепятствала техните контакти.
Още повече, ако имаше тя някаква користна цел, щяхме да искаме забрана да доближава и
нея, защото по смисъла на закона домашно насилие извършено спрямо един от родителите
същевременно се явява и такова извършено и спрямо детето, а то дефакто е съпострадащ в
случая и в последствие, ако наложите решение аз ще ви помоля да включите този абзац като
измените решението или по-точно го допълните с налагане защитна мярка и по отношение
на детето, защото дефакто и то е станало свидетел, а то е утежняващо вината обстоятелство,
а именно хем засяга бившата си съпруга, хем засяга детето си. Факта, че и детето му е било
там, защото в последния момент го видял, не означава, че той не би извършил това деяние,
което дефакто е извършил като е управлявал с резки маневри и т.н., той е разчитал на своите
умения, но жената е с по-примитивни познания в областта на шофирането и тя е възприела
това чисто като заплаха и нормално е да го възприеме така, при положение, че един
автомобил се движи челно към неговия.
СМС-ите, какво да кажа за тях, това е нагло, абсурдно и недопустимо вмешателство в
личния живот на определен човек. Той й диктува, какво тя да прави. Той й диктува тя да ги
изтрие. Това е оказване на натиск, принуда чрез психологическо въздействие той й диктува,
тя да изтрие СМС-и. Е как ще диктува. Първо това лице е трето вече за нея, чуждо лице, не е
свързано с никакви брачни, фактически съпружески съжителства с него, т.е. дефакто той
взема и нарушава нейната личностна неприкосновеност като и забранява дефакто
принуждава да изтрие. Факта, че те са разведени, това не го оправдава. И са нелепи тези
твърдения, че видите ли тя щяла с тези фотографии да повлияе на евентуално бъдещите му
контакти, бъдещи задомявания и т.н. Такива данни няма, разбирате ли. Тя живее в Подайва,
той живее в Белинци тя нито го контролира, нито знае с кого общува и т.н. Още повече, че
тази жена има сериозен приятел и смята да се задоми, да се ожени и факта, че този СМС е
бил възприет от нейния фактически съжител, който е в Бургас, с конкретика говорим, това е
повлияло още допълнително тя да се травмира и да се поставят на риск техните отношения,
защото той я е обвинил, че се съмнява, че някакъв двойствен стандарт поддържа и с този
мъж. Това пак е повлияло и рефлектирало.
Другото обстоятелство тя е независима личност има свободата с когото иска да се
снима, прегръщайки, непрегръщайки, това е нейно лично социално и гражданско право.
Всякакви други мотиви под претекст, че видите ли с какво да го оронва, 20 години заедно са
живели, тя нито е проститутка, нито е с нисък морал, с какво да оронва, факта че се е
снимала с неговата тъща, не знам точно с кого се е снимала, това е нейно лично право. И
самия факт на раздялата с тях, не я задължава автоматически да прекъсне връзки дори с
5
неговите най-близки роднини, ако действителност такива има. А тука не говорим за връзки,
а минали фотографии, които стоят в нейния съответен профил във Фейсбук и е недопустимо
и това не може да се омаловажи този случай, тя е с крехка душа, с крехка духовитост и всяка
такова инвазия и се отразява негативно върху психиката. Това също е довело до нейната
уплаха. Забележете тя е купила недвижим имот, автомобил е купила и не предявява никакви
претенции за тях. Забележете, че тя иска единствено той да не й се бърка, да не я притеснява
нито иска автомобила, нито семейното жилище, а на практика има тази възможност. Аз
проучих по време на брака тя казва, че ги е закупила с лични средства, със свои пари. Тук
няма користна цел. Точно това искам да акцентирам, че тука няма користна цел, тя си живее
в дома на майка си, иска там да си е сама, оня да не идва да я притеснява, това е. Ако имаше
користна цел, щяхме да заведем делба. Тя и сега няма материални претенции, единствено
иска той да не се приближава, тя не възпрепятства свиждането, защото, щяхме да искаме да
се наложи забрана за детето.
Считам, че решението е перфектно, идеално, отговаря на всички факти и
доказателства и не виждам защо да се измени след като ответника не посочва някакви
опровергаващи доказателства. Моля за решение по този начин.
Адв.МИЛЕНОВА: В пледоарията ответната страна поиска решението да бъде
изменено, като бъде постановена защита, която да обхване и детето. Аз считам, че такова
искане е недопустимо на този етап. Първо няма жалба против решението, нито има такова
искане с молбата за защита. На второ място в молбата за защита никъде не се казва, че моя
доверител диктувал поведение какво да правила, що да правила насрещната страна.
Единственото, което е написал, че са и били отправени упреци да изтрие снимки и по
отношение на изключен телефон на детето. За два инциденти случая. Това не е диктуване на
живот, това не е диктуване на поведение и това, че тя има проблеми със сегашния си
приятел молителката, това не може да се вмени във вина на моя клиент, който иска същото в
крайна сметка нито той да има вмешателство спрямо нея, нито тя да се вмешателства в
неговия личен живот, което безспорно ще се постигне, ако изчисти всички следи, които са
имали от личния живот, говоря снимките, които тя качва с родствениците, с майката, със
сестрата и с другите им роднини.
Освен това за твърдените психози, че получила и страхове, не считам, че по делото се
събраха такива доказателства. Това, че детето не беше извикано като свидетел считам, че
тежестта на доказването на молбата е за молителката и тя беше тази, която следваше да
призове детето и да го изслуша, ако твърдеше наистина, че е застрашен и неговия живот.
Защото детето не беше разпитано само и единствено, защото то щеше да каже истината, а
именно, че това, което е описано не е вярно, че бащата не се е движил насреща и не е
създавал опасност за живота. За това не направиха искането за разпит на детето, което се
указа, че е в колата благодарение на въпроса на клиента ми, който попита – детето беше ли в
колата. Така, че в момента това, което се говори, просто не е истина.
6
СЪДЪТ ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 15:23 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7