Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Враца, 26.05.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачански районен съд, V-ти наказателен
състав, в откритото съдебно заседание на
трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
при участието на секретаря Бойка
Стефанова, като изслуша докладваното от съдията н.а.х.д. № 268 по описа за
Настоящето
производство е по реда на чл.59-63 ЗАНН и е второ по ред след отмяна по
касационен ред на Решение №335/14.10.19 г. по НАХД№723/19 г. на ВРС с Решение
№82/25.02.20 г. по КНАХД№821/19 г. на АС-Враца и връщане на делото за ново
разглеждане поради липса на мотиви. На свой ред първоначалното производство е образувано
по жалба на Н.Х.Н. *** против: 1.Наказателно постановление № 447235-F492066 от 10.07.2019 г., издадено от Директора на Офис
за обслужване - Враца в ТД на НАП – гр.Велико Търново, с което за нарушение по
чл.3, ал.3, т.2 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. на Министерство на финансите (МФ)
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
самоосигуряващите се лица (Наредбата) във връзка с чл.5, ал.4 и ал.6 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО) и на основание
чл.355, ал.1 от КСО му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
50 лева и
2. Наказателно
постановление № 447239-F492067 от
10.07.2019 г., издадено от Директора на Офис за обслужване - Враца в ТД на НАП
– гр.Велико Търново, с което за девет нарушения по чл.3, ал.1, т.2, б.”а” от Наредба
Н-8/29.12.2005 г. във връзка с чл.5, ал.4 и ал.6 КСО
и на основание чл.355, ал.1 от КСО са му наложени девет административни
наказания „глоба” в размер на по 50 лева всяка една от тях.
В жалбата,
поддържана в с.з., както и в допълнителна писмена защита, процесуалният
представител на жалбоподателя развива доводи за незаконосъобразност и
неправилност на издадените наказателни постановления, поради допуснати
нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната им на това
основание.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител предлага на съда да потвърди обжалваните
НП като правилни и законосъобразни, за което развива съответни доводи.
Врачанският
районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
На 10.06.19 г.,
настоящият жалбоподател в качеството си на самоосигуряващо лице подал в ТД на
НАП-офис-Враца 1 бр.декларация обр.№6 за
Въз основа на
горния акт за установяване на административно нарушение, при идентично с АУАН описание на фактическата обстановка на
нарушението, наказващият орган е издал атакуваното НП № 447235-F492066/ 10.07.2019 г., с което за нарушение по чл.3,
ал.3, т.2 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ, вр.чл.5, ал.4 и ал.6 КСО и на основание чл.355, ал.1 КСО на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
По повод
подадени от настоящия жалбоподател на същата дата-10.06.19 г., в качеството му
на самоосигуряващо се лице 9 бр.декларации обр.№1 за месеците май, юни, юли,
август, септември, октомври, ноември и декември
Изложените до
тук факти относно образуването и протичането на досъдебното АНП не са спорни
между страните и се установяват еднопососочно от свидетелските показания на
актосъставителя и свидетеля по АУАН-В.Д. и Б. и писмените материали от двете
преписки.
Оттук нататък
остават спорни най-важните факти от предмета на доказване по смисъла на чл.102 НПК, свързани с наличието на вменените административни нарушения, начина им на
извършване и авторството им в лицето на жалбоподателя, в качеството на
специален субект-самоосигуряващо се лице.
Относно тези
спорни факти, от страна на АНО, /в чиято тежест е това/ са ангажирани на първо
място показанията на актосъставителя-В.Д.,, която е категорична, че поводът и
причината за съставяне на двата АУАН са подадените от самия жалбоподател
декларации, както и че това подаване е било закъсняло, извън законовите
срокове. Вярно е че свидетелката не си спомня и за това не може да конкретизира
кога точно са подадени декларациите и в какъв вид- на хартиен носител или в
електронен вариант, но това неспомняне е логично оправдано с изминалия период
от време между случилото се и свидетелстването, както и с обема на служебните й
задължения. Затова и съдът не отдава въпросното неспомняне на недобросъвестност
или предубеденост. На следващо място от страна на АНО са представени 2
бр.декларации, ведно със справка от ИС на НАП, съгласно които жалбоподателят е
декларирал упражняване на трудова дейност за процесния период и е притежавал
качество на самоосигуряващо се лице, длъжно да подава декларации обр.№1 и №6 за
процесния период. Представени са и процесните 10 бр.декларации, ведно с
протоколите за приемането им, удостоверяващи фактите за подаване на декларациите
от жалбоподателя и времето на подаване/приемане в НАП. Декларациите са подадени в копия със заверка
„вярно с ел.документ“, като в тази връзка следва да се подчертае, че съгласно
чл.6, ал.1,т.1 от Наредба №Н-8/29.12.05 г., декларацията обр.№1 може да бъде
подадена на хартиен носител, на електронен носител или по електронен път чрез
използване на КЕП. Съгласно чл.6, ал.1,т.4 от Наредбата, декларацията обр.№6
може да бъде подадена на хартиен носител, на електронен и хартиен носител или
по електронен път чрез използване на КЕП. Съгласно чл.6, ал.7 от Наредбата, когато
горепосочените декларации са подадени на хартиен или електронен носител, същите
се подават с протокол съгласно приложение №5, подписан от задълженото лице или
негов представител, а за самоосигуряващите се лица-подписан от лицето.
Достоверността на информацията, подадена с електронен носител се доказва с
подписа върху протокола. Според чл.10 от Наредбата, електронния носител се
връща след приемането на информацията.
Наред с горепосочените законови разпоредби, в случая е приложим и ЗЕДЕУУ
/Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги“, като
съгл.чл.3 от същия, електронния документ е този по смисъла на чл.3,т.35 от
Регламент /ЕС/№910/14 г. на ЕП на Съвета от 23.07.14 г., т.е. ел.документ е
„всяко съдържание, съхранявано в ел.форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис“. Според изричната разпоредба на чл.46 от
същия Регламент /който като част от европейското законодателство е пряко
приложим и на територията на РБ/, правната сила и допустимостта на електронния
документ като доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорвани
единствено на основанието, че той е в електронна форма.
В процесния
случай се касае до избран от жалбоподателя вариант за подаване на процесните
декларации на ел. носител и за двата вида декларации, за което са съставени и
оформени надлежни протоколи съгласно Наредбата. При това положение всички
възражения на процесуалния му представител-адв.М.Б. за процесуална и
материално-правна негодност на въпросните ел.документи, поради липса на
реквизити /напр.подпис на издателя и др./, евентуална недостоверност на датата
на подаване/приемане или в съдържанието, се явяват абсолютно неоснователни и
несъобразени с приложимото право.
От друга страна
и в противовес на така оформената и кредитирана от съда доказателствена
съвкупност, ангажирана от АНО, жалбоподателят и процесуалният му представител
не ангажират никакви други доказателства, още по-малко такива, които я
опровергават. В тази връзка следва да се подчертае, че поначало защитната
позиция на жалбоподателя в хода на цялото досегашно производство е твърде
непоследователна и противоречива: Нито при съставяне на процесните АУАН, нито в
срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, жалбоподателят е заявил някакви конкретни възражения
относно вменените нарушения. В първоначалната жалба до ВРС също не са били
оспорени фактите на нарушенията, като са били изложени единствено доводи за
маловажността им, обосноваващи приложение на чл.28 ЗАНН. Едва в касационното
производство пред АС-Враца и в настоящето второ първоинстанционно производство,
започва оспорване на нарушенията и то не откъм конкретика на факти за липса на
техни обективни, съставомерни елементи, а откъм обем на доказателствен
материал, при това отново без конкретика какво и защо точно се оспорва.
При така
изложените съображения, съдът като краен резултат от доказателствения анализ
прие, че в случая АНО е провел успешно и ефективно доказване на изложените в
процесните АУАН и НП фактически констатации, като всички изложени в обратен
смисъл доводи на защитата се явяват неоснователни и необосновани.
При
гореустановената фактическа обстановка и изложен доказателствен анализ, съдът приема
от правна страна следното:
Жалбата против
атакуваните НП е подадена в законово установения преклузивен срок, от лице
имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна:
В процесуален
аспект, настоящият съдебен състав не констатира никакви допуснати процесуални
нарушения, представляващи формално основание за отмяна на последните:
Процесните АУАН и НП са съставени от материално и териториално компетентните за
това органи.Същите съдържат всички необходими и задължителни реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, в това число
ясно, подробно и безпротиворечиво фактическо описание на нарушенията и
обстоятелствата, при които са били извършени и констатирани, както и на
доказателствата, въз основа на които са установени тези нарушения.Налице е и
съответствие между фактическото описание на нарушенията и дадената им цифрово
правна квалификация и санкция.Доколкото правото на защита е изводима преди
всичко от фактите, които в случая са
подробно и изчерпателно описани в АУАН и НП, то и възраженията на
жалбоподателя за недостатъчно подробно цифрово отражение на правната
квалификация на вменените нарушения откъм точки, подточки и предложения на
посочените законови разпоредби, се явяват неоснователни, още повече, че в
случая се ползва квалифицирана правна помощ, в лицето на упълномощен,
професионален адвокат. Не се споделят и изложените в писмената защита аргументи
за допуснати нарушения на чл.40 ЗАНН. Предвид спецификата на конкретно
вменените нарушения и начина им на извършване, няма как процесните АУАН да са
съставени от свидетели очевидци. Отделно от това, в случая са налице и
множество официални, удостоверителни доказателства-ел.документи, представени в
заверени копия, като АУАН е допълнително подписан и от втори
свидетел-неочевидец на нарушенията.С това процедурата по чл.40, ал.1, ал.3 и
ал.4 ЗАНН е изпълнена в пълнота.
От материално-правна страна също не се констатират
никакви допуснати нарушения на материалния закон. По делото безспорно се
установи, че жалбоподателят в качеството си на специален субект-самоосигуряващо
се лице, не е изпълнил срочно задължението си за подаване на съответни декларации
обр.№1 и обр.№6 в предвидените законови срокове, като ги е подал със
закъснение, за което следва да понесе и съответна административно-наказателна
отговорност.
Не се споделят и възраженията на защитата, свързани са
налагането на санкциите за десетте нарушения, които в случая са определени от
АНО в минималния им законов размер от по 50.00 лв., както и за маловажността
им, налагащи приложение на чл.28 ЗАНН. Процесните нарушения са формални, на
просто извършване и за съставомерността им принципно не се изискват
съставомерни вредни последици за фиска. От друга страна в случая, с
неправомерното си поведение /закъсняло подаване на процесните декларации/,
жалбоподателят е затормозил коректното формиране и отчитане на бюджетни
средства, поради това, че в ДОС са генерирани за внасяне негови публични
задължения.При тези съображения и процесните нарушения не се отличават с
по-ниска обществена опасност, в сравнение с обичайната за този вид
нарушения.
Предвид всичко гореизложено,
въззивната жалба се явява неоснователна и като такава същата не следва да бъде
уважена, а атакуваните НП следва да се потвърдят като правилни и
законосъобразни.
При този
изход на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната
страна разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в
размер на 100.00 лв.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Врачанският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА:
Наказателно
постановление № 447235-F492066 от
10.07.2019 г., издадено от Директора на Офис за обслужване - Враца в ТД на НАП
– гр.Велико Търново, с което за нарушение по чл.3, ал.3, т.2 от Наредба
Н-8/29.12.2005 г. на МФ вр. чл.5, ал.4 и ал.6 от КСО
и на основание чл.355, ал.1 от КСО на Н.Х.Н. ***, с ЕГН:********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева и
Наказателно
постановление № 447239-F492067 от
10.07.2019 г., издадено от Директора на Офис за обслужване - Враца в ТД на НАП
– гр.Велико Търново, с което за девет нарушения по чл.3, ал.1, т.2, б.”а” от Наредба
Н-8/29.12.2005 г. на МФ вр. чл.5, ал.4 и ал.6 от КСО,
на основание чл.355, ал.1 от КСО на Н.Х.Н. ***, с ЕГН:********** са наложени
девет административни наказания „глоба” в размер на по 50 лева всяка една от
тях.
ОСЪЖДА Н.Х.Н. ***,
с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Враца в 14- дневен срок от съобщаването му на страните
за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: