№ 1168
гр. Благоевград, 08.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Стойка Ил. Янева
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело
№ 20221200501024 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, чрез процесуален
представител Адвокатско съдружие „***“, Булстат ***, действащо чрез адв.Р.Д. и със
съдебен адрес: гр.София, п.к.1616, бул.“***“ № 85, ет.1 срещу Определение №
731/21.11.2022г. , постановено по гр.д.№ 1113/2022г. по описа на РС Р..
С частната жалба се обосновава твърдението за незаконосъобразност на обжалваното
определение на РС Р., с което е прекратено производството по делото и исковата молба е
върната на подателя, като нередовна.
Твърди се, че с уточняваща молба от ищеца е посочено по коя лицензия дружеството
е доставяло ел.енергия в имота и на това основание не се сочат нови обстоятелства.
Признава се, че действително от ищеца е допуснато объркване по технически причини при
описване на периода на исковата молба, като се сочи, че е идентичен с периода, посочен в
заявлението, а именно – неизползвана ел.енергия за периода от 28.01.2022г. – 31.03.2022г. и
начислена мораторна лихва от 26.03.2022г. до 25.08.2022г. Сочи се, че съдебният състав не е
посочил в петитума на определението, че има неточност в периода, който следва да се
коригира, като е изложил общи положения без изрично да укаже на ищеца за допуснатата от
него техническа грешка. Изтъква се, че допуснатата от ищеца техническа грешка не е
основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, тъй като
посочените в разпореждането недостатъци не представляват нередовност на исковата молба
по см. на чл.127 ГПК. Изложените от съда съображения касаят общи положения, които ако
съдът счете за неясни следва да остави неколкократно исковата молба без движение и да
даде указания за отстраняването им. Поддържа се, че липсва точно и конкретно указание на
съда, което да бъде изпълнено.
По аргумент, че липсва нередовност на исковата молба и няма неизпълнени указания,
липсва основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, се иска
отмяна на определението от 21.11.2022г. по гр.д.№ 1113/2022г. по описа на РС Р. и връщане
на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящата инстанция, след като се запозна с първоинстанционното дело и във
връзка с доводите на жалбоподателя, намира оплакванията за процесуално допустими,
доколкото частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, която е подадена в срока за обжалване и отговаря на изискванията за
1
редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.
За да се произнесе по съществото на оспорването, съдът взе предвид следното:
Производството по гр.д.№ 1113/2022г. по описа на РС Р. е образувано по искова
молба от „***“ ЕАД, с ЕИК: *** срещу „***“ ООД, с ЕИК ***, с адрес: гр.Р., ул.***,
Админ.сграда, с която е предявен положителен установителен иск – за установяване на
оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 977/2022г. по описа на РС Р. – правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.410 ГПК
вр. с чл.107 ЗЕ.
С Определение № 658/20.10.2022г. исковата молба е оставена без движение. В
обстоятелствената част изрично е посочено, че е налице нередовност на исковата молба,
изразяващ се в разминаване между вземанията, предмет на заповедното производство по
чл.410 ГПК с претендираните такива с петитума на установителния иск. Изрично е направен
анализ на вида на иска и с оглед на естеството на специален установителен иск по реда и
условията на чл.422 ГПК е указано, че следва да има съответствие между посочените в
заповедта и в исковата молба правопораждащи факти, компоненти и размер на вземането,
наред с идентичност на страните в спорното правоотношение.
Подробно в обстоятелствената част на определението за без движение е отбелязано,
че има разминаване в периода, посочен в исковата молба с този, посочен в заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 594/05.09.2022г.
В петитума на определението изрично е постановен и втори диспозитив, с който на
ищеца е предоставена възможност да отстрани противоречието, изразяващо се в
разминаване между посочените в заповедта за изпълнение на паричното задължение и в
петитума на исковата молба правопораждащи факти, обсноваващи дължимостта на
вземанията за главница, предмет на заповедното производство по чл.410 ГПК и
претендираните такива с процесния установителен иск.
Указано е, че при неотстраняване на нередовностите в 1- седмичен срок от
получаване на съобщението следва прекратяване на производството и връщане на исковата
молба на ищеца.
Съобщението за оставяне на исковата молба без движение е получено от ищеца на
03.11.2022г.
В срока за отстраняване на нередовности – на 08.11.2022г. е постъпила молба от
ищцовото дружество с вх.№ 7226, с която във връзка с дадените указания е уточнено, че
ответникът е потребил ел.енергия в процесния имот, като това обстоятелство е посочено,
както в т.9, б „в“ от заявлението, така и в исковата молба на стр.2 абзац 1. Отделно от това е
отразено, че в исковата молба е посочено подробно по коя лицензия ищецът е предоставил
на ответника ел.енергия.
С обжалваното определение № 731/21.11.2022г. исковата молба е върната на
подателя, а производството по гр.д.№ 1113/2022г. по описа на РС Благоевград е прекратено,
поради неотстрани в срок нередовности от ищеца. В мотивите първоинстанционният съд е
обосновал, че въпреки дадената възможност ищецът не е отстрани указаната нередовност,
като не е конкретизирал периода, за който се претендира спорното вземане, поради което е
останало неизяснено констатираното разминаване между периода, посочен в иска и този,
посочен в заповедта за изпълнение.
Настоящата инстанция, след като се запозна с първоинстанционното дело и във
връзка с доводите на жалбоподателя, намира оплакванията за процесуално допустими –
частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок за обжалване /чл.275,
ал.1 ГПК/ и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /арг. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК/.
По същество – жалбата е неоснователна.
Предявеният пред РС Р. иск е специалният положителен установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК. Искът по чл.422 от ГПК се явява средство за защита на признато в
заповедното производство вземане на кредитора. Една от предпоставките за неговата
допустимост е съответствието между заявеното и признато в заповедното производство
вземане и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата
молба. При предявяването му по реда на чл.422 от ГПК ищецът следва да се съобрази с
2
посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи
съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със заповедта по чл.410
от ГПК. Обстоятелствената му част трябва да съответства на основанието, на което е
заявено вземането в заповедното производство и на което е издадена заповедта за
изпълнение. Рамките и предметът на исковото производство са предопределени от
заповедното производство. Сами при тези условия е допустим и установителният иск по
чл.422 ГПК.
При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за
съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя
материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други,
различни правопораждащи факти, освен тези, които е посочил и поддържал в заявлението, с
искането за издаване на заповед за изпълнение. Посочването на друго основание, от което
произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за
изпълнение, съставляваща изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1, предл.4 ГПК,
обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК /Решение №
169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС
по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011
г., IV г. о. и др., пост. по реда на чл. 290 ГПК/. За необходимостта от пълен идентитет на
вземанията в настоящото и заповедното производство – Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д.
№ 1880/2014 г., I т. о., на ВКС и мн.др., както и съгласно разясненията в т.5 ТР №1/2013г. от
09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в посочената хипотеза на нередовност
намира приложение ТР №1/2001г. от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г., на ОСГК на ВКС.
Ето защо правилно и в съответствие с цитираната съдебна практика
първоинстанционният съд е оставил исковата молба по делото без движение, тъй като е
констатирал, че както в обстоятелствената част, така и в петитума е поискана главница, но
за период, различен от този, за който е поискано присъждането и с подаване на заявлението
по ч.гр.д.№ 977/2022г. по описа на РС Р. . В исковата молба периода, за който се претендира
заплащане на главницата е за 06.02.2022г. до 05.02.2022г., а в заявлението периода е посочен
– 28.01.2022г. до 31.03.2022г. Налице е разминаване и в периода, за който е поискано
присъждане и на лихва за забава. В исковата молба е описан периода 27.04.2022г.-
25.08.2022г., а в заявлението е посочен периода – 26.03.2022г. – 25.08.2022г. Отделно от
това – в издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 594/05.09.2022г. е посочено, че
вземането произтича от следните обстоятелства: ползвана, но неизплатена ел.енергия за
периода от 09.03.2021г. до 05.08.2022г. за ел.снабден имот в гр.Р., с посочен клиентски
номер.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че в случая констатираното неточно
посочване на периода, за който се претендира, както главното, така и акцесорното вземане ,
е техническа грешка и не представлява нередовност по см. на чл.127 ГПК на исковата
молба. В случая оспорените вземания са периодични такива по см. на чл.111, б „в“ от ЗЗД.
Ето защо, елемент от индивидуализацията на вземането и по –конкретно на
правопораждащото основание е посочване на периода, за който се претендира.
Конкретизиране на периода, е сред обстоятелствата, който в случая са правнозначими за
описание на правопораждащото основание и при непосочването му или в случая при
разминаване с периода, посочен в заповедното производство е основание за оставяне на
исковата молба по реда на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, което има отношение и към преценката за
сила на пресъдено нещо.
Неоснователно е оплакването, че указанията на съда са неясни и неконкретизирани.
Ясно и конкретно първонистанционният съд е посочил разминаване в периодите, за които се
претендират оспорените вземания, с тези, посочени в заповедното производство и е изрично
уточнено, че се касае до неяснота и разминаване на правопораждащите основания в двете
производства /исково и заповедно/,част от уточняването на което е и периодите на
вземанията, поради периодичният им характер. Горното уточнение е направено при
изясняване характера на спора и условията за допустимостта на иска по реда на чл.422 ГПК.
В срока за отстраняване на нередовности от ищеца е представена молба с вх.№
7226/08.11.2022г., с която по същество указанията не са изпълнени и нередовността не е
отстранена. Молбата също е неясна и съдържа вътрешно противоречие. От една страна
3
сочи, че обстоятелството, на което се основава вземането е посочено в т.9, б „в“ от
заявлението, а така също и в исковата молба на стр.2, абзац 1.
В т.9,б „в“ от заявлението по ч.гр.д.№ 977/2022г. по описа на РС Р. вземането се
поддържа на основание ползвана ел.енергия за периода от 28.01.2022г. до 31.03.2022г., а в
исковата молба на стр.2, абзац 1 се претендира ел.енергия за периода – 06.02.2022г. до
05.02.2022г., т.е. и с постъпилата уточняваща молба ищецът отново сочи и поддържа
противоречиви фактически твърдения относно съществен елемент от индивидуализацията
на противопораждащото основание – периода, за който се претендира, както главницата,
така и вземането за лихва.
Срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 10.11.2022г. – работен,
присъствен ден, до изтичането на който не е представена поправена молба или такава с
искане за продължаване на срока по реда на чл63, ал.1 ГПК, поради което правилно и
законосъобразно съдът е приложил последицата на чл.129, ал.3 ГПК – като исковата молба е
върната на подателя, а производството прекратено.
Неоснователна е тезата на частния жалбоподател, че при неяснота на молбата, с която
се поправя исковата молба съдът е длъжен да дава неограничен брой възможност за
отстраняване на нередовностите. Указанията на съда, следва да се извършват в рамките,
съобразно разпоредбите на чл.7, ал.1, чл.8, ал.2 и ал.3 от ГПК – при съблюдава изискванията
на чл.9 от ГПК – за равни възможности на страните да упражняват предоставените им права
и чл.0 ГПК като съдейства на страните за установяване на фактите, от значение за решаване
на делото, но оказаното съдействие следва да има за адресат и двете страни и да не се
създава привилегировано положение на едната спрямо другата. Именно такава привилегия е
неограничения брой оставяния на исковата молба без движение , въпреки дадени ясни и
конкретни указания за нередовност в този смисъл е и съд .практика - Решение №
315/07.12.2010г. на ВКС по гр.д.№ 3555/2008г., 4г.о., ГК/.
По изложеното обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Окръжен съд Благоевград,
Гражданско отделение, 3-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 731/21.11.2022г., постановено по гр.д.№
1113/2022г. по описа на РС Р..
Определението е окончателно /арг.чл.274, ал.4 ГПК вр. с чл.280, ал.3, т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4