Р Е Ш Е Н И Е
Номер - 191 23.05.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и
четвърти април, две хиляди и деветнадесетата година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело № 554 по описа
за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото
е образувано по повод исковата молба на М.Д.П.
от гр. Бургас против „Гаранционен фонд“, Булстат *********, гр.София , ул.“Граф
Игнатиев“ №2 ет.4 , представлявано от Стефан Стоилков и Борислав Михайлов и
против ДЗИ – Общо застраховане ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София , бул. „Витоша“ №89Б , представлявано от изпълнителните
си директори Коста Чолаков, Бистра Василева, Стефан Делае и Евгени Бенбасат –
от всеки двама от тях с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането ,
чл.557 във вр. с чл.558 ал.5 от КЗ. Ищцата твърди, че като пътник в лек
автомобил Дачия Дъстър , с рег. № А **** КХ, управляван от водача Ж.К.Б. на
30.12.2016 г. на АМ „Тракия“ км.320 + 900 м посока на движение София – Бургас е претърпяла ПТП , при което е
получила мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, пареза на лява
част на лицето, както и фрактура на
предна стена на ляв максиларен синус. Твърди, че е пътувала на задната седалка
на автомобила с поставен обезопасителен колан, времето е било лошо. Колата е
пътувала в колона като в един момент е
била ударена отзад, водачът не е могъл
да спре автомобила и се е ударил в друг автомобил отпред като колата се е
завъртяла и странично е била ударена отново от друг автомобил отзад. Като са
излезли от автомобила се е оказало , че са попаднали във верижна катастрофа.
Ищцата е изпитвала болки в главата , лицето й е било подуто. На мястото на
катастрофата е имало десетки автомобили. На същата дата около 23.30 ч. е била
приета в болница – УМБАЛ – Бургас. От
болницата е била изписана на 02.01.2017 г. като й е била поставена диагноза –
мозъчно сътресение, пареза в лява част на лицето. Впоследствие след
допълнителни изследвания на компютърна
томография е била установена фрактура на
предната стена на ляв максиларен синус.
Ищцата се оплаква от месеци неразположение – безсъние, главоболие , световъртеж
, гадене. Оплаква се от невъзможност да диша през носа, през зимата лицето й се
подува , става на петна. Впоследствие
бащата на детето , с който са
живеели я е напуснал и живота й се е променил превратно в негативна насока.
Ищцата посочва , че е отправила искане на 30.01.2018 г. до „ГФ“ поради
неяснотата кой е причинил ПТП-то , но с
писмо от 26.04.2018 г. ГФ е отказал
плащане. Отправена е била претенция на 27.06.2018 г. и до втория ответник – ДЗИ, с който водачът
на МПС-то , в който е причинена вредата
при ПТП-то, но с писмо от 01.08.2018 г. и той е отказал. Към датата на
предявяване на исковите претенции не са изплатени обезщетения на ищцата. Същата
съединява исковете си срещу двамата
ответници при условията на пасивно субективно съединяване при различно
основание - извъндоговорно за „ГФ“ и
договорно – за „ДЗИ“ като предпочитан ответник е „ГФ“. Моли „ГФ“ като предпочитан ответник да бъде осъден да й заплати сумата
от 85 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за причинените болки и страдания
от причиненото на 30.12.2016 г. ПТП ведно със законната лихва върху
сумата считано от 26.04.2018 – датата на постановения отказ за изплащане на
обезщетение до окончателното изплащане на сумата. При констатиране
неоснователност спрямо този предпочитан ответник се претендира осъждането на втория ответник - „ДЗИ – Общо застраховане“ да бъде осъден да
заплати на М.П. да й заплати сумата от 85 500 лв.- обезщетение за причинени
неимуществени вреди за причинените болки и страдания от причиненото ПТП на 30.12.2016 г. ведно с лихвата върху сумата
начиная от датата на отказа – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата. Ищцата сочи , че размерът на претендираното обезщетение е съобразен с
икономическите условия в страната, социалното
й положение и продължителността на понесените морални страдания от създадените ограничения. Прилагат се писмени
доказателства по опис в 15 пункта. Правят се искания по доказателствата.
Исковата претенция се поддържа пред съда
лично и чрез процесуален представител – адвокат. Моли се за уважаване на
иска.
От страна на ответника - застраховател„ ДЗИ – Общо застраховане“
е постъпил отговор на исковата молба по
чл.367 от ГПК с направено възражение по допустимостта на исковата претенция –
същата се оспорва като недопустима поради липсата на виновно или противоправно
поведение от страна на водача Ж.Б.. На следващо място се оспорва и като неоснователна. Оспорва се
иска по основание , твърди се
съпричиняване на 90% на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Оспорва се размера на претенцията като несъобразен с вредата като завишен по
размер. Ангажират се доказателства. Пред съда становището на страната се
поддържа чрез процесуален представител – адвокат.
Постъпил е отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК и
от страна на „Гаранционния фонд“. Също се правят възражения – по подсъдността на делото , по реда за разглеждането на предявените искове като се прави искане за
разглеждане по общия ред. Иска е оспорен като неоснователен , оспорена е и фактическата обстановка. Страната е
направила доказателствени искания – за назначаване на експертизи , за събиране на доказателства. Направено е и
искане за привличане като трето лице – помагач водача на автомобила „Дачия Дъстър“, в който се е
намирала ищцата при причиняване на
уврежданията. Ангажират се доказателства. Становището на страната се
поддържа пред съда чрез процесуален представител – адвокат.
По дадената възможност на ищеца за депозиране на допълнителна искова молба по
чл.372 от ГПК от него страна е постъпило
„становище“ с вх.№17920/12.12.2018 г. като на първо място – на основание
чл.115 ал.2 от ГПК се обосновава подсъдността на иска пред ОС – Бургас. По
следващото възражение по чл.369 от ГПК страната предоставя преценката но
усмотрение на съда. Оспорва се искането за привличане на водача на МПС-то – Ж.Б. като трето лице –
помагач на страната на „ГФ“ като се излагат пространни доводи в тази насока. Обосновава се липса на правен интерес за „ГФ“ от
конституирането на трето лице при всяко
положение на наличност или не на вина у водача Б. Страната сочи , че всъщност Ж.
Б. е свидетеля им, който ще установява механизма на ПТП , а с привличането като
трето лице се цели затрудняване доказването на този механизъм.
От страна на „ДЗИ – Общо застраховане“ е постъпил допълнителен отговор
на основание чл.373 от ГПК на 03.01.2019 г. В същия се посочва , че за
ангажиране отговорността на „ДЗИ“ следва да е доказана по безспорен начин
вината на водача на МПС-то за причиняване на
резултата – в случая – Ж.Б. , а това в случая не е безспорно установено.
Оспорва е и редовността на
застрахователната претенция на ищцата – липсваща посочена банкова сметка
на ищцата. На второ място – се оспорва механизма на ПТП – не е изяснена
фактическата обстановка, твърди се , че неизвестно МПС е причинило
произшествието , но не е доказана причинно - следствената връзка между това и
причинените вреди на ищцата. Оспорва се иска и по размер - ответникът сочи, че
той е твърде завишен. Твърди се и съпричиняване на резултата от страна на ищцата – от представените доказателства към
исковата молба се установява , че същата е
пътувала без предпазен колан. Освен това е налице съпричиняване и поради
обстоятелството , че ищцата сама се е поставила в това положение , тъй като е
имало забрана да се пътува в този участък поради лошо време, снеговалеж и т.н.
Оспорва се и претенцията за лихви – поради непредставяне на банкова сметка на ищцата
– по чл.487 ал.1 от КЗ се дължи лихва от
страна на застрахователя, ако не е определил и изплатил обезщетение – считано
от по – ранната от двете дати: - изтичане на 15 – дн. срок от представяне на
всички доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ , или изтичане на срока по чл.496
ал.1 от КЗ. В случая заявлението пред застрахователя е без посочване на номер
на банкова сметка и без представяне на документи относно механизма на ПТП.
Поради това не се дължат лихви.
Представя се и допълнителен
отговор по чл.373 от ГПК от страна на „ГФ“. Исковата претенция се оспорва
изцяло по основание и размер. Отговорността на
„ГФ“ произтича от нормата на чл.557 ал.1 от КЗ , а не само от
непозволено увреждане. Поддържа се възражението делото да се разгледа по общия
исков ред, тъй като по иска срещу „ГФ“ не са налице предпоставки за търговски
спор. Поддържа се и искането за конституиране на Ж.Б. – водача на МПС „Дачия
Дъстър“ като трето лице помагач на страната на „ГФ“. Моли се за даване на
възможност за ангажиране на допълнителни доказателства.
На първо място – съдът намира , че
исковата претенция следва да бъде разгледана от ОС – Бургас и то по реда
на чл.365 и сл. от ГПК. В случая е налице съединяване на два иска при условията на евентуалност срещу двама
различни ответници на различно правно основание при еднаква фактическа
обстановка , от които факти ищцата черпи правата си. Макар и аргументите на „ГФ“ да обуславят разглеждане
на спора по общия ред, другият от
исковете - против „ДЗИ“ подлежи на разглеждане по реда на чл.365 и
сл. от ГПК и поради това съдът намира , че
няма основания да се преминава към общия ред. Наличието на иск по чл.432 от КЗ срещу застраховател
обуславя и подсъдността по чл.115 ал.2 от ГПК – пред ОС – Бургас. Поради
това тези две възражения следва да бъдат
оставени без уважение и последици. Що се отнася до искането за конституиране на
трето лице – помагач – водача на МПС-то „Дачия“ – то съдът се е занимал и
обсъдил този въпрос с предходен акт – определение №27/08.01.2019 г.
След преценка на събраните по делото доказателства , поотделно
и в тяхната съвкупност , Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Твърди се , че при ПТП на
30.12.2016 г. на автомагистрала „Тракия“, посока - Бургас ищцата е получила
увреждания, по повод които е била хоспитализирана и впоследствие дълго време е
понасяла и понася последиците от тези увреждания – както физиологически , така
и психологически. Същата е била пътник в л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № А **** КХ / по документи водещ се за „товарен автомобил“ – тип купе–
„самосвал“!!! – Вж. л.35 по делото/, управляван от Ж.Б. – брат на ищцата.
След участъка покрай гр.Карнобат метеорологичните
условия рязко са се влошили. Безспорно по делото е , че ПТП –то е било
причинено при изключително тежки условия – силен вятър , снеговалеж , намалена
видимост. Свид. Б. – водач на лекия
автомобил , в който е пътувала ищцата сочи , че непосредствено преди злополуката автомобилите са се движили в
колона със скорост около 40-50 км/ч на трета предавка като са навлезли в нещо
като тъмен облак. Преди попадането в
участъка с тежки метеорологични условия скоростта на движение е била 100 – 120
км/ч , но постепенно скоростта на движение на автомобилите намаляла с
влошаващата се обстановка. В аварийната лента не е имало движещи се автомобили , но както в дясната ,
така и в лявата е имало коли, които са се движели бавно в колона. Б. се е движел
в лявата лента. При влизането в т.нар. от свидетеля „трети облак“ – най-тъмния, колоната от
автомобили е била сгъстена, движела се е с ниска скорост с дистанция между
автомобилите около 10-15 м. Това става при условия на силен вятър и снеговалеж,
с натрупване на сняг по платното. Свид. Б. посочва, че е забелязал в огледалото
за задно виждане бързо приближаващи се светлини на автомобил и е разбрал , че
ще бъде ударен. Зад „Дачия“- та не е имало други автомобили преди да бъде
забелязан приближаващия се по описание на Б. – светъл джип, дистанцията с последващия е била голяма и автомобила / по
описание на свидетеля – светъл джип , по –висок от „Дачия“-та/ не е бил в състояние да спре заради високата си скорост.
Платното вече е било покрито със сняг , въпреки , че се виждал асфалта. Действително последвал удар, вследствие на което
„Дачия“-та се засилила , завъртяла и
блъснала в автомобил отпред. Дистанцията с предния автомобил е била
около 10 м, а скоростта на колоната – ниска. Всички пътници в автомобила са
били с поставени предпазни колани, но въпреки това от двата последователни
удара са пострадали и наранени. Самият водач е бил ударен , наранен с фрактури
и кръв по лицето, частично е загубил съзнание
от удара. Сестра му – ищцата М.П. е била с подута лява скула и
деформирана лява част на лицето като след инсулт. След удара като
излязъл от колата с помощта на зет му, който е седял на предната лява седалка и видял , че навсякъде има „разхвърляни като кегли“ ударени коли. Не е
могъл да установи кой автомобил го е ударил отзад. Като пострадал е бил качен и превозен до
болницата в Ямбол , където прекарал пет дни. Когато видял отново сестра си – същата била с
подута лява страна , продължавало да
бъде изкривено лицето. Направен й бил само рентген. Непрекъснато се е оплаквала
от болки. След около месец след
злополуката отишла на скенер, когато било установено счупването на скулата.
Симетрията на лицето е била нарушена и
лицето й не изглеждало както преди
катастрофата. М. постоянно сее оплаквала от болки в главата , от изтръпване на лявата част на главата ,
постоянно е приемала обезболяващи медикаменти – успокоителни хапчета за
отпускане.
Условията по фактическата обстановка ,
при която е била предизвикано ПТП-то се потвърждава и от двамата свидетели – служители на РПУ – гр.Карнобат - П. и М., извикани на произшествието по служба. Те потвърждават
тежките метеорологични условия, наличието на голям броя ударени автомобили вследствие на верижна
катастрофа, както и въпросната „Дачия
Дъстър“ , ударена отзад и отпред, обстоятелствата , че в нея е пътувала жена ,
която е била ранена с малко дете. Не могат да
установят наличието на голям светъл джип , както и изобщо – кой
автомобил се е ударил отзад на „Дачия“-та. Сочат , че всичко се е случвало при
тежки условия - силен вятър , при който
хората трудно са се чували какво говорят , снеговалеж, който ги е мокрел и
студ, вследствие на което хората са
целяли единствено да се изтеглят от местопроизшествието на безопасно , топло място. И двамата свидетели – П. и М. сочат , че първоначално хората са обсъждали щетите
по колите им , но впоследствие приоритет станал оцеляването в тежките
зимни условия и предотвратяването на здравословни проблеми – измръзване
и т.н. Местоположението на автомобилите е било такова , че не е било възможно да се установи точната
картина на това какво се е случило.
Целта на полицаите е била да се
извозят с предимство ранените
хора в линейките, както и останалите, за да бъдат спасени от премръзване.
Свидетелката А. Д. – приятелка на ищцата П. сочи , че я е видяла непосредствено след инцидента при пристигането й в болницата.
Описва лицето й като обезобразено,
цялата й лява скула била подута, устата й била отворена , виждал се зъб.
Детето на М. – В. пищял от болки. След двучасов
престой в шокова зала М. била приета в болницата , а свидетелката Д. прибрала у дома си детето В.. Присъствала на
02.01.2017 г. на изписването от болницата, тогава е полагала грижи както за М. , така и за детето й – около 10 дена е прекарала у тях. М. не е можела да
се справя сама , свидетелката Д. я е
обслужвала , приготвяла й пасирана храна
, тъй като не е можела да дъвчи, устатата й продължавала да бъде подута , носа
й – запушен , страдала от главоболие, световъртеж. Изписани й били
болкоуспокояващи и нивалин за парезата.
Не е можела да говори , фъфлела. Лявата скула й била схваната, нямала чувствителност.
Редовно ходела на контролни прегледи ,
но нямало никакво подобрение. В началото на м. февруари й направили скенер, от
което се установило наличието на фрактура. Предписан й бил антибиотик и хапчета
за отока. На работа се е върнала два месеца след катастрофата. Свидетелката
сочи , че и понастоящем М. продължава
да чувства дискомфорт, чувствителността
на лявата й скула е намалена, запушва й
се носа, получава червени петна. Общото й състояние се характеризира с напрегнатост – сънува
кошмари , стресирана е , не иска да пътува с автомобил, последиците от
катастрофата в тяхната цялостност все още непрекъснато й пречат в житейски аспект. Сочи
, че с бащата на детето й – В. са живеели без брак и преди произшествието са
решили да не живеят вече заедно.
Съдебно-медицинската експертиза относно
състоянието на ищцата сочи , че
безспорно се установява увреждане
на същата при ПТП на 30.12.2016 г. като пътник на задна дясна седалка при
верижна катастрофа. Получила е мозъчно сътресение, оток на лява лицева половина
с импресионно счупване на ляв максиларен синус и пареза на лицевия нерв в ляво. Вещото лице - д-р Парасков посочва също , че
травмите са свързани с болки и страдания, липса на чувствителност с оток
на лява лицева половина, отзвучават в
рамките на 20 дни. Парезата на лицевия нерв персистира и отзвучава бавно в
рамките на 30-35 дни, през който период е нарушено качеството на живота.
Уврежданията отговарят да са причинени от удар на лицето в твърд тъп предмет,
какъвто е задтилника на предната дясна
седалка в автомобила и са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Вещото лице
посочва също така , че правилно поставения предпазен колан фиксира тялото към
седалката на автомобила , но дава свобода на движение на главата и врата,
поради което травмата би се получила и при поставен предпазен колан / в тази
насока възраженията за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата поради непоставен колан в отговора на исковата
молба на ответника – Гаранционен фонд съдът намира , че не следва да бъдат
обсъждани, т.е. – този факт за поставен предпазен колан се явява ирелевантен/. Пред съда д-р Парасков посочва , че късното откриване на травмата не влияе
на оздравителния процес. В процесния случай проблема е в наличието на съчетана
травма на синуса и лицевия нерв: освен фрактурата на максиларния синус е налице травма и на
лицевия нерв, при което е налице изкривяване, деформация, инервиране на мускулатурата на половината лице. Не е правено сравнение със
снимки на ищцата отпреди произшествието. В заключението си д-р П. сочи / л.182
по делото/ че липсва лицева асиметрия,
поради което намира твърденията в
исковата молба за изкривяване на лицето
за недоказани. В т.ч. показанията на
свид. Б. като заинтересуван / брат на ищцата/ не следва да бъдат
кредитирани в частта , сочещи изкривяване на лицето на ищцата като трайна
последица от уврежданията , получени от
ищцата при ПТП-то. Още повече , че
показанията на същия дори и за механизма на ПТП-то се различават
от тези , дадени в досъдебното производство / л.24-25 от ДП/ поради което
същите не следва да бъдат кредитирани безусловно в тяхната цялост.
Що се отнася до механизма на
произшествието – то вещото лице Едрева е
изхождала от показанията на свид.Б.: - автомобилът , управляван от същия
се е движел на трета скорост с
около 50 км./ч по магистралата в лявата лента като е виждал само автомобилите непосредствено пред него,
асфалтът се е заледявал и сцеплението се
губело. В един момент автомобилът на Б. бил ударен от друг автомобил движещ се
отзад. Поради намалената видимост, липсата на сцепление на гумите , силния
вятър настъпили множество удари между автомобилите, движещи се в колони.
Вследствие на удара отзад , „Дачия“-та , управлявана от Б. получила допълнително ускорение, настигнал и
ударил преднодвижещия се автомобил. Получила се верижна катастрофа. Вещото лице
сочи като причини за настъпване на произшествието - внезапно влошената пътна обстановка –
силен вятър и снегонавяване, минусови температури, образуваните преспи, заледен
асфалт, намалена видимост като пътният участък не е бил сигнализиран за
опасности. Пред органа на досъдебното производство свид. Б., по
чиито показания се е ориентирала Ж.Е.
е изнесъл следното: “…както шофирах задно движещия се
автомобил се движеше близко до мене, не бе спазил дистанция, при което удари
задната част на моя автомобил. След удара в задната част, автомобила ми се
засили напред , аз опитах да спра като натиснах спирачния педал, но ударих
движещия се пред мен автомобил. Автомобилът ми се завъртя на дясно и тогава
задно движещия се автомобил отново удари моя странично….“ . Същото е изложено и от ищцата в качеството й на
свидетел по досъдебното производство. Същото е било прекратено с постановление
от 16.04.2018 г/ приложено като доказателство по делото/, тъй като според
прокурора деянието не съставлявало
престъпление. След като е установил
наличието на пострадали лица – увредени с причинени средни телесни
повреди – Ж.К.Б. , В. С. В. – син на ищцата, С.Г.С. и Р.Н.В. , прокурорът е
отчел обстоятелството , че никой от водачите или пътуващите в двата автомобила
, в които са пътували пострадалите не може да посочи какъв автомобил ги е
ударил отзад, в какъв автомобил са се ударили и впоследствие какъв автомобил ги
е ударил след преустановяване на движението им. Прокурорът е назначил
извършването на автотехническа експертиза , но
същата е отразила единствено
намерените близо седем часа след възникване на
произшествието автомобили като изрично е посочено , че това не са всички превозни средства участвали в
произшествието, както и че ситуационното им положение не е действителното им
положение. В произшествието е констатирано , че са участвали много повече МПС-та.
Посочено е , че след произшествието автомобили имало и в двете ленти за
движение и в аварийната лента, впоследствие някои от тях са били преместени за
освобождаване на лявата лента за движение, а други самостоятелно са напуснали
местопроизшествието. Прокурорът е посочил,
че скицата , приложена към
експертизата не може да се използва за изясняване на механизма на произшествието. Също така е посочено , че
не могат да бъдат определени местата на
ударите между различните превозни
средства, защото разстоянието между първия лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № СМ
3030 АН и последния – Дачия Дъстър“ с рег.№ А 0736 КХ / процесния/ е 52 метра
по данни от протокола за оглед като на пътния участък е имало неустановени
МПС-та , а намерените са преместени за
освобождаване на лявата лента. Като причини за възникване според прокурора са
не само действията на водачите, но и влошената пътна обстановка. Необходимите
допълнителни данни за изясняване на механизма на ПТП не е възможно да бъдат
установени и събрани. При това – липсват каквито и да са било данни за
конкретно превозно средство или водач , които да са нарушили правилата за
движение по пътищата, при вследствие на
това нарушаване да е възникнало транспортното произшествие , при което са
пострадали Б. , В., С. и В.. Въз основа на тези констатации прокурорът е счел,
че е налице хипотезата на чл.15 от НК и е прекратил наказателното производство.
Независимо , че възможността на
страната да се позове на престъпно деяние
в случая е изключена поради наличието на прекратително постановление,
позоваващо се на чл.15 от НК , то е
налице деликт, вследствие на който е налице и увреждане на ищцата. В хода на
производството по делото от събраните
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност се установява по
безспорен начин, че е причинено ПТП, при
което са били причинените увреждания на
ищцата от неустановен автомобил и водач. При преценката на доказателствата и
наличните по делото документи – вкл. и постановлението на прокурора от
16.04.2018 г. за прекратяване може да бъде направен обоснован извод , че действително част от автомобилите са
напуснали местопроизшествието. На местопроизшествието седем часа
след ПТП-то последен автомобил е
процесния – „Дачия Дъстър“ , в който е пътувала
пострадалата ищца. От всички доказателства – свидетелски показания ,
различни приложени документи се установява , че
въпросният автомобил е бил ударен в предната част / особено осезателно/
, отзад – вдясно – следователно е имало
поне един автомобил след него , а в
колоната по ситуационната схема в досъдебното производство видно от
постановлението на прокурора – „Дачия“-та в колоната от автомобили е последна –
т.е. - след нея не е имало автомобили.
От това може да бъде обоснован извода , че автомобилите , които са се
движили след „Дачия“-та в т.ч. и този , който я е ударил е напуснал местопроизшествието. Преди удара от
показанията на свид.Б. се установява , че
поради лошите метеорологични
условия – силен вятър , снеговалеж, навявания , лошо сцепление на гумите с
пътната настилка, силно намалена видимост автомобилите са пътували в
колона с намалена скорост. Зад
„Дачия“-та на Б. не е имало автомобил докато той не е забелязал бързо
приближаващи се фарове и силует на голям
висок светъл джип , който го е ударил отзад , дал му е
допълнително ускорение и вследствие на завишената скорост „Дачия“-та се е
ударила в предния автомобил, след което
се е завъртяла и е била ударена още
веднъж от движещия се отзад автомобил. При тази ситуация водачът на „Дачия“-та е бил в безизходица и не е могъл да
предотврати удара с предходния
автомобил. Хипотетично ако скоростта му е била още по-ниска и дистанцията –
по-голяма от наличните вероятно би могло да бъде избегнат удар , но в
процесния случай произшествието е
причинено от водача на движещия се след
него автомобил – по данни на Б. - голям
, висок , светъл джип. Този автомобил не
е бил идентифициран от Б. , след като е излязъл от колата си. Вследствие на удара той не е бил в
адекватно състояние да преценя и запомня факти и обстоятелства. Свидетелите П.
и М., които са пристигнали като дежурни полицаи на мястото на произшествието
сочат, че много бързо хората са се осъзнали , че трябва да търсят топло и
сигурно място, тъй като е имало реална опасност за здравето им при силния
студен вятър и снеговалеж. Ситуацията не е била нормална за възприятия на факти
и обстоятелства от участниците в това произшествие поради изключително лошото време , намалена видимост и
явното желание на всеки да се придвижи до безопасно топло място. На
свидетелите П. и М. им е направило впечатление наличието на автомобил „Дачия
Дъстър“ , ударен отпред и отзад с ранени
жена и дете в нея. Не са в състояние обаче да установят кой точно автомобил е
ударил „Дачия“-та отзад. От датата на
произшествието до разпита им пред съда са изминали повече от две години , а и
самите те установяват, че са пристигнали не веднага на
местопроизшествието, поради което
показанията им следва да бъдат кредитирани съобразно и останалите доказателства и при превес на други такива , за които може да се приеме , че са
по-достоверни. При така наличната фактическа обстановка съдът намира , че пътно-транспортното произшествие с причинените от него вреди са вследствие на
виновното поведение на водача на автомобила движещ се отзад на „Дачия“- , който е неидентифициран и е напуснал мястото на произшествието. За
настъпването на това произшествие не се установява нарушение на правилата за
движение от страна на водача Б., респ. -
негова вина за настъпването на
вредоносните последици. На
основание така установената фактическа
обстановка и чл.577 ал.1 т.1 от КЗ съдът намира , че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране
на отговорността на Гаранционния фонд. Поради
неустановяване липса на вина у водача Б.
отговорността на ДЗИ не може да бъде ангажирана. Водачът на въпросния
автомобил, който се е ударил в „Дачия“-та е управлявал МПС-то си в нарушение на
чл.20 от ЗДвП като не е съобразил скоростта си на движение и дистанцията между
неговия автомобил и предходния с конкретните пътни условия – тежка
метеорологична обстановка – силен вятър , снеговалеж, намалена видимост,
хлъзгава настилка, навявания на сняг по пътното платно, вследствие на което е причинил и удара в преднодвижещия се
автомобил – „Дачия“-та , в която е пътувала пострадалата ищца. Нарушаването на
правилата за движение при конкретната обстановка обуславят виновното поведение на неизвестния водач,
който е останал неустановен по ДП , както и
в настоящото производство. Извода за липса на каквато и да е вина / в т.ч. и
съпричиняване/ за водача на „Дачия“-та –
Ж. Б.
води до липсата на основания за
ангажиране на отговорността на втория
ответник – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Отговорността на първия ответник –
„Гаранционен фонд“ - се ангажира на
основание чл.577 ал.1 т.1 от КЗ - , тъй като
по установената по делото фактическа обстановка се установява, че вина за причиненото ПТП има водач на МПС , което е напуснало местопроизшествието и не е било установено.
Следва да бъде уважена исковата
претенция спрямо първия ответник – „Гаранционния фонд“, който отговаря на извън договорно основание – на
основание възложената му от закона обезпечителна функция на правото на
обезщетение на увредените лица при ПТП при условията на чл.557 от КЗ –
съобразно горепосочената хипотеза. Налице е доказана причинно-следствена връзка
между деянието на неустановения водач на МПС-то , ударило се в „Дачия“-та и
причинените на ищцата вреди.
Установяват се и другите
предпоставки за уважаване на предявената
претенция – причинени са увреждания на здравето на ищцата при причиненото ПТП ,
същите са в пряка и непосредствена последица от това ПТП – вследствие на удар в
лицето на ищцата в задтилника на предната
дясна седалка в автомобила. Причинено е мозъчно сътресение и комбинирана травма – фрактура на синус и
травмиран лицев нерв. Тези увреждания са били съпроводени с преживяването на
болки и страдания от ищцата М.П.,
описани подробно в исковата молба. В показанията си свидетелката Д. – приятелка
на М.
подробно пояснява как около 10
дни тя е пребивавала в дома на М. , за да се грижи за нея и детето й.Тя не е могла включително да се храни нормално, трябвало е
да й се приготвя пасирана храна. На
обезщетение подлежат болките и
страданията , начиная от момента на
удара при самото произшествие на 30.12.2016 г./ всички негативни
възприятия понесени във връзка с ПТП-то – измръзвания, притеснения за детето и
т.н./ вкл. и до настоящия момент –
свързани все още с последиците от
травмата: - главоболие , запушване на носа, инервиране на лицевата мускулатура.
Същата е била хоспитализирана от 30.12.2016 до 02.01.2017 г. и впоследствие 34 дни е била в отпуск по болест – до 01.02.2017
г. Свидетелката Д. сочи , че два месеца М. е отсъствала от работа. В исковата
молба се сочи , че въпросната травма е
променила коренно живота на ищцата – в т.ч. – бащата на детето ги е
напуснал. В показанията си обаче
свидетелката Д. посочва , че с бащата на
детето си са решили да не живеят заедно преди произшествието , което сочи , че не всички твърдения в исковата молба следва
да бъдат приети за доказани и верни.
Що се отнася до размера на размера на обезщетението
, което следва да бъде изплатено на ищцата от първия ответник то съдът
на първо място съобрази характера и степента на уврежданията.
Видно и от експертното заключение
причинените увреждания – мозъчно
сътресение , пареза на ляв лицев нерв и фрактура на ляв максиларен синус представляват разстройство на здравето , неопасно за живота
, които нарушават качеството на живота и
отзвучават за около 30 – 35 дни. Видно
от постановлението за прекратяване на Районния прокурор – ищцата П. не е
включена в лицата , на които са причинени средни телесни увреждания , въпреки ,
че медицинска експертиза на ищцата е
била извършена. Характера и степента на
уврежданията не са с висока степен и отшумяват за сравнително къс период
от време. Показателно е , че ищцата е
ползвала само 34 дни отпуск по болест – следователно преценката на лекуващите специалисти са преценили , че в
този срок същата ще бъде възстановена и годна за работа.
Що се отнася до размера на обезщетението, който следва да бъде присъден
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, то съдът съобрази следното: - моментът
на определянето на размера на
обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се
влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС
95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът определя обезщетението за
неимуществени вреди към датата на ПТП – 30.12.2016 г. Съгласно чл. 52 от ЗЗД,
обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост.
Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на
извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното
влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.). При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора.
Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д.
795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г. Двете решения са били
постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за първоинстанционните
и въззивните съдилища). Вторият фактор е практиката на по-високостепенни
съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи
(не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на
увреждането). Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото
му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените
обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда,
за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът
отчита и този фактор. Лимита на покритие по застраховката „ГО“ за неимуществени
вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице за периода след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева
(чл. 266 от КЗ (отм)). Икономическата обстановка в страната също се е
променяла: - така например размерите на минималната работна заплата са били:
310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.; 380,00 лева от
01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. ; 420 лв. от 01.01.2016 г. и 460 лв. от
01.01.2017 г. – който е най – близък към момента на деликта. Увеличението спрямо началото на 2016 г. към момента на
деликта е 9.5% , а спрямо
началото на 2015 г. към момента на деликта – 28%, спрямо началото на 2014 г. това увеличение е 33.3%.
При определяне размера на обезщетението за
причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав намери и съобрази
следната съдебна практика: - Решение № 5658 от 25.07.2014 по гр. д. 1240/2013
на СГС – с присъдено 25 000 лв. обезщетение, при 3 месеца интензивни болки, 4
месеца обездвижване движение и 6 месеца
– лечение, първоначална мануална репозиция и гипсиране и последваща а в последствие – оперативно наместване на
разместената фрактура и поставяне на фиксираща пластина, която не е извадена и
до сега; - Решение № 127 от 16.05.2017
г. на ВКС по гр. д. № 60387/2016 г., IV г. о. – с присъдено обезщетение в
размер на 35 000 лв. / с признато съпричиняване – 17 500 лв./
фрактура на дясната подколенница и на 4-то ребро, като първата травма наложила
оперативно лечение, включително интрамодуларна остеосинтеза със заключващ
пирон. Болничното лечение продължило 9 дни, съпроводено било със значителни
болки и страдания, както и неудобни изживявания за ищеца поради невъзможността
да се обслужва сам. Тази невъзможност продължила и през последвалия месец на
домашно лечение, като процесът на костно срастване е приключил за 6 месеца и е
бил съпроводен със значителни болки и страдания. В момента ищецът е възстановен
напълно, но му предстои планова операция за екстракция на поставения пирон в
костта; - Решение №106 от 11.07.2017 г. на ВКС по т.д.№60381/2016 г. на І г.о. –
общо обезщетение от 30 000 лв. за
изкълчване на ставата между ключицата и лопатката на горен десен крайник, рана на десния лакът
и счупен външен кондил и откъсване на
външния мениск на дясното коляно– десетдневно болнично лечение и домашно
амбулаторен режим – 4 месеца.
В процесния случай съдът отчита
обстоятелствата , че се касае за жена към момента на инцидента на 36 г. , причинена е съчетана
травма в областта на лицето – лява част –мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма, фрактура на синус и
травма на лицев нерв. Установява се от показанията на свидетелите
преживян силен шок и стрес от самото ПТП, от конкретните специфични
обстоятелства на събитията на 30.12.2016 г. – вместо да протече нормално
пътуване ищцата е била принудена ранена да стои на студа часове, да премръзне и
да страда именно вследствие на причиненото произшествие. Впоследствие точно на Новогодишните празници
е на лечение в болницата, после след прибирането не е в състояние да се
обслужва, около 10 дни е обгрижвана от своя приятелка, отсъства от работа два
месеца, 34 дни е в отпуск по болест , търпи болки , дискомфорт и т.н. Като ги
съпостави с горепосочените съдебни актове и присъдени обезщетения / при
които са налице комбинирани телесни увреждания вкл. и долен крайник , при което
се причинява висока степен обездвижване, болезненост, процесния случай се
отличава с наранявания на жизненоважен орган – главата, причиняващо дискомфорт
за ищцата/ , датата на инцидента – 30.12.2016 г. – съпоставена като момент
спрямо цитираните решения и съобразно нарастването на жизнения стандарт в страната, който процес е
с насока завишаване. Следва да се отчете обаче по-краткия срок на
възстановяване , липса на извършена хирургическа интервенция, степента на
уврежданията – те не са в категорията на
средна телесна повреда, липсата на вътречерепна травма на мозъчното
сътресение. В процесния случай утежняващ фактор в съчетаното увреждане е левостранното инервиране на лицевата
мускулатура, което води до дискомфорт и
неудобства за ищцата. Това е безспорно
и следва да се вземе предвид при
определяне на обезщетението по чл.52 от ЗЗД.
С оглед на това и съобразно
изискванията на чл.52 от ЗЗД съдът намира , че за обезщетение на причинените
неимуществени вреди на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 1 000 лв. за причиненото мозъчно
сътресение в този му вид / без открита вътречерепна травма/, 1000 лв. –
обезщетение за причинената фрактура на
левия максиларен синус и значително повече, /въпреки категоричността в посоченото в експертизата
за липса на лицева асиметрия, но поради установените преживявания от страна на ищцата във връзка с получената
травма/ – 4500 лв. – за травмирането на лицевия нерв – фациалис. – или общо –
6500 лв. Над този общ размер до предявения от 85 500 лв. съдът намира
претенцията за неоснователна и недоказана и като такава в тази част претенцията следва да бъде
отхвърлена. Твърденията в исковата молба не се потвърдиха изцяло от събраните
по делото доказателства за последиците от процесното ПТП. Касае се за травматични
увреждания, отшумяващи за един сравнително къс период от време, за два месеца
ищцата е била отново
работоспособна, от обективна
страна съобразно СМЕ към момента на огледа на ищцата от вещото лице – лекар
липсва лицева асиметрия. Приложеното към бележките по съществото на спора
решение на ВКС №198 по т.д.№3252/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС действително
присъжда обезщетение в размер на 63 000 лв. , но за причинена
черепно-мозъчна травма вследствие на ПТП
с тежки последици като процесния случай не може да бъде асоцииран с
визирания. Върху уважената част - 6500 лв. следва да бъде присъдена и законната лихва за
забава при условията на чл.558 ал.1 от КЗ във вр. с чл.497 от КЗ , тъй като
„Гаранционния фонд“ не може да бъде обвързан с общите правила по ЗЗД с оглед
прилагането в случая на специални
норми.В процесния случай ищцата е
отправила заявление до „Гаранционния
фонд“ за изплащане на обезщетение още на
30.01.2018 г. Видно от писмото – отговор
от 26.04.2018 г. от страна на „Гаранционния фонд“ / л.10 по делото/ се установява , че са изискани допълнително
документи – следователно не може да се направи обоснован извод , че ищцата е
направила надлежно заявление, окомплектовано с всички необходими документи. Не
се установява да е входирано второ заявление , придружено с всички изискани с писмото от 26.04.2018 г. писмени документи.
Искането на страната за присъждане на
лихва върху присъдената главница ,
считано от датата на отказа – 26.04.2018 г. е неоснователно, тъй като не намира
опора в законовите текстове. Съобразно дадените указания страната е прибягнала до указанията по т.2 от писмото – на основание
чл.558 ал.5 от КЗ да се предяви претенция за плащане пред съда. При това
положение лихвата върху обезщетението съдът намира , че следва
да бъде присъдена начиная от датата на
завеждане на исковата претенция -
23.10.2018 г. като по отношение на претенцията за присъждане на лихва , начиная от 26.04.2018 г. – претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна и незаконосъобразна.
С оглед на уважаването на
исковата претенция в размер на 6500 лв.
по отношение на първия ответник – „Гаранционния фонд“ съдът намира , че не следва да се произнася
по предявения при условията на евентуалност иск срещу втория ответник „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД по застраховката „Гражданска отговорност“.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на
ищцата разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като
такива не са направени от нея поради освобождаването й от заплащането на
каквито и да са държавни такси и разноски.
Следва да бъде уважено искането за
присъждане на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата на възнаграждение на адвоката, представлявал и защитавал
ищцовата страна в процеса. Такова се присъжда по искане на страната, направено
от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от
разноските по делото. В настоящия случай на ищцата е оказана безплатна
адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие /
находящ се на л.6 по делото/, в който е посочено, че основанието за
предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
адвокатурата / на материално затруднено лице/. С оглед на това е налице
предвиденото в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата основание за присъждане
на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред
настоящия съд процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи,
че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като
наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този
случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания нормативен акт, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати /в този смисъл и определение № 70 от
8.02.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о.,
определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016
година, I т. о. /. Тъй като адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се
присъжда директно на процесуалния представител на страната, то с настоящият
съдебен акт Гаранционния фонд следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.
общо сумата от 235 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените искове /уважена
за 6500 лв. от предявената претенция в размер на 85 500 лв. – 3095 лв.
следващо се възнаграждение/
В тежест на ответника – Гаранционен фонд
следва да се присъди и държавна такса
върху присъдената сума общо от 6500 лв.
– 260 лв. по сметка на съда, както и сумата от 240 лв. – разноски по
делото.
Мотивиран от горното и на осн. чл.557 от КЗ и чл.558 от КЗ и във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД ,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ – гр.София , БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление – гр.София , представлявано от Стефан Стоилков и Борислав Михайлов да
заплати на М.Д.П. от гр. Бургас, ЕГН-**********
сумата в размер общо на 6500 /
шест хиляди и петстотин/ лева –
обезщетение за причинени неимуществени
вреди за преживени болки и страдания , стрес , неудобства , дискомфорт
вследствие на причинени телесни повреди
- мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма , фрактура
на предна стена на ляв максиларен синус,
травма на ляв лицев нерв - фациалис вследствие на виновно причинено ПТП на
30.12.2016 г. от водач на МПС ,което е напуснало мястото на произшествието и не
е било установено / неидентифицирано /
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на депозиране на исковата молба пред съда - 23.10.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата като претенцията в частта над уважения
размер на претендираната главница до предявения размер от 85 500 лв. и
претенцията за присъждане на лихва за
забава , начиная от 26.04.2018 г. до 23.10.2018 г. - ОТХВЪРЛЯ
като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ -София
представлявано от Стефан Стоилков и
Борислав Михайлов да заплати на адвокат Панайот
Велков сумата от 235 / двеста тридесет и пет/ лева - адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата и определено по правилата
на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от
предявения иск.
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ -София
представлявано от Стефан Стоилков и
Борислав Михайлов да заплати по сметка
на Окръжен съд – гр.Бургас сумата от 260 / двеста и шестдесет/ лева – държавна такса
върху уважената част от иска, както и
сумата от 240 лв. - разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: