Решение по дело №520/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260028

 

гр. Тутракан, 08.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 520/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са кумулативно субективно и обективно съединени искове по чл. 108 от ЗС, чл. 537, ал. 2, изр. 2 от ГПК (уточнени с молба вх. № 21.10.2019 г. - л. 113) от страна на ищеца, ОУ. „С. К.“ - С. Ц. С., представлявано от адв. В.Й. от Адвокатска колегия - гр. Русе (л. 5):

1.1.  установяването на основание чл. 108 от ЗС на правото й на собственост на Нива, с площ от 100 036 кв. м., в местността „ЗВЪНАРСКИ ПЪТ”, съставляваща имот с идентификатор № 78238.15.23 по кадастралната карта на землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, придобито въз основа на 

1.1.1. възстановяване на собственически права съгл. чл. 14, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 10 от ЗСПЗЗ и

1.1.2. (в условията на евентуалност) давностно владение, осъществено в периода 1994 г. до 2018 г. по чл. 79 от ЗС.

1.2. осъждането на основание чл. 108 от ЗС ответниците да предадат владението върху имота до размера на същите идеални части.

1.3. отмяната по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 50, том 4, рег. № 3090, дело № 560 от 11.11.2016 г. на Нотариус № ** - М. К., вписан в Служба по вписвания - гр. Тутракан, вх. рег. № 338 от 11.11.2016 г., акт № 33, том 12, дело № 2152/2016 г. по отношение на гореописания имот.

1.4. ОУ „С.К.“, С. Ц. С.било правоприемник на частното турско основно училище в с. Цар Самуил - старо име с. Кютюклий, като съответно се оспорва факта, че ответника е правоприемник на същото училище.

1.5. Статутът на частните училища, каквото се явявало и частното турско основно училище в с. Цар Самуил - старо име с. Кютюклий, Русенска околия, е бил уреден в Закон за народното просвещение, отдел „В“ - Частни училища, с изменения 1921 г., 1924 г., действал до 1948 г., отменен със Закон за народната просвета. Частните училища са можели да получават общинска, окръжна и държавна помощ, като държавните помощи са се разпределяли със заповед от Министерството на народното просвещение. Мюсюлманските училища, в чийто кръг влиза и частното турско основно училище в с. Цар Самуил, са имали и свои училищни фондове и имоти, за които важат нормите в Глава IX Училищни фондове от Закона за народното просвещение. Училищният фонд се е състоял от всички имоти и капитали, които училището притежавало, управлявал се е от училищното настоятелство под контрола на Министерството на народното просвещение и неговите органи. В закона изчерпателно е изброено от какво се образува, като най - голямата част е от общинските мери, отделяни с решение на общинските съвети на населените места и по предложение на Министъра на народното просвещение утвърждавани с царски указ.

1.6. В съответствие на законовите норми с Указ №131 от 01.06.1933 г. Борис III Цар на българите по предложение на Министъра на народното просвещение, представено с доклад №17091 от 01.06.1933 г., въз основа на чл. 354 от Закона за народното просвещение и съгласно решение на общински съвет с. Кютюклий, Русенска околия, сега с. Цар Самуил, обл. Силистра, взето в заседанието му на 05.12.1932 г., протокол № 6, решение I, постановил да се отделят следните части от общинската мера за образуване училищен фонд, за издръжка на частното турско училище в с. Кютюклий, Русенска околия, а именно 200 дка в местност Падината, при граници: от запад - гората Падина, от изток - ниви на българското училище, от север - Гювендженска общинска гора и от юг - път за с. Юпер.

1.7. Със Съобщение № 18 от 27.09.1946 г., вх. № 37 от 28.09.1946 г. общинска комисия по ТПС в с.Цар Самуил, околия Тутраканска, съобщила на Председателя на частното турско училище, че с Протокол № 5 от 23.09.1946 г. на основание чл. 24 от Закона за трудовата поземлена собственост и чл. 24, ал.1 от Правилника за приложението му, че отчуждава и причислява към държавен поземлен фонд 200 дка, в местността „Съкча Кору“, в землището на с. Цар Самуил, притежавани от частното турско училище, оценени по 4 800 лв. декара, или общо на 960 000 лв.

1.8. С приемането на Закон за по тясната връзка на училището с живота и за по - нататъшното развитие на народното образование в НР България - Обн. ДВ. бр. 54 от 7 юли 1959 г., отменен с § 10, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за народната просвета - ДВ, бр. 86 от 18 октомври 1991 г., се променила структурата на образователната система в НР България. В резултат на това, частните училища на етнически принцип престават да съществуват и се обединяват с българските народни училища. В Летописната книга на НОУ „С.К.“, С. Ц. С., Тутраканско, начената 01.09.1954 г., назначеният за директор на обединеното училище - С. П.Д. отбелязал: „В края на м. декември 1959 г. получихме заповед № 1540 от отдел „Просвета и култура“ - гр. Силистра, съгласно която заповед, двете училища в училище - нашето и турското се обединяват в едно училище, като средния курс ще учи в сградата на бившето българско училище, а началния курс ще учи в сградата на бившето турско училище.... На 28.12.1959 г. за първи път турчета и българчета се събраха заедно и учиха…“.

1.9. Като правоприемник ОУ „С. К.“ съхранявало в архив следните документи на турското училище: Главна класна книга на Народно турско училище ученици 1, 2 и 3 класове за учебните 1947/1948, 1948/1949, 1949/1950. 1950/1951 години от 1947 г. до 1958 г., Главна класна книга на Турско държавно училище за курсистите от 1 и 2 курсове през учебните 1948/1949 г., Ведомост изпита за завършено основно образование за ученици от Турското народно основно училище в сЛДар Самуил, през 1957/1958 г. юнска сесия, Паспорт на Турско народно основно училище с. Цар Самуил, ок. Тутраканска, окр. Русенска от 30.03.1957 г., одобрен от Министъра на народната просвета.

1.10. Запазени били Статистически сведения за частното мохамеданско първоначално турско училище село Кютюклий, околия Русенка през 1923/1934, 1927/1928, 1929/1930, 1932/1933 учебни години, събира от главния учител и изпращани до Главната дирекция на статистиката. В тях се съдържат сведения за броя на учениците, пол, произход, брой учители, размер на заплати, светско или духовно лице е, начинът по които се издържа училището, като на първо место е посочен наемът от 200 дка ниви. Изключително важни са сведенията в заглавие „Разни сведения 14, т. 2, а именно къде се помещава училището - в отделно здание, а не в джамията, принадлежащо на училището.

1.11. Съхранени били и предписания № 294/2 от 12.01.1923 г. на Инспекция на Русенския учебен окръг до българските и турските училища, с които е дала нареждания за управление и експлоатация на училищните недвижими имоти, водене на счетоводство, бюджет и отчитането му. Както и сведения № 64/28.12.930 г. от Председателя на частното турско училище до Русенски окръжен училищен инспектор в изпълнение на предписанията.

1.12. Всички тези документи доказвали светския характер на частното турско основно училище в с. Цар Самуил - старо име с. Кютюклий, Русенска околия, открито и функционирало съобразно нормите на Закона за народното просвещение, като самостоятелен субект различен от джамията, както и че ОУ „С.К.“, С. Ц. С.се явявал негов правоприемник и в това му качество е извършен въвод във владение на процесния имот.

1.13. С Решение № ЦС 111/13.09.1993 г. на ПК - гр. Тутракан собствеността върху имота била възстановена на турско основно училище (джамия). Турското основно училище било въведено във владение на имота на 17.02.1994 г., както турското училище било представлявано при въвода от Д. П. - Директор на ищцовото училище, тъй като именно то било правоприемник на турско основно училище.

1.14. От 1994 г. до 2018 г., включително, процесният имот бил владян от ищеца. Нивата била отдавана под наем от училището. Сумите са внасяни в касата или по банковата му сметка и са използвани за издръжка. Последният Договор за отдаване под наем на земеделска земя е от 06.07.2018 г. сключен между ищеца и „Е. НН” ООД.

1.15. В края на календарната година по неофициален начин научили, че от наемателя ни е отнето държането върху процесната нива от трето лице, което е представило договор за наем, сключен на дата преди 06.07.2018 г. При направена справка в Агенция по вписванията установили, че ответникът се е снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 50 от 11.11.2016 г. на Нотариус М. К.. Процесният имот упоменат в т. 31 от акта.

2. Ответникът „М.И.“, религиозна общност по смисъла на Закона за вероизповеданията, представлявано от адв. А.И. от Адвокатска колегия – гр. София (л. 148), е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който счита исковете за недопустими и неоснователни.

2.1. Оспорва се факта, че ищецът е правоприемник на турското училище.

2.2. Твърди се, че правото на собственост е възстановено на МН в с. Цар Самуил, което е правоприемник на турските училища и е поделение на ответника. Турското училище е било собственост на мюсюлманската вероизповедна община до 1945 г.

2.3. Оспорва се осъщественото владение.

2.4. Твърди, че дори да е осъществено владение, то е било осъществено за Община Тутракан.

3. Твърди, се че самият ответник е осъществил владение върху имота в претендирания от ищеца период.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

4. По делото са изслушани показанията на свидетелите на ищеца: Д. Д. П. (бивш директор на училището - ищец), Л. А. П.(бивш учител в училището - ищец), Д. Д. К. (бивш учител в училището - ищец), и на ответника: А. Ю. М. (бивш касиер на джамията), И. Я. И. (бивш председател на Джамийското настоятелство) (л. 260).

5. В периода: 1923 - 1933 г. в с. Кютюклий, Русенска околия (понастоящем с. Цар Самуил) е съществувало Частно мохамеданско първоначално училище, видно от Статистически сведения за частното мохамеданско първоначално турско училище село Кютюклий, околия Русенка през 1923/1934, 1927/1928, 1929/1930, 1932/1933 учебни години (л. 17 - 21). В сведенията е посочено, че училището се издържа със средства от общината и жителите на селото (в последните сведения за 1929/1930 г. и 1932/1933 са посочени и доходи от отдаване под наем на 200 дка[1]). Всички преподаватели са български граждани, като някои от тях са духовни лица.

6. С Указ № 131/01.06.1933 г. на Цар Борис III за издръжката на частното турско основно училище в с. Кютюклий, Русенска околия (понастоящем с. Цар Самуил)  са отделени 200 дка от общинската мера в м. „Падината”, видно от публикацията в ДВ, бр. 58, стр. 1090 (л. 10).

7. През 1935 г. тези 200 дка се отдават под наем от училището, видно от Протоколите от заседанията на училищното настоятелство (л. 406 - 410).

8. С Протокол № 5/23.09.1946 г. на Общинска ТПС - комисия в с. Цар Самуил осн. чл. 24 от ЗТПС и чл. 24, ал. 1 от ППЗТПС са отчуждени и причислени към държавния поземлен фонд:

8.1. ниви с площ 200 дка в землището на с. Цар Самуил, местността „Съкча кору” - собственост на Частното турско училище и  

8.2. ниви с площ 49 дка в различни местности - собственост на Джамийското настоятелство в същото землище,

видно от отправеното съобщение до председателя на двете институции (л. 11).    

9. В периода: 1947 - 1958 г. в с. Цар Самуил е съществувало Народно турско училище, видно от представената заглавна страница на Главна класна книга за учебните 1947/1948 г., 1948/1949 г., 1949/1950 г., 1950/1951 г.  (л. 13), Ведомост за изпита за завършено основно образование за ученици от Турското народно основно училище в с. Цар Самуил през 1957/1958 г. юнска сесия (л. 15), Паспорт на Турско народно основно училище с. Цар Самуил, ок. Тутраканска, окр. Русенска от 30.03.1957 г., одобрен от Министъра на народната просвета (л. 16). В отделна Главна класна книга за учебната 1948/1949 г. се среща наименованието „Турско държано училище” (л. 14).   

10. Наред с турското училище в селото е съществувало и българско такова - НОУ „С.К.“- видно от Летописна книга от 1954 г. (л. 104).  

11. Видно от същата летописна книга в края на м. декември 1959 г. в училището е получена Заповед № 1540 от отдел „Просвета и култура” - гр. Силистра, съгласно която „…двете училища в училище - нашето и турското се обединяват в едно училище, като средния курс ще учи в сградата на бившето българско у-ще (нашето), а началния курс ще учи в сградата на бившето турско училище. За директор на обединеното училище отдела назначава мен - С. П.Д.. На 28.12.1959 г. за първи път турчета и българчета се събраха заедно и учиха…” (л. 106).

12. Съществуването на двете училища и обединяването им през 1959 г. се установява от показанията на свид. П. (директор на училището - ищец в периода 1992 г. - 2014 г.). Свид. допълва, че сградата на турското училище се е ползвала до 1990 - 1991 г. След това същата не била поддържана и към момента покривът ѝ бил паднал.

13. Свид. М. също потвърждава обединяването на двете училища.     

14. На 22.01.1992 г. от Турско основно училище (джамия), представлявано от М. Я. Р.е подадено заявление за възстановяване на собствеността върху 249 дка земеделски земи (л. 98). Към заявлението са представени удостоверения от Кметство с. Цар Самуил, от които е видно, че:

14.1. Турско вероизповедание - общ. Цар Самуил е притежавало ниви с обща площ от 47 дка (л. 99);

14.2. на името на Турско основно училище (джамия) в основната данъчна книга в кметството по партида № 831 са записани 249 дка, от които 200 дка в местността „Съкча йолу” (л. 100).

15. На 13.09.1993 г. е издадено Решение № ЦС111/13.09.2019 г. на ПК – Тутракан,  с което на Турско основно училище (джамия) - с. Цар Самуил е възстановено правото на собственост върху процесната нива № 15023 по плана за земеразделяне на същото село, в местността „Звънарски път”, с площ 100,003 дка (л. 7).

16. На същата дата е издадено второ Решение № ЦС111/13.09.2019 г. на ПК – Тутракан,  с което на Турско основно училище (джамия) - с. Цар Самуил е възстановено правото на собственост върху нива № 015025 по плана за земеразделяне на същото село, в местността „Звънарски път”, с площ 99,998 дка (л. 103).

17. Представено е писмо от ОСЗ - гр. Тутракан до проц. представител на ответника, от което е видно, че правото на собственост е възстановено първоначално върху имот № 015025 с площ 99,998 дка. През 1997 г. е извършено изменение на плана, като номерацията на имота е променена на 015023 и площта е променена на 100,003 дка     (л. 239).

18. На 17.02.1994 г. училището, представлявано от Директора Димитър П.,  е въведено във владение на имота от ПК  (л. 9).

19. В периода: 1993 - 2018 г. ищцовото учреждение, е сключило договори за отдаване под наем на земеделска земя (л. 25 - 69).

19.1. Някои от договорите са за 100, други за 200 дка. В голяма част от договорите имотите, които се отдават под наем, не са индивидуализирани.

19.2. В някои от тях е индивидуализиран процесния имот с номерът на решението за възстановяване на собствеността (л. 35). Предмет на други договори е парцел № 25 в масив № 15 (л. 39 - 53. В  договорите, сключени след 2011 г., е посочен процесния имот - парцел 23 в масив № 15 (л. 58 -69).

20. Отдаването на имотът под наем се потвърждава и от показанията на свид. П., П. и Калинова

21. На 11.11.2016 г. е съставен Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 50/11.11.2016 г., том 4, рег. № 3090, дело № 560 от 11.11.2016 г. на Нотариус № ** - М. К., с който ответника е признат за собственик на множество имоти, като под позиция № 31 е посочен процесния такъв (л. 88).

22. От представената скица, изг. от СГКК - гр. Силистра (л. 119) се установява, че на същият имот с одобряването на кадастралната карта на землището на селото е отреден идентификатор № 78238.15.23.

           

23. Относно съществуването на местна структура на мюсюлманското изповедание в селото:

23.1. Към 22.05.1941 г. в селото е съществувало Джамийско настоятелство, видно от приложения по делото протокол (л. 418).

23.2. Съгласно представени по делото 2 бр. писма от Община Тутракан в Община Тутракан не е налична информация относно регистрации на ръководни органи на местни поделения на религиозни институции (изповедания) за периода 17.08.1990 г. - 2003 г. (л. 237, 269).

23.3. В Окръжен съд - гр. Силистра също не е извършена регистрация на местно поделение на ответника в с. Цар Самуил (л. 270).

23.4. Свид. П. сочи, че не си спомня в периода 1992 - 1993 г. да е имало мюсюлманско настоятелство в селото. Свид. П. и Калинова също не си спомнят за съществуването на такава религиозна структура.

23.5. Свид. М. твърди, че е бил касиер на джамията, но не си спомня в кой период. Предполага, че се касае за периода след 1990 г. Джамията имала настоятелство, председател и касиер. Председател бил Б. О.. Имало още двама - трима човека, заместници - „енджимен”. От „Силистра” му казали, че джамията имала около 100 дка., ниви но не получавала наем за тях. От „раздали” по 100 дка на училището, на църквата, на джамията. Сочи, че в селото имало две училища, които имали по 100 дка. Училищата се „събрали” и нивите станали 200 дка, отделно от тези на джамията.

23.6. Свид. И., твърди, че бил председател на Джамийското настоятелство в периода 2010 - 2014 г. на Джамийското настоятелство. Същият споделя: „Зная, че много отдавна съществува настоятелство. Преди мен беше Р. К.. Членове - аз бях като член на настоятелство, господинът който излезе и М.. През 1993 г. М. А. Я.беше касиер. В настоятелството бай Б. О.беше председател. След известно време, господина прие касиерството от М. От него взе С. Ч.. Той дълго време беше касиер и секретар.”. Същият споделя, че знае за притежавани от настоятелството 100 дка ниви на „Звънарски път“, след което били придобити още 100 дка преди „седем - осем години” (2012 - 2013 г.). Също смята, че нивите били отдавани под наем, но не споделя никакви подробности.

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

24. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото.

 

II. По основателността

 

Относно статута на Мюсюлманското изповедание и местни му поделения

 

25. Временни правила за духовното управление на християните, мюсюлманите и евреите (утвърдени с Указ № 321 на Княз Александър I, обн. ДВ, бр. 56/1880 г.)[2].

25.1. В чл. 25 от същите се предвижда учредяването на настоятелство за управлението на приходите и разходите на всяка джамия, в която се свещенодейства.

25.2. Съгл. чл. 30, б. „а” от същите правила част от приходите на джамията, се формират от вакъфи, завещани на джамията. Съгл. чл. 38, от правилата до приемането на единен закона за управлението на вакъфите в княжеството, същите ще се управляват от Окръжните управителни съвети. Приходите от джамиите, които са отворени и в тях се свещенодейства ще се получават изцяло от тези джамии, докато тези на джамиите, които не са отворени ще се предоставят със съгласието на Окръжния мюфтия и Министерството на изповеданията за поддържането на духовно мюсюлманско училище, което ще се отвори в София.

25.3. Правилата определят особен статут на вакъфските имоти, като същите се управляват целево от българската държава в полза на джамиите. Последните обаче нямат самостоятелна правосубектност (макар, че формират самостоятелно приходи и разходи).    

26. Временни правила за духовното управление на мюсюлманите (утвърдени с Указ № 63/15.09.1895 г. на Княз Фердинанд I)².

26.1. В чл. 14 от е предвидено учредяването на настоятелства за управлението на джамиите, медресетата и други мюсюлмански богоугодни и благотворителни заведения, както и на техните имоти. Същите настоятелства се утвърждават с приказ на Министерството на външните работи и изповеданията.

26.2.  Съгл. чл. 28 част от приходите на джамията, се формират от вакъфски имоти. Съгл. чл. 22 от правилата разпореждането са джамийските имоти (закупуване, продаване и замяна) се извършва с мотивирано постановление на настоятелството, след предварително разрешение на Министерството на външните работи и изповеданията, изискано чрез мюфтията. Отдаването на имотите под наем и поправката им съгл. чл. 32 се извършват от настоятелствата съгласно Закона за търговете, като утвърждаването на търговете се извършва от окръжните управители.

26.3. Новите правила предвиждат прехвърляне на част от правомощията по управление и разпореждане с вакъфските имоти върху настоятелствата, при запазване на държавният контрол върху съответните сделки.

27. Устав за духовното устройство и управление на мюсюлманите в Царство България (утвърден с Указ № 12 на Цар Борис III, ДВ, бр. 65 от 1919 г.)[3]        

27.1. Според §7 от устава във всяко населено място, където живеят поне 40 мюсюлмански семейства, те могат с разрешение на Министерството на външните работи и на изповеданията да образуват мюсюлманска вероизповедна община. Съгласно § 8 от същия устав същата е юридическа личност и като такава тя има право да притежава за джамиите и училищата си движими и недвижими имоти, да приема дарения и завещания. Вероизповедната община се ръководи от настоятелство (§ 11 от устава).

27.2. Съгл. § 166 настоятелството управлява и вакъфските имоти, като за разпореждането с тях се изисква разрешение на Министерството на външните работи и изповеданията съгл. § 171, а отдаването им под наем, продаването, изграждането и поправянето им се извършва съгл. § 172 чрез търг, като в зависимост от стойността, същият се утвърждава от окръжни управител или от Министерството на външните работи и изповеданията.  

27.3. С устава се въвежда за пръв път правосубектна местна структура, което е собственик на вакъфските имоти, като се запазва разрешителния режим за извършването на сделките на разпореждане и управление.

28. Устав за духовното устройство и управление на мюсюлманите в България (утвърден от Министъра на външните работи и изповеданията на 23.11.1945 г.)³

28.1. Запазва се статута на мюсюлманска вероизповедна община, като юридическо лице, както и на настоятелството като неин управителен орган.  

28.2. Режимът за управление на вакъфските имоти се запазва, като разрешенията за всички сделки се дават от Министерството на външните работи и изповеданията съгл. § 121 и § 122. 

29. Закон за изповеданията (обн., ДВ, бр. 48 от 1.03.1949 г., отм., бр. 120 от 29.12.2002 г.)

29.1. Съгл. чл. 6 от закона от момента на утвърждението устава на изповеданието от Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет, същото се счита за признато и добива качество на юридическа личност. От този момент качество на юридическа личност добиват и местните поделения на изповеданието.

29.2. Съгл. чл. 16 централните ръководни органи на изповеданията са длъжни да се регистрират при Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет (до 1951 г. при Министерството на външните работи), а ръководните органи на местните поделения - при местните народни съвети, с поименно обозначение всички членове на същите ръководни органи.

29.3. Съгл. чл. 30 всички въпроси, свързани с материалната издръжка, а така също и с вътрешното самоуреждане и самоуправление на различните изповедания, доколкото не са уредени в настоящия закон, се уреждат подробно със специални устави за всяко изповедание. Тези устави се изработват от ръководителите на отделните изповедания в съгласие със законите на Републиката и се представят за утвърждение от Министерския съвет съвет (до 1951 г. при Министерството на външните работи) или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет в тримесечен срок, считан от деня на влизането в сила на настоящия закон.

 

30. Устав за духовното устройство и управление на мюсюлманите в Народна Република България (утвърден от Министерския съвет с Писмо от 22.05.1951 г. - л. 279).

31. Запазва се статута на мюсюлманска вероизповедна община, като юридическо лице, както и на настоятелството като неин управителен орган (§ 4 и сл.).  

32. Режимът за управление на вакъфските имоти се запазва, като е предвидено съгл. § 132 и § 133 разрешенията за извършване на разпоредителни сделки и такива на управление да бъдат давани от Главното мюфтийство, т. е. отпада държавният контрол върху този вид сделки. 

33. Устав на мюсюлманското изповедание в Народна Република България (приет 1975 г., няма данни за утвърждаването му) ³

33.1. С него се утвърждава понятието М.и., като съгласно чл. 48 от същия то е собственик на всички имоти, в т. число и вакъфите,

33.2. Настоятелствата имат право да управляват и стопанисват от имотите. 

34. Подобно разрешение е дадено и в Уставът от 1986 г. (л. 314).

35. Устав за духовното устройство и управление на мюсюлманите в Република България (приет 1992 г., няма данни за утвърждаването му - л. 329) ³

35.1. В чл. 7 от същият се предвижда юридическа правосубектност за мюсюлманските настоятелства, като най - малки местни поделения на Мюсюлманското вероизповедание.

35.2. Настоятелствата нямат собственически права върху имотите, а само право да ги стопанисват и управляват (чл. 110). Разпоредителните сделки с вакъфски имоти са забранени съгл. чл. 111.  

36. Устав за духовното устройство и управление на мюсюлманите в Република България (приет 1995 г., утвърден със Заповед № Р-12/22.02.1995 г. на МС - л. 381) ³

36.1. Предвидено е възникването на мюсюлманската изповедническа община като юридическо лице, която се управлява от настоятелство (чл. 8 и 9).

36.2. Съгл. чл. 19, т. 2 стопанисваната от настоятелствата собствеността на мюсюлманската изповедническа община включва и вакъфксите имоти. Настоятелствата управляват и стопанисват имотите, като продажби, дарения и ипотекиране на имотите не се допускат (чл. 97 и сл.).

36.3. През 1997 г., 2000 г., 2005 г., 2008 г., 2011 г. и 2016 г. са приети нови устави на Мюсюлманското изповедание, на които анализът на нормативната уредба няма да се спира. Следва само да се упомене, че самоятелната правосубектност на най - малките местните структури отпада се запазва с уставите от 1997 г., 2000 г.

37. Закон за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 г.)

37.1. Съгл. чл. 15, ал. 1 регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийския градски съд.

37.2. Чл. 19, ал. 1 предвижда, че вероизповеданията могат да имат местни поделения съгласно уставите си, които съгл. ал. 2 на същата разпоредба се вписват в регистър от кметовете на общините според населеното място, където е седалището им.

37.3. Чл. 20 предвижда, че по решение на централното ръководство и според устава на съответното вероизповедание местните поделения могат да се регистрират като юридически лица в окръжния съд по седалището им.

38. На 18.02.2003 г. с решение на СГС е вписано Мюсюлманското изповедание (л. 158).

39. На 18.09.2003 г. Директора на Дирекция „Вероизповедния” към МС изготвил писмо до Главния мюфтия на мюсюлманите в България, в което е посочено, че Мюсюлманското изповедание е универсален правоприемник на правата, задълженията и имуществата на юридическите лица юридическите лица и структури, съществували до служебната пререгистрация на Мюсюлманското изповедание съгласно § 2 от ПЗР на ЗВ (л. 220). Същото може да се приеме за удостоверение по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗВ. 

 

Относно училищата в с. Цар Самуил и собствеността им

 

40. По делото са ангажирани доказателства, че в с. Кютюклий (понастоящем Цар Самуил) е съществувало в периода: 1923 г. - 1959 г.  Частно мохамеданско първоначално училище по чл. 356 от Закона за народното просвещение (ЗНП, отм., обн. ДВ, бр. 49 от 1909 г.).

41. Съгл. чл. 354 от с. з. частните училища могат да получават общинска, окръжна и държавна помощ. Към разпоредбата е включена забележка, че мюсюлманските училища имат свои фондове и имоти, за които се прилагат чл. 94 - 111). Съгл. чл. 94 от с. з., за да осигури издръжка на училищата си, всяка училищна община е длъжна да основе училищен фонд, който се състои от всички имоти, което училището притежава. Чл. 95, б. „а” определя, че част от училищния фонд се формира от общински мери. Съгл. чл. 103 от с. з., когато предоставени непокрити имоти от общинските мери надминават 10 дка., училищата придобиват собствеността върху тях.

42. В конкретният случай с Указ № 131/01.06.1933 г. на Цар Борис III за издръжката на частното турско основно училище в с. Цар Самуил  са отделени 200 дка от общинската мера, които съгласно чл. 103 от ЗНП (отм.) са станали собственост на училището.

43. Издръжката на училището се е формирало съгласно представените статистически сведения от средства, предоставени от жителите на селото, както и от отдаването под наем на придобитите ниви (вж. т. 5).

44. С Протокол № 5/23.09.1946 г. на Общинска ТПС - комисия в с. Цар Самуил осн. чл. 24 от ЗТПС и чл. 24, ал. 1 от ППЗТПС същите 200 дка са отчуждени.

45. Новата уредба в Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 218 от 17.09.1948 г. - отм., бр. 86 от 18.10.1991 г.) в чл. 4 допуска за задоволяване образователните нужди на инородното население в Народната република България и обезпечаване обучението му на неговия майчин език, да се откриват със заповед на министъра на народната просвета според нуждите, съответни народни училища за инородци. В  чл. 135 от с. з. е предвидено, че всички имущества на предишните частни училища за инородци в страната се предават безвъзмездно на съответните народни съвети и се използват само за нуждите на съответните народни училища за инородци.

46. В съответствие с тази уредба турското училище е продължило да функционира разпоредба като народно до 1959 г. (вж. т. 9).

47. През 1959 г. същото училище е обединено със съществуващото в с. Цар Самуил - Народно основно училище „Стефан Караджа”, видно от извършеният запис в летописната книга на последното (вж. т. 11).  

48. Наименованието на училището е променено впоследствие съгл. чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за народната просвета (Обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г., отм. бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) на Основно училище „Стефан Карджа”.

 

Относно реституцията извършена през 1993 г.

 

49. На 13.09.1993 г. е издадено Решение № ЦС111/13.09.2019 г. на ПК – Тутракан,  с което на Турско основно училище (джамия) е възстановен процесния имот (първоначално имот № 015025, впоследствие имот № 015023 - вж. т. 17).

50. Решението е изключително непрецизно по отношение на индивидуализацията на субекта, на който се възстановява имота. Което налага по тълкувателен път да се изведе волята на административния орган относно това на кой правен субект е възстановена собствеността.

51. Към 1993 г. е действал Устава за духовното устройство и управление на мюсюлманите в Република България от 1992 г. (ако приемем, че същият е утвърден от МС). Съгласно този устав е предвидена самостоятелна правосубектност на мюсюлманските настоятелства, като най - малки структурни единици на Мюсюлманското вероизповедание (вж. т. 35). В решението на ПК не е упоменато нито Мюсюлманското вероизповедание, нито мюсюлманско настоятелство (които принципно съгласно устава не би следвало да бъде носител на собственически права - вж. - т. 35.2) като субект, на който се възстановява собствеността върху процесния имот. Използван е изразът „джамия”. От анализът на гореописаната нормативна уредба се установява, че джамиите не са притежавали правосубектност съгласно нито един от горепосочените актове, уреждащи статута на религиозните институции (вж. т. 25 - 36).

52. Отделно от това, не може да се установи дали към 1993 г. е съществувало мюсюлманско настоятелство, чиито компетенции да обхващат землището на с. Цар Самуил. Както вече бе отбелязано, съгл. чл. 16 от Закона за изповеданията (отм.) ръководните органи на местните поделения на изповеданията са подлежали на регистрация при местните народни съвети, а такава регистрация не е извършена (не е извършена такава регистрация и при Община Тутракан и Окръжен съд - гр. Силистра съгласно сега действащия ЗВ). В тази връзка съдът приема, че съществуването на такова настоятелство не може да бъде установено с показанията на разпитаните свидетели, още повече, че за дейността им няма съставени никакви писмени документи. Освен това следва да се упомене, че единствено показанията на свид. М. биха могли да бъдат разгледани като относими за периода. Същият обаче е бил касиер служител на джамията (касиер) по смисъла на Глава III от Устава от 1992 г., а не член на настоятелството.   

53. В тази връзка съдът приема, че волята ПК не е обективирала воля за възстановяване на процесния имот на Мюсюлманското вероизповедание или на негово поделение.

54. Горното налага извода, че собствеността следва да е възстановена на светска институция. Към дата на възстановяване на собствеността в с. Цар Самуил няма данни да е съществувало Турско основно училище. Единственото съществуващо училище в селото е било ОУ „С. К.”, поради което съдът приема, че административния орган е целял да се възстанови правото на собственост върху имота именно на него.

55. Аргумент в тази насока е факта, че С Протокол № 5/23.09.1946 г. на Общинска ТПС - комисия в с. Цар Самуил са отчуждени и причислени към държавния поземлен фонд:

55.1. ниви с площ 200 дка в землището на с. Цар Самуил, местността „Съкча кору” - собственост на Частното турско училище и

55.2. ниви с площ 49 дка в различни местности - собственост на Джамийското настоятелство в същото землище.

56. Следователно към 1949 г. имотите на училището са били включени в училищния фонд и са били негова собственост. Към този момент мюсюлманската вероизповедна община също е притежавала имоти в землището на селото, които обаче се различават от тези на училището. Религиозната институция не е отговаряла и за издръжката на училището, видно от представените статистически сведения. В тази връзка ПК е взела решение собствеността върху част от посочените 200 дка да бъде възстановена именно на училището, а не на религиозната структура.

57. Не на последно, място решението на ПК собствеността върху процесния имот да се възстанови именно на училището, ищец по делото се установява косвено и от факта, че като представител на училището при въвода е присъствал свид. П., който е бил директор на  ОУ „Стефан Караджа” към този момент. Впоследствие имотът е отдаван под наем от училището, ищец по делото, в периода 1993 - 2018 г.

 

58. С оглед всичко гореизложено съдът намира, че собствеността върху процесния имот е възстановена от ПК на ищеца.

59. От страна на ответника не се спори факта, че последния упражнява фактическата власт върху имота, поради което искът се явява основателен.      

60. Поради уважаването на главния иск съдът не следва да се произнася по евентуално предявения такъв.

61. С оглед уважаването на иска, следва да бъде отменен нотариалният акт, удостоверяващ правата на ответника върху същия имот.

 

Разноски

 

62. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер на 1 016,76 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „М.И.”, с ЕИК по БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: ******, че ищецът ОУ. „С. К.“ - С. Ц. С., с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, ******, притежава правото на собственост придобито чрез възстановяване на собственически права съгл. чл. 14, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 10 от ЗСПЗЗ върху Нива, с площ 100 036 кв. м., съставляваща, поземлен имот 78238.15.23 (седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и осем, точка, петнадесет, точка, двадесет и три) по кадастралната карта на землището на с. Цар Самуил, одобрена със Заповед № РД-18-639/07.03.2018 г. на ИД на АГКК, в местността „Звънарски път”, трета категория, при съседни имоти с идентификатори: № 78238.15.56, № 78238.15.24, № 78238.15.536, № 78238.15.55, № 78238.20.533, № 78238.15.38 (съгл. Скица 15-914026-09.10.2019 г., изд. от СГКК - гр. Силистра); като

ОСЪЖДА ответника да предаде на ищеца владението върху имота.

ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 50/11.11.2016 г., том 4, рег. № 3090, дело № 560/2016 г. на Нотариус № ** - М. К., вписан в Служба по вписвания - гр. Тутракан под вх. рег. № 3338 от 11.11.2016 г., акт № 33, том 12, дело № 2152/2016 г., само в частта, с която се удостоверява собствеността на „М.И.” върху имота, посочен в т. 31 (тридесет и едно) от нотариалния акт - имот № 015023 (петнадесет хиляди двадесет и три) по плана за земеразделяне на землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан.

 

 

             ОСЪЖДА ответника „М.И.”, с ЕИК по БУЛСТАТ ******, да заплати на ищеца ОУ. „С. К.“ - С. Ц. С., с ЕИК ******, направените разноски по делото, възлизащи на 1 016,76 лв. (хиляда и шестнадесет лв. и седемдесет и шест ст.).

           

            ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: