МОТИВИ към Присъда № 51/17.12.2014г. по НОХД № 306/14г. по
описа на РС-Несебър.
Производството по делото е образувано по повод внесен от РП-Несебър
обвинителен акт против С.Й.С.- роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес: с.Р.,
обл.Б., ул. «С. Д.» № **, турчин, български гражданин, разведен, осъждан,
начално образование, ЕГН **********, с обвинение в това, че на 12.08.2011г.,
около 11.00 часа в к.к. „Слънчев бряг", хотел „Ривиера Блу", с цел да
набави за себе си имотна облага - сумата от 250лева, възбудил и подържал
заблуждение у Г.А.А. ***, като и поискал
цитираната парична сума под предлог, че детето на негов познат - С.Д.Д. се
нуждае от лечение /операция/ и с това й причинил имотна вреда в размер на
250.00 лева, като случаят е маловажен,
престъпление по чл.209, ал.3, вр. ал.1
от НК.
Производството
се движи по реда на чл.269, ал.3, т.2 от НПК.
В съдебно заседание
районният прокурор поддържа така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия.
Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода към предвидения в закона
минимум, което да бъде изтърпяно ефективно.
Назначения служебен защитник на подсъдимия не
оспорва установената фактическа обстановка и правните изводи на обвинението. По
отношение наказанията също пледира за налагане на наказание „Пробация“, тъй
като са налице условията за това.
Производството
се движи по реда на чл.269, ал.3, т.2 от НПК.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И
СЪВОКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ И ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Видно от
показанията на св.Г.А., дадени по делегация пред
изпълняващия РС-Добрич по ЧНД № 1688/14г.
на 05.12.2014г. през лятото на 2011г. същата е работела като готвач в
ресторант „Ривиера Блу” в КК„Слънчев бряг”. А. сочи,
че се наложило да работи, защото преди година претърпяла тежка коремна
операция, налагало се допълнително лечение, лекарствата били скъпи, а пенсията
й малка и парите не и достигали. Покрай работата й се запознала с подс.С.С. и св.С.Д., които
работели като охранители в хотел „Магнолия” и се хранели в ресторант „Ривиера Блу“. А. сочи, че подсъдимият се е представил с името „Й.“
и казал, че е грък. Пострадалата забелязала, че няколко поредни дни свид.С.Д. не идвал за вечеря и попитала подсъдимия за това.
Тогава Й. й обяснил, че детето на свид.Д. претърпяло
операция, при която загубило много кръв, било много зле и се налагало втора
спешна такава; Д. отсъствал, защото търсел кръводарители и пари за да спасява
детето си; Й. си бил дал всичките пари за спасяването на детето, но нямал
повече, тъй като не били получавали
заплати. Й. й казал, че събира пари за детето и на няколко пъти я попитал дали
и тя няма да даде пари. Свидетелката си спомнила, как за нейната операция са
търсели кръводарители и давали по 500лв. за банка кръв и знаела колко е скъпо
нейното лечение, за това решила да помогне. На 11-12-ти август св.А. дала сумата от 250лв. на Й., за да ги предаде на св.Д. за лечение на детето му, защото знаела какво е
болест, а по думите й ставало дума за 5-6 годишно дете. Подсъдимия взел сумата
с обещанието да ги предаде за лечението на детето и й обещал, че като получи
заплата ще й ги върне, като се поинтересувал и до кога А. ще работи, а тя му
отвърнала, че ще е ангажирана в ресторанта до към 15-ти септември. Тогава А. не
се замислила, защо Й. ще й връща парите, които е взел за детето на колегата си,
защото искала да помогне. Няколко дни по-късно св.С.Д.
казал на св.А., че съпругата му с децата ще идва и я поканил да се запознаят. Св.Г.А.
отишла и попитала за детето, но подсъдимия й казал „…. Не питай за детето, защото
жена му много плаче“. При срещата на пострадалата й направило впечатление, че
съпругата на св.Д. няма вида на майка, чието дете е
два пъти оперирано, напротив майката била с едно дете и в добро настроение.
Пострадалата започнала да пита Й. кога ще й върне парите, защото и на нея й
трябвали, а той все обещавал че ще й върне сумата, но отлагал във времето. Един
ден А. отишла да търси подсъдимия, но него го нямало и попитала св.Д. къде може да го намери. Денев й отговорил, че той се
казва С., а не Й., че си е заминал и
няма да се връща. Тогава А. казала на Денев, че е дала 250лв. за лечение на
болното му дете на С.. Денев бил изненадан и й съобщил, че детето му не е
боледувало, както и че не е молил, нито получавал някога пари от С. за такова
нещо. Пострадалата се свързала по телефона със С., а той й казал че е в
болница. Св.Денев също се свързал с подсъдимия по телефона, за да го попита
дали това е истина, тогава подс.С. му съобщил, че е
на границата и му признал чу у взел пари от А., но по-малка сума и обещал че ще
й ги върне. Пострадалата твърди, че многократно е търсила по телефона
подсъдимия, той не отказвал да й върне парите, но все казвал че е зает или
посочвал други причини. Св.Денев потвърждава хронологията и фактите изложени в
показанията на св.А., като потвърждава пред съда, че
детето му не е имало проблеми със здравето и не е знаел, че С. е взел пари от
негово име от св.А..
При така
установената фактическа обстановка, се налага извода, че С.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.3 от НК.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия като 12.08.2011г., около 11.00 часа в
к.к. „Слънчев бряг", хотел „Ривиера Блу", с цел да набави за себе си
имотна облага - сумата от 250лв., възбудил и подържал заблуждение у Г.А.А. ***, като и поискал цитираната
парична сума под предлог, че детето на негов познат - С.Д.Д. се нуждае от лечение
/операция/ и с това й причинил имотна вреда в размер на 250.00 лева, като случаят е маловажен.
Налице са съставомерните
обективни елементи на престъплението, като аргументите за това са следните:
Подсъдимия въвел в заблуждение свид.Г.А., като формирал неправилни представи у нея, че детето
на св.Д. е тежко болно, претърпяло е една операция,
пи която е загубило много кръв, било в много тежко състояние и се налагала
втора такава, поради което св.Денев търсел кръводарители и се нуждаел от средства
за лечението на детето си. Подсъдимия е съобщил, че е лично е дал всичките си
пари за да помогне на колегата си в трудната ситуация, но тъй като имало нужда
от още средства, подсъдимия събирал за помощ за лечението на детето. Непосредствено след това, поддържал тези
представи като при срещата на пострадалата със семейството на св.Денев,
подсъдимия й казал, да не пита съпругата на Денев за детето, защото много
плачела. Тези неверни обстоятелства мотивирали свид.А.
да предаде лични средства в размер на 250лв. лично на подсъдимия, за да помогне
за лечението на детето на св.Д..
Деянието е довършено, тъй като в
резултат от действията на подсъдимия и акта на разпореждане с посочената сума,
срещу който не получила насрещна престация/сумата не
е върната въпреки обещанието/, свид.А. претърпяла
имотна вреда в размер на 250.00лв.
Относително ниската стойност на
предмета на престъплението, невисоката степен на обществена опасност на
деянието, съпоставено с обикновените случай на други такива деяния, дават
основание на Съда да приеме, че престъплението разкрива белезите на маловажен
случай, по смисъла на чл.93, т.9 от НК, а и такова е повдигнатото обвинение.
От субективна страна подсъдимия
действал при пряк умисъл-съзнавал общественоопасния характер на извършеното и
предвиждал неговите общественоопасни последици при противоправността на
измамливото мотивиране на гражданите да извършат разпоредителни действия със
свое имущество, но воден от желание за неправомерно обогатяване е искал
настъпването на този противоправен резултат, като видно от верижната
последователност на действията подсъдимия не е имал намерение и е бил наясно,
че няма намерение да връща сумата на пострадалата.
Налице е и користен мотив у подсъдимия
за извършване на престъплението, а именно специалната цел да си набави имотна
облага, която в крайна сметка и достигнал, като в резултат от действията си придобил
сумата от 250.00лв. без да има правно основание за това.
При
определяне на наложеното наказание, съдът съобрази от една страна ниската
степен на обществена опасност на деянието предвид стойността на предмета на
престъпното посегателство, обстоятелствата при които е извършено деянието, сравнително
високата степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия/същия е с обременено съдебно минало/, съобразно предвиденото в закона
съдът прецени, че справедливо за извършеното престъпление се явява наказание
лишаване от свобода при баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства,
а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, което следва да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим в затвор.
Предвид
изхода по делото и съобразно
разпоредбата на чл.189,
ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия се възлагат направените
по делото разноски в размер на 38.24 лева.
Мотивиран от горното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: