МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №122/28.03.2016г. ПО НОХД № 1184/15 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия В.П.Г., роден на ***г***, живущ в
българин, български гражданин, средно образование, на работа, като Управител на
ЕТ”Пави-В.Г.”, неженен, не осъждан, ЕГН ********** за това, че на 20.12.2014г в с.Връв, община Брегово, обл.Видин, чрез нанасяне
на удар с юмрук в областта на лицето на И.Е.Ц.
му причинил средна телесна повреда на Ц., изразяваща се в контузия на устата с
избиване на пети долен зъб в дясно довело до трайно затруднение на дъвченето и говореното- престъпление по чл.129,ал.2
във връзка с ал.1 от НК.
В хода на образуваното
производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от
страна на свидетелят И.Е.Ц. *** против подсъдимия В.П.Г. в размер на 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат на престъплението по чл.129 ал. 1 от НК, за което е
предаден на съд, в едно със законната лихва, считано от датата на деянието до
окончателното й изплащане, както и направените съдебни и деловодни разноски във
връзка със същият граждански иск.
В следствие на така
приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция, както и въз основа на
изразеното от негова страна желание за това, посоченият свидетел е конституиран
и като частен обвинител в наказателния процес, съгласно разпоредбите на чл.76,
чл.84 и следващите от НПК.
Представителят на РП –
Видин е заявил в с.з., че поддържа обвинението, така, както е внесено с обвинителния акт.
Повереникът на гражданския
ищец и частен обвинител също намира обвинението за доказано по безспорен начин.
Поддържа становището на прокурора относно наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимите за извършеното престъпление. Пледира за уважаване на
гражданския иск.
Подсъдимия Г. в съдебно заседание
заявява, че разбира обвинението, не се признава за виновен и дава обяснения.
Същия се представлява
от редовно упълномощен процесуален представител, който развива доводи в насока
оправдателна присъда за подзащитния си.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка по
делото:
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №122/28.03.2016г. ПО НОХД № 1184/15 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Свидетелят И.Е.Ц. *** са били в
приятелски отношения. С лицето Георги Болоканов се познавали и двамата.
Последния според свидетелите бил със здравословни проблеми и имал неуредени
финансови взаимоотношения с Ц. – бил му продал вино , но Ц. не му го бил
платил.
По този повод Болоканов на няколко пъти
имал конфликти с Ц. на 20.12.2014г. Вечерта на същата дата около 17.00 часа
свидетелят И.Е.Ц. отишъл в кръчмата в
центъра на село Връв, стопанисвана от
подсъдимия . В питейното заведение имало доста хора , включително свидетелите И.М.,
П.С.,Ф.П., А.А. и П.Р.. Като влизал в
заведението, свидетелят Ц. бил посрещнат от Георги Болоканов. Според Ц.
последния му поискал цигара. Според
другите свидетели отново станоло въпрос за парите които Ц. дължи на Болоканов.
Виждайки Болоканов свидетелят Ц. твърди
, че е отказал да му даде цигара и му
казал да се маха. Другите разпитани по делото свидетели сочат, че Ц. , който
бил във видимо нетрезво състояние започнал да псува и ругае Болоканов, хванал
го за дрехите и го „изхвърлил” от заведението. В този момент към тях се приближил
собственикът на заведението подсъдимия Г.. Между тях – Г. и Ц. започнал
скандал по повод поведението на последния към Болоканов. Г. казал на свидетеля Ц.
да напусне кръчмата понеже гонел клиентите му, отказал да му сервира алкохол. Скандала
бил придружен от бутане по между им,подсъдимия
бил силно афектиран , посегнал с ръка към рамото на Ц. да го удари и да
го избута от заведението. Виждайки това част от посетителите на заведението ,
между които и св. А. , с която подсъдимия живее на семейни начала ги разтървали
, а А. извела Ц. от заведението.
Свидетелят Ц. твърди , че пред кръчмата нямало
хора. Усетил силна болка в долната челюст
в дясно и установил, че от удара му
липсва един зъб, който служил за захващане на протезна пластина от четири
предни зъба. Обадил се на тел.112 и на кварталния , който го посъветвал да
отиде веднага в гр.Видин и да подаде жалба в полицията. Ц. отишъл в Районното
управление , подал жалба , а св. Иванов – дежурен офицер към онзи момент му
снел обяснения. И в жалбата и в снетото обяснение Ц. саморъчно е записал, че
подсъдимия му е нанесъл удар с юмрук в „лявата
част на лицето , като ми изби един зъб”
Тъй като случилото се било в нощта на петък срещу събота Ц. посетил
кабинета на съдебния лекар в понеделник – на 22.12.2014г. , който го изпратил
да бъде прегледан от хирург, който издал медицинско
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №122/28.03.2016г. ПО НОХД № 1184/15 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
удостоверение
изх.№79 от 22.12.2014г. , видно от което е констатирал „пети зъб в дясно е избит и има разна авеола, която при допир е
болезнена. От вътрешната страна на устната срещу пети зъб долу в дясно има
кръвонасядане с размери 5/5 мм.”
От изготвената съдебно – медицинска
експертиза се установява, че на И.Е.Ц. е
причинена контузия на устата с избиване на пети долен зъб в дясно, който е бил
без съседни зъби, носещ протеза от 4 зъба в ляво. Избиването на този зъб е
довело до загубата функцията и на протезата и необходимостта от извършване на
ново протезиране. Петият долен зъб в дясно е играл съществена роля при
храненето, поради това , че е носещ протеза , а избиването му е затруднило
храненето. Причинено е трайно затруднение на дъвченето и говоренето.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното :
Макар и безспорно да установяват
съществуването на причинена телесна повреда, събраните доказателства не са в
състояние да наложат извода за нейното настъпване като последица на извършените
от подсъдимия Г. действия, а заедно с него – и този за авторството на
предявеното срещу същият обвинение за престъпление по чл.129 ал.1 от НК от
обективна страна.Единственият източник, който съдържа преки факти в това
отношение, са показанията на самия пострадал. Като вид източник на доказателства
те безспорно се явяват допустими за установяването на фактите, свързани с
настъпването на телесната повреда, но доколкото по отношение на съществени
моменти от това събитие самите показания не намират опора в останалите писмени
и гласни доказателствени източници, е налице невъзможност те да бъдат ценени
при обосноваването на съдебния акт. Дадените от свидетелите показания не
подкрепят заявените от Ц. такива както относно начина на извършване на
деянието, така и относно последиците от същото – че му е нанесен удар в дясната част на
лицето в следствие на който удар му е избит зъб. Разпитаните в с.з. свидетели - И.М., П.С.,Ф.П., А.А. и П.Р.
са категорични за възникналият между Г. и Ц. скандал, прераснал в
блъскане, но нито един от тях не говори
за целенасочен удар , още повече в областта на челюстта. Единствено св. Р. твърди,
че подсъдимия опитвайки се да изблъска пострадалия навън в яда си го е ударил в
рамото и „сигурно го е засегнал в челюстта”.
Според Ц. след удара, нанесен от
подсъдимият, зъбът му е бил избит, но доказателства в тази насока освен
твърденията му не се
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №122/28.03.2016г. ПО НОХД № 1184/15 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
установиха
, тъй като оплакване с такава насоченост
пред свидетелите /или друго лице/ той не е правил, а и подобен факт / след като
последните не съобщават за него, в т.ч. и чрез данни за други последици – като
затруднения в изговора на думи, които биха могли да го установят, кървене и
т.н. / обективно въобще не е бил възприеман от тях.
В този смисъл са и показанията на св.
Иванов – полицейския служител приел жалбата и снел обясненията на Ц., който
заяви, че не си спомня много случая, но е категоричен, че ако е възприел, че по
пострадалия има кръв или е бил в такова състояние, което предполага някаква
опасност за човека или да налага медицински мерки, то биха били предприети
съответни действия.
Съдът възприема показанията на
горецитираните свидетели като доставерни, логични и взаимодопълващи се и ги
кредитира с доверие.
Несъответствия
има и в първоначалната информация дадена от пострадалия пред св.Иванов относно
случилото се, а именно същият и в жалбата и в обяснението си, дадени вечерта на
инцидента, приобщени като доказателства по делото по реда на чл.283 от НПК , е
заявил , че кръчмарят на име „В. *** безпричинно ме удари с юмрук в лявата част на лицето, като ми изби един
зъб.” Обвинението и изготвените по делото СМЕ и приложената медицинска
документация касаят избит V долен зъб в
дясно. Нещо повече в Медицинското удостоверение №79 от 22.12.2014г.
издадено от АСМП ИП ОХ Видин д-р. В. Иванов при пригледа е констатирал празна
авеола на пети долен зъб в ляво и от вътрешната страна на устните срещу избития
зъб кръвонасядане с размери 5/5 мм. Други увреждания – отоци, кръвонасядания и
т.н. не са констатирани, още повече в лявата част на лицето.
При тези несъответствия показанията на Ц.
не могат да обосноват обвинението и извода за виновността на подсъдимият Г. не може да се основава на тях,
защото, на следващо място, освен доказателствено средство, показанията са и
средство за реализация на лични права, и в частност на правото на пострадалият
да получи обезщетение за онези последици, които той твърди, че подсъдимият му е
причинил. Явно е, че като се имат предвид всички изложени по-горе
обстоятелства, показанията на св. Ц. не могат да се ценят като меродавни при
установяването на обективната истина и създават основание за съмнение в тяхната
достоверност.
Извън показанията на свид.Ц., всички
останали източници на доказателства сочат на различна от описаната от
пострадалия фактическа
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №122/28.03.2016г. ПО НОХД № 1184/15 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
обстановка, а именно, че подсъдимия не е нанесъл удар с юмрук в
областта на дясната част на лицето на пострадалия на посочените в обвинението
дата и място.
По
делото е разпитан в качеството на свидетел В.В., който в показанията си
възпроизвежда данни, които се явяват с косвен характер. Съдът намира, че същите
с оглед на това, че не е конкретизирана дата, а само период и то различен от
този посочен от обвинението /същия сочи, че е видял пострадалия първата
половина на м. Декември и няколко дена по- късно е разбрал за причинената му
телесна повреда/Показанията на този свидетел пресъздават казаното му от
пострадалия и то няколко дена по – късно, като анализа на останалите писмени
материали също не е в състояние да подкрепи извода за съществуването на онова
извършено престъпление, каквото е описано в обвинителният акт.
Съдът дава вяра на обясненията на
подсъдимия, дадени в съдебно заседание, като съобрази следното: На първо място,
следва да се отчете безусловно гарантираното от закона право- чл. 55 НПК, на
всеки подсъдим да дава, каквито желае обяснения по обвинението. Това основно
право е коренно различно от задължението вменено на свидетелите да говорят
истината в наказателния процес под угрозата да бъдат подведени под наказателна
отговорност по чл. 290 НК.
На второ място, обясненията на
подсъдимият са основно негово средство за защита и доказателствено средство,
чиято доказателствена стойност се предопределя както от тяхната
последователност и логичност, така и от
съответствието им с останалият приобщен доказателствен материал. В тази насока,
при пълно съобразяване с процесуалните правила на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал.
5 НПК, съдът прие, че обясненията на подсъдимия са достоверни, поради което им
дава вяра. В този смисъл Съдът намира , че изцяло се потвърждава от показанията
на свидетелите и приложените и приобщени по делото доказателства заявеното от
подсъдимия, че не е нанасял удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия Ц.
на посочената дата и място от обвинението.
По
изложените съображения съдът прие за неустановено от обективна страна на 20.12.2014г в с.Връв, община Брегово, обл.Видин,
чрез нанасяне на удар с юмрук в областта
на лицето, подс. В.П.Г. да е причинил на свид. И.Е.Ц.
средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на устата с избиване на пети долен
зъб в дясно довело до трайно затруднение на
дъвченето и говореното, поради което и на
основание чл.304 от НПК ГО
ОПРАВДА по
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №122/28.03.2016г. ПО НОХД № 1184/15 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
така предявеното срещу него обвинение за престъпление по чл.129
ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Предвид характера на постановената във
връзка с предявеното обвинение оправдателна присъда, съдът прие, че не са
налице предпоставки, които да са в състояние да ангажират гражданската
отговорност на подс. В.П.Г. по
отношение на причинените в резултат на престъплението неимуществени вреди.
Поради горното съдът намери предявеният против него граждански
иск с претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, произходящи от посоченото по-горе престъпление по чл.129 ал.1 от НК,
за неоснователен и недоказан, по която причина отхвърли същият изцяло – до
пълният негов заявен размер от 20 000 лева, именно като такъв.
Водим от горното Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: