РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Благоевград, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210102560 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№2560/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано след отделяне на предявен насрещен иск по адм.д.№1127/2022г. по описа на
Административен съд-Благоевград, с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД на Изпълнителна
агенция по рибарство и а..., против Х. М. Н., ЕГН **********, с.Б..., за осъждане на
ответника Х. М. Н. да възстанови на ищеца И изплатената по Заповед №ЧР-188/18.08.2021г.
на Изпълнителния директор на И сума в размер на 7784 лв., представляваща изплатено
обезщетение по чл.106, ал.3 от ЗДСл в размер на 6672 лв. и изплатено обезщетение по
чл.106, ал.4 от ЗДСл в размер на 1112 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че със Заповед № на Изпълнителния директор на И... на
основание чл.106, т.5 от ЗДСл ответникът Х. М. Н. е освободен от работа. По силата на тази
заповед на същия са начислени и изплатени следните обезщетения: обезщетение по чл.106,
ал.3 от ЗДСл в размер на 6 месечни основни заплати в размер на 6672 лв.; обезщетение по
чл.106, ал.4 от ЗДСл в размер на 1 основна месечна заплата в размер на 1112 лв. и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019, 2020 и 2021 година.
Твърди се, че Заповед №ЧР-188/18.08.2021г. на Изпълнителния директор на И е отменена
като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно Р... по адм.дело №786/2021г. на
Административен съд-Благоевград. Твърди се, че ответникът е предявил иск по чл.104, ал.1
от ЗДСл за обезщетение за оставане без разбота поради незаконното уволнение за периода от
18.08.2021г. до 18.02.2022г., по което е образувано адм. дело №1127/2022г. по описа на
Административен съд-Благоевград.
Сочи се, че отмяната на процесната заповед представлява основание за възстановяване на
изплатените на ответника обезщетения по чл.106, ал.3 и ал.4 от ЗДСл.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
след отмяната на Заповед №ЧР-188/18.08.2021г. е бил възстановен на работа на 01.11.2022г.,
но със Заповед № служебното му правоотношение отново е било прекратено поради липса
на качества за изпълнение на длъжността. Тази заповед също била оспорена пред
Административен съд-Благоевград, който я отменил като незаконосъобразна.
Навежда довод, че обезщетението по чл.106, ал.3 от ЗДСл се дължи с оглед
придобиването на самото право на пенсия. Изложени са правни съображения във връзка с
изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което обезщетение обаче
не е предмет на настоящата искова претенция.
В съдебно заседание ищецът ИАРА се представлява от юрк.И. П., който поддържа иска и
пледира за уважаването му като основателен.
1
Ответникът Х. М. Н. не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед №ЧР-188/18.08.2021г. на Изпълнителния директор на И на основание чл.106,
ал.1, т.5 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с Х. М. Н., изпълняващ
длъжността „с, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
посочената заповед е разпоредено на лицето да се изплатят следните обезщетения: - по
чл.106, ал.3, изр.второ, предл.първо от ЗДСл /обезщетение при пенсиониране/ – 6 месечни
основни заплати; - по чл.106, ал.4 от ЗДСл /обезщетение за неспазен срок на предизвестие/ –
1 основна заплата. Видно от Фиш №1/08.2021г. и Преводно нареждане от 24.08.2021г., на
ответника са изплатени обезщетението по чл.106, ал.3 от ЗДСл в размер на 6672 лв. и
обезщетението по чл.106, ал.4 от ЗДСл в размер на 1112 лв.
С Решение №453/14.03.2022г. по адм.д.№786/2021г. на АС-Благоевград е отменена като
незаконосъобразна Заповед №ЧР-188/18.08.2021г., с мотива, че към датата на издаването на
заповедта за Х. Н. не е възникнало правото за придобиване на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, респ. за органа по назначаването не е възникнало правото по чл.106, ал.1, т.5 от
ЗДСл да прекрати служебното правоотношение на това основание. Решението е обжалвано
пред ВАС, но с Определение №1408/05.08.2022г. по адм.д.№786/2021г. на Административен
съд-Благоевград касационната жалба е върната, като определението е оставено в сила с
Определение №9164/19.10.2022г. по адм.д.№9641/2022г. по описа на ВАС.
Със Заповед №ЧР-316/01.11.2022г. на Изпълнителния директор на ИАРА Х. Н. е
възстановен на работа и със Заповед №ЧР-317/01.11.2022г. служебното му правоотношение
отново е прекратено. Заповедта за уволнение отново е оспорена пред Административен съд-
Благоевград по адм.дело №975/2022г.
Х. М. Н. е предявил иск с правно основание чл.104, ал.1 от ЗДСл срещу ИАРА за
заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение, извършено със Заповед №ЧР-188/18.08.2021г., за периода от 18.08.2021г. до
18.02.2022г., по който иск е образувано адм.д.№1127/2022г. по описа на Административен
съд-Благоевград. По така образуваното дело ответникът по делото - И е направил
възражение за прихващане с изплатените съгласно Заповед №ЧР-188/18.08.2021г.
обезщетения по чл.106, ал.3 и чл.106, ал.4 от ЗДСл обезщетения, като едновременно с това е
предявил и насрещен иск за връщане на изплатените обезщетения. Предявеният насрещен
иск е отделен в отделно производство и изпратен по подсъдност на РС-Благоевград и е
предмет на настоящото дело.
С Решение №2489/18.12.2023г. по адм.д.№1127/2022г. по описа на Административен съд-
Благоевград ИАРА е осъдена да заплати на Х. Н. сумата от 5810 лв., представляваща
обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022г. до
окончателното й изплащане. С Решение №12033/08.11.2024г., влязло в сила на 08.11.2024г.,
постановено по адм.д.№3409/2024г. на ВАС на РБ – Пето отделение, е оставено в сила
Решение №2489/18.12.2023г. по адм.д.№1127/2022г. по описа на Административен съд-
Благоевград.
Със Заповед №ЧР-12/19.02.2024г. на Изпълнителния директор на ИАРА, в изпълнение на
влязлото в сила Решение №1427/07.02.2024г. по адм.д.№8016/2023г. на ВАС, с което е
оставено в сила Решение №933/22.05.2023г. по адм.дело №975/2022г. на Административен
съд-Благоевград, Х. М. Н. е възстановен на длъжността „старши инспектор РК“. Представен
е фиш за платена заплата за месец януари 2025г., с който се установява, че че същият реално
се е върнал на работа и полага труд, за което получава трудово възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Настоящото производство е образувано след като с Протоколно определение от
20.11.2023г. по адм.дело №1127/2022г. на Административен съд-Благоевград е изпратен по
подсъдност на Районен съд-Благоевград предявения „насрещен иск“ от ИАРА срещу Х. Н..
От приложените по делото копия на съдебни решения по адм.дело №1127/2022г. на
Административен съд-Благоевград и адм.д.№3409/2024г. на ВАС се установява, че по
адм.дело №1127/2022г., образувано по иск на Х. Н. срещу ИАРА с правно основание чл.104,
ал.1 от ЗДСл, ответникът ИАРА се е защитавала освен чрез предявения „насрещен иск“ за
осъждане на ответника Х. Н. да върне получените на отпаднало основание /отменена
заповед за уволнение/ обезщетения по чл.106, ал.3 и ал.4 от ЗДСл, така и с „възражение за
2
прихващане“ на обезщетенията по чл.106, ал.3 и ал.4 от ЗДСл с присъденото в полза на
ищеца обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл /обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение/, предмет на предявения главен иск по делото, в случай на неговото
уважаване. Видно е в случая, че ответникът ИАРА по адм.д.№1127/2022г. на
Административен съд-Благоевград е ползвал едновременно няколко защитни способа –
както възражение за прихващане, така и предявяването на насрещен иск. Макар АС-Б... да е
следвало да съобрази допустимостта на съединяването на двата процесуални способа –
„възражение за прихващане“ и „насрещен иск“ между същите страни и за едни и същи
вземания /обезщетения по чл.106, ал.3 и ал.4 от ЗДСл/, вторият от които изключва правния
интерес от първия, то този въпрос не влияе върху настоящото дело, тъй като предявеният в
производството по адм.д.№1127/2022г. на АС-Б „насрещен иск“, предвид отделянето му в
отделно самостоятелно производство, вече няма това качество /Определение №29 от
16.01.2018г. по ч.т.д.№6/2018г. на ВКС/.
Въпреки това, настоящото дело и адм.дело №1127/2022г. на АС-Б.... се намират във
връзка, с оглед разпоредбата на чл.298, ал.4 от ГПК, според която силата на пресъдено нещо
на влязлото в сила решение се разпростира и по отношение на разрешените с него
възражения за прихващане.
В т.2 от Тълкувателно решение №2/18.02.2022г. по т.д.№2/2020г. на ОСГК на ВКС е
прието, че при неоснователно възражение за прихващане силата на пресъдено нещо на
съдебното решение установява несъществуването на вземането на ответника, освен ако
възражението е неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост.
Съобразявайки задължителния характер на посоченото Тълкувателно решение,
настоящият състав намира, че предявеният иск за връщане на изплатеното обезщетение по
чл.106, ал.4 от ЗДСл е недопустим поради формирана сила на пресъдено нещо. Влязлото в
сила съдебно решение по адм.дело №1127/2022г. на А-Б, по което е прието и разгледано
възражение за прихващане с платено обезщетение по чл.106, ал.4 от ЗДСл, съдържа мотиви,
според които процесното вземане, претендирано от ИАРА, предмет на възражението за
прихващане в размер на сумата от 1112 лв., не е възникнало – прието е, че обезщетението за
неспазен срок на предизвестие е дължимо и правното основание за заплащането му не
отпада с отмяната на заповедта за уволнение, респ. прието е, че в полза на ИАРА не
съществува вземане срещу Х. Н. за връщане на горепосочената сума. Съображенията на
съда са съобразно съдебната практика, според която обезщетението се дължи, защото
работодателят не е изпълнил задължението си да предизвести ищеца един месец преди
прекратяването на договора, в който месец насрещната страна би получавала трудово
възнаграждение. Отмяната на уволнението като незаконно не санира договорното
неизпълнение и не заличава основанието, поради което неизправната страна е обезщетила
изправната /Решение №18 от 08.03.2013г. по гр.д.№1211/2012г. на ВКС/.
Поради идентичност на страните и предмета по разрешеното с влязлото в сила съдебно
решение възражение за прихващане и по предявения по настоящото дело иск за сумата от
1112 лв., съдът следва да зачете силата на пресъдено нещо като абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка за допустимост на иска за връщане на платеното обезщетение по
чл.106, ал.4 от ЗДСл в размер на 1112 лв., на основание чл.298, ал.4 от ГПК / т.2 от
Тълкувателно решение №2/18.02.2022г. по т.д.№2/2020г. на ОСГК на ВКС; Определение
№246 от 06.07.2017г. по ч.гр.д.№2590/2017г. на ВКС; Решение №45 от 22.04.2009г. по т.д.
№483/2008г. на І т.о. на ВКС/.
По отношение на предявения иск за връщане на изплатеното обезщетение по чл.106, ал.3
от ЗДСл, което също е било предмет на възражение за прихващане по влязлото в сила
решение по адм.д.№1127/2022г. на АС-Благоевград, следва да се има предвид следното:
Съгласно мотивите на влязлото в сила съдебно решение, макар с отмяната на Заповед №ЧР-
188/18.08.2021г. да е отпаднало основанието за получаване на обезщетението по чл.106, ал.3
от ЗДСл, то впоследствие служебното правоотношение на ищеца е било прекратено отново –
на 01.11.2022г., към който момент е следвало да му се изплати отново обезщетение по
чл.106, ал.3 от ЗДС, но такова не било платено.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо включват релевантните факти,
настъпили към приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. В
настоящия случай след приключване на съдебното дирене по адм.д.№1127/2022г. на АС-
Благоевград, са настъпили нови факти, довели до възникване на вземането на ищеца ИАРА
3
за сумата в размер на 6672 лв. – обезщетение по чл.106, ал.3 от ЗДСл.
Обезщетението при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
което по своята правна същност е гратификация, не зависи от основанието за прекратяване
на трудовия договор, но за да подлежи на връщане, изисква освен отмяната на незаконното
уволнение, още и реалното връщане на работника или служителя на работа. Към датата на
приключване на устните състезания по по адм.д.№1127/2022г. на АС-Благоевград –
20.11.2023г., не е била налице втората предпоставка от фактическия състав /реалното
връщане на работа/, за да възникне вземането на работодателя за връщане на платената
сума. След тази дата са възникнали нови юридически факти, довели до възникване на
вземането на ищеца – представени са доказателства, че със Заповед №ЧР-12/19.02.2024г. Х.
Не възстановен на работа, както и доказателства, че реално се е върнал на работа и полага
труд. Поради това и платеното обезщетение по чл.106, ал.3 от ЗДСл подлежи на връщане
като платено при отпаднало основание /Решение №623 от 24.06.2002г. по гр.д.№933/2001г. ,
III г. о./.
Ищецът е направил следните разноски – 311.36 лв. за държавна такса, както и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на 200 лв., съгласно чл.25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. По съразмерност, на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер от 438.30 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по настоящото гр.д.№2560/2023г. по
описа на Районен съд-Благоевград в частта по предявения иск на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /И, против Х. М. Н., ЕГН **********, с.Б.... за осъждане на
ответника Х. М. Н. да възстанови на ищеца И... изплатената по Заповед №... на
Изпълнителния директор на И сума в размер на 1112 лв., представляваща изплатено
обезщетение по чл.106, ал.4 от ЗДСл, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Х. М. Н., ЕГН **********, с.Бда заплати на И... сума в размер на 6672 лв.,
представляваща изплатено обезщетение по чл.106, ал.3 от ЗДСл, която подлежи на
възстановяване на отпаднало основание - отменена Заповед №... на Изпълнителния директор
на И, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.04.2023г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Х. М. Н., ЕГН **********, с.Б, общ.Б да заплати на И... сумата от 438.30 лв.
/четиристотин тридесет и осем лева и тридесет стотинки/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред О.... в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4