Решение по дело №64/2023 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 декември 2023 г.
Съдия: Елена Стойнова Чернева
Дело: 20237210700064
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 септември 2023 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  61

гр. Силистра, 08 декември 2023 година

 

СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на осми ноември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова

                                                                    Маргарита Славова

при секретаря Анета Т. и с участието на заместник окръжния прокурор на Окръжна прокуратура-Силистра Свилен Тодоров,  като разгледа докладваното от съдия  Чернева КАНД № 64 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано по касационна жалба на „Айчо бенд“ ЕООД-гр. Силистра, с ЕИК *********, срещу Решение № 137 от 09.08.2023 г. постановено по АНД № 328 по описа  за 2023 г. на Районен съд – Силистра

Санкционираният търговец, действащ чрез адв. И. А. ***,  прави оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и процесуалните правила - касационни основаня по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Излага доводи, че първата инстанция неправилно е установила фактическата обстановка и необосновано е направила извод за редовност на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Твърди, че по делото не се установява, че лицето Д.Д.С. е изпълнявало трудови функции и административнонаказващият орган не е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на всички релевантни съставомерни факти. По тези съображения моли за отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на разноски.

Заместник окръжния прокурор дава заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Във  връзка с основателността ѝ съдът намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Айчо бенд“ ЕООД-гр. Силистра срещу Наказателно постановление № 19-2300090 от 15.05.2023 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за допуснато нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда – за това, че е приело на работа работник без трудов договор.

Въззивният съд е възприел фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства съдът е установил, че на 24.04.2023 г. около 15.30 ч. служители на ДИТ са извършили проверка за спазването на трудовото законодателство и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в обект на едноличния търговец – павилион за бързо хранене „Хармония“ в гр. Силистра. При проверката са констатирали, че Д.Д.С. била в павилиона с работно облекло и продавала безалкохолни напитки на клиенти. Лицето е попълнило декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, съгласно която е започнало работа в обекта на 18. 04. 2023 г. без трудов договор и изпълнявала длъжността „помощник-кухня“ с конкретно разписано работно време и уговорено възнаграждение от 20.00 лева на ден. В хода на административната проверка е била представена трудова документация, от която е било видно, че е сключен трудов договор №  1/ 21.04.2023 г. между търговеца и Д.С., като справката от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ показвала, че уведомлението е подадено в 19 ч. 27 мин. и 05 сек. на 24.04.2023 г. При проверката в 16.00 часа лицето не е фигурирало в системата, въз основа на което съдът е заключил, че всички действия са извършени след проверката от контролните органи. Въз основа на това съдът е приел за безспорно установено, че към момента на проверката лицето е престирало работната си сила в полза на търговеца без наличието на трудов договор помежду им.

 Съдът е коментирал, че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Коментирал е подробно свидетелските показания, като е заключил, че показанията на Д.С. не следва да се кредитират, поради индиция за заинтересованост (както тя, така и нейният съпруг работят при търговеца), а също и поради несъответствието им както с информацията, попълнена в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, така и с правилата на формалната логика. Във връзка с материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е преценил въз основа на установените в процеса факти и обстоятелства,  че АНО е посочил правилно основанието за ангажиране на обективната отговорност на нарушителя и е определил наказанието в установения минимум. Коментирал е, че нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ не може да се квалифицира като маловажно, предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ. По тези съображения въззивният съд е потвърдил оспорения пред него санкционен акт.

Настоящият състав, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е санкциониран търговеца, е извършено. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Несъстоятелни са оплакванията в жалбата, че първата инстанция неправилно е установила фактическата обстановка. За да приеме, че деянието, за което е санкционирано дружеството, е извършено, за съдът е обсъдил подробно свидетелските показания и е посочил кои от тях кредитира в цялост и кои не. Правилна е преценката на съда, че показанията на свидетелката Д.С., освен че са диаметрално противоположни на информацията в  саморъчно попълнената декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и на показанията на свидетелите П.и Т., служителите на ДИТ- извършили проверката, са неубедителни, противоречиви и лишени от последователност, конкретика и логика. В резултат на установените противоречия и празнини е разколебана напълно верността на изложените от свидетелката факти в съдебното заседание, което препятства възможността въз основа на тези показания да бъдат изградени солидни изводи, опровергаващи показанията на останалите свидетели и презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН ( съгласно чл. 416, ал. 1, изр. второ от КТ редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното).  Ето защо правилно и аргументирано съдът не е дал вяра на тези показания, като въз основа на останалите безпротиворечиви доказателства – показанията на останалите свидетели и декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ,   е приел за установено, че към момента на проверката Д.С. е работела в павилиона за бързо хранене без наличие на сключен в писмена форма трудов договор с търговеца. Въз основа на установените обстоятелства несъмнено може да се приеме, че е налице извършване на нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, за което дружеството следва да понесе имуществена санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ, която е наложена в минимален размер, при пълно съобразяване със законово установените критерии за индивидуализация на наказанието съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Достигайки до същия извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

В заключение АС - Силистра намира, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона, поради което следва да се остави в сила.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137 от 09.08.2023 г., постановено по АНД № 328 по описа за 2023 г. на Силистренския районен съд.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.