П Р
И С Ъ
Д А
Номер:
260002, 27.08.2020г.., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и седми
август през 2020 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна В.,
Прокурор: Валентин
Цанев,
като разгледа
докладваното от председателя НОХД № 40 по описа за 2020 година и
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимата Б.А.А., родена на ***г***, българска
гражданка, живуща ***, с основно образование, омъжена, ЕГН-**********,
неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на 24.08.2019г., в с.Богданци,
обл.Разградска, е направила опит да причини лека телесна повреда, изразяваща се
в болка и страдание, без разстройство на здравето, на полицейски орган –
полицейски служител „инспектор ІV-та степен“ Б.А.Ш. от група „Охранителна
полиция“ към РУ на МВР-гр.Исперих, към ОД на МВР-гр.Разград, при и по повод
изпълнение на службата му, като опитът е останал недовършен по независещи от
подсъдимата причини - престъпление по чл.131, ал.2, предл.4, т.4 във вр. с
чл.130, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, поради което на посоченото правно
основание и в условията на чл.54 от НК, я ОСЪЖДА на НАКАЗАНИЕ “Лешаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца.
ОТЛАГА, на основание чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3 (три) години.
ВЪЗЛАГА на РУ на МВР - гр.Исперих
възпитателната работа по отношение на условно осъдената през време на изпитателния
срок.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата Б.А.А., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
1.
В полза на Държавата по сметка на Министерство на вътрешните работи (МВР) сумата
от 129.00 (сто двадесет и девет) лева – направени разноски на досъдебното
производство и
2.По
сметка на РС-гр.Исперих сумата от 80.00 (осемдесет)
лева – направени разноски в съдебното производство.
Присъдата
подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен
срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ към присъда № 260002/27.08.2020г.
по НОХД № 40/2020 година по описа на РС-гр.Исперих
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Повдигнато
е обвинение срещу Б.А.А., ЕГН-********** ***, за това, че на
24.08.2019г., в същото село, е направила опит да причини лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, на полицейски орган
– полицейски служител „инспектор ІV-та степен“ Б.А.Ш. от група „Охранителна
полиция“ към РУ на МВР-гр.Исперих, към ОД на МВР-гр.Разград, при и по повод
изпълнение на службата му, като опитът е останал недовършен по независещи от
нея причини - престъпление по чл.131, ал.2, предл.4, т.4 във вр. с чл.130, ал.2
във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Представителят на РП-гр.Разград,
ТО-гр.Исперих поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за
осъдителна присъда с налагане на наказание „Лишаване от свобода” в рамките на
минималния до средния размер, предвиден от закона, което счита, че ще изпълни
целите на наказанието.
Подсъдимата Б.А.А., ЕГН-********** ***,
не се признава за виновна. Дава обяснения, като оспорва фактите по обвинението
и твърди, че нищо не е направила. Същевременно разказва, че е имало скарване
между нея и полицайката, при което последната я обиждала и блъснала, и като
реакция подсъдимата й отвърнала с въпросите защо я блъска, какво иска и не я ли
е срам. Започнали да се разправят, след което по нареждане на полицайката към
колегата й, били поставени белезници на подсъдимата и откарана с полицейската
кола до Болницата в гр.Исперих и след това в Полицейското управление.
Съдът като обсъди всички събрани
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Към 24.08.2019г. свидетелката Б.А.Ш.
изпълнявала длъжността полицейски служител „инспектор ІV-та степен“ от група
„Охранителна полиция“ към РУ на МВР-гр.Исперих, към ОД на МВР-гр.Разград
(представено Удостоверение изх.№ 330р-32201 от 17.12.2019г. на ОД на
МВР-гр.Разград).
На същата дата, посочената
свидетелка заедно с колегата си – мл.автоконтрольор към РУ на МВР-гр.Исперих -
свидетелят А.Ю.Х. били изпратени за проверка на адрес *** по повод на постъпил
сигнал за възникнал семеен скандал. Пристигнали на посоченото им място в
с.Богданци със служебния полицейски автомобил, като и двамата полицаи били
облечени в униформа. Въз основа на направената проверка е установено, че
скандалът е възникнал между подсъдимата Б.А.А., ЕГН-**********, която заедно със съпруга й – свидетелят Х.М.А. имали разправия с
възрастната свидетелката Р.С.Ш. – съответно свекърва на подсъдимата и майка на
свидетеля Х.А.. Те съжителствали заедно в едно домакинство и скарването помежду
им възникнало по повод на предстоящо гостуване на дъщерята възрастната свидетелката,
тъй като обичайно при нейното гостуване винаги възниквали проблеми и разправии
в семейството. Поради тази причина подсъдимата и съпругът й не искали да
посрещат в дома си въпросната тяхна родственица. По този повод свидетелката Р.Ш.
се оплакала в Кметството на с.Богданци и оттам бил подаден сигнал до
полицейските органи.
Когато полицаите пристигнали на
адреса, подсъдимата Б. и мъжът й били вътре в къщата. Извикали ги да излязат
навън и започнали да ги разпитват какво се е случило. Свидетелката Б.Ш. била в
по-близък контакт с тях, докато колегата й стоял по-назад, съобразно дадени им
тактически указания. При провеждания разговор между полицайката и подсъдимата,
последната се държала много арогантно и агресивно, обидила полицайката, като я
нарекла „кучка“, започнала да я псува грубо, първо на български език, а след
това и на турски език, който бил разбираем за двамата полициаи, предвид че са с
турски произход. Свидетелят А.Х. няколко пъти й направил забележка, че не се държи
прилично, но подсъдимата продължавала да вика и крещи, да псува и обижда.
Псувните й били насочени към полицайката Б.Ш.. Последната й обяснила, че трябва
да й снеме обяснение, като се приготвила, въз основа на данните по конфилкта,
да състави Протокол за полицейско предупреждение. Подсъдимата тръгнала навътре
към двора, а полицайката след нея. В този момент подсъдимата започнала да
ръкомаха с ръце и посегнала към лицето на свидетелката Б.Ш., за да я удари.
Само благодарение на реакцията на полицайката, която се отдръпнала, ударът по
лицето й бил избегнат. Реакцията на подсъдимата дала повод на полицаите да
предприемат постъпки за задържането й, при което й били поставени белезници и
била отведена от мястото на инцидента към Полицейското управление в гр.Исперих.
Подсъдимата Б.А.А. е родена на ***г***, но живее в с.Богданци. Има завършено основно
образование. Омъжена, но от брака си няма родени деца. Трудово ангажирана е. Не
е осъждана.
Според заключението на назначената в
хода на разследването съдебно-медицинска експертиза, ивършена от съдебен лекар
(л.29-30 от ДП), ако ударът, при направения от подсъдимата замах с ръка, би
попаднал в лявата част на лицето на нападнатата, то би могла да бъде наранена
всяка една анатомична област в тази лицева половина. Такъв удар може да
засегне, както само меки тъкани, така и такива с подлежащи костни структури.
Ако ударът попадне преимуществено в мекотъканна област, то щеше да е налице
болка, оток, зачервяване или кръвонасядане, което по своята медико-биологична
характеристика би обусловило болка и страдание. Ако ударът попадне в областта
на устата или проекционно място на долна или горна зъбна редица може да се
получи болка, оток, кръвонасядане и подлежащо разкъсване на лигавицата към
предверието на устната кухина, което ще обуслови временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалата.
Не се изключва, ако удар попадне в областта на носа да предизвика
кръвотечение от външни носни ходове, ведно с мекотъканна травма, което също би
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според
експертизата, в конкретния случай, установените физически данни за двете жени,
са без значение предвид, че е налице замахвана, при което се увеличава силата
на кинетичната енергия и евентуалната травма би могла да доведе до всяко едно
от посочените увреждания.
В съдебно заседание, при разпита на
вещото лице - съдебен лекар, разграничава хипотезите според вида на удара, дали
замахваща ръка е с отворена длан или свита в юмрук, като във втория случай,
чисто теоретично е възможно да се получи травма на носа или на зъби
(разклащане, фрактура на коронка или травматично избиване), което обуславя
по-тежка квалификация, с оглед на медико-биологичния критерий, а именно средна
телесна повреда. Обяснява също, че състоянието на превъзбуда, афект, изнервени,
викали, ръкомахали, ядосани, според данните от свидетелските показания, чисто
от психологическа гледна точка, допълнително провокира и би могло да усили
кинетичната енергия, като се замахне в такова състояние да бъде с по-голяма
сила, отколкото ако е спокоен човек, независимо каква е физиката му. Този афект
е по-водещ, отколкото физическите данни на жените.
Така изложеното от фактическа страна
се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Показанията
на всички разпитани по делото свидетели допринасят за изясняване на
фактическата обстановка относно времето на извършване на деянието, мястото,
начина, по който е извършено, обекта на посегателство, авторството.
Свидетелските показания са последователни и взаимно допълващи се, като всички
разпитани са преки очевидци на инцидента. Фактът, че е възникнало скарване
между подсъдимата и полицейския служител Б.А.Ш., е безспорно установен, като
самата подсъдима не го оспорва в обясненията си, а в същата насока са и
данните, които съобщават всички свидетели по делото. Спорният момент е дали
подсъдимата е замахнала срещу полицая Б.Ш., който факт съдът приема за доказан.
Защитната теза на подсъдимата, че нищо не е направила, се поддържа в
показанията на съпруга й и свекърва й – свидетелите Х.М.А. и Р.С.Ш., които пред
съда не отричат, че е имало разправия между подсъдимата и полицайката, но
отричат категорично Б.А. да е посягала срещу полицайката. В обратния смисъл са
показанията на свидетелите – полицаи Б.А.Ш. и А.Ю.Х., които са непротиворечиви
относно факта, че подсъдимата е посегнала да насене удар към лицето на полицая Б.Ш..
В преценката за обективност на показанията им, съдът счете, че следва да
кредитира показанията на втората група свидетели, тъй като първата група,
предвид съпругът и свекървата на подсъдимата имат основателен мотив, предвид
близките им отношения, да се считат предубедени и заинтересовани, като
свидетелстват в полза на подсъдимата. Освен това в хода на съдебното следствие
съдът констатира съществено противоречие в показанията на свидетелката Ресмия Ш.
спрямо тези, които е дала на Досъдебното производство по Протокол за разпит от
21.11.2019г. (л.16-17 от ДП), приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК. В тези показания свидетелката разказва
и за семейния скандал, заради който се оплакала пред Кмета на селото и била
извикана Полиция. Твърди също, че възникнала голяма разправия между снаха й и
полицайката, докато пред съда категорично отрича тези факти, поради което съдът
счита, че по-късно дадените от нея показания са повлияни от подсъдимата и
съпруга й, които неколкоктратно заявявят пред съда, че възрастната свидетелка
губи разсъдъка си, има склероза и не е добре, както и предвид факта, че тя е
разпитана в следващо съдебно заседание, след ръзпита на подсъдимата и съпруга
й, което е дало възможност същите да въздействат върху показанията й с цел
оневиняване на подсъдимата.
По отношение на евентуалните
последици от замахването на подсъдимата срещу полицейския служител Б.Ш.,
доколкото не са събраха безспорни данни дали замахването е със свит юмрук или
отворена длан, съдът прецени, че следва да се възприема писменото заключение на
експертизата, според което евентуалните последици от нанесения удар върху
лицето на нападнатия полицай, имат характеристиките на лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на оболка и страдание, без разстройство на здравето
на пострадалото лице.
Данните за личността на подсъдимата се
установяват от изготвената Биографична справка, подписаната от нея Декларация
за семейно и материално положение, и имотно състояние и издадената Справка за
съдимост на същата.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от
правна страна съдът приема обвинението срещу подсъдимата Б.А.А., ЕГН-********** за ДОКАЗАНО. От събраните по делото доказателства
може да се направи категоричен извод, че на 24.08.2019г.,
в с.Богданци, обл.Разградска, е направила опит да причини лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, на полицейски
орган – полицейски служител „инспектор ІV-та степен“ Б.А.Ш. от група
„Охранителна полиция“ към РУ на МВР-гр.Исперих, към ОД на МВР-гр.Разград, при и
по повод изпълнение на службата му, като опитът е останал недовършен по
независещи от подсъдимата причини - престъпление по чл.131, ал.2, предл.4, т.4
във вр. с чл.130, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Относно авторството на престъплението, съдът
счита, че е безспорно доказано, както от обясненията на подсъдимата, така и от
показанията на всички свидетели - преки очевидци. Единствено подсъдимата е била
в пряк близък контакт с пострадалата полицейска служитлка и е имала мотив да
посегне върху личността й, с оглед на възникналата разправия и очевидно
афектираното състояние на подсъдимата, за което също се събраха категорични
данни.
От обективна страна, изпълнителното
деяние се изразява в опит за причиняване на лека телесна повреда по чл.130, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК,
чрез започналото изпълнение на физическо насилие върху тялото на пострадалата
жена – замахване с ръка за нанасяне на удар по лицето й, като опитът е останал
недовършен по независещи от подсъдимата причини, а именно реакцията на
полицайката, която е успяла да се отдръпне и така е избегнала прекия удар върху
лицето си. Механизмът на причиняване на евентуалното увреждане се извежда от
неговия характер, като се установява от заключението на съдебно-медицинската
еспертиза в съотношение с всички останали преки доказателства, събрани в хода
на делото, обсъдени по-горе. Компетентното становище на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, което се възприема изцяло от съда е, че
евентуалните увреждания на пострадалата, във всичките възможни хипотези,
разгледани в писменото заключение, биха
обусловили болка и страдание, без разстройство на здравето и това определя
квалификацията на деянието като опит за причиняване на лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.2 във вр. с чл.18,
ал.1 от НК.
Доказан е
и квалифициращият състава на престъплението признак по чл.131, ал.2, предл.4, т.4 от НК, свързан с особеното качество
на пострадалата, а именно, че на същата е посегнато в качеството й на полицейски орган, с оглед на длъжността й
„инспектор ІV-та
степен“ от група „Охранителна полиция“ към РУ на МВР-гр.Исперих, към ОД на
МВР-гр.Разград, при и по повод изпълнение
на службата й. Безспорно е доказано, че свидетелката Б.А.Ш. е изпълнявала
служебни задължения, когато е посетила адреса на подсъдимата по повод на
подаден сигнал за проверка. Била е облечена в служебната си униформа. Пристигнала
е на място заедно в екип със свой колега-полицай, като са били и със служебен
полицейски автомобил. По този начин качеството й на полицейски служител е било
несъмнено възприето от подсъдимата, като е съзнавала, че се извършва проверка в
дома й от полицейски орган.
От субективна страна деянието на
подсъдимата Б.А.А., ЕГН-********** е извършено виновно при форма на вината - пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимата е
съзнавала,
че замахвайки към лицето на жената-полицай, фактически упражнява физическа сила, чрез която може да причини
телесно увреждане на същата и е искала настъпването на тези последици, но по
независещи от нея причини деянието й е останало недовършено. Имала е и явен
мотив да направи това, защото вече е била започнала саморазправа с полицайката
чрез словесна агресия, насочена срещу нея, като я псувала, обиждала, крещяла.
Сазнавала е много добре, че съпротивителното й поведение е насочено срещу
полицейски орган и въпреки това е искала настъпването на последиците от това
поведение – да засегне личността на полицайката.
Действайки
по описания начин, с оглед на осъщественото от подсъдимата, от обективна и
субективна страна, престъпление по чл.131,
ал.2, предл.4, т.4 във вр. с чл.130, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК,
същата ангажира отговорност и следва да понесе съответно на общественоопасния
характер на деянието и степента на обществена опасност на личнастта си, наказание,
като за извършеното престъпление се предвижда наказание “Лишаване от свобода”
до 3 (три) години.
Съгласно
чл.18, ал.2 от НК, при опит, какъвто е процесният случай, деецът се наказва с
наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се вземе предвид
степента на осъществяване на намерението и причините, поради които
престъплението е останало недовършено.
При
решаването на въпроса за определяне на наказанието, съдът отчете като
единствено смекчаващо вината обстоятелство – чистото съдебно минало на
подсъдимата, при иначе явно проявен превес на отегчаващи вината и отговорността
й обстоятелства. Такива отегчаващи обстоятелства са видът на извършеното от нея
престъпление, като такова против личността, изразяващо неуважение към личните
права на гражданите и неспазване на обществения ред, като особеното качеството
на пострадалата, а именно посегателството срещу полицейски орган, при
изпълнение на служебните му задължения, повишава допълнително обществената
укоримост на проявата. Подсъдимата не показва пред съда никакво критично
отношение към проявата, като агресията й към полицейския служител е явно
изразена и в хода на съдебното следствие. Не показва правосъзнание за поправяне.
Недовършването на деянието не е било благоприятствано от действия на подсъдимата,
по собствени нейни подбуди да се е възпряла в действията си, а единствено
предпазната реакция на полицейската служителка е предотвратила настъпването на
неблагоприятните последици от замахването на подсъдимата. По този начин същата
явно е щяла да осъществени намерението си за нанасяне на удар, но по независещи
от нея причина, това намерение е останало несбъднато.
Отчитайки горните
обстоятелства, съдът прие да наложи на подсъдимата Б.А.А., ЕГН-********** наказание, при условията на условията на
чл.54 от НК, а именно “Лешаване от
свобода” за срок от 6 (шест) месеца. Съдът прецени наличие на материалните
и формални предпоставки за прилагане института на условното осъждане, поради
което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за
минималния изпитателен срок от 3 /три/ години, като ВЪЗЛОЖИ на РУ на МВР -
гр.Исперих възпитателната работа по отношение на условно осъдената през време
на изпитателния срок.
Съдът
приема, че така наложеното наказание ще окаже необходимото възпитателно и
поправително въздействие върху личността на подсъдимата и ще бъдат постигнати
целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК за превенция.
Съдът отдава значение на превантивния ефект, съблюдавайки изискванията както на
специалната, така и на генералната превенция – да се въздейства предупредително
и възпитателно върху дееца и останалите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът осъди подсъдимата Б.А.А., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
1. В полза на Държавата по сметка на Министерство на
вътрешните работи (МВР) сумата от 129.00 (сто двадесет и девет) лева
– направени разноски на досъдебното производство и
2.По сметка на РС-гр.Исперих сумата от 80.00 (осемдесет) лева – направени разноски в съдебното
производство.
Възприемайки
по тази начин обективната истина по случая,
ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: