Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 16.01.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 11-ти състав, в публичното заседание на двадесети декември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: ИЛИАНА СТАНКОВА
при секретаря Диана Б., като разгледа гр.д. № 4175/2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са кумулативна пасивно и обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, чл. 49 ЗЗД, чл.45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищците Д.К.Д., И.Р.Д. и К.Д.Д. твърдят, че при ПТП, реализирано на 24.09.2016 г. е починал Р.К.Д.
– брат на първия ищец и дете на втория и третия ищец /определение за присъединяване
от 17.03.2022 г. на производството гр.д. № 5191/2021 г. по описа на СГС, І-7/.
Твърдят, че
произшествието е настъпило на км. 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното
за движение по посока с. Студена – гр. София, в следствие излизането на крава
на пътното платно. При наличието на
животното водачът на л.а. Хонда, с ДК № ********,
застрахован при ответника ЗАД „А.“, не реагира своевременно със спиране и
реализира сблъсък с него, в резултат на което тялото му е отхвърлено в дясно и
пада върху преден капак и челно стъкло на изпреварения лек автомобил марка
„Ауди“, с рег. № ********, водач на който автомобил бил родственикът на ищците Р.К.Д.
и в следствие на удара последният починал.
Сочат, че
произшествието е настъпило, както в следствие на противоправното
поведение на водача на л.а. Хонда, с ДК № ********,
който е карал с несъобразена скорост при движение в тъмната част от денонощието
и на къси светлини, така и в следствие противоправното
поведение на служителите на втория ответник Агенция „П.И.“ като стопанин на
пътя, който не е сигнализирал опасността от наличие на животни на пътното
платно и не е предприел мерки за ограничаване на достъпа им до него, като
твърди да е имало дупка в предпазното заграждение на автомагистралата и по-рано
същия ден е имало няколко сигнала за наличието на животно на същия път.
Ищците твърдят, че
отговорни за настъпване на произшествието са и собственикът на кравата –
третият ответник А. А. и лицето, на което е възложено пазенето й – четвъртият
ответник К.К..
Ищецът Д.К.Д. счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди е в размер на 80000,00 лева, от които предявява в настоящия процес частичен
иск в размер на 26000лв., като иска ответниците да
бъдат осъдени солидарно, ведно със законната лихва от датата на деликта – 24.09.2016 г. до окончателното плащане.
Ищците И.Р.Д. и К.Д.Д. считат, че справедливият размер на дължимото им се
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди е в размер на по 150
000,00 лева /определение за увеличение на исковете, направено в о.с.з.,
проведено на 07.05.2022 г./ на всеки един от тях, като искат ответниците да бъдат осъдени солидарно, ведно със законната
лихва от датата на деликта – 24.09.2016 г. до
окончателното плащане.
Ответникът
ЗАД „А.“ оспорва исковете. Оспорва активната материално-правна легитимация на
ищеца Д.Д., като твърди да липсват твърдения и
доказателства за наличие на трайна и дълбока връзка между нея и починалия й
брат Р. Д.. Оспорва наличието на противоправно
поведение на застрахования при него водач, както и наличието на причинно-следствена
връзка между поведението му и настъпване на вредоносния резултат. Твърди
застрахованият водач П.Ч. да е действал при условията на случайно деяние, което
било установено и в хода на наказателния процес. Оспорва размера на исковете за
неимуществени вреди като завишени.
Ответникът
Агенция „П.И.“ оспорва исковете. Твърди да е изпълнил задължението си за
поставяне на предпазна мрежа за животни с необходимите технически
характеристики, в т.ч. и врата. Оспорва да е имало дупка на предпазното ограждение, напротив - твърди същото да е било здраво, като
за извеждане на животното да е ползвана нарочно намиращата си там врата, която
е била също изправна и с работещи заключващи механизми. Оспорва да е
съществувало задължение за обозначаване със знак за наличието на животни на пътя.
Твърди отговорността за излизането на животното да е изцяло на собственика и
пастира му. Прави възражение за погасителна давност по иска за лихва за забава
и на увеличената част от исковете на ищците И.Д. и К.Д., както и възражение за съпричиняване от страна на Р.К.Д., като водач на л.а.
„Ауди“, с рег. № ******** поради непоставяне на предпазен колан.
Ответникът
А.И. А. твърди кравата му да е избягала, поради подплашването й от улични
кучета, като е положил грижата на добрия стопанин да я издири и прибере.
Твърди, че обичайното място за паша на животното е
отдалечено на километри от мястото на настъпване на ПТП и е нямало как да
предвиди и очаква, че животното ще стигне и излезе на магистралния път. Твърди
животното да е преминало на пътя през неограден участък между аварийната лента
за движение и строеж на пътя, който е необезопасен, като около 200 м. липсва
предпазна мрежа на пътя. Твърди, че по-рано през деня животното е било изведено
от същия скоростен път по подаден сигнал на т.112 от служители на КАТ, но за
това не е уведомен, въпреки наличието на данни за собствеността по маркировката
на животното.
Ответникът
К.К. оспорва исковете. Твърди, че мястото на
произшествието било на 1,5 км. от мястото, където извършвал пашата.
Сочи, че по-рано през деня, около 19,00 ч. същото животно било излязло на
магистралата и след подаден сигнал на тел. 112 полицейски служители я извели от
там, но не сигнализирали на собственика да си я прибере. Сочи, че при
изпълнение на техните задължения нямало да се стигне до произшествието, поради
което счита, че не следва да носи отговорност.
Третите
лица-помагачи на ответника Агенция „П.И.“ - „Е.Р.- Р“ ООД, „З.“ ООД и „П.Х.“ ЕАД оспорват исковете.
Третото
лице-помагач на ответника Агенция „П.И.“ по исковете, предявени от Д.К.Д. –„П.“
ЕАД /н/, оспорва исковете, като счита, че отговорност за вреди носи единствено
собственикът на животното.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
Установява
се от констативен протокол с пострадали лица № 16 от 24.09.2016 г., че на
същата дата, около 21,45 ч. е посетено ПТП на скоростен път ЛОТ 0 на АМ
„Струма“ км. 24 + 600, общ. Перник с участник 1 – лек автомобил с рег. № ********,
марка „Ауди“ с водач Р.К.Д., на 30 г., в следствие на което водачът е починал,
а пътниците К.Д. и И.Д. – освободени след преглед от ЦСМП. Като обстоятелства и
причини за ПТП е посочено внезапно изскочила на пътното платно крава.
По
случая е образувано досъдебно производство № 84/2016 по описа на ОД-МВР-Перник,
което е прекратено.
Според
показанията на свидетеля П.Ч. вечерта, около 22.00 ч., се прибирал със
семейството си по АМ „Струма“ към гр. София като било тъмно и ясно. Изпреварвал
в лява лента, когато видял животно в последния момент и настъпил удар с него,
като свидетелят сочи, че не е имал време да реагира и само странично видял, че
има обект в черно с бяло петно. Не е имал и спирачен път. Свидетелят управлявал
автомобила си със скорост около 110-115 кв.ч., най-вероятно на къси светлини,
тъй като имало насрещно движение, като животното се намирало между дясната и
лявата лента и ударът настъпил в дясно, странично на неговия лек автомобил,
който продължил движението си напред и свидетелят спрял в аварийната лента, за
да изчака полицията, като видял, че настъпил и трети удар – лек автомобил минал
през кравата, след което се обърнал. Свидетелят сочи, че на мястото на удара, в
страни на пътя, имало нещо като изоставен строеж.
Според
показанията на свидетеля Ц.Б. той работи в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.
Перник. На 24.09.2016 г. в края на работната си смяна, която приключвала към
20.00 ч., бил изпратен по сигнал на дежурната част за животно на пътното платно
на АМ „Струма“, като около 19.45 ч. бил на място – на 21 км. + 500 м. и видял
между магистралата и оградата на магистралата бик. Един автомобил спрял и му
помогнал да изведат животното пред процеп/дупка в оградата с и след извеждане
на животното свидетелят вързал процепа с тел. Свидетелят сочи, че знае за
произшествието, което станало по-късно, но то било на около 2 километра
разстояние от това място. Свидетелят не знае на друго място да е имало дупки в
оградата. Сочи, че често такива дупки се правят от жители на с. Студена, като
при констатиране на такива се пише докладна записка, която по служебен път се
изпраща към АПИ, съответно към Автомагистрали и те след това бързо и коректно
отстраняват проблемите.
Според
показанията на свидетеля В.И. на 24.09.2016 г. получил сигнал за наличие на
крава на АМ „Струма“, но когато отишъл на място тя била зад оградата, на 5-6 м.
в полето, като свидетелят огледал, че предпазната ограда била добре укрепена и
здрава. Сочи, че същия ден имало няколко сигнала за животни на пътното платно,
но не знае колко, тъй като той посетил само този, а сигналите отиват в
Специалния център и Областно пътно управление гр. Перник.
Според
показанията на свидетеля И.И. бил нощна смяна по охрана
на АМ „Струма“ и „Люлин“, в т.ч. и на отсечката, която се води скоростен път.
Когато отишъл на местопроизшествието заварил три автомобила, в един от които
имало починало лице, както и на пътното платно, в активната му част, имало труп
на крава. ПТП било на отбивката на недостроен обект,
като от едната страна на този обект, където е вход и изход, липсвали две междуколия на оградната мрежа.
Свидетелят сочи, че липсвала част от оградата, която е телена, против животни и
се поставя по протежението на магистралата, като липсващата част от около 5
метра се намирала точно на ъгъла/чупката, където оградата се отклонявала, за да
заобиколи около обекта. Като свидетелят сочи, че и
част от оградата по протежението на магистралата непосредствено на и след тази
чупка й липсвала.
Според
показанията на свидетеля Т.К., тя е майка на собственика на кравата, с която е
станал пътният инцидент. Свидетелката сочи, че К.К.
пасял животните на сина й, а той ходел сутрин и вечер. Стадото се пасяло на
едно и също място - на пасища – общински и частни, които са далеч от
магистралата, според свидетеля на 2 км. по въздушна линия. Свидетелката сочи,
че в с. Студена двама човека имат стада със животни и единият е синът й. В деня
на инцидента, около 18,30 – 19,00 ч. К. се обадил на сина й, че едно от
животните го няма. Две кучета от вилите на с. Кралев дол се били спуснали и
подплашили стадото. К., с помощта на други хора събрал стадото и го завел в егрека, където видял, че една крава липсва. Тогава много
хора започнали да търсят животното, но не го намерили. На другия ден сутринта,
около 9.00 ч. двама полицаи дошли да им връчат глоба и им казал какво се е
случило. Свидетелката сочи, че отишла на мястото на произшествието, което било
до изоставен строеж за паркинг. Свидетелката сочи, че около строежа не е
обезопасено и няма ограда, а два панела, които са сложени хоризонтално на
платното и те не могат да спрат животно, за да премине към автомобилния път.
Свидетелката сочи, че пасището се намира от магистралата посока гр. София в
ляво, като първо е селото и на около 2 км. диагонално след това е пасището.
Според
показанията на свидетеля Н. Б. той е съсед на ответника А.А.,
като познава и пастира на кравите му К.. В деня на инцидента, около 18-19 ч.
вечерта А. му се обадил да го помоли да му помогне с издирването на една
изгубена крава. Свидетелят заедно с приятели пообиколили в областта, където
обичайно се пасат кравите на А. - „Барата“, която била точно до стадиона, около
един час – до стъмване, но не я намерили. Сутринта, докато
пиел кафе, чул за инцидент с животно, като кафенето било в близост до мястото
на инцидента и той излязъл на 200-300 м. да погледне какво става и видял, че
става въпрос за инцидент точно с крава. Свидетелят сочи, че мястото на
инцидента е в близост на селото, но на пътното платно от другата страна на
магистрала, като предполага, че животното е стигнало до там преминавайки през
подлеза. Свидетелят сочи, че м. „Барата“ се намира в края на с. Студена, между
него и вилната зона на с. Кралев дол, което е на разстояние, според него на
около 1.5 км. от мястото на произшествието.
Според
заключението на приетата комплексна автотехническа и
медицинска експертиза мястото на произшествието се намира на кв. 24+600 на „ЛОТ
0“ на АМ „Струма“ в платното за движение по посока с. Студена – гр. София.
Платното за движение се състои от две пътни ленти и аварийна лента, като в ляво
граничи с разделителен бордюр с мантинела по
продължение на пътя, в дясно, в края на аварийната лента е налице банкет, който
преминава в отводнителна канавка, а след нея има затревена площ и оградна мрежа, която според огледния
протокол е била прекъсната около 1.30 м. в района на местопроизшествието. В
близост до мястото на произшествието има строителен обект, който представлява
площадка в процес на строеж, към която е изградена пътна връзка към АМ
„Струма“, състояща се от две платна, между които разделителен остров.
Според
протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен на 10.03.2017 г., строителният
обект е площадка, към която е изградена пътно връзка, като на подхода към нея са
поставени бетонни панели, след които се наблюдава мрежа, поставена
перпендикулярно на пътната връзка, която продължава около 30 метра по посока
към вътрешността на обекта, а след това е налице само бетонна основа, без
каквито и да било заграждения, като последното се отнася за останалата част от
обекта – липсва мрежа или други заградителни
средства.
Около
21.45 ч. л.а. „Хонда ЦРВ“, управляван от свидетеля Ч.
е приближил км. 24 със скорост от 123 кв.ч., като в същото време в същата
посока и пред л.а. „Хонда ЦРВ“, в дясната лента за
движение, със скорост около 100 кв.м. се е движел л.а. „Ауди“, управляван от Р.
Д.. Приближавайки л.а. „Ауди“, водачът на л.а. „Хонда“
предприема изпреварването му, преминавайки в лявата пътна лента. При извършване
на изпреварването, водачът Ч. възприел на около 67 м. намиращата се в средата
на платното за движение крава и е последвал удар между предна дясна част на
л.а. „Хонда“ и тялото на кравата, в резултат на който
животното е отблъснато напред и надясно. Последвал е втори удар, при който
тялото на кравата попада върху преден капак и предно стъкло на л.а. „Ауди“,
след което пада върху платното за движение и настъпва трети удар между
падналата крава и л.а. „Киа Спортидж“, движещ се в
дясната пътна лента със скорост около 105 кв.м. Според заключението, при
движение на къси фарове, при избраната от водача на л.а. „Хонда“
скорост, както и съобразно разрешената в пътния участък, същият не е имал
възможност да види и спре пред препятствието на пътното платно, като скоростта
на движение, при която водачът е имал възможност да реагира своевременно и да
спре преди препятствието е 76.50 км.ч., поради което от техническа гледна точка
избраната от водача скорост е несъобразена с осветеността на фаровете му на
къси светлини. Ограничението на скоростта на пътния участък е 120 кв.ч., като
същият е бил неосветен.
Според
заключението смъртта на Р. Д. е настъпила в резултат на черепно-мозъчна травма,
в следствие контакт на тялото на кравата, което счупвайки предно ляво стъкло
контактува с главата на пострадалия, поради което наличието на поставен
предпазен колан не би предотвратило настъпването на смъртта на Д..
Според
показанията на свидетеля Л.Д.ищците са близки приятели на семейството му и ги
познава от 34 г., като доскоро били съседи и децата им израснали заедно.
Свидетелят сочи, че към момента на инцидента Р. живеел с родители те си, както
и че семейството им било сплотено и прекрасно. През 2000 г. Д.Д. се омъжила за първия си съпруг и от 2003 г. с него
започнали да живеят в апартамент, който бил съседен на този на родителите и
брат си. Към момента на инцидента Д. била в Швейцария, но живеела в България,
като към момента на депозиране на показанията тя живеела и в България и в
Швейцария, тъй като синът на втория й съпруг учи в Швейцария.
Свидетелят
Д. сочи, че след инцидента здравето на К. и И. се влошило, като дълго време
били на седативни продукти. К. получил диабет, а и
двата развили хипертония. Към момента на депозиране на показанията К.Д. бил в
болница след прекаран инсулт. Към момента на инцидента Р. работел в Софийската
здравно-осигурителна каса. Към момента на депозиране на показанията си,
свидетелят Д. сочи, че К.Д. работи в СЗОК, а И. Д. работи в НЗОК.
Според
свидетеля Д., Д. и Р. имали изключително близки отношения като брат и сестра,
като Д. след инцидента приемала седативни продукти и
напълняла много. В деня на инцидента тя постъпила в болница в Швейцария, където
й давали успокоителни.
Според
показанията на свидетеля С.Д.той е бивш съпруг на ищеца Д.Д.
и познава семейството им от 22 години. Свидетелят сочи, че семейството на Д.
било много сплотено и родителите й много я подкрепяли, а самият свидетел
чувствал сватовете си по-близки дори от собствените си родители. Според Д.Р. и
синът им били много близки, като към настоящия момент синът им живее в стаята
на Р.. Свидетелят сочи, че Р. и родителите му ходели навсякъде по почивки
заедно и винаги той управлявал автомобила, с който се движели и семейството
много пътувало. Докато свидетелят живеел с Д., двете семейства винаги сядали винаги
вечеряли заедно, като Р. винаги участвал в слагането на масата.
След
инцидентаК.и В. се обадили само на него и той отишъл
при тях в болницата, а след това до мястото на произшествието, като свидетелят
сочи, че В. не била адекватна. Р. и Д. били много близки, според свидетеля като
„скачени съдове“. Той съобщил по телефона на Д. за случилото се, след което тя
изпаднала в криза. Към настоящия момент, от половин година, Д. живее в
Швейцария като се прибира и в Р.България, където е работодателят й.
От
кратка епикриза при изписване, изготвена от Градска
болница Тримили, гр.Цюрих, се установява, че на
24.09.2016 г. Д.Д. е посетила болницата по спешност с оплакване за паник
атака, научавайки за внезапната смърт на брат й, приета е плачеща, трепереща с
лека степен на ажитация, като след кратно време е
спокойна и адекватна и е изписана с предписание на медикаментозно лечение в случай на нова паник
атака и психологическа памощ – при чести такива.
Според
заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза, смъртта на брат й е
предизвикала у Д.Д. първоначално остра реакция на
емоционален стрес, тъй като е настъпила неочаквано, като в последствие, въпреки
провежданото лечение при Д.Д. се е развило смесено
тревожно-депресивно разстройство, което продължава да е налице и към момента на
изготвяне на експертизата, като Д. продължава да приема антидепресанти,
транквилизатори и сънотворни.
На
14.12.2020 г. ищците са депозирали пред ЗАД „А.“ писмени претенции за
обезщетяване на неимуществените вреди, предмет на предявените искове, като с писмо
изх. № от 15.01.2021 г. са уведомени от застрахователя, за това, че не са
налице основания за ангажиране на отговорността му, поради липса на противоправно поведение на застрахования при него водач.
Установява
се от събраните писмени доказателства, че през 2007 г. на процесния
пътен участък е поставена предпазна мрежа за диви животни, която отговаря на
необходимото качество.
На
28.11.2014 г. между ДЗЗД „Магистрали 2014 г.“ и Агенция „П.И.“ е сключен
договор за обществена поръчка за определяне на изпълнител на поддържане на
автомагистрали и прилежащи съоръжения и принадлежности в т.ч. и АМ „Струма“ от
км. 305+220 до км. 322+000, включително и пътни връзки в т.ч. и тази към с.
Студена, като срокът на договора е 48 месеца от предаване на обекта. От
съдържането на договора за обществена поръчка не може да се направи категоричен
извод, че същият е обхващал и процесния пътен участък
- км. 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“.
Предвид
събраните по делото доказателства съдът намира, че произшествието е настъпило
на км. 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното за движение по посока с.
Студена – гр. София, в следствие излизане на пътното платно на крава,
собственост на ответника А.И. А., която е изчезнала, докато е била под надзора
на ответника К.С.К.. От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено, че животното е било част от стадо, което К.К.
пасял на пасище в м. „Барата“, в покрайнините на с. Студена, след стадиона и
преди вилната зона на с. Кралев дол, което пасище се намира в края на с.
Студена в посока обратна на този, който е в близост до АМ „Струма“. Кравата се
отклонила от стадото, но въпреки опитите на собственика /в това число и чрез
организиране на други лица/ и пастира да я открият, не успели. Животното
преминало през прелеза, който се намирал под „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ до с.
Студена и стигнало от другата страна на скоростния автомобилен път, където има
изоставен строеж на паркинг с изграден подход към магистралата. В края на отбивката за паркинга в посока с. Студена - гр. София имало
прекъсване на оградната мрежа, която е по протежение
на магистралата, от 1.30 см. /в този смисъл както протокола за оглед, така и
показанията на свидетеля И., очевидец на мястото на произшествието
непосредствено след настъпването му/. Доколкото не се установява друго място,
през което животното да е достигнало до магистралния път и предвид това, че
същото е на мястото на произшествието, съдът намира, че именно през него кравата
е достигнала и се е установила на пътното платно. Към момента на произшествието
кравата се е намирала между лявата и дясната активни ленти, като доколкото не
се установява тя да е изскочила внезапно, съдът приема, че тя е навлязла в
пътното платно с нормален ход. През това време свидетелят Ч. се е движел със
скорост от 123 кв.ч., на къси светлини, на неосветен участък, при която скорост
той не би могъл да предотврати произшествието, както и при движение с
разрешената за пътния участък скорост от 120 км.ч. Водачът Ч. е реализирал удар
с дясната част на управлявания от него лек автомобил с кравата, чието тяло е
отблъснато напред и надясно, в резултат на което е последвал втори удар, при
който тялото на кравата попада върху преден капак и предно стъкло на л.а.
„Ауди“. В следствие на това падане тялото на кравата се е ударило в главата на
водача на този лек автомобил, от което той е получил черепно-мозъчна травма,
причинила смъртта му.
Съдът намира, че при установения
механизъм на произшествието основната причина за настъпването му е излизането на
пътното платно на домашното животно, собственост на ответника А., което се е
изгубило, докато е било под надзора на ответника К., като причината за това излизане
е и наличието на нарушение в оградната мрежа на
скоростния път.
Наличието на застрахователно правоотношение, по което
ответникът ЗАД „А.“ е застраховател на гражданската отговорност на л.а. „Хонда“, с ДК № ******** не е спорно между страните.
Не
е спорно между страните, че ищецът Д.К.Д. е сестра на починалия Р. Д., а ищците
И.Р.Д. и К.Д.Д. негови родители.
При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира
следното.
По исковете по чл. 50 ЗЗД.
Отговорността на собственика и лицето под чийто надзор е
животно, уредена в чл. 50 ЗЗД, е обективна, гаранционна, поради което тя се
носи независимо от поведението на тези лица и когато животното е избягало или
изгубено. Тази отговорност е последица от специфичните качества на животните,
които поради липсата си на разумно поведение носят повишен риск от причиняване на вреди. Отговорността
на тези лица се изключва, според указанията, дадени в т. 10 на ППВС 7/1959 г., когато
се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната
вина на пострадалия, а отговорността на пазача и при доказване на изключителна
вина на трето лице.
В настоящия случай не се установява наличието на противоправно поведение на пострадалия във връзка с противоправния резултат.
От събраните по делото доказателства не се установява при
условията на пълно доказване и наличието на противоправно
поведение на друго лице като единствена причина за настъпване на противоправния резултат.
Непреодолимата сила представлява събитие, което е
непредвидимо и не може да бъде предотвратено от дееца и обществото като цяло с
никакви мерки, при съвременното състояние на науката, техниката и икономиката,
като наличието на такова събитие не се твърди и установява. Това събитие следва
да стои извън самата вещ/животно. Подплашването на стадото от кучета не
представлява такова събитие, тъй като то може да бъде предвидено и
предотвратено при полагане на дължимата грижа, като животните бъдат водени на паша на оградено място, като се пазят се от повече лица или
се пасат на място, при което досегът с дразнители от различен характер е силно
ограничен. Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за
ангажиране обективната гражданска отговорност на ответниците
А.И.А. и К.С.К..
По предявения иск по чл. 49, вр. с 45 ЗЗД.
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно- обезпечителен характер и е за чуждо
противоправно поведение. За ангажиране отговорността
по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се установи, че в причинна връзка с действието
или бездействието на лица, на които ответникът е възложил изпълнението на
определена работа е настъпила смъртта на Р.К.Д., като тежестта на доказване е у
ищеца
Съгласно
разпоредбите на чл. 19, ал. 1, ал. 2, т. 4 и § 1, т. 4 и т. 14 от ДР на Закона за пътищата /ЗП/, на
ответната агенция, чрез нейните служители, са възложени задълженията по стопанисването
и създаването на безопасни условия за пътуване по автомагистралата, включително
поддържането в изправност на предпазната ограда и защитната мрежа, препятстващи
навлизането на животни на пътя.
Предвид
приетото по-горе за установено, че на мястото на произшествието е имало налице
прекъсване на оградната предпазна мрежа от края на
пътната връзка за наличния на място паркинг в строеж и 1,3 м. след нея посока
гр. София, съдът намира, че е налице противоправно
поведение на служители на ответника Агенция „П.И.“, изразяващо се не вземане на
своевременни мерки за осигуряване цялостта на това
предпазно пътно съоръжение. Именно в причинна връзка с това бездействие на
лица, за чиито действия ответникът отговора, е настъпил и противоправният
резултат – смъртта на Р. Д..
Обстоятелството, че е налице противоправно
поведение на служители на ответника Агенция „П.И.“ в причинна връзка с
настъпване на вредоносния резултат не изключва отговорността на собственика на
кравата и нейния пастир, като отговорността между тях тримата е солидарна, на
основание чл. 53 ЗЗД. Въпросът за конкретния принос в настъпване на противоправния резултат не е предмет на разглеждане в
настоящия процес.
По
възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато
увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се
намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение №
27 от
15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014
г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно
поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението
на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП
е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е
тяхно следствие. Конкретно, за да се приеме принос на пострадалия в следствие
нарушение на чл. 137а от ЗДвП следва да се установи при условията на пълно
доказване от страна на ответника, както фактът на наличие на предпазен колан в
превозното средство и че не е поставен от пострадалия, така и фактът, че в
конкретната хипотеза вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този
им обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Изводът за наличието на съпричиняване не може да
почива на предположение, като тежестта на доказване на тези обстоятелства е у ответниците.
От събраните по делото доказателства не се доказа
наличието на противоправно поведение на пострадалия в
причинна връзка с противоправния резултат. Според
заключението на приетата комплексна експертиза, поставянето на предпазен колан
от Р. Д. не би предотвратило
настъпването на смъртта му. Ето защо възражението за съпричиняване
се явява неоснователно.
По иска по чл. 432, ал.
1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД.
За
основателността на прекия иск срещу застрахователя в тежест на ищеца е да
докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди.
За
изключване на отговорността на застрахователя по прекия иск на пострадалото
лице, която произтича от виновната деликтна
отговорност на делинквента, е необходимо да се
установи, че последният е действал при условията на случайно събитие, като
изключващо вината му обстоятелство. В тежест на ответника по това правоизключващо възражение беше да докаже, че водачът на
лекия автомобил не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на противоправния резултат.
Случайното събитие представлява такова събитие, което
поради своята непредвидимост не може да се очаква и изисква дължима грижа за
предотвратяването му. Предвидимостта е относително
понятие, което в контекста на гражданската виновна отговорност за вреди следва
да се преценява като предприемане на мерки за предвиждане на събития и тяхното
предотвратяване в такава степен, която е правопропорционална на вероятността за
проявление на събитието.
В настоящия случай не се установява мястото на настъпване
на произшествието да е обозначено със знак А21 "Възможна е поява на
домашни животни" или друг знак, указващ наличието на опасност от излизане
на животни на пътното платно. При наличие на такъв знак съдът намира, че
настъпването на ПТП с животно на пътното платно при конкретните характеристики
на пътя – скоростен път, с наличие по протежението му на висока 150 см. оградна мрежа, при който ограничението на максималната
скорост е 120 км.ч. бе било предвидимо, обратно, при липса на такъв знак,
както е в настоящия случай, съдът намира, че излизането на пътното платно на
стопанско животно е непредвидимо, поради което от водачите не може да се
изисква да вземат мерки за предотвратяването му, каквато в случая мярка би била
управлението на превозното средство със скорост до 76 км.ч.,
която скорост за конкретния пътен участък се явява ниска и опасна за движението
на останалите превозни средства.
Предвид изложеното, поради оборване на презумпцията за
вина, съдът намира, че липсва виновно поведение у свидетеля Ч., като водач на
л.а. „Хонда“, поради което предявеният иск срещу
застрахователя на гражданската му отговорност следва да бъде отхвърлен.
По
материалната легитимация на ищеца Д.К.Д.. Според
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в Тълкувателно решение 1/21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС по т.д. № 1/2016 г.
„Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4
от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.“ С тълкувателното решение изрично се предвижда възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление № 5/69 г., но само по изключение, при доказана близост, връзка с
починалия надскача обикновените и традиционни за българското семейство близки
отношения за съответната родствена връзка.
Кумулативните предпоставки, за да се приложи това изключение, според
практиката на ВКС - 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т.о. са:
„ 1. / създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната
връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и
претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато
се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4
от 25.05.1961 г. и Постановление № 5
от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.“ / в този смисъл и
решение № 17/16.03.2021 г. по т.д. № 291/2020 на ВКС, II т.о. Решение №
45/10.05.2021 г. по т.д. № 370/2020 на ВКС, II т.о./
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
ищецът Д.Д. е бил в много близки отношения с брат си Р.,
като смъртта му е довела до остра стресова реакция и продължаващо и към момента
на устните състояния тревожно-депресивно разстройство. Съдът намира, че не се
доказа съществуването между брат и сестра на изключителна близост, над
обичайната такава, както и претърпяването на вреди надхвърлящи по интензитет
присъщите от такъв тип стресово събитие. Ето защо исковете на този ищец следва
да бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното са налице основания за ангажиране солидарната
отговорност на ответниците Агенция „Пътна ифраструктура“, А. А. и К.К., по
предявените срещу тях искове от И.Р.Д. и К.Д.Д., като
размерът на обезщетението за вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от
съда по справедливост, при спазване критериите на ППВС 4/1968 г.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените
от ищците И.Р.Д. и К.Д.Д. неимуществени вреди от
смъртта на техния син Р. Д. е сумата от 130 000,00 лева. За да определи
размера, съдът отчита възрастта на починалия и тези ищци към датата на деликта. Обстоятелствата, че те са живеели в едно
домакинство и са били изключително близки. От значение при определяне на
обезщетението е и обстоятелството, че смъртта Р. Д. е настъпила пред очите на
родителите му, както и че тя се е отразила изключително зле на тяхното психично
състояние. Съдът взема предвид обстоятелството, че мъката на родителите при
загуба на дете е неизмерима, непрекъсната и непреодолима. Същевременно съдът
взема предвид, че ищците и имат още едно дете, както и внук, който живее при тях
и имат опора, на която да се опрат в старините си. При определяне на
обезщетението съдът отчита икономическата конюктура
към момента на настъпване на деликта.
По възражението на ответниците Агенция „П.И.“
и А.А. за изтекла погасителна давност по отношение на
увеличената цена на иска.
Вземанията за обезщетение за вреди от деликт
се погасяват с общата погасителна давност, като предявяването на иска спира
течението давността. Според разпоредбата на чл. 116а ЗЗД, когато вземането е
предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част.
В настоящия случай увеличението на исковете на И.Д. и К.Д. е
направено с молба от 23.09.2021 г., към който момент 5- годишната давност,
започнала да тече от датата на деликта – 24.09.2016
г. не е изтекла. Ето защо съдът намира, че вземанията за увеличената част от
иска не са погасени по давност.
Исковете на И.Р.Д. и К.Д.Д. следва да
бъдат уважени за сумата от по 130 000,00 лева и отхвърлени за горницата до
пълните им предявени размери от 150 000,00 лева.
По иска по
чл. 86,ал.1 ЗЗД.
При
вреди от деликт пострадалите лица имат право на лихва
за забава върху размера на обезщетението от датата на деликта.
По
възражението на ответника Агенция „П.И.“ за погасителна давност.
На
основание чл. 111, „в“ ЗЗД вземането за лихва за забава се погасява с изтичане
на 3-годишна давност.
Искът
за лихва за забава срещу ответника Агенция „П.И.“ следва да бъде уважен за
лихва за забава за периода 20.04.2018г. до окончателното плащане.
Искът
за лихва за забава срещу ответниците А. А. и К.К. следва да бъде
уважен изцяло, от датата на деликта.
По
разноските:
С
оглед изхода от делото ответниците Агенция „П.И.“, А.
А. и К.К. следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на ищците И.Д. и К.Д. сторените от тях разноски по делото в размер на
по 1128,40 лева на всеки един от тях – разноски за държавна такса и вещи лица,
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответниците
Агенция „П.И.“, А. А. и К.К. следва да бъдат осъдени
да заплатят солидарно на адв. А.Б. на основание чл.
78, ал.1 от ГП,К вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на общо 7852,00
лева /по 3926,00 лева по иска на всеки един от ищците И.Д. и К.Д./.
На
ответника А. А. не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение
по исковете, предявени от ищците И.Д. и К.Д., тъй като в представеният договор
за правна защита и съдействие не е посочено уговореното между страните
възнаграждение да е заплатено.
Ищците
Д.Д., И.Д. и К.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на ответника ЗАД „А.“ сторените от него разноски по делото в общ
размер на 615,00 лева, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Ищецът
Д.Д. следва да бъде осъден да заплати на А. А.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1310,00 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ „П.И.“, ЕИК: ******** да заплати на И.Р.Д., ЕГН:
********** и К.Д.Д.,
ЕГН: ********** на
основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. ЗЗД сумата от по 130 000,00 лева, на всеки един от тях, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от смъртта на техния син Р.К.Д.,
настъпила на 24.09.2016 г., при пътно-транспортно произшествие, настъпило на км.
24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното за движение по посока с. Студена –
гр. София, в следствие излизането на крава на пътното платно, собственост на
ответника А., която е изгубена от пастира й ответника К., и е преминала на платното
за движение през дупка на оградната мрежа по
протежението на скоростния път, намираща се непосредствено след пътната връзка,
с намиращия се отдясно на пътя строителен обект, ведно със законната лихва от 20.04.2018 г. до окончателното
плащане, като осъждането е солидарно с ответниците А.И.
А., ЕГН: ********** и К. С.К., ЕГН: **********, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 49, вр.
с чл. 45, ал. ЗЗД за горницата до пълните им предявени размери от
150 000,00 лева
ОСЪЖДА
А.И. А., ЕГН: ********** и К. С.К., ЕГН: **********, да заплатят солидарно на И.Р.Д., ЕГН: ********** и К.Д.Д., ЕГН: **********
на основание чл. 50 ЗЗД сумата от по 130
000,00 лева, на всеки един от тях, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпените от смъртта на техния син Р.К.Д., настъпила на
24.09.2016 г., при пътно-транспортно произшествие, настъпило на км. 24+600 на
„ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното за движение по посока с. Студена – гр. София,
в следствие излизането на крава на пътното платно собственост на ответника А.,
която е изгубена от пастира й ответника К. и е преминала на платното за
движение през дупка на оградната мрежа по
протежението на скоростния път, намираща се непосредствено след пътната връзка,
с намиращия се отдясно на пътя строителен обект, ведно със законната лихва от датата на деликта
– 24.09.2016 г. до окончателното плащане, като осъждането за главница и лихва
за забава след дата 20.04.2018 г. е солидарно с АГЕНЦИЯ „П.И.“, ЕИК: ********, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 49, вр. с чл. 45, ал. ЗЗД за горницата до пълните
им предявени размери от 150 000,00 лева
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от И.Р.Д., ЕГН: ********** и К.Д.Д., ЕГН: **********
срещу ЗАД „А.”, ЕИК: ******** искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от по 150 000,00 лева, предявена
от всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпените от смъртта на техния син Р.К.Д., настъпила на 24.09.2016 г., при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на км. 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“
в платното за движение по посока с. Студена – гр. София, в следствие излизането
на крава на пътното платно собственост на ответника А., която е изгубена от
пастира й ответника К. и е преминала на платното за движение през дупка на оградната мрежа по протежението на скоростния път, както и
в следствие противоправното поведение на П.Ч., като
водач на л.а. „Хонда“, рег. № ********, както и за
лихва за забава от датата на деликта – 24.09.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.К.Д., ЕГН: ********** срещу „А.”,
ЕИК:
********, АГЕНЦИЯ „П.И.“, ЕИК: ********, А.И. А., ЕГН: **********
и К. С.К., ЕГН: ********** искове за
солидарното им осъждане да й заплатят сумата от 26 000,00 лева, предявени частично от 80 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от смъртта на нейния брат Р.К.Д.,
настъпила на 24.09.2016 г., при пътно-транспортно произшествие, настъпило на
км. 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното за движение по посока с.
Студена – гр. София, в следствие излизането на крава на пътното платно
собственост на ответника А., която е изгубена от пастира й ответника К. и е
преминала на платното за движение през дупка на оградната
мрежа по протежението на скоростния път, както и в следствие противоправното поведение на П.Ч., като водач на л.а. „Хонда“, рег. № ********, както и за лихва за забава от
датата на деликта – 24.09.2016 г.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ
„П.И.“, ЕИК: ********, А.И.
А.,
ЕГН: ********** и К. С.К., ЕГН: **********,
да заплатят солидарно на И.Р.Д., ЕГН: ********** и К.Д.Д., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на по 1128,40 лева на всеки един от тях.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ
„П.И.“, ЕИК: ********, А.И.
А.,
ЕГН: ********** и К. С.К., ЕГН: **********,
да заплатят солидарно на адв. А.Б. на основание чл. 78, ал.1 от ГП,К вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение в размер на общо 7852,00 лева /по 3926,00 лева по
иска на всеки един от ищците И.Д. и К.Д./.
ОСЪЖДА
И.Р.Д., ЕГН:
**********, К.Д.Д.,
ЕГН: **********
и Д.К.Д., ЕГН: ********** да
заплатят солидарно на ЗАД „А.”, ЕИК: ******** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 615,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА
Д.К.Д., ЕГН: ********** да заплати на А.И. А.,
ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 1310,00 лева –
разноски.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на „Е.Р.- Р“ ООД, ЕИК:
********, „З.“ ООД, ЕИК: ********и „П.Х.“ ЕАД, ЕИК: ********като помагачи на
ответника Агенция „П.И.“, както и на „П.“ ЕАД /н/, ЕИК: ********, последното
само по исковете, предявени от Д.К.Д..
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: