Р Е Ш Е Н И Е
№ 1995
гр. Пловдив, 11.11.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, І отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Костадинка Рангелова, като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 2471 по описа за 2022
год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр с чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/.
Образувано е по жалба на ЕТ„СТАНИТА
ТУРС –С. Т.“, с адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 2, представлявано от С.А.Т.,
чрез адв. Р.С., със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 31 срещу Заповед №
472/06.07.2022 год., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите“, с която е
забранено на жалбоподателя при упражняване на своята търговска дейност да
използва нелоялна търговска практика, а именно да предоставя невярна и
подвеждаща информация на интернет сайта на обекта /www.anita. bg /относно
наличието на СПА Център към къща за гости „Анита“ с адрес: гр. П., ул. „ ****“
№ 2 и чрез използването на абревеатурата
„СПА“ в наименованието на обекта.
По подробно изложени съображения в
жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена процесната заповед
като неправилна и незаконосъобразна. Поддържат се доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в
противоречие с материалноправните разпоредби, при неспазване на установената
форма и несъответствие с целта на закона.Претендират се разноски по делото.
Ответникът - Председателят на комисията
за защита на потребителите ,чрез процесуалния си представител ,поддържа в
депозирано писмено становище и в съдебно
заседание , че оспорва изцяло жалбата, като неоснователна и моли за нейното
отхвърляне. Счита, че е налице издаден законосъобразен акт и претендира за
потвърждаването му, в подкрепа на което сочи конкретни фактически и правни
твърдения. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед и в преклузивния 14-дневен
срок от съобщаването.
С оглед горното
жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА ,като съображенията в тази
насока са следните .
Установява се от
фактическа страна, че от длъжностни лица при КЗП РД Пловдив е извършена
проверка в туристически обект - къща за гости „Анита", находящ се в гр. П.,
ул. „***" № 2, стопанисвана от ЕТ „СТАНИТА ТУРС-С. Т. ". Повод за извършената проверка е жалба
от потребител, постъпила в РД Пловдив с вх. П-03-7 от 05.01.2022г, касаеща
качеството на предоставена туристическа услуга.
Съставен е КП №
К-2691433/10.02.2022г./л.40 и сл./
Целта на
проверката е била изясняване на
изложените факти и обстоятелства в жалбата и спазване изискванията на Закона за
туризма /3Т/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
При проверката туристическият
обект е бил в работен режим. Установено е, че същият е с издадено от кмета на
общ. П. удостоверение за утвърдена категория „две звезди" с №
00001/12.01.2021г., валидно до 12.01.2026г. Удостоверението е издадено за
туристически обект къща за гости „Анита" гр. П., ул. „****" № 2;
капацитет 6 стаи /12 легла; лице, извършващо дейност в обекта - БТ „СТАНИТА
ТУРС-С. Т.". Удостоверението и табелата, част от категорийната символика,
са поставени на видно в обекта място - на рецепцията. На фасадата на къщата за
гости е поставен надпис за вида и наименованието на туристическия обект в
съответствие с посочените в удостоверението за утвърдена категория. На входната
врата са поставени табела с информация за фирмата, седалището и адреса на
управление на търговеца, управител на обекта, телефон и ценоразпис на нощувките.
Табелата и ценоразписът са на български и английски езици.
В хода на
проверката е отворена интернет страницата на къща за гости „Анита"
-www.anita.bg. На началната страница е налична следната информация: „ANITA
Guest House & SPA; къща Анита & СПА отразява духа на традиционната
българска архитектура ". При избор
на секция „ Настаняване" се отварят две възможности: СПА къща Анита и къща
Анита, а в края на страницата е налична следната информация: „Къща Анита &
СПА отразява духа на традиционната българска архитектура ... За пълната почивка
на посетителите предлагаме СПА център със сауна, джакузи и зона релакс;
Информация за СПА комплекс Анита: Анита СПА комплекс се намира в подножието на
Родопите и в центъра на гр. П.".
В секция „Спорт
и релакс" е наличана следната информация; „ANITA Guest House & SPA;
СПА - Анита СПА Къща".
В края на
страниците на всяка секция от менюто - „Настаняване", „Ресторант",
„Спорт и релакс", „Цени", „Мероприятия", „Винен туризъм",
„Регион", „Галерия" и „Контакти" е наличен следния текст:
„Информация за СПА комплекс Анита; Анита СПА комплекс се намира...".
На терена, на
който е къща за гости „Анита", е разположена и къща за гости
„Станита" с утвърдена категория „три звезди" /удостоверение № 000013
от 30.06.2020г./. Двете къщи са с общ двор.
В хода на
проверката е установено, че както къща за гости „Анита", така и къща за
гости „Станита", не разполагат със сертифициран СПА център.
С оглед тези
установявания, служителите при КЗП са приели,че в конкретния случай е налице заблуждаваща
нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1 предложение 1
/съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с 68г, ал.
4 във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.
Търговецът
предоставя невярна и подвеждаща информация относно наличието на сертифициран
„Спа Център" към къща за гости „Анита", с адрес находящ се в гр. П.,
ул. „***" № 2, като посочва чрез интернет сайта на обекта /www.anita.
bg /. че стопанисваният от него обект - къща за гости „Анита"
разполага с обект по чл.3, ал.2, т.5 от Закона за туризма - СПА център.
Търговецът използва в наименованието на туристическия обект абревиатурата
"СПА".
Прието е,че
изхождайки от факта,че все повече потребители правят своя информиран избор
ползвайки интернет, с това си поведение търговецът въвежда в заблуждение
потребителите и е възможно да промени икономическото поведение на средния
потребител, като го подтикне да избере неговият туристическият обект, пред
оферти за други обекти.
Горното е квалифицирано като нарушение на чл.68д,ал.1,предлож
1/съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/във връзка с
чл.68г,ал.4 във връзка с чл.68в от ЗЗП.
Въз основа на
извършената проверка е издадена и процесната Заповед № 472/06.07.2022 год. на председателя
на Комисията за защита на
потребителите“, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68д, ал.
1, пр. 1, във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл.68 в от ЗЗП е забранено
на ЕТ„СТАНИТА ТУРС –С. Т.“ при
упражняване на своята търговска дейност да използва нелоялна търговска
практика, а именно да предоставя невярна и подвеждаща информация на интернет
сайта на обекта /www.anita. bg /относно наличието на СПА Център към къща за
гости „Анита“ с адрес: гр. П., ул. „ ***“ № 2 и чрез използването на абревеатурата „СПА“ в наименованието на
обекта.
По делото е
приобщена административната преписка.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган и в кръга на неговата материална
компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, когато КЗП,
установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава
заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. Съгласно
разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП, нелоялната търговска практика е забранена.
Заповедта е издадена в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК /мотиви, фактически и правни основания, послужили
като основание за издаването й/. Не са допуснати в хода на административното
производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са се отразили по какъвто и да е начин на съдържанието на оспорения
акт. Не се констатираха в този смисъл нарушения на
правилата на чл. 26, чл. 34, чл. 35 и чл.36 от АПК. Бланкетното оплакване в жалбата за нарушения на
административнопроизводствените правила е несъстоятелно. Не се установява
административният акт да е издаден преди да бъдат изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая, респективно да не са обсъдени
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени. На засегнатото лице е осигурена възможност за участие в
производството чрез запознаване с констатациите в съставените констативни
актове и възможност за представяне на доказателства. Следователно, фактите и
обстоятелствата от значение за процесния случай, са изяснени, а субективното
виждане на оспорващия, че това не е така, не е достатъчно ,за да доведе и съда
до подобен извод.
По отношение на
материалната законосъобразност на акта,съдът съобрази следното.
Основният състав
на нелоялната търговска практика е възведен в чл. 68г ал. 1 от ЗЗП. Според тази
правна норма, търговска практика, от страна на търговец към потребител е
нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или
на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена
към определена група потребители. Съобразно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП пък, нелоялни
са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по смисъла на чл. 68д-68к
от ЗЗП.
Съгласно чл. 68д
ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна
информация и следователно е подвеждаща или, когато по някакъв начин,
включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе
в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е
фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за
резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение,
което той не би взел без използването на търговската практика
Трябва в случая
да се съобрази и че според дефиницията по § 13, т. 31 от ДР на ЗЗП -
"търговско решение" е всяко решение, взето от потребител за това дали
да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали
да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се
разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на
стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да
предприеме действие или не.
Тук възниква и
въпросът какво означава понятието "среден потребител". Легално
определение няма.
Съобразно § 13а,
т. 12 от ДР на ЗЗП този закон въвежда разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна
на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива
84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския
парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/ 2004 на Европейския парламент и
на Съвета.
Съгласно т. 18
от Преамбюла на директивата, като база за сравнение средният потребител е
сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като
отчита обществените, културни и лингвистични фактори, както се тълкуват от Съда
на Европейските общности.
Няма спор, че
дружеството жалбоподател има качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от
ДР на ЗЗП.
По същество,
спорът е относно това – налице ли е заблуждаваща нелоялна търговска практика,
прилагана в дейността на стопанисвания от оспорващия обект-къща за гости
„Анита“ в гр.П., предвид обстоятелството, че същият въвежда информация на сайта
си и обозначава,че е налице „Спа център“
към къщата за гости, без да притежава сертифициран по реда на наредбата по чл.
138, ал. 3 от ЗТ, "СПА център". Съгласно визираното в хипотезата на
чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, за да е налице нелоялна търговска практика е необходимо,
с оглед на конкретния казус, да е налице кумулативно предлагане на услуга,
което противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност, и това предлагане да променя или да е възможно да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга.
С оспорената
заповед, на основание чл. 68д, ал. 1, предложение първо, във връзка с чл. 68г,
ал. 4 от ЗЗП, е приложена преустановителна принудителна административна мярка
/ПАМ/, чиято цел е да осуети продължаването на започнало и продължаващо
правонарушение. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Преустановителните административни мерки се
прилагат в случаите на неправомерни деяния, чието извършване е започнало, но не
е било приключено в момента на вземане на мярката.
Съгласно
разпоредбите на Закон за туризма право да използват в наименованието си
обозначението "СПА" или да предоставят услуги, обединени под
наименованията "СПА услуги", посочени в рекламни брошури, листовки
или на интернет страници, имат само лицата, извършващи дейност в сградите или
помещенията, получили сертификат за "СПА център", по реда на Закона
за туризма. Съгласно ал. 4 на чл. 138 от ЗТ тези обекти получават съответния
сертификат при съответствие с минималните задължителни изисквания за
изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и
професионална и езикова квалификация на персонала, посочени в наредбата по ал.
3 / НАРЕДБА № 04-14 от 9.10.2019 г. за условията и реда за сертифициране на
"Балнеолечебен (медикъл СПА) център", "СПА център",
"Уелнес център" и "Таласотерапевтичен център"/.
Сертифицирането
на центровете по чл. 138, ал. 1 се извършва с цел удостоверяване пригодността
на центъра за предлагане на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и
таласотерапевтични услуги, повишаване качеството на предлаганите услуги и
гарантиране на правата и повишаване сигурността на потребителите на тези
услуги.
Видно от
извършената проверка в обекта къща за гости “Анита“ –гр.П. няма сертифициран
туристически обект по чл.3, ал.2, т.5 от Закона за туризма.Този факт не е и
спорен по делото. Предвид факта, че не е налице сертифициран по реда на Закона
за туризма "СПА център", лицето няма право да предоставя на интернет
сайта /www.anita.bg/ информация относно наличието на „СПА център" към къща
за гости „Анита", находяща се в гр. П., ул. „***" № 2, както и да
използва абревиатура „СПА“, при посочване наименованието на обекта, прилагането
на която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение, което средния потребител не би взел без използването на
търговската практика.
Безспорно по
делото се установява,че към момента на извършване на проверката от длъжностните
лица от КЗП – 10.02.2022 г., а и понастоящем, в обекта няма изграден „Спа
център“ съответен на законовата регламентация. Възприемането на тезата, че
всеки правен субект, който субективно счита, че отговаря на дадени нормативни
изисквания, без да е сертифициран, лицензиран по съответния ред и може да се
представя в обществото, и съответно публично - пред клиенти /потребители/ при
предлагане на съответната туристическа услуга, да се обозначава по съответен
начин – в случая като "СПА център" от една страна ,освен, че е
абсурдно, доколкото изобщо обезмисля съществуващия лицензионен режим, а от
друга ,би довело и до произвол от страна на съответните лица. В случая много
ясно и прецизно, в мотивите на оспорения акт, административният орган е
посочил, че търговецът представя в дейността си своята къща за гости,
включвайки в наименованието си абревеатурата "СПА", при положение, че
той не може да се квалифицира като такъв, докато не получи съответните
сертификати . Без значение е и възражението на оспорващия, че няма оплакали се
потребители от факта на въвеждане в заблуждение. Нито е част от фактическия
състав по налагане на процесната ПАМ – наличието или липсата на оплаквания от
страна на съответни потребители, нито пък последните са длъжни да знаят дали
обявяването на един туристически обект като "СПА център" е следвало
да отговаря на определени изисквания, респ. да е предхождано от получаване на
съответен сертификат. Самият факт на представяне на процесния обект със
"СПА център", без той да е такъв, доведен до знанието на неограничен
брой потребители чрез интернет сайта, представлява невярна, подвеждаща и
заблуждаваща търговска практика, доколкото по този начин, се въвеждат в
заблуждение потребителите на туристически услуги, с което и се осъществява
състава на заблуждаваща търговска практика.
Съдът намира,че
с издаването на оспорената заповед, изцяло е защитен и потребителския интерес,
тъй като една от основните цели на ЗЗП, е да не се допускат подобни нелоялни
търговски практики, като ако има такива, същите следва да бъдат преустановени,
както към момента, така и занапред. Въз основа на изложеното, обжалваната
заповед се явява законосъобразна, съответстваща на материалния закон и
преследваните от него цели, поради което и оспорването срещу нея, следва да се
отхвърли.
С оглед изхода
на спора, на ответника по жалбата, се следват сторените разноски за
юрисконсултско възнаграждение, дължими на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 144 от АПК вр. чл. 37 от Закона за адвокатурата вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева/така както са
претендирани/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ„СТАНИТА
ТУРС -С. Т.“, с адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 2, представлявано от С.А.Т.,
чрез адв. Р.С., със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 31 срещу Заповед №
472/06.07.2022 год., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите“.
ОСЪЖДА ЕТ„СТАНИТА ТУРС
-С. Т.“, с адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 2, представлявано от С.А.Т.,
чрез адв. Р.С., със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 31 да заплати на Комисия за защита на потребителите –гр.София, пл.
"Славейков" №4А, ет. 3, 4 и 6. сумата от 100/сто/лева,представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото
дело.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: