Определение по гр. дело №70773/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30114
Дата: 15 юли 2025 г. (в сила от 15 юли 2025 г.)
Съдия: Цветина Руменова Цолова
Дело: 20241110170773
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30114
гр. София, 15.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110170773 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба и уточняваща такива от
21.01.2025 г. на Н. В. Е. против ФИРМА.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея, както и от уточняваща молба
от 21.01.2025 г. са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от същия.
Съдът констатира, че подадената искова молба е нередовна, доколкото към същата
не е представено пълномощно в полза на адв. С. за осъществяване на правна защита на
ищеца в настоящото производство, приложеното пълномощно е във връзка с договор
№5998931/18.01.2024 г. В исковата молба и уточняваща такава не са изложени
фактически твърдения относно нищожността на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждащ
заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение, а единствено е
формулиран петитум с искане за прогласяване нищожността на посочената
разпоредба.
Предвид гореизложеното, исковата молба следва да бъде оставена без движение и
на ищеца да бъде дадена възможност да отстрани нередовностите.
Въпреки гореизложеното, за процесуална икономия съдът намира, че следва да
изготви проект за доклад по делото.
Доказателствените искания на ищеца за събиране на писмени доказателства са
допустими и относими за изясняване на спора, предмет на делото, поради което следва
да бъдат приети по делото.
Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ответника за
задължаване на ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи стандартен европейски
формуляр, даден му при сключване на договора като неотносимо.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. №383736/28.11.2024 г., подадена
от Н. В. Е..
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
1
определение да отстрани нередовностите на исковата си молба, като:
1. Представи доказателства за валидно учредена в полза на адв. С. представителна
власт за правна защита в настоящото производство (адвокатско пълномощно) или
с нарочна молба да потвърди всички извършени от адв. С. процесуални действия
по настоящото производство;
2. Изложи фактически твърдения относно нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2
от процесния договор за кредит.
При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.09.2025 г. от 11:00
часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а
ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.
Ищецът Н. В. Е. твърди, че на 12.07.2023 г. между страните е сключен договор за
паричен заем № 5943424 за сумата от 3000 лева при вид на погасителна вноска
двуседмична, брой – 7, ГЛП 40,32 % и ГПР 49,37 %. Ищецът сочи, че клаузата от
договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40,32% е
нищожна като противоречаща на добрите нрави, доколкото надвишавала трикратния
размер на законната лихва. Твърди, че процесния договор за заем е нищожен, като
сключен в противоречие на императивните разпоредби на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. В
договора липсвала методика за изчисление на референтния лихвен процент (изискване
по чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК), както и срок на договора за кредит (изискване по т. 6 на чл.
11 ЗПК). сочи, че нито от текста на договора, нито от погасителния план ставало ясно
каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част е лихва и каква
част – такса за обслужване на кредита. Не ставало ясно дали сумите по погасителния
план са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплаща такса за
обслужване на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща главницата. Процесният
договор бил сключен и в противоречие с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т.
20, т. 23 и т. 24 ЗПК.
В чл. 1, ал. 3 от Договора страните уговорили, че кредиторът предоставя на
потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем в
размер на 1798,68 лева, платима наред с погасителните вноски по заема. Намира, че
клаузата е нищожна като противоречаща на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
начисляването на такса за експресно разглеждане водело и до заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР по договора,
доколкото същата представлявала прикрити разходи по кредита.
В ал. 2 на чл. 4 било уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението,
потребителят дължи неустойка в размер на 1199,12 лева, платима наред с
погасителните вноски, като ищецът намира, че клаузата е нищожна. Ето защо ищецът
моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора за
потребителски кредит №5943424, сключен с ответника, на посочените в исковата
молба основания, а в условията на евентуалност – да прогласи за нищожни
разпоредбите на чл. 1, ал. 3 от договора като противоречаща на закона, на чл. 2, ал. 1,
т. 4 от договора като противоречаща на добрите нрави, както и на чл. 4, ал. 2 от
договора, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ФИРМА е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по допустимост и основателност,
за което излага подробни съображения. Навежда подробни твърдения в насока, че
оспорваните клаузи са валидни и отговарят на законовите изисквания, като в тази
връзка сочи и още, че претендираните с клаузите възнаграждения не следва да се
включват в размер на ГПР. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
2
направените по делото разноски.
Съдът намира, че е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на
договора са клаузи, предвиждащи заплащане на възнаградителна лихва, такса за
експресно разглеждане и неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и че
договрът, респ. оспорени клаузи са нищожни на посочените в исковата молба
основания.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 190 ГПК
ищецът да бъде задължен да представи стандартния европейски формуляр,
предоставен му при сключване на договора.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи лично на ищеца на посочения в
исковата молба адрес, както и чрез адв. С., на посочения съдебен адрес.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3