РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1253
гр. Пловдив, 16 юли 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ПЛОВДИВ, Двадесет и първи
касационен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети през две хиляди
и двадесетата година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО
АНГЕЛОВ
В
ЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа
докладваното от съдия В. ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 748 от 2020
г.
по описа на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
С
Решение № 2307 от 16.12.2019г.,
постановено по а.н.д. № 6584/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н.с., е отменено
наказателно постановление № 104 от 30.09.2019 г., издадено от директора на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив, с което на „Васко 60“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 162, представлявано от Д.Г.А.,
на основание чл.123, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение по чл.14, ал.1 от ЗМДТ.
Недоволен
от решението е останал касационният жалбоподател Община Пловдив, която чрез
своя представител оспорва решението на районния съд, като иска неговата отмяна,
както и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касацията – „Васко 60“ ЕООД не взема становище по жалбата.
Окръжна прокуратура
– Пловдив намира жалбата за неоснователна, като моли решението на районния съд
да бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция, след като провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз
основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.
От фактическа страна е установено, че на 26.09.2019 г. от
"Васко 60" ЕООД, чрез представляващия дружеството била подадена в
Дирекция "Местни данъци и такси" – Община Пловдив декларация по чл.14
от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, с вх. №
**********/26.09.2019 г. Декларацията касаела недвижими имот, находящ се в гр. Пловдив, „Парк Отдих и Култура“,
представляващ ПИ с идентификатор 56784.510.68 с площ 101 кв. м., придобит с
непарична вноска на 09.11.2018 г. Законоустановеният
срок за подаването й бил до 09.01.2019 г., включително, но тя била подадена на
26.09.2019 г. Тъй като декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не била подадена в
двумесечния законоустановен срок, а именно до
09.01.2019 г., включително, а едва на
26.09.2019 г., на "Васко 60" ЕООД бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение за нарушение на по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Въз основа
на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на дружеството ЕООД
била наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл.14, ал.1 от ЗМДТ, на основание чл.123, ал. 1 от ЗМДТ.
За да отмени издаденото наказателно постановление, съдът е
приел в решението си, че с изменение на Закона за местните данъци и такси от
27.11.2018г., /влязло в сила от 01.01.2019г./,
разпоредбата на чл.14, ал.1 предвижда за собственикът на новопостроените сгради
и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за
устройство на територията, да уведомява за това писмено в 2-месечен срок
общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за
облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Според съда новата норма налага
извода, че задължение за подаване на декларация по чл.14, ал. от ЗМДТ е предвидено само за собствениците на
новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в
експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Приел е, че доколкото
в случая се касае за поземлен имот, придобит с непарична вноска и предвид
настъпилото изменение на чл.14, ал.1 от ЗМДТ, с което е отпаднало изискването за "придобити по друг
начин", то за жалбоподателя не съществува задължение да подаде декларация
по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Този извод съдът е направил и предвид новата ал.3 на
чл.14 от ЗМДТ /в сила от 01.01.2019 г./, в която е изключено задължението за подаване на данъчни
декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права,
придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от същата глава. Приел
е, че като придобит от дружеството чрез непарична вноска /апорт/,
която се явява възмездна сделка поземленият имот е придобит от дружеството,
имотът е придобит при условията на раздел трети от глава втора на ЗМДТ.
Решението е правилно.
Правилно районният съд е съобразил, че с настъпила
законодателна промяна в чл. 14, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (в
сила от 01.01.2019 г.), съгласно която не се подават
данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни
права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази
глава.
С промените в сила от 01.01.2019
г. задължение за подаване на декларация по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните
данъци и такси е предвидено само за собствениците на новопостроените сгради и
постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за
устройство на територията. Към момента е налице по – благоприятен закон който
води до отпадане на административно – наказателната отговорност за това деяние,
въз основа на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, което представлява още едно
самостоятелно основание за отмяна на Наказателно постановление.
Настоящият случай
попада именно в тази хипотеза.Правилно районният съд е развил съображения
относно правната природа на института апорт като вид
отчуждаване на вещ, който има за цел да прехвърли определено право на участие в
съответно търговско дружество с получаване на акции или дялове от дружеството
срещу насрещно задължение за прехвърляне правото на собственост в случая на
недвижим имот. Правилни са и развитите
съображения, че апортът има възмезден характер, тъй
като при него има разместване на собствеността. Наличието на възмездния
характер на сделката налага да се приложи правилото на ал.3 на чл.14 от ЗМДТ,
която изключва задължението за подаване на данъчни декларации за облагане с
годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или
безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава.
Поради това правилно съдът е приел, че се касае за
приложение на нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, според която, ако до влизане в
сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, като към
момента на издаване на наказателното постановление е отпаднало задължението за
подаване на данъчна декларация за облагане с годишен данък за имотите,
придобити по възмезден начин.
Действително,
действащата редакция на чл.14, ал.1 от ЗМДТ и към момента, а така също и при
съставяне на АУАН и НП не предвижда задължение, за неизпълнението на което жалбоподателят
да бъде санкциониран. Както правилно е посочила районната инстанция, с нормата
на ал. 3 от посочената разпоредба дори изрично е изключено задължението за
подаване на декларация за придобити по възмезден начин недвижими имоти. Тя се
явява и по-благоприятна за нарушителя, тъй като неподаването на декларация по
чл.14, ал.1 в указания срок не представлява нарушение, защото няма и такова
задължение.
Развитите в касационната жалба възражения касаят други
нарушения допуснати нарушения при издаване на НП и АУАН, каквито съдът в
решението си не е коментирал, а е изложил подробни мотиви по съществото на
спора. Срещу тези съображения в решението на съда не са посочени никакви
конкретни касационни основания и мотиви.
При
това положение решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ
състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2307 от 16.12.2019г., постановено по а.н.д. №
6584/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :