М О Т
И В И
Обвинението срещу подс. Й.О.В. е по чл. чл.
209, ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1
т. 3 НК за това, че на
23.08.2018г. в гр.Стара Загора,като макар и непълнолетен,но разбирайки
свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, в
съучастие като помагач,с неизвестен извършител, с цел да набави за себе си и за
неизвестния извършител имотна облага,умишлено улеснил неизвестния извършител да
поддържа възбуденото от неизвестния извършител заблуждение у Т.П.Я., относно
основанието за предаване на парична сума,която щяла да послужи за операция на
нейна близка,с което й причинил имотна вреда в размер на 3000,00лв. / три
хиляди лева/ .
Подсъдимият в с.з. се признава за
виновен.Защитникът му – адв. В.– пледира за налагане на минимално наказание .
Представителят на Районна прокуратура Стара Загора в с.з. поддържа
обвинението .
Съдът прие
за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният граждански
иск от Т.П.Я. против подс. Й.В. за причинените имуществени вреди в размер на
3 000 / Три хиляди / лева в едно със законната лихва считано от датата на
непозволеното увреждане – 23.08.2018 г. - до окончателното изплащане на
главницата.
Пострадалата Т. Я. бе конституирана като гражданска ищца в процеса,
която редовно призована не се явява в с.з.
Съдебното
следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 НПК – съкратено съдебно
следствие.
От
направеното самопризнание на подсъдимия и събраните по ДП доказателства,
установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени–
преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното
:
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
В началото на месец юни
2018г. подс. Й.В. пуснал обява,че
си търси работа, в интернет сайта „olx.bg“. Той посочил имената и
телефонния си номер за връзка с него -
**********.Известно време след това подс.В.
получил обаждане на телефона си от скрит номер. По телефона се представил човек с името „Ж“ от гр.Плевен. Последният обяснил,че работи във фирма,която се
занимавала с пренос на документи и парични средства в гр.Плевен и търсел да
наеме хора за целта, като заплащането щяло да
бъде много добро. Подсъдиимят се съгласил да
приеме работата, като двамата с „Ж“ се разбрали да се свържат отново по телефона.
Още на другия ден подс. В.
получил обаждане от „Ж“ и разбрал, че трябвало да ходи в различни градове в
страната и да прибира различни суми пари от различни хора. „Ж“ му казвал по
телефона къде точно трябвало да отиде и какво да направи след това, подс.В. след като вземел парите от посоченото му от „Ж“
лице,вземал малка част от тях за себе си,а другите оставял в каменно кошче
намиращо се в близост до един от МОЛ-овете на гр.Плевен.
Всички тези действия се извършвали по изричните
указания на „Ж“ - неустановеното по делото лице. Същият винаги се обаждал на подс.В. по телефона от скрит номер и му казвал къде
да отиде и какво да направи.
Подсъдимият Й.В. първоначално не съзнавал, че вземал пари от хора,
пострадали от телефонна измама, но след няколко посещения на адреси и вземане
на пари от възрастни хора се досетил,че върши нещо нередно и заявил на „Ж“,че
желае да се откаже от работата.“Ж“ обаче успял да уговори подсъдимия да продължи да работи за него.
На 23.08.2018г. „Ж“ - неустановеното по делото лице -
се обадил на подс.В. по телефона и му казал да отиде в гр.
Стара Загора. Последният
се качил на автобус от
гр.София и около обяд същия ден пристигнал в гр. Стара Загора.След като
пристигнал, подс. В. се свързал с „Ж“,като последният му
казал да отиде на адрес улица „Цанко Церковски“№2 и да чака в близост до
къщата.След това подс.В. и посоченото от него като „Ж“ лице,
държали непрекъсната връзка по мобилните си телефони.
Свидетелката Т.П.Я. ***.Същата използвала мобилен
телефон с номер ********** на мобилния оператор „М-тел“ към момента „А1“. На
23.08.2018г. около 15.00 часа, св.Я. била в дома си, когато „Ж“ -
неустановеното по делото лице - позвънил на мобилния й телефон. „Ж“ се
представил като „Д.К“ и заявил на св. Я.,че
нейна позната е катастрофирала.Свидетелката Я. попитала как се казва тази нейна
позната при, което мнимият доктор й казал,че ще й даде да говори с нея.В
следващия миг от телефона се разнесъл женски плач,като св. Я. задала въпрос на плачещата жена „-Диде, ти ли
си?“.Плачещата жена обаче не отговорила и продължила да плаче.Свидетелката Я.
имала племенница,която се казвала Д и която същия ден до около 14.00 часа била
при нея в дома й.Племенницата на св. Я.
имала свидетелство за управление на моторно превозно средство и била с
автомобила си в посочения ден.Поради това св. Я.
останала с убеждението,че това е именно племенницата й Д.Известно време след
като чула плача на жената по телефона, св. Я.
била уведомена от мнимия лекар,че е необходима спешна операция,тъй като крака
на нейната близка е счупен на четири места.“Д.К“ казал на Я. също,че за
операцията били необходими 4 златни пирона,всеки от които струвал по
1500лв.Парите обаче не се плащали на доктора,а следвало да се внесат в
„Здравната каса“.Първоначално свидетелката Я. заявила на мнимия доктор,че това
е измама,но след като същият й заявил,че е положил клетва и че е „държавно
лице“, св. Я. му съобщила,че разполага със сумата от
3000лв.,която може да даде.“Д.К“ заявил на св.Я.,че при нея ще дойде
представител на „Здравната каса“,на когото трябвало да предаде парите.Мнимият
доктор изрично предупредил св. Я. да не разговаря с
никой друг и продължил да разговаря с нея по мобилния телефон.Свидетелката Я.
взела намиращата се в дома й сума от 3000лв.,сложила парите в една найлонова
торбичка и излязла пред къщата си.През цялото време св. Я. разговаряла по мобилния си телефон с мнимия
доктор.След като излязла пред къщата си,към св. Я.
се приближил подс. В.,който чакал наблизо и също
поддържал непрекъсната връзка с „Ж“. Пострадалата попитала подс.
В. той ли е човекът от
„Здравната каса“,но той не отговорил нищо и
само се засмял.Тъй като у св. Я. била формирана
неправилната представа,че обв.В. е представител на „Здравната каса“ и трябва да
вземе парите необходими за операцията на нейната близка,същата му предала
парите,макар че подс.х
В. нито потвърдил,нито отрекъл
да е представител на „Здравната каса“.След като подс. В. взел парите,същият си тръгнал незабавно.
Свидетелката Я. се прибрала в дома си и около 16.15
часа решила да звънне на племенницата си.След като провела разговор със същата
разбрала,че е била измамена и уведомила за случилото се полицейските органи.
До приключване на съдебното следствие не е
заплатено обезщетение на пострадалата и не са и възстановени щетите.
Описаната фактическа обстановка, която съответства на обстоятелствата
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява
самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от показанията на св.Я., протокол за
разпознаване на лица и предмети, Справки от мобилни оператори за трафични
данни.
Следователно цитираните до тук доказателствени средства дава основание
на съда да направи единствено възможният извод относно главният факт в процеса
– има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подс. В. е автор на
процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по
несъмнен начин.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. В. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 209, ал. 1 във вр. с
чл. 20, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
ОБЕКТИВНИ
ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
От
обективна страна е необходимо да е осъществено изпълнителното деяние възбуждане
на заблуждение, причиняване на имотна вреда, механизмът на осъществяване на
измамата – създаданета невярна представа за действителността да мотивира
пострадалият да извърши акт на имуществено разпоржедане в полза на дееца.В
конкретният случай помагачът е необходимо чрез съвети, разяснения или по друг
начин да е подпомогнал извършителя да осъществи изпълнителното деяние.
Субект на наказателната отговорност може да бъде всяко наказателно
отговорно лице.
В хода на съдебното следствие не се установиха доказателства даващи
основание да се изключи вменяемостта и с оглед възрастта на подсъдимия/ 17
годиин / съдът приема, че подсъдимият е годен субект на НО по смисъла на чл.
31, ал. 1и ал. 2 НК.
Видно от съдебната психолого-психиатрична експертиза
подс. Й.В. не страда от
психично заболяване,в състояние е да възприема правилно фактите от значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях,могъл е да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си и може да участва в
наказателното производство.
Към момента
на деянието подсъдимият е бил непълнолетен.В конкретната фактическа обстановка
и създалата се ситуация подсъдимият е могъл правилно да се ориентира, да взема
адекватни решения, да преценява
действията си. Той е извършил поредица от целенасочени и координирани отделни
действия, което мотивира съда да приеме, че е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание
чл. 31, ал. 2 НК следва да носи наказателна отговорност.Това налага и
приложение на редукцията на чл. 63, ал. 1 т. 3 НК.
По делото
няма доказателства, които да дадат основание на съда да приеме, че
престъплението е извършено поради увлечение или лекомислие, а и обществената
опасност на деянието, настъпилите обществено опасни последици, както и
навършеното пълнолетие към момента на постановяване на пирсъдата правят неприложим чл. 61 НК.
Пострадалата Т. Я. е била въведена в заблуждение от трето неучастващо в
наказателното производство лице на име „ Ж „ относно обстоятелството, че нейна близка е пострадала и се
нуждае от спешна операция, за която са необходими парични средства.Тази невярна
представа за действителността е била и поддържана от същото лице.
В
резултат на измамливите действия от страна на нустановеното лице „ Ж „и
осъщественото от него изпълнително деяние св. Я. е извършила определени
действия - предала е парична сума на на
подсъдимия В. / акт на имуществено разпореждане с предмета на престъплението /,
с което са причинени имуществени щети в размер общо на 3000 лева на
пострадалата .
Имуществените щети се изразяват в
намаляването на актива на имуществото на св. Я. за сметка на увеличеният актив
на имуществото на трето лице – неустановено под името „ Ж „.
Подс. В.
възползвайки се от предходните действия на неустановеното лице го е подпомогнал
да се затвърди заблуждението у пострадалата и да получи уговорените парични
средства – отишъл е на среща с пострадалата, получил е паричната сума вразмер
на 3 000 лева, след което е пренесъл сумата до мястото посочено от
извършителя „ Ж“. С тези си действия подс. В. е улеснил извършителя да
осъществи извършването на престъплението и да получи имотната облага / чрез
отстраняване на спънки и по друг начин /.
Следователно подс. В. е действал като помагач по смисъла на чл. 20, ал.
4 НК, а неустановеното лице „ Ж „ като извършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК / последният е осъществил изпълнителното деяние въвеждане в заблуждение /.
СУБЕКТИВНИ
ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
От субективна страна съставът на
престъплението изисква пряк умисъл, пряка цел / да набави за себе си или за
другиго имотна облага / , а при съучастие и общ умисъл.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия
съдът прави извода, че е имал пряка цел
– да набави за себе си имотна облага / като получи възнаграждение / и за
другиго / извършителя Ж /имотна облага – да му предаде предмета на
престъплението получен от пострадалата. Св. Я. е въведена в заблуждение
единствено за да я мотивират да се разпореди с имущество в полза на подсъдимия
и неустанвения извършител.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от
обективираните действия на подсъдимия следва и извода, че към момента на
деянието са действал с пряк умисъл.
Подс. В. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им.Той е знаел, че подпомага извършителя „ Ж „ за извършване на
престъплението в резултат на създадена
невярна представа за действителността у пострадалата, но въпреки това е извършил поредица от
действия за да се получи имотната облага и да реализира пряката си цел, което е
и успял да направи.
Подсъдимият В. е знаел и съзнавал, че заедно
с него действа и друго лице / извършителя / , които са преследвали една обща
цел, което дава основание да се приеме,че е налице и общ умисъл.
Имайки предвид изложените до тук мотиви и на основание цитираните
законови текстове съдът намира, че подс. В. следва да бъде признат за виновен и
наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието на подс. Кацаров съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало към момента на
деянието, сравнително добрите характеристични данни, критичното отношение към
извършеното деяние на ДП и оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина, а като отегчаващи –високата
степен на обществена опасност на деянието - тези престъпления са широко
разпространени в страната и съдебния район,високата стойност на предмета на
престъплението.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства и с оглед постигане целите на чл. 36 НК –
Девет месеца лишаване от свобода.
Не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да
дадат основание за приложение на чл. 55 НК.
Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл.
370, ал. 1 НПК / съкратено съдебно следствие/ и на основание чл. 372, ал. 2 във
вр. с чл. 58 А, ал. 1 от НК съдът няма алтернатива и определеното наказание в
размер на 3 години лишаване от свобода следва да се намали с една трета и да се
определи за изтърпяване наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът
като взе предвид посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства намира, че за постигане целите на наложеното наказание и преди
всичко за поправянето на осъдения същото не следва да се изтърпява ефективно, а
на основание чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 НК следва да се отложи за
максималния изпитателен срок от ТРИ години.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
С
извършеното престъпление подсъдимият е причинил имуществени вреди на
пострадалата / конституирана и като
гражданска ищца/, поради което на основание чл. 45 и следващите от ЗЗД същият
дължи обезщетение.
Подс. В.
с извършеното престъпление е причинил имуществени вреди в размер на 3 000
изразяващи се в намаляване активите на имуществото и, поради което следва да
заплати обезщетение .
Следователно
гражданският иск е основателен и доказан и следва да се уважи.
На основание
чл. 86, ал. 2 ЗЗД подсъдимият дължи и обезщетение за забава равняващо се на
законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното
изплащане на главницата.
РАЗНОСКИ И
ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 2 НПК направените по делото
разноски в размер на 386,40 лева следва да се заплатят от подс. В. *** държавна
такса в размер на 120 лева съобразно размера на уважения граждански иск.
ПРИЧИНИ –
Стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: