Р Е Ш
Е Н И Е
№
………………
гр.Русе, 18.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, СЕДМИ
наказателен състав, в публично заседание на тридесети март през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
Председател: Мирослав Йорданов
при секретаря Наталия
Тодорова,
като разгледа
докладваното от съдията АНДело № 1998 / 2020 год., по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба на Г.Е.М. против Наказателно постановление
№ 299-ЗЗ / 01.09.2020 г. на директора на ОДМВР – гр.Русе, с което на основание с
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева. Иска се от съда да отмени наказателното
постановление, като се излагат съображения, че е издадено при допуснати
съществени нарушения на административнонаказателните правила и на материалния
закон.
Редовно призован, изпраща процесуален представител, който
излага доводите си за отмяната на наказателното постановление.
Ответникът, редовно призован, изпраща
свой процесуален представител, който пледира наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Русенската районна
прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по
случая.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в
законоустановения 7 - дневен срок и по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява, че на 25.04.2020 г. в с.Сандрово, обл.Русе,
около 22:30 часа жалбоподателят се намирал на обществено място на улица „Ал.Стамболийски“,
№ 36 до църква „Св.Архангел Михаил“, без поставена защитна маски или други средства,
покриващи носа и устата.
Затова след установяване на самоличността му, срещу него бил съставен АУАН
за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, а впоследствие било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена, въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът констатира, че при издаване на
наказателното постановление, е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила.
В случая с резолюция върху съставения срещу
жалбоподателя АУАН административнонаказателното
производство било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН. След това
материалите по преписката били изпратени на прокурора, който отказал да
образува наказателно производство и върнал преписката обратно. При това положение
наказващият орган могъл да образува производство само на основание чл.36, ал.2
от ЗАНН, за деяние, което е установено в хода на прокурорската проверка. Същевременно
от атакуваното наказателно постановление става ясно, че той се е позовал не на
постановлението на наблюдаващия прокурор, съобразявайки разпоредбите на чл.36,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН, а на съставения срещу М. АУАН, който обаче, заради
прекратяване на производството на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, вече няма
правна стойност.
Така с изложения порок е допуснато съществено
нарушение на процедурата по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалб. М., което води до незаконосъобразността на наказателното
постановление и до неговата отмяна само на това основание.
Наред с горното е необходимо да се обърне
внимание и на следното:
Разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, в редакцията ѝ към процесния период, предвижда административно
наказание „глоба“ за нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ. Съгласно чл.63, ал.1 от
ЗЗ, към него момент, министъра на здравеопазването при възникване на извънредна
епидемична обстановка може да въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. Важно е да се посочи, че разпоредбата на чл.63,
ал.11 от ЗЗ, която определя заповедите на министъра на здравеопазването за
въвеждане на временни противоепидемични мерки, като общи административни актове,
не е била действаща.
При така описаната правна уредба към момента на
извършване на соченото нарушение се поставя въпроса, какъв акт e заповедта на
миниcтъpa нa здpaвeoпaзвaнeтo, въвеждаща основанието за налагане на конкретната
санкция, а за да му се даде отговор, не следва да се изхожда от неговото
наименование.
Така със Заповед № РД-01-197 / 11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването е допълнена издадената от него Заповед № РД-01-124/
13.03.2020 г., като едно от въведените задължения било всички лица, които се
намират в закрити или открити обществени места, да бъдат с поставена защитна
маска за еднократна или многократна употреба или други средства, покриващи носа
и устата.
Заповед № РД-01-197 / 11.04.2020 г. на министъра
на здравеопазването не е индивидуален административен акт. Затова е необходимо
да се прецени, дали е общ административен акт или нормативен административен акт.
Съгласно дефиницията на чл.65 от АПК, общи
административни актове са тези с еднократно правно действие, с които се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или
законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издават
такива актове.
Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 АПК пък очертава
нормативните административни актове, като подзаконови административни актове,
които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и
неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.
От изложеното е видно, че общия административен
акт има еднократно правно
действие и засяга неопределен
брой лица, а нормативния административен акт има многократно правно действие и се
отнася до неопределен и
неограничен брой лица.
От процесната заповед става ясно, че от адресатите
се изисква да съобразяват многократно своето поведение с въведените чрез нея
изисквания – съобразно казуса, колкото пъти са на открити обществени места, толкова
пъти да са с поставена защитна маска за еднократна или многократна употреба или
други средства, покриващи носа и устата. Изводът е, че от гледна точка на
кратността на правното действие, тя има характеристиките на нормативен
административен акт.
Относно втората разлика между общия
административен акт и нормативния административен акт – „неопределен брой лица“ при първия и „неопределен и неограничен брой адресати“
при втория. По правило общия административен акт се отнася до
неопределен брой граждани, но все пак според теорията (виж „Административен
процес“ проф.д-р. Кино Лазаров и проф.д-р Иван Тодоров, 2013, стр.179) адресатите
имат известна конкретизация по категории. Например притежатели на моторни
превозни средства, жители на даден квартал и т.н. Неопределяемостта на лицата
при ОАА се състои в това, че през периода на действие на акта, адресатите могат
да се появяват и изчезват, поради промяна на качеството им – например в рамките
на периода на действие могат да се появят нови притежатели на СУМПС, а съществуващи такива, да загубят качеството си
на притежатели поради отнемането на СУМПС или кончината им.
Заповедта на министъра на здравеопазването обаче
се отнася освен до неопределен, но и до неограничен
брой адресати, т.е. за всички лица пребиваващи на територията на
Република България, в това число и за тези, които влизат в нея, но пък престава
да има значение за онези, които я напускат. По тази причина адресатите са
неопределени, но и неограничени на брой.
С оглед гореизложеното настоящия съдебен състав
намира, че процесната заповед има характеристиките на НАА, а не на ОАА.
Чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България
изрично постановява, че всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила
три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Чл.37,
ал.1 от Закона за нормативните актове сочи, че законите, постановленията на
Министерския съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на
други ведомства се обнародват в Държавен вестник. Подобно е изискването и на
чл.78, ал.2 от АПК.
В случая Заповедта на министъра на
здравеопазването, а и допълнената с нея, не са били обнародвани в Държавен
вестник. Като се вземе предвид, че към него момент разпоредбата на чл.63, ал.11
от ЗЗ не е била действаща, то се налага безспорния извод, че процесната заповед,
като необнародван в Държавен вестник нормативен административен акт не е породила
своето правно действие и не може да бъде използвана, като основание за
санкциониране на поведение, несъответстващо на въведените с нея изисквания,
поради което наказателното постановление е незаконосъобразно.
Ето защо, жалбоподателят неправилно бил подведен
под административнонаказателната отговорност, поради което наказателно
постановление следва да бъде отменено.
При този изход на делото ОДМВР Русе следва да
понесе направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева.
Не се споделя възражението за прекомерност на
направените от жалбоподателя разноски. Размерът на претендираните разноски, представляващи
единствено заплатеното адвокатско възнаграждение, следва да се определи при
съобразяване с правилото на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно което, когато наложената имуществена санкция е до 1000
лева, минималното адвокатско възнаграждение следва да е 300 лева, а в случая то
е под този размер.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 299-ЗЗ / 01.09.2020 г. на директора на
ОДМВР – гр.Русе.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на Г.Е.М. с ЕГН: ********** направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез
Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия: