Решение по дело №1038/2010 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 687
Дата: 20 юли 2010 г. (в сила от 5 август 2010 г.)
Съдия: Искра Пенчева
Дело: 20104110101038
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2010 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                        20.07.2010 г.                            гр. Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд                                гражданско отделение – шести състав

на 13.07.2010 г.

в публично съдебно заседание в състав:

                 Районен съдия: Искра Пенчева

Секретар Ив. Т.

като разгледа докладваното от съдията

Гр. дело № 1038 по описа за 2008 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по искове с правно основание чл.143 и чл.149 от СК.

            Постъпила е искова молба от Ц.П.Й. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете К.Р. К., в която излага, че с бащата на детето – ответника по делото – живеят разделени още от времето, когато детето било само на една година, като тя единствена полагала грижи по неговото отглеждане и възпитание. Твърди, че бащата трайно се е дезинтересирал от детето, не правил никакви опити да контактува с него от раздялата им, не давал никакви средства за издръжката му и те дори не знаели, къде пребивава понастоящем. Излага, че тя имала и друго дете, при което финансовите й възможности за задоволяване нуждите на детето К. били силно намалели. Моли по реда на настоящото производство съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 120 лв., считано една година преди завеждане на исковата молба – 11.03.2009 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването й. Претендира той да бъде осъден да заплати и сумата 960 лв., представляваща издръжка за минало време – една година назад преди завеждане на иска по 80 лв. за всеки месец. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

            Ответникът – Р.К.Л. не заема становище по предявените срещу него претенции. За насроченото съдебно заседание не се явява.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и предвид събраните по делото доказателства, намира следното:

            Видно от удостоверение за раждане, издадено от Община В. Търново въз основа на акт за раждане № 784/ 22.11.1999 г. страните по делото са родители на малолетното дете К. Р. К., род. на *** г. Не се спори по делото, че те не живеят заедно, като раздялата им е настъпила една година след раждането на детето. Детето живее с майка си, която има родено и друго малолетно дете – К.К.А., род. на *** г. Майката работи в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” и реализира средномесечно брутно възнаграждение в размер на около 250 лв.     При така изяснената и възприета от съда фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявени са два обективно съединени иска – по чл.143 СК за присъждане на първоначална издръжка и по чл.149 СК – за такава за минало време, считано от 01.03.2009 г.

            При определяне размера на издръжката съдът се ръководи от два критерия – нуждите на детето и възможностите на родителя. В настоящия казус детето е малолетно – почти на 11 г. при което разходите за задоволяване на потребностите му съдът, съобразявайки се освен с възрастта му и с икономическата обстановка в страната и установения размер на минималната за Република България работна заплата, определя на 180 лв. месечно. Необходимата месечна издръжка следва да бъде разпределена между двамата родители съобразно възможностите им. Доказателства за размера на доходите на бащата не са ангажирани по делото поради пасивното процесуално поведение на последния, в тежест на когото съдът е възложил да установи финансовите си възможности. При липсата на доказателства за трудовата му заетост, имущественото му състояние и доходите му, съдът приема, че той може да реализира доходи поне в размер на средната заплата за страната около 400 лв., защото липсват данни да е нетрудоспособен или да има задължения за издръжка към други деца и лица. Съдът намира, че бащата може да заплаща издръжка от по 100 лв. месечно, при което няма да се накърни и собствената му издръжка, необходима за задоволяване на личните му нужди. Исковата претенция следва да бъде уважена до този размер, като бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката. Майката следва да осигурява ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето, разликата до пълния необходим размер издръжка, а именно по 80 лв. месечно. За разликата до претендирания размер от 120 лв. месечно съдът намира иска за неоснователен и недоказан и в тази му част той следва да бъде отхвърлен.

По отношение иска с правно основание чл.149 СК, съдът намира същия за частично основателен с оглед липсата на възражения, както и на доказателства, опровергаващи твърденията на ищцовата страна, че ответникът не е изпълнявал безусловното си задължение да престира издръжка една година назад преди завеждане на иска, т.е. от 11.03.2009 г. Този иск следва да бъде уважен също до размер на сумата 100 лв. месечно или за целия искова период – за 1200 лв., тъй като обстоятелствата, аргументирали съда при определяне размера на издръжката по чл.143 СК са налице и за горния период. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 1200 лв., представляваща сбор от дължимите месечни издръжка от по 100 лв., ведно със законната лихва върху горната сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. За разликата от уважената сума до пълния претендиран размер 1440 лв. искът следва да се отхвърли. Исковата претенция е неоснователна и за периода от 01.03. до 10.03.2009 г., тъй като законът допуска издръжка да се търси най-много за една година назад, а този период надвишава законовия максимум.

На основание чл. 242 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за издръжката за бъдеще време.

При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на ВТРС държавна такса върху издръжката за минало време и върху тригодишните платежи на определения размер издръжка за бъдеще време общо в размер на 192 лв.

            Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Р.К.Л. с ЕГН ********** ***, настоящ адрес ***, да заплаща за детето К.Р.К. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Ц.П.Й. с ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 100 /сто/ лв., считано от 11.03.2010 г. до настъпването на законни причини за изменянето или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Р.К.Л. с ЕГН ********** ***, настоящ адрес ****, да заплати за детето К.Р. К. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Ц.П.Й. с ЕГН ********** ***, сумата 1200 /хиляда и двеста/ лв., представляваща издръжка за периода 11.03.2009 г. – 11.03.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска – 11.03.2010 г. до окончателното изплащане.

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка за бъдеще време.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.П.Й. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете К.Р. К. против Р.К.Л. искове за издръжка за бъдеще време за разликата от 100 лв. месечно до пълния претендиран размер 120 лв. месечно и за издръжка за минало време за периода от 01.03. до 10.03.2009 г., както и за разликата от уважената сума 1200 лв. за периода от 11.03.2009 г. до 11.03.2010 г. до пълния претендиран размер 1440 лв., като неоснователни в тези им части.

            ОСЪЖДА Р.К.Л. с ЕГН ********** ***, настоящ адрес ****, да заплати по сметка на ВТРС сумата 192 /сто деветдесет и два/ лв. - държавна такса върху издръжката за минало време и върху тригодишните платежи на определения размер издръжка за бъдеще време.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от 21.07.2010 г., на която дата в съдебно заседание съдът е постановил, че ще обяви своя акт.

 

 

                                                                                              Районен съдия: