№ 342
гр. Ловеч, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310100828 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.422 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадено по реда на чл.422 от ГПК от „Банка
ДСК“АД, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“№19, представлявана
от Гл.изп.директор **** и Изп.директор Д****, чрез пълномощника **** – Гл.юрисконсулт
на Банка ДСЩ ЕАД, РЦ – Плевен, съд.адрес: **** против М. С. С., с адрес: *****
От страна на ищеца са наведени твърдения, че по договор за кредит от 19.02.2007 г.
„Банка ДСК“ЕАД е отпуснала на М.С. кредит в размер на 15 000 лв. С подписване на
договора страните са договорили 120 месечен срок за погасяване на задължението, с
месечни вноски, съгласно подписан погасителен план, дължими всяка на 28-мо число на
месеца. Договорено е кредитополучателят да заплаща на кредитора променлива
възнаградителна лихва в размер на 7,95%, формирана от базов лихвен процент, определян
периодично от кредитора и и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка. Твърди се,
че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е в размер на 4,69%, а
стандартната надбавка е в размер на3,26 п, ГПК по кредита е 8,8%.
Ищецът излага, че неразделна част от Договора за кредит са Общите условия за
предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица, както и Тарифата на
Банка ДСК за лихвите, таксите и комисионите, които на основание т.14 от договора
кредитополучателят е получил и приел с подписването му. Твърди се, че „Банка ДСК“ЕАД
е
Изпълнила своето задължение по сключения договор – предоставила е уговорената сума,
която е усвоена изцяло по разплащателна сметка. От своя страна кредитополучателят не
1
изпълнява договорните си задължения по редовно внасяне на дължимите месечни
погасителни вноски по поетото задължение към Банката, отчитано по кредитна сметка №
13568369, като е допуснал забава при редовното обслужване на кредита при изплащането на
погасителните вноски по главница и/или лихва. Посочва се, че съгласно представеното
извлечение от счетоводните книги на банката с дата 19.01.2021 г, към посочената дата са
били налице 44 броя вноски с падежни дати от 28.07.2013 г. до 28.02.2017 г. всяка в размер
на 217,34 лв. Ищецът твърди, че кредитът е станал изискуем на краен падеж от 19.02.2017 г.
Предвид настъпилия краен падеж за плащане на задължението, „Банка ДСК“ЕАД е
предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като е
подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист, на основание на което е образувано ч.гр.д.№ 155/2021 г. в РС – Ловеч. Искането на
банката е уважено и са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Твърди се, че за събиране на вземането си „Банка ДСК“ЕАД е образувала изп.дело №
298/21г. по описа на ЧСИ В.Петров, рег.№ 879, с район на действие – ОС – Ловеч. По
изп.дело длъжникът е възразил срещу заповедта за незабавно изпълнение, поради което на
основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за „Банка ДСК“ЕАД е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на
вземането си в рамките на определения от съда едномесечен срок.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че М. С. С. дължи на „Банка ДСК“ЕАД следните суми: Главница -
6 636.62 лв., 3 331,90 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 28.06.2013 г. до
19.02.2017 г., 779.24 лв. – обезщетение за забава от 05.08.2013 г. до 19.02.2017 г.,2 580.90 лв.
– обезщетение за забава от 20.02.2017 г. до 18.01.2021 г., 200.00 лв. – дължими такси и
120.00 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от 19.01.2020 г. до
изплащане на вземането.
Претендирани са и сторените в настоящото производство разноски, както и
присъдените разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.С., чрез адв.
И.Х.. Оспорва исковата молба и предявените с нея искове от „Банка ДСК“ и моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли същите като неоснователни и недоказани. С
отговора се направени възражения за недействителност на договора за кредит като
противоречащ на ЗПК. Счита, че при възникване на облигационното правоотношение не е
изпълнено задължението на банката по чл.5 от ЗПК, не е спазено изискването на чл.10, ал.1
от ЗПК, поради което на основание чл.22 от ЗПК договорът е недействителен. За
недействителна в частност намира и клаузата за уговорен лихвен процент по кредита на
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Излага довод, че по аргумент на чл.22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и
чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. На следващо място,
счита, че уговорката за договорна възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и се явява нищожна, респ.не е породила действие и
2
такова задължение не е възникнало за ищеца. С отговора е направено и възражение за
изтекла погасителна давност на предявените вземания. Позовава се на актуалната практика
на ВКС – напр. Счита, че вноските, чиито падежи предхождат датата 19.01.2016 г. се явяват
погасени по давност. Така задължението по главницата за периода от 28.07.2014 г. до
28.02.2017 г. към датата на подаване на ИМ / 19.01.2021 г./ е частично погасено по давност
и в тази част иска следва да се отхвърли, поради изтичане на петгодишния давностен срок в
частта за 30 месечни вноски. Според ответника от общият размер на падежиралите и
незаплатени погасителни вноски за периода от 28.07.2013 г. до 28.02.2017 г. следва да бъдат
приспаднати погасените по давност за периода от 28.07.2013 г. до 28.12.2015 г. Ответникът
счита, че по отношение на вземанията за лихви следва да се приложи кратката тригодишна
погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. С оглед на това намира, че са погасени по
давност всички вземания за договорна възнаградителна лихва, които са с настъпил падеж
преди 19.01.2018 г.Направено е възражение, че поради изтекла кратка погасителна давност
по чл.111, б.“в“ от ЗЗД погасено по давност е и вземането за обезщетение за забава в размер
на 779.24 лв. за периода от 05.08.2013 г.до 19.02.2017 г. Възразява още, че погасено по
давност е също и вземането, предявено като обезщетение за забава в размер на 2 580.90 лв.
за периода от 20.02.2017 г. до 18.01.2021 г. Прави възражение относно претендираната от
ищеца законна лихва от 19.01.2020 г., като счита, че такава не се дължи от тази дата, тъй
като заявлението по чл.417 от ГПК е депозирано на 19.01.2021 г, а не на 19.01.2020 г.
В о.с.з. ищeцът се представлява от пълномощник – **** – гл.юрисконсулт на
„Банка“ДСК . Моли предявеният установителен иск да бъде уважен в пълния претендиран
размер, като се присъдят и направените по делото разноски. Счита, че представените
писмени доказателства, както и съдебно-счетоводната експертиза безспорно доказват
основанието и размера на иска. Отбелязва, че кредитът е станал изискуем на краен падеж,
като навежда довод, че приложима в случая е общата петгодишна давност, изчислена от
датата на крайния срок за погасяване на кредита. Намира за неоснователно възражението на
ответника, че договорната възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Подробни
съображения са развити в представена писмена защита.
Ответникът М. С. С. не взема лично участие в процеса. Представлява се от
договорно упълномощен представител – адв. И.Х.. Моли предявените обективно съединени
искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Заявява, че поддържа изцяло
депозирания писмен отговор, в който за всяко едно от претендираните вземания са
направени възражения.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №155/2021 г. по описа Ловешки РС се установява, че по
повод заявление, подадено от „БАНКА ДСК“АД е издадена Заповед № 102 от 22.01.2021 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която
съдът е разпоредил длъжникът т М. С. С. да заплати на Кредитора Банка ДСК АД сумата 13
3
648,66 /тринадесет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и 66 стотинки/, от които за
Главница в размер на 6 636,62 BGN /шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева и 62
стотинки/ от 19.01.2021 г. до Изплащане на вземането дължима главница с/със 3 331,90 BGN
/три хиляди триста тридесет и един лева и 90 стотинки/ Договорна лихва от 28.06.2013 г. до
19.02.2017 г. дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 28.06.2013г. до датата
на настъпване на изискуемост - 19.02.2017г., с/със 779,24 BGN /седемстотин седемдесет и
девет лева и 24 стотинки/ обезщетение за забава от 05.08.2013 г. до 19.02.2017 г.
обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване на предсрочната
изискуемост, с/със 2 580,90 BGN /двe хиляди петстотин и осемдесет лева и 90 стотинки/
Лихва от 20.02.2017 г. до 18.01.2021 г. размер на обезщетението за забава след датата на
настъпване на изискумост, с/със 200,00 BGN /двеста лева/ Такса от 19.01.2021 г. до
Изплащане на вземането, с/със 120,00 BGN /сто и двадесет лева/ разходи при изискуем
кредит от 19.01.2021 г. до Изплащане на вземането, ведно със Законна лихва от 19.01.2020 г.
до Изплащане на вземането както и сумите: 272,97 BGN /двеста седемдесет и два лева и 97
стотинки/ Държавна такса и 50,00 BGN /петдесет лева/ Юрисконсултско възнаграждение в
минимален р-р на осн. чл.26 НЗПП.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал писмено възражение, с което е
оспорил вземането с твърдения за недължимост. По този повод с Разпореждане № 572 от
06.04.2021 г.заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение на възразилия
длъжни, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 09.04.2021 г., като ищецът е упражнил правото
си на иск и на 29.04.2021г. /т.е.в рамките на законоустановения едномесечен срок /е
предявил пред РС-Ловеч положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК- за
установяване на вземането си със СПН.
По делото не е спорно, на 19.02.2007 г. между „БАНКА ДСК“ЕАД, от една страна
като кредитор, и ответника М. С. С., от друга страна, като Кредитополучател, е сключен
Договор за кредит за текущо потребление. По силата на сключения договор Банката се е
задължила да отпусне на Кредитополучателя кредит в размер на 15 000 лв за текущо
потребление по разплащателна сметка №6834440 . Уговореният срок за издължаване на
кредита е 120 месеца, считано от датата на усвояване. Съгласно условията по договора,
кредитът се погасява чрез посочената разплащателна сметка на Кредитополучателя с
месечни вноски, съгласно погасителен план, с падежна дата за издължаване на месечните
вноски 28-мо число на месеца. Съгласно чл.7 от договора, за предоставения кредит
Кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит,
определян периодично от Кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма Престиж.
Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4,69 %, стандартната
надбавка е в размер на 3,26 процентни пункта и е намалена с отстъпка. Годишният процент
4
на разходите (ГПР) по кредита е 8,89, като подлежи на промяна при предпоставките,
предвидени в Общите условия. В чл.12 е предвидено, че неразделна част от договора са
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица,
които Кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора.
Неразделна част от договора за кредит съставлява и индивидуално изготвения
Погасителен план, в който са посочени дължимите от ответника 120 броя месечни вноски
по кредита с дата на първа вноска –28.02.2007 г. и дата на последна вноска –15.01.2017 г.
На основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-икономическа
експертиза, която е дала заключение по формулираните от страните задачи. Съгласно
заключението, на задълженото лице е разрешен кредит за текущо потребление в размер на
15 000 лв, с краен срок за издължаване на заема – 15.01.20217 г. или 120 месеца, с лихвен
процент по кредита в размер на 7,95% годишно или 0,02% на ден, формиран от базовия
лихвен процент от 4,69% и стандартна надбавка в размер на 3,26%. Установено е, че 6 г. и 4
месеца кредитополучателят М.С. след 28.01.2010 г. до 17.06.2013 г.,макар и със закъснения,
е възстановявал и частично погасявал разрешения му кредит. На 11.09.2013 г. е направил
опит да погаси просрочените задължения, но отново изпаднал в просрочие, като през 2014 г.
за погасяване на кредита са постъпили само две вноски – на 18.03. – 250.00лв. и на
28.03.2014 г. – 99.85 лв. До 28.03.2014 г. по кредита са внесени общо 15 980.71 лв., от които
8 405.19 лв. за погасяване на главница, 7 454.25 лв. за погасяване на лихви, 29.93 лв.
санкционна лихва върху главницата, такси – 325.00 лв. и такси закъснение – 313.84 лв. След
тазии дата, видно от разплащателната сметка на длъжника за времето от 01.01.2015 г. до
17.09.2021 г. е внесена на 22.12.2015 г. единствено сумата от 547.50 лв. – постъпление по
съд.кредити от ЧСИ по ИД № 611/2014 г., с която сума са погасени част от просрочията –
просрочена главница в размер на 285.49 лв., просрочена лихва в размер на 181.43 лв. и
дължима санкционна лихва в размер на 80.58 лв. От заключението се установява, че
остатъкът на непогасеното задължение по процесния Кредит за текущо потребление от
19.02.2007 г. е в размер на: дължима главница – 6 636.62 лв, дължима лихва – 3 331.90 лв,
лихва за забава – 779.24 лв, обезщетение за забава – 2 580.90 лв., дължими такси – 200.00 лв.
и разходи при изискуем кредит – 120.00 лв. или общо – 13 648.66 лв.
В отговор на допълнително поставена към експертизата задача вещото лице е
посочило, че погасителните вноски за главница с настъпили падежи от 28.07.2013 г. до
19.01.2016 г. са в размер на 4 620.42 лв., а погасителните вноски за главница с падеж от
19.01.2016 г. до 28.02.2017 г. са в размер на 2016.20 лв. Установено е, че договорната
възнаградителна лихва за времето от 28.07.2013 г. до 28.02.2017 г. е в общ размер на
3 331.68 лв. Размерът на обезщетението за забава от 05.08.2013 г. до датата на настъпване на
изискуемост 19.02.2017 г. е 779.24 лв., а размерът на обезщетението за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода от 20.02.2017 г. до 19.01.2021 г. – датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 2 580.90 лв. При устното депозиране
на заключението вещото лице уточнява, че обезщетението за забава за периода от
19.01.2018 г. до 19.01.2021 г. е в размер на 1 976.86 лв.
5
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422 от ГПК, вр.чл.430 от ТЗ -
положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Банка
ДСК“АД съществува вземане срещу ответника М. С. С. в претендирания размер - предмет
на заповед №102 от 22.01.2021 год, издадена по ч.гр.д.№ 155/2021 г.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че между страните
са възникнали правоотношения по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ. По
силата на процесния Договор за кредит за текущо потребление от 19.02.2007 г. „Банка
ДСК“ЕАД е предоставила на ответника кредит в размер на 15 000 лв, като сумата е била
преведена по банковата му сметка, открита в същата банка. Не е спорно, че уговорената
сума по кредита е усвоена по сметка на ответника на 19.02.2007 г. и считано от тази дата е
била на негово разположение. Установява се, че още същия ден е извършено окончателно
погасяване на друг кредит за текущо потребление с остатъчна стойност от 14 260.85 лв, т.е
кредита е ползван за рефинансиране на друг потребителски кредит. В този смисъл следва да
се приеме, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора за банков кредит, а
именно да отпусне паричната сума от 15 000 лв. при уговорените условия и краен срок за
погасяване– 15.01.2017 г.
Съгласно събраните по делото доказателства, вкл. ССчЕ, че първоначални
ответникът е погасявал редовно месечните погасителни вноски, като след 28.01.2010 г. до
17.06.2013 г. е погасявал със закъснения и частично просрочените задължения. През 2014 г.
по кредита са постъпили само две вноски, като след 28.03.2014 г. за времето от 01.01.2015 г.
до 17.09.2021 г. е внесена на 22.12.2015 г. единствено сумата от 547.50 лв. / постъпление по
съд.кредити от ЧСИ по ИД 611/2014 г.
В конкретния казус Банката не се е възползвала от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, каквато възможност е предвидена в чл.19.2 от ОУ към Договора. В
случая кредитът е станал изискуем с изтичането на крайният срок на договора, а именно на
19.02.2017 г., когато е настъпил падежът на последната погасителна вноска по кредита,
съгласно изготвения погасителен план, съставляващ неразделна част от договора.
При служебно извършената проверка съдът намира, че процесният договор не е
сключен в нарушение на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи, вкл. и касателно
договорената и претендирана от Банката – ищец възнаградителна лихва. Съдът счита, че в
случая клаузите по договора са индивидуално договорени, като ответникът е разполагал с
възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора, включително и
със съдържанието на клаузите, уреждащи размера на лихвения процент, който до изтичане
срока на договора е останал непроменен. До извод за наличието на индивидуално
договаряне води и фактът, че в договора за кредит е изготвен специален погасителен план,
валиден и относим именно за процесния кредит, както и скрепен с подписа на
Кредитополучателя/ответник. Това обстоятелство от своя страна изключва приложението
на неравноправните клаузи, основанието за което се съдържа в разпоредбата на чл.146, ал.1
6
от ЗЗП. Съдът приема, че договорът се явява действителен и по него ответникът дължи
изпълнение. В случая ищецът основава претенцията си изцяло на това, което е договорено
по договора – главница, размер на договорна лихва, формиран съгласно чл.7 от договора и
начислено обезщетение за допусната забава в погасяванията. Договорната лихва е дължима
като възнаграждение за предоставената финансова услуга, ответникът се е съгласие с
нейният размер, който съдът счита, че не е прекомерен. Размерът на възнаградителната
лихва за целия период на издължаване се определя на базата на два компонента – базов
лихвен процент и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за
ползване на преференциален лихвен процент по програма „Престиж“ съгласно Приложение
№2 км договор. Първият компонент е фиксиран за целия лихвен период, а именно 3 ,26%, а
вторият е базовия лихвен процент, който е променлива величина и към момента на
подписване на договора е бил 4,69%.
Що се отнася до обезщетението за забава, същото е начислено с оглед доказания по делото
факт, че ответникът е изпаднал в просрочие и предвид договореното между страните такава
да бъде начислявана в случай на неизпълнение на задълженията по договора, каквото е
доказано по делото предвид допуснатото от ответника просрочие в плащанията.
С отговора на исковата молба ответникът е направил защитно правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания за
главница и лихви.
Възражението е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания,за които законът не предвижда друг срок, а според чл.111, б. б”
и”в” ЗЗД с изтичането на 3-годишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор; вземанията за наем, за лихви и други периодични
плащания. Според чл.114, ал.1 от ЗЗД давността за всяко вземане – главно или акцесорно за
лихви, започва да тече от деня, в който същото е станало изискуемо.
В конкретния казус, възражението за недължимост на главницата поради изтекла
погасителна давност за вноските, чиито падежи предхождат датата 19.01.2016 г. т.е. за 5
години назад преди подаване на заявлението, се явява основателно. По отношение на
главното вземане е приложима общата 5 – годишна давност. Съдебната практика е трайна и
непротиворечива, че независимо от обстоятелството, че страните са уговорили
издължаването на кредита на части /на 120 месечни погасителни вноски/ не го превръща в
„периодично плащане” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД. С Решение №45 от 17.06.2020 г.
по т.д.№ 237/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в отговор на поставен материалноправен
въпрос е разяснено, че когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни
погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни
моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между
тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за
плащането й, от който момент за тачи част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по
7
съдебен ред, поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок
по отношение на тази част от вземането по кредита.
Прието е, че в този случай не става въпрос за предложено частично изпълнение от страна на
длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по
кредита, за което страните са постигнали съгласие още при сключването му. В този смисъл
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на
съответната вноска. В същия смисъл е и Решение № 147 от 10.03.2021 г. по т.д.№ 2356/2019
г. на ВКС, ТК,Второ отделение.
В конкретния случай, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК е подадено в съда на 19.01.2021 г., с оглед на което погасени по давност се явяват
всички неплатени погасителни вноски с настъпил падеж преди датата 19.01.2016 г. Съгласно
погасителния план дължими в този период са общо 30 вноски с настъпил падеж на всяка от
тях в периода 28.07.2013 г. до 28.12.2015 г. Видно от допълнителното заключение на ССчЕ
погасителните вноски за главница с настъпили падежи от 28.07.2013 г. до 19.01.2016 г. са в
размер на 4 620.42 лв, а погасителните вноски за главница с падеж от 19.01.2016 г. до
28.02.2017 г. са в размер на 2016.20 лв. Предвид направеното възражение за давност иска за
главницата се явява частично основателен до размера на 2016.20 лв. по отношение на
вноските с настъпил падеж, които не са покрити от давност или за посочения по-горе период
след 19.01.2017 г. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 6 636.62 лв.,
исковата претенция следва да се отхвърли като погасена по давност.
Изцяло основателно е възражението на ответника, че вземането за възнаградителна
лихва е погасено по давност. Ищецът е претендирал заплащането възнаградителна лихва в
размер на 3 331.90 лв, начислена за периода от 28.06.2013 г. до 19.02.2017 г. Тъй като по
отношение на лихвите се прилага кратката тригодишна давност, то всички вземания за
лихва с настъпил падеж преди 19.01.2018 г. в случая са погасени по давност. Предвид
периода, за който се търси вземането за възнаградителна лихва, съдът приема, че към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, това
вземане вече е било погасено по давност. Ето защо, като неоснователен обективно
съединения иск за договорна възнаградителна лихва в размер на 3 331.90 лв. подлежи на
отхвърляне като погасен по давност.
По изложените по-горе съображения основателно се явява възражението на
ответника относно погасяване по давност и на претендираното обезщетение за забава в
размер на 779.24 лв. за периода от 05.08.2013 г. до 19.02.2017 г. По отношение на това
вземане също е приложима специалната 3 – годишна давност съгласно чл.111, б.в“ от ЗЗД,
която към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/19.01.2021 г./ е била изтекла. При това положение, обективно съединения иск за заплащане
на сумата от 779,24 лв. – обезщетение за забава за горепсочения период следва да се
отхвърли, като погасен по давност.
Ищецът е заявил и претенция за заплащане на обезщетение за забава за периода от
8
20.02.2017 г. до 18.01.2021 г. в размер на 2 580.90 лв. С оглед направеното възражение за
частично погасяване на вземането по давност, съдът констатира, че в случая за периода до
три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. от
20.02.2017 г. до 18.01.2018 г. вземането е погасено поради изтичане на кратката 3 – годишна
давност, предвидена в чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Непогасено по давност е претенцията за
обезщетение за забава за периода от 19.01.2018 г. до 18.01.2021 г. От заключението на в.л. се
установява, че за посочения период дължимото обезщетение е в размер на 1 976.86 лв.,
поради което до този размер искът се явява основателен и доказан, като за разликата над
тази сума до пълния претендиран размер от 2 580.90 лв. искът следва да се отхвърли поради
погасяването му по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 200.00лв. – дължими такси
и разходи при изискуем кредит в размер на 120.00 лв., съдът намира, че искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли. Договорът за кредит е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит и тъй като длъжникът има качеството „потребител”,
задължение на съда е служебно да извърши проверка дали договорът не нарушава
императивните разпоредби на закона. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. В конкретния казус, претендираните разходи при изискуем кредит са
начислени с оглед допуснатата забава в плащанията по договора. Съдът счита, че
отговорността за разноски, предвидена с договора по същество представляват вземане,
дължимо при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не
плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. Ето защо, съдът приема, че с
въвеждането на посочената клауза се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК
чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от
допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон,
е нищожна. При тези съображения настоящият състав приема, че посочените клаузи, на
които ищецът основава претенциията си за разходи при изискуем кредит, се явява нищожна
и като такава не поражда права и задължения за страните по процесното правоотношение.
Искането за присъждане на разходи при изискуем кредит е в противоречие и с
императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК, с която е въведена изрична забрана да бъдат
събирани такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита.
Действително, в нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е предвидена възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. В случая обаче претендираните
разходи не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на
потребителя по силата на договора с цел да осигурят изпълнението, вкл.и принудителното
такова, а единствено водят до заобикаляне на посочените законови ограничения и
обогатяват неоснователно кредитора. Що се отнася до претендираните такси в размер на
200.00лв, то по делото ищецът не е установил нито основанието, на което същите са
9
начислени, нито е доказал тяхната дължимост в посочения размер.
При тези съображения претенцията на ищеца за заплащането на сумата от 200.00лв. –
дължими такси и разходи при изискуем кредит в размер на 120.00 лв.
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената
част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца
съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски
по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски в исковото производство, както
следва: доплатена държавна такса – 272,97 лв, депозит за вещо лице -270.00лв и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата от 150.00 лв., на
основание чл.78, ал.8 от ГПК или общ размер на разноските – 692.97 лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски по настоящото исково производство в общ размер на
277.58лв, лв. и разноски по заповедното производство в размер на 129.37 лв.
Ответникът също е претендирал разноски по делото. По делото са ангажирани
доказателства, че в хода на процеса същият е направил разноски в общ размер на
1030.00лв., от които: 940.00 лв. - платен адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 04.06.2021 г. и 90.00 лв. – депозит за вещо лице. С оглед частичното
отхвърляне на заявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сумата от
617.42лв.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на
ответника М. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, че по Договор за кредит за
текущо потребление от 19.02.2007г. дължи на „БАНКА ДСК“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявана от главния изпълнителен директор
**** и изп.директор Д****, чрез пълномощника **** – юрисконсулт, съд.адрес: ****,
следните суми, а именно: 2016.20 лв. /две хиляди и шестнадесет лева и 20ст/– главница за
периода от 19.01.2016 г. до 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.01.2021 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 1976.86 лв /
хиляда деветстотин седемдесет и шест лева и 86ст/ - обезщетение за забава за периода от
19.01.2018 г. до 18.01.2021 г. – предмет на Заповед № 102 от 22.01.2021 г. за изпълнение на
10
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело
№155/2021 г. по описа на РС – Ловеч, а иска по отношение на главницата за разликата над
горната сума до пълния претендиран размер от 6 636.62 лв. и иска за заплащане на
обезщетение за забава за периода от 20.02.2017 г. до 18.01.2018 г., като неоснователни
поради погасяването им по давност ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА ДСК“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявана от главния изпълнителен директор **** и
изп.директор Д****, чрез пълномощника **** – юрисконсулт, съд.адрес: **** против М. С.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** обективно съединени искове за заплащане на
сумата от 3 331.90 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 28.06.2013 г. до
19.02.2017 г. и сумата от 779.24 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.08.2013 г. до
19.02.2017 г. като неоснователни поради погасяването им давност
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ****, представлявана от главния изпълнителен директор **** и
изп.директор Д****, чрез пълномощника **** – юрисконсулт, съд.адрес: **** против М. С.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** обективно съединени искове за заплащане на
сумата от 200.00 лв. – дължими такси и 120.00 лв. – разходи при изискуем кредит, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, М. С. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявана от главния изпълнителен директор **** и
изп.директор Д****, чрез пълномощника **** – юрисконсулт, съд.адрес: **** сумата от
277.58лв / двеста седемдесет и седем лева и 58 ст/ - сторени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, както и разноски по
заповедното производство в общ размер от 129.37 лв. / сто двадесет и девет лева и 37ст/.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „БАНКА ДСК“ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявана от главния
изпълнителен директор **** и изп.директор Д****, чрез пълномощника **** –
юрисконсулт, съд.адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на М. С. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***** сумата от 617.42лв.- разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от
иска
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№155/
2021г.по описа на Ловешки РС, IV състав.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11
12