М О
Т И В И :
Във внесения за разглеждане обвинителен акт
подсъдимият С.А.Б., роден на *** г., е
предаден на съд за:
-престъпление по 196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195,
ал.1, т.4 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б” във връзка с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 28.06.2009 г., в Рудник “***”
– с.К., общ. Раднево, обл.Стара Загора, на междугарие Гара “***” – Гара “***”,
след предварителен сговор с подсъдимите И.Д.С.,
А.Ф.А. и И.Е.Е., като съизвършител и чрез използване на техническо средство –
топлорежещ инструмент – оксиженов резак,
отнел чужди движими вещи - 6.66 линейни метра релси и 5 броя метални
траверси на обща стойност 1103.52 лв., собственост на Рудник “***” – с.К.,
общ.Раднево от владението на Г. Х. Д. – МОЛ при Рудник “***” – с.К.,
общ.Раднево, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като кражбата не представлява маловажен случай и е извършена при условията на
опасен рецидив;
-престъпление по чл.340, ал.1 във връзка с чл.20,
ал.2 от НК за това, че на 28.06.2009 г.,
в рудник “***” – с.К., общ.Раднево, обл. Стара Загора, на междугарие Гара “****”
– Гара “***”, в съучастие - като съизвършител с
подсъдимите И.Д.С., А.Ф.А. и И.Е.Е., повредил железен път, собственост
на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево, причинявайки на същия щети в размер на
6378.39 лв., като с това създал опасност за живота на Г.П.Р. и за значително
повреждане на чужд имот – на дизелов локомотив 55250, собственост на Рудник “***”
– с.К., общ.Раднево - щети в размер на
47 558.40 лв., щети в размер на 78 045 лв. на вагони, собственост на “БДЖ” ЕАД:
вагон № 825239174964 – 36 460 лв., № 315239190194 – 36 100 лв., № 315239188875 – 5485 лв. и на 5 броя голямо
тонажни контейнери, собственост на ТЕЦ “****” ЕАД, общо щети на стойност 131
981.79 лв.
Подсъдимият А.Ф.А., роден на *** г., е предаден на
съд за:
-престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1
във връзка с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 28.06.2009 г., в Рудник “***”
– с.К., общ.Раднево, обл.Стара Загора, на междугарие Гара “***” – Гара “***”,
след предварителен сговор с подсъдимите С.А.Б., И.Д.С. и И.Е.Е., като съизвършител и
чрез използване на техническо средство – топлорежещ инструмент – оксиженов
резак, отнел чужди движими вещи – 6.66 линейни метра релси и 5 броя метални
траверси на обща стойност 1103.52 лв., собственост на Рудник “***” – с.К.,
общ.Раднево от владението на Г. Х. Д. – МОЛ при Рудник “***” – с.К.,
общ.Раднево, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като кражбата е извършена при условията на повторност и не представлява маловажен случай;
-престъпление по чл.340, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК за това,
че на 28.06.2009 г., в Рудник “***” – с.К., общ.Раднево, обл.Стара Загора, на
междугарие Гара “***” – Гара “***”, в съучастие като съизвършител със С.А.Б., И.Д.С.
и И.Е.Е., повредил железен път, собственост на Рудник “***” – с.К.,
общ.Раднево, причинявайки на същия щети в размер на 6378.39 лв., като с това
създал опасност за живота на Г.П.Р. и за значително повреждане на чужд имот –
на дизелов локомотив 55250, собственост на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево -
щети в размер на 47 558.40 лв., щети в размер на 78 045 лв. на вагони,
собственост на “БДЖ” ЕАД: вагон № 825239174964 – 36 460 лв., № 315239190194 –
36 100 лв., № 315239188875 – 5485 лв. и на 5 броя голямо тонажни контейнери,
собственост на ТЕЦ “***” ЕАД, общо щети на стойност 131 981.79 лв.
Подсъдимият И.Е.Е.,
роден на *** г., е предаден на съд за:
-престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1
във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК за това, че
на 28.06.2009 г., като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, в Рудник “***” – с.К., общ.Раднево, обл.Стара Загора,
на междугарие Гара “***” – Гара “***”, след предварителен сговор с
подсъдимите С.А.Б., И.Д.С. и А.Ф.А., като
съизвършител и чрез използване на техническо средство
– топлорежещ инструмент – оксиженов резак, отнел чужди движими вещи – 6.66
линейни метра релси и 5 броя метални траверси на обща стойност 1103.52 лв.,
собственост на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево от владението на Г. Х. Д. – МОЛ
при Рудник “***” – с.К., общ.Раднево, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена при условията на повторност и не представлява
маловажен случай;
-престъпление по чл. 340, ал.1 във връзка с чл.20,
ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК
за това, че на 28.06.2009 г., като
непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си, в
Рудник “***” – с.К., община Раднево, обл. Стара Загора, на междугарие Гара “***”
– Гара “***”, в съучастие като съизвършител със С.А.Б., И.Д.С. и А.Ф.А.,
повредил железен път, собственост на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево,
причинявайки на същия щети в размер на 6378.39 лв., като с това създал опасност
за живота на Г.П.Р. и за значително повреждане на чужд имот – на дизелов
локомотив 55250, собственост на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево – щети в
размер на 47 558.40 лв., щети в размер на 78 045 лв. на вагони, собственост на
“БДЖ” ЕАД: вагон № 82523917496-4 - 36
460 лв., № 31523919019-4 – 36 100 лв., № 31523918887-5 – 5485 лв. и на 5 броя
голямо тонажни контейнери, собственост на ТЕЦ “***” ЕАД, общо щети на стойност
131 981.79 лв.
Подсъдимият И.Д.С., роден на *** г., е предаден на
съд за:
-престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК за това, че на 28.06.2009 г., като непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в
Рудник “***” – с.К., общ.Раднево, обл.Стара Загора, на междугарие Гара “***” –
Гара “***”, след предварителен сговор със С.А.Б., И.Е.Е. и А.Ф.А., като съизвършител и чрез
използване на техническо средство – топлорежещ инструмент – оксиженов резак, е
отнел чужди движими вещи – 6.66 линейни метра релси и 5 броя метални траверси
на обща стойност 1103.52 лв., собственост на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево
от владението на Г. Х. Д. – МОЛ при Рудник “***” – с.К., общ.Раднево, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена при условията на повторност и
не представлява маловажен случай;
-престъпление по чл.340, ал.1 във връзка с чл.20,
ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК за това, че на 28.06.2009 г., като непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в
Рудник “***” – с.К., общ. Раднево, обл.Стара Загора, на междугарие Гара “***” –
Гара “***”, в съучастие като съизвършител с И.Е.Е., С.А.Б. и А.Ф.А., повредил
железен път, собственост на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево, причинявайки на
същия щети в размер на 6378.39 лв., като с това създал опасност за живота на Г.П.Р.
и за значително повреждане на чужд имот – на дизелов локомотив 55250,
собственост на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево – щети в размер на 47 558.40
лв., щети в размер на 78 045 лв. на вагони, собственост на “БДЖ” ЕАД: вагон №
82523917496-4 – 36 460 лв., № 31523919019-4 – 36 100 лв., № 31523918887-5 –
5485 лв. и на 5 броя голямо тонажни контейнери, собственост на ТЕЦ “***” ЕАД,
общо щети на стойност 131 981.79 лв.
Подсъдимите С.А.Б., А.Ф.А., И.Е.Е. и И.Д.С. по реда
на чл.371, т.2 от НПК признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Въз основа на самопризнанието, направено от
подсъдимите, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимите С.А.Б., И.Д.С. и И.Е. ***, а подсъдимият А.Ф.А. ***.
Четиримата подсъдими се познават и поддържат приятелски отношения помежду си,
като подсъдимите А.Ф.А. и И.Д.С. са и братовчеди.
Към време на постановяване на присъдата
подсъдимите С.А.Б. и А.Ф.А. ***, всеки с
мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 10.12.2009 г., по НОХД
№ 309/2009 г. по описа на Районен
съд – Раднево.
Подсъдимият С.А.Б. е осъждан многократно, като
последните му осъждания са:
◊С Присъда № 363/07.11.2001 г. по НОХД № 303/2001 г. по описа на Районен съд -
Раднево, влязла в сила на 10.12.2001 г., за престъпление по чл.152, ал.3, т.1,
2 и 4 във връзка с ал.1, т.2 от НК във
връзка с чл.29, б.”а” от НК, извършено
на 31.03.2001 г., му е наложено наказание пет години лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим.
На 30.06.2005
г. С.
А.Б. е условно предсрочно освободен от Затвора - Пазарджик, като неизтъпяната част от наказанието по
горепосочената присъда е била 3 м. и 19 дни.
◊С Присъда № 422/18.12.2001 г. по НОХД № 451/2001
г. по описа на Районен съд – Раднево, влязла в сила на 17.01.2002 г., за
престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във
връзка с чл.63, ал.1, т.3, извършено на 24.01.1995 г.; за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във
връзка с чл.63, ал.1, т.3, извършено на 27.07.1995 г.; за престъпление по чл.215, ал.1 във връзка с
чл.63, ал.1, т.4, извършено през
м.септември.1995 г., след приложение на чл.23, ал.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода,
изтърпяването на което наказание на основание чл.69, ал.1 във връзка с чл.66,
ал.1 от НК е било отложено за срок от
три години.
◊С Определение № 89/09.05.2006 г. по НОХД № 702/2006
г. по описа на Районен съд – Раднево, в сила от 09.05.2006 г., за престъпление
по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.26 от НК, извършено на 12.08.2005 г., е осъден на една
година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим.
С Определение № 133/28.06.2006 г. по ЧНД № 277/2006
г. по описа на Районен съд – Раднево, на основание чл.70, ал.7 от НК е
постановено изтърпяването на неизтърпяната част от наказанието по НОХД №
303/2001 г. - 3 м. и 19 дни. - като
наказанието е изтърпяно от С.А.Б. на 16.07.2006 г.
От 16.07.2006 г. до 10.10.2007 г., С.А.Б. е изтърпял
наказанието по НОХД № 702/2006 г.
Подсъдимият А.Ф.А. е осъждан три пъти за престъпления от общ характер, като с две от присъдите – по НОХД № 117/2004 г. и по НОХД № 60/2004 г., и двете на Районен съд – Харманли - за престъпления против собствеността,
извършени от него като непълнолетен, му
е било наложено наказание “обществено
порицание”.
Последното осъждане на подсъдимия А.Ф.А. е със Споразумение
от 10.01.2008 г. по НОХД № 2067/2007 г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
с което за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, извършено на 22.05.2007 г., е осъден на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването
на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три
години.
Подсъдимият И.Е.Е. е осъждан, както следва:
◊С Присъда № 17/23.03.2007 г. по НОХД №
72/2007 г. по описа на Районен съд – Раднево, влязла в сила на 10.04.2007 г., за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на
21/22.06.2006 г., е осъден на обществено порицание;
◊С Присъда № 57/19.04.2007 г. по НОХД №
132/2007 г. по описа на Районен съд – Раднево, влязла в сила на 07.05.2007 г.,
за престъпление по чл.197, т.3 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във връзка
с чл.63, ал.1, т.3 от НК е осъден на обществено порицание.
Подсъдимият И.Д.С. е осъждан многократно, както
следва:
◊Със Споразумение от 23.12.2008 г. по НОХД №
313/2008 г. по описа на Районен съд - Раднево, за престъпление по чл.195, ал.1,
т.5 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 14.08.2008 г., е осъден
на обществено порицание;
◊С Присъда № 140/25.06.2009 г. по НОХД №
147/2009 г. по описа на Районен съд – Раднево, влязла в сила на 13.07.2009 г.,
за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с
чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено през периода 01.11. – 17.11.2008 г., е осъден
на обществено порицание;
◊С Присъда № 141/25.06.2009 г. по НОХД №
145/2009 г. по описа на Районен съд – Раднево, влязла в сила на 13.07.2009 г.,
за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК,
извършено на 01.10.2008 г., е осъден на обществено порицание;
◊С Присъда № 162/08.07.2009 г. по НОХД №
176/2009 г. по описа на Районен съд – Раднево, влязла в сила на 24.07.2009 г.,
за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с
чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено през периода 12.10. – 11.11.2008 г., е осъден
на пробация чрез пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК – всяка за
срок от шест месеца;
◊С Присъда № 199/15.09.2009 г. по НОХД №
212/2009 г. по описа на Районен съд – Раднево, влязла в сила на 01.10.2009 г.,
за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 във връзка с чл.63, ал.1, т.3
от НК, извършено през периода 30.01. – 22.02.2009 г., е осъден на пробация чрез
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК – всяка за срок от две
години;
◊Със Споразумение № 310/22.12.2009 г. по НОХД
№ 354/2009 г. по описа на Районен съд – Раднево, за престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, 4, 5 и 7 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено през периода 28.08. – 31.08.2009 г., е осъден на шест месеца
лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1
от НК е отложено за срок от две години и шест месеца;
◊Със Споразумение № 6/18.01.2010 г. по НОХД №
343/2009 г. по описа на Районен съд – Раднево, за престъпление по чл.325, ал.1
във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК, извършено на
12/13.08.2009 г., е осъден на пробация чрез пробационни мерки по чл.42а, ал.2,
т.1 и т.2 от НК – всяка за срок от две години;
◊С Присъда № 11/25.01.2010 г. по НОХД №
358/2009 г. по описа на Районен съд – Раднево, влязла в сила на 10.02.2010 г.,
за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК,
извършено на 31.08.2009 г., е осъден на пробация чрез пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК – всяка за срок от три години.
Към време на извършване на долу описаните деяния
подсъдимите И.Е.Е., род. 1992 г. и И.Д.С., род.1994 г., са били непълнолетни. От начина, по който
излагат фактическите обстоятелства на случилото се в обясненията си от
досъдебното производство, дадени пред съдия по реда на чл.222 от НПК – виж Протокол за разпит л.41, съотв. л.49 том ІІ ДП – логично и в
хронологическа последователност, е видно, че към време на осъществяването му,
са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят
постъпките си.
На 28.06.2009 г., около 10.30 – 11.00 часа,
подсъдимите А.Ф.А. и И.Д.С. ***. Не след дълго към тях се присъединил подсъдимият
С.А.Б.. Тримата разговаряли и след като станало въпрос, че никой от тях не
разполага с пари, подсъдимият С.А.Б. предложил да отидат заедно до едно място,
от където могат да изрежат релси и след
като ги предадат за скраб, да си разделят получените от продажбата пари.
Подсъдимите А.Ф.А. и И.Д.С. се съгласили. Подсъдимите И.Д.С. и С.А.Б. отишли до пункт за изкупуване на
метали на фирма “***” в град Раднево,
където до преди месец работил подсъдимият С.А.Б. и познавал работещите в пункта.
Подсъдимият С.А.Б. попитал свидетелката И. Х. Б. – изпълняваща длъжността касиер,
дали може да заеме топло режещ инструмент – оксиженов резак, с какъвто
разполагали в пункта. Свидетелката И. Х. Б. дала положителен отговор. Подсъдимите
С.А.Б. и И.Д.С. решили да вземат резака по-късно, след като намерят каруца.
Върнали се при подсъдимия А.Ф.А., като по пътя срещнали подсъдимия И.Е.Е. и
свидетеля Д. Г. С.. Споделили с тях намисленото
и им предложили да участват, с което последните се съгласили.
Подсъдимият А.Ф.А. отишъл да вземе каруца, след
което с каруцата подсъдимите С.А.Б., А.Ф.А.
и И.Д.С. ***”. От там подсъдимият С.А.Б. взел обещания му оксиженов резак,
който сложили в каруцата. След това
взели и подсъдимия И.Е.Е. и свидетеля Д.Г. С., които ги чакали на уговорено
място на пътя. Петимата потеглили по пътя за село П., като каруцата с коня управлявали
подсъдимите И.Д.С. и А.Ф.А., а
подсъдимият С.А.Б. давал указания за посоката.
След разклона за село Г., поели
по черен път, който ги отвел на жп път, намиращ се между гарите “***” и “***”,
на около 5 км преди последната /бивш пост “***”/.
Подсъдимите спрели каруцата и слезли от нея, като свалили и
оксиженовия резак. Свидетелят Д.Г. С. виждайки на място, че жп пътят се използва
от преминаващи влакове, заявил на останалите, че по тази причина, не трябва да
режат релсите. Тези думи на свидетеля Д.
Г. С. станали причина за пререкание
между него и подсъдимия С.А.Б..
Последният не се отказал от първоначално замисленото и не позволил на
останалите трима подсъдими да се разколебаят. Свидетелят Д. Г. С. категорично
отказал да участва в рязането на релси и последващата печалба чрез предаването
им за скраб. Той се отделил от
подсъдимите и се качил на насипа покрай пътя. Останалите – подсъдимите С.А.Б., А.Ф.А.,
И.Е.Е. и И.Д.С. продължили действията си във връзка с решението да извършат кражба
на траверси като отрежат такива от релсовия път.
Подсъдимите пренесли резака до жп линията и го
подготвили за работа. Подсъдимият И. Д.С. също се качил на насипа над жп пътя, за да
наблюдава някой да не дойде, а останалите подсъдими – С.А.Б., А.Ф.А. и И.Е.Е.
се заели с пускане в действие на оксиженовия резак. След това подсъдимите А.Ф.А.
и И.Е.Е. започнали да режат релсите. Отрязали от
двете страни на жп пътя релси,
всяка една с дължина 3.33 метра, след което освободили с резака болтовете,
свързващи ги с траверсите. След това четиримата подсъдими пренесли релсите и
освободените траверси – пет на брой през баластовата призма до каруцата, но
поради тежестта на отнетите вещи решили, че им е необходимо моторно превозно
средство за транспортирането им. Подсъдимият С.А.Б. решил да използва
познанството си със служителите в изкупвателния пункт и да вземе от там
транспорт, с който да докарат релсите и траверсите до пункта и там да ги
предадат. Свидетелят Д.Г.С. искал да се прибира и заедно с подсъдимите И.Д.С. и
С.А.Б. потеглил обратно с каруцата за град Раднево. В близост до град Раднево
преминали през сметището на града, където отпадъци събирала майката на
подсъдимия И.Д.С. и решили да я вземат и закарат до пункта в град Раднево. Тъй
като свидетелят Д. Г. С. не искал да бъде с тях, подсъдимите С.А.Б. и И.Д.С. го
оставили на сметището, след което продължили за града.
В град Раднево, в пункта за изкупуване на метали
подсъдимият С.А.Б. отново разговарял със свидетелката И. Х. Б., искайки да
ползва лекотоварен автомобил – бус, собственост на фирмата. Свидетелката И. Х.
Б. се съгласила и подсъдимите С.А.Б. и И.Д.С. се качили на буса, управляван от
шофьора – свидетелят А. Р.М.. Следвайки указанията на подсъдимия С.А.Б. свидетелят А. Р. М. подкарал буса в указаната му посока извън града. Подсъдимият С.А.Б. не съобщил на свидетеля А. Р.М. точното място, до което трябва да ги откара, като
неколкократно променял указанията си.
Междувременно в 15.10 часа от Гара К. потеглил
дизелов локомотив 55-250, управляван от локомотивен машинист – свидетелят Г.П.Р..
Към локомотива бил прикачен маневрен влак, като последният бил композиран с 18
броя платформени вагони, натоварени с празни контейнери от варовикова фракция. В
15.44 часа влаковата композиция се намирала на гара “***”, от където продължила
към Гара “***”.
Около 16.00 – 16.10 часа управляваният от свидетеля Г.П.Р. локомотив с
влаковата композиция достигнал на около 5 км от Гара “***”. Когато локомотивът
се намирал непосредствено до бившия пост
“***”, управляващият локомотива машинист – свидетелят Г.П.Р. забелязал, че част
от релсите на жп пътя, намиращи се в лека лява крива от трасето липсват.
Свидетелят незабавно предприел действия по спиране на локомотива и влаковата
композиция, с оглед максимално намаляване на скоростта преди попадане на същите
в участъка от железния път, по който
липсвали релсите и траверсите. При достигане на локомотива в участъка,
от който подсъдимите отрязали и изнесли релсите и траверсите, локомотивът,
както и цялата влакова композиция, станали неуправляеми. Локомотивът напуснал
жп пътя и навлязъл в баластровата призма, при което свидетелят Г.П.Р. се опитал
да се задържи, хващайки се за уредите в локомотива, но в резултат на удара паднал на пода на
локомотива. Докато свидетелят се опитвал да се задържи на пода, последвал силен
удар и се чул гръм. След това постепенно локомотивът спрял и свидетелят Г.П.Р.
успял да излезе от него. Видял, че локомотивът е дерайлирал, откачил се е от
влака и отново се е възкачил върху
релсите, като се намирал на около 60
метра след участъка с липсващите релси и траверси. След локомотива, поради
липса на релсов път, дерайлирала и
останалата част от композицията, която се откачила от локомотива, като първите
три вагона от състава били изцяло дерайлирали – вагони с номера 82523917496-4, 31523919019-4 и 31523918887-5. От дерайлиралите вагони били изпаднали
натоварените на същите голямо тонажни контейнери – пет на брой. Свидетелят Г.П.Р.
незабавно сигнализирал за инцидента съответните длъжностни лица при Рудник “***”
– с.К., общ.Раднево.
Силният шум от дерайлирането на влаковата композиция
бил чут и от подсъдимите А.Ф.А. и И.Е.Е., които стояли скрити в намираща се наблизо
слънчогледова нива. Непосредствено след инцидента подсъдимите С.А.Б. и И.Д.С. с
буса, управляван от свидетеля А.Р.М., приближили по черен път до мястото,
където от жп пътя подсъдимите били отрязали релси и траверси. При приближаване
до жп линията подсъдимите видели, че на
мястото, където срязали релсите и извадили траверсите, има
влак и подсъдимият С.А.Б. веднага разпоредил на свидетеля А. Р. М. да се
връщат. Минали покрай слънчогледовата
нива, в която се били скрили очакващите ги подсъдими А.Ф.А. и И.Е.Е., качили и
тях в буса и се върнали в град Раднево.
По сигнала на свидетеля Г.П.Р. пристигнали на място
съответните длъжностни лица от ТЕЦ “***” ЕАД и Мини “***” ЕАД – клон Рудник “***”,
които съставили констативни протоколи и
доклади във връзка с инцидента и състоянието на влаковата композиция –
локомотив и вагони, както и за това на натоварените на последните контейнери. За
случая бил подаден сигнал и до РУ на МВР – град Раднево, като бил извършен
оглед.
Още същия ден, в резултат на проведените
оперативно-издирвателни мероприятия, подсъдимите били установени като
извършители на деянието.
Гореизложените фактически обстоятелства се
установяват по несъмнен и категоричен начин въз основа на направеното по чл.371, т.2 от НПК признание от подсъдимите С.А.Б., А.Ф.А., И.Е. Емилови И.Д.С.,
съпоставено с доказателствата от досъдебното производство:
-обстоятелствата по изготвения протокол за оглед на
местопроизшествие – л.3, том І ДП – с
приложен към него фотоалбум; І
-показанията на свидетелите И. Х. Б. – л.60, том ІІ ДП и А.Р.М.
– л.61, том ІІ ДП - касиер, съотв. шофьор в пункта за изкупуване на метали на фирма “***”
град Раднево, на свидетеля Д.Г.С. –
л.64, том ІІ ДП, взаимно допълващите се разкази на които относно фактите, на
които са станали очевидци, обрисуват цялостната картина на случилото се и поетапното развитие на фактическите действия
от него;
-показанията на свидетеля Г.П.Р.
– л.57, том ІІ ДП /локомотивния машинист/,
на свидетеля Х.К.Б. – л.58, том
ІІ ДП /ръководител участък жп транспорт в рудник “***” с. К./; на свидетеля Г. Х. Д. /н-к участък “Поддържане
на железния път и съоръженията” – л.56,
том ІІ ДП/ и обстоятелствата по Доклад вх. № 43/03.07.2009 г. относно фактите и
обстоятелствата, констатирани при настъпилото произшествие с маневрен влак №
55-260 с приложенията към него – л.43 и следв. том І ДП, които не оставят
съмнение относно причината за
произшествието и причинените в резултат
на същото повреди и щети.
От заключението на оценъчната съдебно-техническа
експертиза /л.68, том ІІ ДП/ се
установява, че в резултат на горепосочените действия на подсъдимите, на
железния път, собственост на Рудник “***” – с.К., са причинени щети в размер на
6378.39 лв. В резултат на повреждане на целостта на железния път, довело до дерайлиране
на влаковата композиция, на
дизеловия локомотив, собственост на Рудник
“***” – с.К., са причинени щети в размер на 47 558.40 лв. Щетите по вагоните, собственост на “БДЖ” ЕАД, са както
следва: на вагон № 82523917496-4 - 36 460 лв., на вагон № 315239190194 - 36
100 лв. и на вагон № 315239188875 – 5 485 лв.
Пак от заключението на същата експертиза се установява, че стойността на отнетите от
подсъдимите вещи – пет броя метални траверси и релси – 6.66 линейни метра, е общо 1103.52 лв.
Щетите, причинени в резултат на повреждането на железния път
възлизат обща на стойност 131 981.79 лв., от които 6378.39 лв. са за повредите, причинени на жп пътя; 47 558.40 лв. са за причинените повреди по локомотива и 78 045 лв. са за причинените повреди по вагоните.
Въз основа на горните фактически обстоятелства,
съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
По първото от предявените срещу подсъдимите
обвинения:
Въз основа на установените фактически обстоятелства,
следва да се приеме, че подсъдимите С.А.Б., А.Ф.А., И.Е.Е. и И.Д.С. са извършили кражба на чужди движи вещи - 6.66
линейни метра релси и 5 броя метални траверси на обща стойност 1103.52 лв.,
собственост на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево. Съдът прие, че престъплението
е довършено, тъй като след отрязване на релсите и траверсите от железния
път, същите са ги пренесли през
баластовата призма до предварително
осигурената за транспортирането им (още по-далеч от железния път) каруца или
иначе казано са прекратили упражняваната върху тях фактическа власт и са установили
своя. Съгласно съдебната практика, за да се приеме кражбата за довършено престъпление, не е необходимо установеното от страна на
дееца владение върху чуждата вещ да е
дълготрайно, нито пък деецът да е успял
да укрие вещта или да се е разпоредил с нея като със своя собствена (Решение №
30/02.04.1999 г. І н.о ВКС, Решение №
98/3.02.1998 г. ІІ н.о. ВКС, Решение № 639/28.10.1992 г. І н.о. ВС и др.).
Пренасяйки отрязаните траверси и релси до каруцата, подсъдимите са придобили
възможност безпрепятствено да се разпореждат с тях и именно тогава следва да се приеме, че е
довършена кражбата.
При извършването на кражбата подсъдимите са действали
след предварителен сговор помежду си, тъй като предварително са взели решение
за извършване на кражбата, решение за това с какво да срежат релсите и
траверсите и от къде да си осигурят инструмент,
решение как да пренесат отнетото. И четиримата подсъдими са участвали в
отнемането – изпълнителното деяние на престъплението – тъй като макар и при отрязването на релсите,
осъществено от подсъдимите С.А.Б., И.Е.Е. и
А.Ф.А., подсъдимият И.Д.С. – качен на насипа над жп пътя, да е охранявал
приятелите си - всички заедно са пренесли отрязаните релси и
траверси до каруцата, т.е. заедно са
участвали в установяването на своя
фактическа власт върху чуждата вещ. В
тази връзка обаче неправилно във внесения обвинителен акт дадената правна
квалификация на кражбата по обвинението срещу всеки от подсъдимите е свързана с
чл.20, ал.2 от НК, защото на първо място – умисълът на подсъдимите за
извършване на кражбата не е спонтанен, защото на второ място - предварителната организация за извършване
на кражбата и разпределението на ролите в бъдещото й осъществяване не прави
всички съучастници съизвършители, тъй като тяхното качество се определя от
ролята, която всеки фактически изпълнява.
Извършената кражба не представлява маловажен случай
по см. на чл.93, т.9 от НК не само с оглед
стойността на имуществото предмет на престъплението, но и с оглед на това, че отнетите вещи са част от друга вещ (железен
път) и липсата им прави невъзможно
ползването на тази вещ по предназначението
й, което пък изключва направата
на извод за липса или незначителност на
вредните последици.
При демонтажа на елементите от железния път –
предмет на престъплението, подсъдимите са действали с оксиженов резак, т.е.
използвали са техническо средство при извършване на кражбата.
Горните обстоятелства определят квалифициране на
извършената кражба като такава по чл.195, ал.1, т.4 и т.5
във връзка с чл.194, ал.1 от НК.
Кражбата е извършена от подсъдимия С.
А.Б. в срока по чл.30, ал.1, предложение първо от НК спрямо времето
на ефективно изтърпяване на
наказанията по НОХД № 303/2001 г. по
описа на Районен съд – Раднево (5 г. ЛОС) и по НОХД № 702/2006 г. по описа на
Районен съд – Раднево.(1 г. и 6 м. ЛОС),
всяко от които е било наложено за тежко умишлено престъпление.
Горното обстоятелство определя извършената от
подсъдимия С.А.Б. кражба като такава, извършена при условията на опасен рецидив
по см. на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът прие по
отношение на подсъдимия С.А.Б., че след
като на 28.06.2009 г., в Рудник “***” –
с.К., общ. Раднево, обл.Стара Загора, на междугарие Гара “***” – Гара “***”,
след предварителен сговор с подсъдимите И.Д.С.,
А.Ф.А. и И.Е.Е., чрез използване на техническо средство – топлорежещ инструмент
– оксиженов резак, е отнел чужди движими вещи - 6.66 линейни
метра релси и 5 броя метални траверси на обща стойност 1103.52 лв., собственост
на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево от владението на Г. Х. Д. – МОЛ при Рудник
“***” – с.К., общ.Раднево, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и е извършена при
условията на опасен рецидив, действайки
при форма на вина – пряк умисъл, същият
както от обективна, така и от субективна страна е извършил престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от
НК, в извършването на което го призна за виновен.
За извършеното от подсъдимия С.А.Б.
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до
петнадесет години.
При определяне на наказанието за извършеното от
подсъдимия С.А.Б. престъпление, съдът
взе предвид следните обстоятелства по чл.54 от НК: висока степен на обществена опасност на
подсъдимия като деец предвид съдебното му минало извън това, определящо
правната квалификация на извършеното от
него престъпление като такова при условията на опасен рецидив, както и предвид
обстоятелството, че кражбата е извършена именно по предложение на подсъдимия С.А.Б.,
който, наред с проявената най-голяма (спрямо останалите подсъдими) активност
при извършването й, същевременно е
упражнявал и ръководна роля - осигурява
оксиженовия резак,
указва посоката към мястото от жп линията, от където ще се отрежат релси и траверси,
противопоставя се на опитите на свид. Д.Г. С. да разубеди подсъдимите в изпълнение на замисленото, по-късно
осигурява МПС за транспортиране
на отнетото; висока степен на обществена опасност на конкретното
престъпно деяние, сравнена с тази на
престъпления от същия вид предвид обстоятелството, че същото е извършено в
относително къс период от време
(по-малко от две години) след
изтърпяване на поредното наказание
лишаване от свобода от подсъдимия С. А. Б.,
предвид предмета на
престъплението - железопътни релси и траверси, без които ползването на железния
път, от който са отделени, е невъзможно;
социалната среда на подсъдимия -
слабо укоряваща кражбата като
средство за препитание; обстоятелството,
че през времето, през което е бил
трудово ангажиран като работник в пункта за изкупуване на метали на фирма “***”
град Раднево, подсъдимият С. А. Б. се е
представил като добър и съвестен работник.
Съгласно чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на
осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК -
каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК, който
пък препраща към чл.55 от НК и без да
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Прилагайки чл.55, ал.1, т.1 от НК по отношение на
минималния размер на предвиденото за извършеното престъпление наказание
лишаване от свобода и след като прецени поотделно и в съвкупността им
горепосочените обстоятелства по чл.54 от НК,
съдът осъди подсъдимия С.А.Б. на две
години и десет месеца лишаване от свобода.
Имайки предвид
горепосоченото относно дадената в
обвинителния акт правна квалификация на
кражбата по обвинението срещу всеки от подсъдимите, свързана с чл.20, ал.2 от НК, съдът призна подсъдимия С.А.Б. за невинен в това да
е извършил престъплението кражба и в съучастие - като съизвършител с
подсъдимите И.Д.С., А.Ф.А. и И.Е.Е., поради което го оправда в тази
част – чл.20, ал.2 от НК - от
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с
чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1,
б.”а” и б.”б” във връзка с чл.20, ал.2
от НК.
Кражбата е извършена от подсъдимия А.Ф.А. в срока по
чл.30, ал.1, предложение първо от НК спрямо осъждането му за друга кражба
по НОХД № 2067/2007 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора.
Горното обстоятелство определя извършената от
подсъдимия А.Ф.А. кражба като такава,
извършена при условията на повторност по см. на чл.28, ал.1 от НК.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът прие по
отношение на подсъдимия А.Ф.А., че след като на
28.06.2009 г., в Рудник “***” – с.К., общ.Раднево, обл.Стара Загора, на
междугарие Гара “***” – Гара “***”, след предварителен сговор с подсъдимите С.А.Б.,
И.Д.С. и И.Е.Е., чрез използване на техническо средство – топлорежещ инструмент
– оксиженов резак, е отнел чужди движими вещи – 6.66 линейни метра релси и 5
броя метални траверси на обща стойност 1103.52 лв., собственост на Рудник “***”
– с.К., общ.Раднево от владението на Г. Х. Д. – МОЛ при Рудник “***” – с.К.,
общ.Раднево, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като кражбата е извършена при условията на повторност и не представлява маловажен случай, действайки
при форма на вина – пряк умисъл, същият
както от обективна, така и от субективна страна е извършил престъпление
по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28,
ал.1 от НК, в извършването на което го
призна за виновен.
За извършеното от подсъдимия А.Ф.А.
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до
десет години.
При определяне на наказанието за извършеното от
подсъдимия А.Ф.А. престъпление, съдът взе предвид следните обстоятелства по
чл.54 от НК: средна степен на обществена
опасност на подсъдимия като деец предвид съдебното му минало извън това,
определящо правната квалификация на
извършеното от него престъпление като такова при условията на повторност;
висока степен на обществена опасност на
конкретното престъпно деяние, сравнена с
тази на престъпления от същия вид
предвид обстоятелството, че същото е
извършено в изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наказание лишаване от свобода, наложено на подс. А.Ф.А.
по НОХД № 2067/2007 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, предвид
броя на квалифициращите кражбата
обстоятелства и предвид предмета
на престъплението - железопътни релси и траверси, без които ползването на
железния път, от който са отделени, е невъзможно; социалната среда на подсъдимия -
слабо укоряваща кражбата като
средство за препитание.
Както вече се посочи, разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК – приложението на която е обусловено от проведеното съкратено съдебно
следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, препраща при определяне на наказанието към на чл.58а от НК, а посочената разпоредба - към чл.55 от НК и без
да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Прилагайки чл.55, ал.1, т.1 от НК по отношение на
минималния размер на предвиденото за извършеното престъпление наказание лишаване
от свобода и след като прецени поотделно и в съвкупността им горепосочените
обстоятелства по чл.54 от НК, съдът
осъди подсъдимия А.Ф.А. на единадесет
месеца лишаване от свобода.
Имайки предвид
горепосоченото относно дадената в
обвинителния акт правна квалификация на
кражбата по обвинението срещу всеки от подсъдимите, свързана с чл.20, ал.2 от НК, съдът призна подсъдимия А.Ф.А. за невинен в това
да е извършил престъплението кражба и в съучастие - като съизвършител с
подсъдимите С.А.Б., И.Д.С. и И.Е.Е., поради което го оправда в тази
част – чл.20, ал.2 от НК - от
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с
чл.28, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Кражбата е извършена от подсъдимия И.Е.Е. в срока по
чл.30, ал.1, предложение първо от НК спрямо осъждането му за друга кражба
по НОХД № 72/2007 г. по описа на Районен
съд – Раднево, а още и по НОХД № 132/2007 г. по описа на Районен съд – Раднево.
Горното обстоятелство определя извършената от
подсъдимия И.Е.Е. кражба като такава, извършена при условията на повторност по
см. на чл.28, ал.1 от НК.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът прие по
отношение на подсъдимия И.Е.Е., че след като на 28.06.2009 г., като
непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си, в
Рудник “***” – с.К., общ.Раднево, обл.Стара Загора, на междугарие Гара “***” –
Гара “***”, след предварителен сговор с подсъдимите С.А.Б., И.Д.С. и А.Ф.А., чрез използване на
техническо средство – топлорежещ инструмент – оксиженов резак, е отнел чужди
движими вещи – 6.66 линейни метра релси и 5 броя метални траверси на обща
стойност 1103.52 лв., собственост на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево от
владението на Г. Х. Д. – МОЛ при Рудник “***” – с.К., общ.Раднево, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена при условията на повторност и
не представлява маловажен случай, действайки при форма на вина -
пряк умисъл, същият както от обективна, така и от субективна страна е
извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.28, ал.1 от НК във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, в
извършването на което го призна за виновен.
За престъплението по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7
във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК, след редуциране на
наказанието по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК, законът предвижда наказание до три години лишаване от свобода.
При определяне на наказанието за извършеното от
подсъдимия И.Е.Е. престъпление, съдът
взе предвид следните обстоятелства по чл.54 от НК: невисока към средна степен на обществена
опасност на подсъдимия като деец предвид липсата на други осъждания, извън
това, определящи правната квалификация на извършеното от него престъпление като
такова при условията на повторност; висока степен на обществена опасност на конкретното
престъпно деяние, сравнена с тази на
престъпления от същия вид предвид броя
на квалифициращите кражбата
обстоятелства и предвид предмета
на престъплението - железопътни релси и траверси, без които ползването на
железния път, от който са отделени, е невъзможно; социалната среда на подсъдимия -
слабо укоряваща кражбата като
средство за препитание.
Както вече се посочи, разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК – приложението на която е обусловено от проведеното съкратено съдебно
следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, препраща при определяне на наказанието към на чл.58а от НК, а посочената разпоредба - към чл.55 от НК и без
да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Прилагайки чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК по отношение на редуцираното по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК
наказание до три години лишаване от свобода и след като прецени поотделно и в
съвкупността им горепосочените обстоятелства по чл.54 от НК, съдът осъди подсъдимия И.Е.Е. на пробация чрез пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и
т.2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година.
Имайки предвид
горепосоченото относно дадената в
обвинителния акт правна квалификация на
кражбата по обвинението срещу всеки от подсъдимите, свързана с чл.20, ал.2 от НК, съдът призна подсъдимия И.Е.Е. за невинен в това
да е извършил престъплението кражба и в съучастие - като съизвършител с
подсъдимите С.А.Б., И.Д.С. и А.Ф.А., поради което го оправда в тази
част – чл.20, ал.2 от НК - от
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с
чл.28, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Кражбата е извършена от подсъдимия И.Д.С. в срока по
чл.30, ал.1, предложение първо от НК спрямо осъждането му за друга кражба
по НОХД № 313/2008 г. по описа на
Районен съд – Раднево.
Горното обстоятелство определя извършената от
подсъдимия И.Д.С. кражба като такава, извършена при условията на повторност по
см. на чл.28, ал.1 от НК.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът прие по
отношение на подсъдимия И.Д.С., че след като на 28.06.2009 г., като
непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си, в Рудник “***” – с.К., общ.Раднево, обл.Стара
Загора, на междугарие Гара “***” – Гара “***”, след предварителен сговор със С.А.Б.,
И.Е.Е. и А.Ф.А., чрез използване на техническо средство – топлорежещ инструмент
– оксиженов резак, е отнел чужди движими вещи – 6.66 линейни метра релси и 5
броя метални траверси на обща стойност 1103.52 лв., собственост на Рудник “***”
– с.К., общ.Раднево от владението на Г. Х. Д. – МОЛ при Рудник “***” – с.К.,
общ.Раднево, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като кражбата е извършена при условията на повторност и не представлява маловажен случай, действайки
при форма на вина - пряк умисъл, същият както от обективна, така
и от субективна страна е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7
във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, в
извършването на което го призна за виновен.
За престъплението по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7
във вр. с чл.194, ал.1 във вр.
с чл.28, ал.1 от НК, след редуциране на наказанието по реда на чл.63, ал.1, т.3
от НК, се предвижда наказание до три години лишаване от свобода.
При определяне на наказанието за извършеното от
подсъдимия И.Д.С. престъпление, съдът
взе предвид следните обстоятелства по чл.54 от НК: невисока
към средна степен на обществена опасност на подсъдимия като деец - осъжданията му,
извън това, определящо правната
квалификация на извършеното от него
престъпление като такова при условията на повторност, са влезли в сила след извършване на настоящото деяние; висока степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази
на престъпления от същия вид предвид
броя
на квалифициращите кражбата обстоятелства и предвид предмета на престъплението - железопътни
релси и траверси, без които ползването на железния път, от който са отделени, е
невъзможно; социалната среда на подсъдимия - слабо укоряваща кражбата като средство за препитание; обстоятелството,
че подсъдимият
И. Д. С. е бил най-малкият по-възраст от четиримата
подсъдими, извършили в предварителен сговор помежду си кражбата.
Както вече се посочи, разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК – приложението на която е обусловено от проведеното съкратено съдебно
следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, препраща при определяне на наказанието към на чл.58а от НК, а посочената разпоредба - към чл.55 от НК и без
да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Прилагайки чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК по отношение на редуцираното по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК
наказание до три години лишаване от свобода и след като прецени поотделно и в
съвкупността им горепосочените обстоятелства по чл.54 от НК, съдът осъди подсъдимия И.Д.С. на пробация чрез пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и
т.2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година.
Имайки предвид
горепосоченото относно дадената в
обвинителния акт правна квалификация на
кражбата по обвинението срещу всеки от подсъдимите, свързана с чл.20, ал.2 от НК, съдът призна подсъдимия И.Д.С. за невинен в това
да е извършил престъплението кражба и в съучастие - като съизвършител с
подсъдимите С.А.Б., И.Е.Е. и А.Ф.А.,
поради което го оправда в тази част
– чл.20, ал.2 от НК - от повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7 във връзка с
чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК във връзка
с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
По второто от предявените срещу подсъдимите
обвинения:
За да извършат кражбата на 6.66 линейни метра релси и 5 броя метални
траверси, подсъдимите С.А.Б., А.Ф.А., И.Е.Е. и И.Д.С. са отрязали същите от
железния път, за който са знаели, че е в
експлоатация. При демонтирането на посочените елементи от железния път
подсъдимите са осъзнавали, че го повреждат. Умисълът им е бил да откраднат тези
елементи, но едновременно с това същите са съзнавали, че повреждайки железния
път, създават опасност за настъпване на значителни вредни последици - по самия път, а още и за придвижващите се
по него влакови композиции, както и опасност за живота на лицата, които ги управляват. Доказателство, че
подсъдимите са имали посоченото съзнание
е фактът, че са пристъпили към отрязване на релсите и траверсите след
възникнало пререкание между тях и свидетеля Д.Г.С., който, именно поради това,
че жп пътят е бил в експлоатация, се е опитал да
разубеди приятелите си от намерението им да се сдобият със скраб
като отрежат релси и траверси. Без значение е обстоятелството, че подсъдимите
не са имали пълна представа относно това точно до какви вредни последици ще
доведе извършеното от тях повреждане на железния път.
От събраните по делото доказателства се установи, че
в резултат на повреждането на железния път от подсъдимите, е възникнала реална
опасност за живота на свидетеля Г.П.Р., който успял да слезе от локомотива,
малко преди същият да дерайлира; че на железния път са причинени щети в размер
на 6378.39 лв., на дизеловия локомотив - в размер на 47 558.40 лв., а на
вагоните, прикачени към локомотива - 78 045 лв.
Понятието “значително повреждане на чужд имот” е
близко по съдържание до понятието “значителни имуществени вреди”, употребено в
чл.343, ал.1, б.”а” от НК. Съгласно т.2,
б.”б” от Постановление № 1/17.01.1983 г. на Пленума на ВС, значителни имуществени вреди са тези, които надхвърлят 1000 лв. В Решение
№ 312/27.06.2008 г. на ВКС по НД №
273/2008 г., ІІІ НО, се защитава тезата
– подчинена на необходимостта от осъвременяване на размера, приет за минимална
база в горното постановление – че значителни имуществени вреди са налице,
когато паричната им равностойност е не по-малко от четиринадесет минимални
работни заплати за страната към време на извършване на деянието. Доколкото това
решение на ВКС не е тълкувателно, е възможно и друга логика за определяне на това
кои имуществени вреди са значителни като размер. Ако като
съизмерител бъде ползвана минималната работна
заплата, то, при положение, че въз основа на ПМС № 50/10.11.1979 г. към време
на издаване на горепосоченото Постановление
№ 1/17.01.1983 г. на Пленума на ВС, същата е била 100 лв., то тогава значителните
имуществени вреди са се равнявали на десет минимални работни заплати. Ако бъде
възприета тази логика – че значителни имуществени вреди са тези, които
надвишават десет пъти минималната работна заплата към време на извършване на
деянието, то следва да се приеме, че към 28.06.2009 г., когато е осъществено
повреждането на железния път, тъй като минималната работна заплата е била 240
лв., значителни имуществени вреди ще са онези, които надхвърлят 2400 лв. В
случая причинените вреди многократно надхвърлят посочената сума, като надвишават дори и приетата минимална база в горепосоченото Решение № 312/27.06.2008 г. на
ВКС.
Повреждането на железния път е извършено от
четиримата подсъдими в съучастие – под формата на съизвършителство,
тъй като и четиримата са участвали в отрязването, последвано от демонтиране на
релсите и траверсите от железния път, чрез които действия е извършено
повреждането му.
Въз основа на гореизложеното, съдът прие по
отношение на подсъдимия С.А.Б., че след като на
28.06.2009 г., в рудник “***” – с.К., общ.Раднево, обл.Стара Загора, на междугарие Гара “***” – Гара “***”, в съучастие - като
съизвършител с подсъдимите И.Д.С., А.Ф.А.
и И.Е.Е., е повредил железен път, собственост на Рудник “***” – с.К.,
общ.Раднево, причинявайки на същия щети в размер на 6378.39 лв., като с това
създал опасност за живота на Г.П.Р. и за значително повреждане на чужд имот –
на дизелов локомотив 55250, собственост на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево - щети в размер на 47 558.40 лв., щети в размер
на 78 045 лв. на вагони, собственост на “БДЖ” ЕАД: вагон № 825239174964 – 36
460 лв., № 315239190194 – 36 100 лв., №
315239188875 – 5485 лв. и на 5 броя голямо тонажни
контейнери, собственост на ТЕЦ “***” ЕАД, общо щети на стойност 131 981.79 лв.,
действайки при форма на вина – пряк
умисъл, същият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на чл.340, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, в извършването на което
престъпление го призна за виновен.
За извършеното от подсъдимия С.А.Б.
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до
петнадесет години.
При определяне на наказанието за извършеното от
подсъдимия С.А.Б. престъпление, съдът
взе предвид следните обстоятелства по чл.54 от НК: висока степен на обществена опасност на
подсъдимия като деец с оглед на съдебното му минало, както и с оглед на обстоятелството, че нему принадлежи
инициативата и ръководната роля при осъществяване на престъплението; висока
степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид предвид обстоятелството, че не само е създадена
реална опасност за значително повреждане на чужд имот, но и че такова на
практика е извършено; социалната среда
на подсъдимия, в която предаването на скраб – придобита по какъвто и да е начин – е възприето
като форма на препитание; обстоятелството, че през времето, през което е бил трудово ангажиран като работник в
пункта за изкупуване на метали на фирма “***” град Раднево, подсъдимият С. А. Б. се е представил като
добър и съвестен работник.
Съгласно чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на
осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК -
каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК, който
пък препраща към чл.55 от НК и без да
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Прилагайки чл.55, ал.1, т.1 от НК по отношение на
минималния размер на предвиденото за извършеното престъпление наказание
лишаване от свобода и след като прецени поотделно и в съвкупността им
горепосочените обстоятелства по чл.54 от НК,
съдът осъди подсъдимия С.А.Б. на четири
години лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи спрямо
подсъдимия С.А.Б. общо наказание
от четири години лишаване от свобода, което същият да изтърпи -
съдебното минало на подсъдимия изключва
обсъждането на възможността за
приложение на чл.66, ал.1 от НК,
чиито законовите предпоставки не са налице - при първоначален “строг” режим в
затворническо общежитие от закрит тип на
основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
С оглед цялостната престъпна дейност на подсъдимия С.А.Б.,
съдът прие, че целите на чл.36 от НК не изискват приложение на чл.24 от НК.
Въз основа на гореизложеното, съдът прие по
отношение на подсъдимия А.Ф.А., че след като на 28.06.2009 г., в Рудник “***” –
с.К., общ.Раднево, обл.Стара Загора, на междугарие
Гара “***” – Гара “***”, в съучастие като съизвършител със С.А.Б., И.Д.С. и И.Е.Е.,
е повредил железен път, собственост на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево,
причинявайки на същия щети в размер на 6378.39 лв., като с това създал опасност
за живота на Г.П.Р. и за значително повреждане на чужд имот – на дизелов
локомотив 55250, собственост на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево - щети в
размер на 47 558.40 лв., щети в размер на 78 045 лв. на вагони,
собственост на “БДЖ” ЕАД: вагон № 825239174964 – 36 460 лв., № 315239190194 –
36 100 лв., № 315239188875 – 5485 лв. и на 5 броя голямо тонажни
контейнери, собственост на ТЕЦ “***” ЕАД, общо щети на стойност 131 981.79 лв.,
действайки при форма на вина – пряк
умисъл, същият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на чл.340, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, в извършването на което престъпление го
призна за виновен.
За извършеното от
подсъдимия А.Ф.А. престъпление законът предвижда наказание лишаване от
свобода от пет до петнадесет години.
При определяне на наказанието за извършеното от
подсъдимия А.Ф.А. престъпление, съдът взе предвид следните обстоятелства по
чл.54 от НК: средна степен на обществена
опасност на подсъдимия като деец предвид съдебното му минало; висока степен на обществена опасност на конкретното
престъпно деяние, сравнена с тази на
престъпления от същия вид предвид обстоятелството, че същото е извършено в изпитателния
срок, за който е отложено изтърпяването
на наказание лишаване от свобода, наложено на подс. А.Ф.А.
по НОХД № 2067/2007 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, както и
предвид обстоятелството, че не
само е създадена реална опасност за значително повреждане на чужд имот, но и че
такова на практика е извършено; социалната
среда на подсъдимия, в която предаването на
скраб – придобита по какъвто и да е начин – е
възприето като форма на препитание.
Както вече се посочи, разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК – приложението на която е обусловено от проведеното съкратено съдебно
следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, препраща при определяне на наказанието към на чл.58а от НК, а посочената разпоредба - към чл.55 от НК и без
да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Прилагайки чл.55, ал.1, т.1 от НК по отношение на
минималния размер на предвиденото за извършеното престъпление наказание
лишаване от свобода и след като прецени поотделно и в съвкупността им
горепосочените обстоятелства по чл.54 от НК,
съдът осъди подсъдимия А.Ф.А. на три години лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи спрямо
подсъдимия А.Ф.А. общо наказание
три години лишаване от свобода,
което същият да изтърпи - съдебното минало на подсъдимия изключва обсъждането на възможността за приложение на чл.66, ал.1 от НК, чиито законовите предпоставки не са налице - при първоначален “строг” режим в
затворническо общежитие от закрит тип на
основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
С оглед цялостната престъпна дейност на подсъдимия А.Ф.А.,
съдът прие, че целите на чл.36 от НК не изискват приложение на чл.24 от НК.
Тъй като престъпленията по настоящата присъда са
извършени в изпитателния срок, за който е било
отложено изтърпяването на наказанието по НОХД № 2067/2007 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът постанови
подсъдимия А.Ф.А. да изтърпи при
първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип на основание чл.59, ал.1 и
чл.61, т.3 от ЗИНЗС наказанието от три
месеца лишаване от свобода, наложено му
със Споразумение от 10.01.2008 г. на Районен съд – Стара Загора по НОХД №
2067/2007 г.
Въз основа на гореизложеното, съдът прие по
отношение на подсъдимия И.Е.Е., че след като на 28.06.2009 г., като непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, в Рудник “***” – с.К., община Раднево,
обл. Стара Загора, на междугарие Гара “***” – Гара “***”,
в съучастие като съизвършител със С.А.Б., И.Д.С. и А.Ф.А., е повредил железен
път, собственост на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево, причинявайки на същия
щети в размер на 6378.39 лв., като с това създал опасност за живота на Г.П.Р. и
за значително повреждане на чужд имот – на дизелов локомотив 55250, собственост
на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево – щети в размер на 47 558.40 лв., щети в
размер на 78 045 лв. на вагони, собственост на “БДЖ” ЕАД: вагон №
82523917496-4 - 36 460 лв., №
31523919019-4 – 36 100 лв., № 31523918887-5 – 5485 лв. и на 5 броя голямо тонажни контейнери, собственост на ТЕЦ “***” ЕАД, общо щети
на стойност 131 981.79 лв., действайки
при форма на вина – пряк умисъл, същият е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна състава на чл. 340, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, в извършването на което престъпление го
призна за виновен.
Тъй като подсъдимият И.Е.Е. – към време на извършване на горепосоченото
престъпление е имал навършени
шестнадесет години (17 г. и 2 м.) и тъй като за престъплението по чл.340, ал.1
от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет
години, приложима при замяната на
посоченото наказание с по-леко е разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 от НК, а не както е посочено
в обвинителния акт - чл.63, ал.1, т.3 от НК. Съгласно практиката на съдилищата
обаче, когато правната квалификация в обвинителния акт - а при дела срещу непълнолетни обвинението
включва и приложението на чл.63 от НК
- е неправилно смекчена, но
липсва процесуална възможност за поправянето й /каквато предвиждаше отмененият
НПК до 1999 г./, такава правна квалификация трябва все пак
да бъде запазена, защото макар и търсенето на някаква, вместо на действителната по-тежка отговорност, да е
форма на противоречие, то при всички случаи заслужава да бъде предпочетено пред
алтернативата при извършено престъпление да не бъде носена никаква
отговорност. В този смисъл изцяло Р. № 587/11.09.2006 г. на ВКС по НД №
1128/2005 г., І н.о. и Р. № 679/10.02.2003 г. на ВКС по НД № 564/2002
г., І н.о.
Поради гореизложеното, съдът редуцира предвиденото
за престъплението по в чл.340, ал.1 от НК наказание по отношение на подсъдимия И.Е.Е. по реда
на чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй както е повдигнато обвинението срещу му.
При определяне на наказанието за извършеното от
подсъдимия И.Е.Е. престъпление, съдът
взе предвид следните обстоятелства по чл.54 от НК: невисока към средна степен на обществена
опасност на подсъдимия като деец предвид съдебното му минало; висока степен на обществена опасност на конкретното
престъпно деяние, сравнена с тази на
престъпления от същия вид предвид обстоятелството, че не само е създадена
реална опасност за значително повреждане на чужд имот, но и че такова на практика
е извършено; социалната среда на
подсъдимия, в която предаването на скраб – придобита по какъвто и да е начин – е възприето
като форма на препитание.
Както вече се посочи, разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК – приложението на която е обусловено от проведеното съкратено съдебно
следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, препраща при определяне на наказанието към на чл.58а от НК, а посочената разпоредба - към чл.55 от НК и без
да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Прилагайки чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК по отношение на редуцираното на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК наказание до три години лишаване от свобода и след като прецени поотделно и в съвкупността им
горепосочените обстоятелства по чл.54 от НК,
съдът осъди подсъдимия И.Е.Е. на пробация чрез пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1,
т.2 и т.6 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година с явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице
с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година; 100 часа безвъзмезден труд в полза
на обществото за срок от една година.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи спрямо подсъдимия И.Е.Е. общо наказание пробация
чрез пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с явяване и
подписване пред пробационния служител или определено
от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; 100 часа
безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година.
С оглед цялостната престъпна дейност на подсъдимия И.Е.Е.,
съдът прие, че целите на чл.36 от НК не изискват приложение на чл.24 от НК.
Въз основа на гореизложеното, съдът прие по
отношение на подсъдимия И.Д.С., че след като на 28.06.2009 г., като непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в
Рудник “***” – с.К., общ. Раднево, обл.Стара Загора, на междугарие
Гара “***” – Гара “***”, в съучастие като съизвършител с И.Е.Е., С.А.Б. и А.Ф.А.,
е повредил железен път, собственост на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево,
причинявайки на същия щети в размер на 6378.39 лв., като с това създал опасност
за живота на Г.П.Р. и за значително повреждане на чужд имот – на дизелов
локомотив 55250, собственост на Рудник “***” – с.К., общ.Раднево – щети в
размер на 47 558.40 лв., щети в размер на 78 045 лв. на вагони, собственост на
“БДЖ” ЕАД: вагон № 82523917496-4 – 36 460 лв., № 31523919019-4 – 36 100 лв., №
31523918887-5 – 5485 лв. и на 5 броя голямо тонажни
контейнери, собственост на ТЕЦ “***” ЕАД, общо щети на стойност 131 981.79 лв.,
действайки при форма на вина - пряк умисъл,
същият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на чл.340,
ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, в
извършването на което престъпление го призна за виновен.
С оглед наказанието, предвидено за престъплението по
чл.340, ал.1 от НК – лишаване от свобода
от пет до петнадесет години, приложима при замяната на посоченото наказание с
по-леко е разпоредбата на чл.63, ал.1, т.2 от НК, а не както е посочено в
обвинителния акт – чл.63, ал.1, т.3 от НК.
По идентични съображения – като гореизложените спрямо подсъдимия И.Е.Е.
– съдът прие, че следва да запази редукцията на наказанието за престъплението
по чл.340, ал.1 от НК, тъй както е дадена във внесения за разглеждане
обвинителен акт, а именно – по чл.63, ал.1, т.3 от НК.
При определяне на наказанието за извършеното от
подсъдимия И.Д.С. престъпление, съдът
взе предвид следните обстоятелства по чл.54 от НК: невисока
към средна степен на обществена опасност на подсъдимия като деец - осъжданията
му, с изключение на първото, са влезли в
сила след извършване на настоящото деяние; висока към средна степен на обществена
опасност на подсъдимия като деец предвид съдебното му минало; висока степен на обществена опасност на конкретното
престъпно деяние, сравнена с тази на
престъпления от същия вид предвид обстоятелството, че не само е създадена
реална опасност за значително повреждане на чужд имот, но и че такова на
практика е извършено; социалната среда
на подсъдимия, в която предаването на скраб – придобита по какъвто и да е начин – е възприето
като форма на препитание; обстоятелството, че подсъдимият И.Д.С. е бил
най-малкият по-възраст от четиримата подсъдими, извършили престъплнеието.
Както вече се посочи, разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК – приложението на която е обусловено от проведеното съкратено съдебно
следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, препраща при определяне на наказанието към на чл.58а от НК, а посочената разпоредба - към чл.55 от НК и без
да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Прилагайки чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК по отношение на редуцираното на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК наказание до три години лишаване от свобода и след като прецени поотделно и в съвкупността им
горепосочените обстоятелства по чл.54 от НК,
съдът осъди подсъдимия И.Д.С. на пробация чрез пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1,
т.2 и т.6 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три
години с явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице
с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от три години; 100 часа безвъзмезден труд годишно
в полза на обществото за срок от две години.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи спрямо подсъдимия И.Д.С. общо
наказание пробация чрез пробационни
мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК – задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от три години с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице с периодичност два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години; 100
часа безвъзмезден труд годишно в полза на обществото за срок от две години.
Извършените от подсъдимия И.Д.С. по настоящото дело
две престъпления са осъществени преди
влизането в сила на всички постановени спрямо него присъди (споразумения), с
изключение на тази по НОХД № 313/2008 г. Престъпленията обаче по всички тези присъди (споразумения) - НОХД
№ 313/2008 г. е извадено от обсъждане -
не са извършени в условията на реална съвкупност по между си. Освен това присъдите
по НОХД № 147/2009 г. и НОХД №
145/2009 г. не подлежат на групиране с присъдите по другите дела, тъй като по тези две дела
наложеното наказание не е
пробация или лишаване от свобода, а обществено порицание.
Наказанието за престъпленията по настоящата присъда
на основание чл.25, ал.1 във връзка с
чл.23, ал.1 от НК е възможно да бъде определено като общо с наказанията
-по НОХД № 176/2009 г. и НОХД № 212/2009 г. или;
-по НОХД № 212/2009 г., НОХД № 354/2009 г., НОХД №
343/2009 г. и НОХД № 358/2009 г.,
като посоченото групиране е наложено от това, че престъпленията по НОХД № 354/2009 г., НОХД №
343/2009 г. и НОХД № 358/2009 г. са
извършени след влизане в сила на присъдата по НОХД №
176/2009 г.
Най-благоприятният вариант за определяне на общо наказание на основание
чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК е вторият от посочените.
Поради гореизложеното, на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23,
ал.1 от НК съдът определи спрямо
подсъдимия И.Д.С. общо наказание по настоящата присъда и
◊Присъда № 199/15.09.2009 г. по НОХД № 212/2009 г. на
Районен съд – Раднево, влязла в сила на 01.10.2009 г.;
◊Споразумение № 310/22.12.2009 г. по НОХД № 354/2009 г. на
Районен съд – Раднево;
◊Споразумение № 6/18.01.2010 г. по НОХД № 343/2009 г. на Районен
съд – Раднево;
◊Присъда № 11/25.01.2010 г. по НОХД № 358/2009 г. на Районен
съд – Раднево, влязла в сила на 10.02.2010 г.,
което е
пробация чрез пробационни мерки
по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от три години с явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице
с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от три години; 100 часа безвъзмезден труд годишно
в полза на обществото за срок от две години.
На основание чл.189 от НПК, съдът осъди всеки от подсъдимите - С.А.Б.,
А.Ф.А., И.Е.Е. и И.Д.С. - да заплати в полза на съдебната власт, по
бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора, от по 115
лв. - разноски по делото.
Воден от горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: