Р Е Ш
Е Н И
Е № 192
гр.Кюстендил, 24.10.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести септември
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 201 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.226 във вр. с чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.118 КСО.
В.Т.Н. ***, махала „Черковна“ № 12а, община Кюстендил, оспорва
Решение № 2153-09-76/22.07.2022г.
на директора на ТП на
НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена
жалбата му срещу Разпореждане № ********** от 11.05.2022год. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на жалбоподателя на основание чл.69б, ал.2 от КСО. В жалбата се релевират основанията по чл.146, т.2, т.3 и т.4
от АПК. Сочи се, че оспореният акт няма
мотиви, а материалната незаконосъобразност на същия се обосновава с доводи,
свързани с мястото и характера на основната дейност на заеманите от жалбоподателя
длъжности, както и с предмета на дейност на осигурителя. Иска се
отмяна на решението и връщане на преписката на органа с указания относно
приложението на закона.
В съдебно заседание,
пълномощникът на оспорващия адв. Е.Й., поддържа изцяло наведените в жалбата
оплаквания и предявените искания. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк И.
М., изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание и в
представена писмена защита се сочи, че оспореното решение е законосъобразно
като постановено в съответствие със събраните доказателства и при правилно приложение на материалния закон,
които доводи се обосновават с вписания
предмет на дейност на осигурителя СП „БКС“ и с работата, която е изпълнявал
жалбоподателя и която не попада в хипотезите на т.26 и т.66и от ПКТП /отм./. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата
по делото, на доводите и възраженията на страните и съобразявайки указанията на ВАС в отменителното решение №
6810/22.06.2022г. по адм. дело № 2282/2023г., приема за установено следното:
Административното производство,
приключило с издаване на оспорения административен акт, е започнало по заявление
вх. № 2113-09-51/26.01.2022г. на В.Т.Н., с искане да бъде му отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б от КСО. Същият е представил доказателства за положения осигурителен /трудов/ стаж и за осигурителен
доход, като с оглед предмета на административния спор, относими са следните документи: копие от трудова книжка №
70/01.01.19984г. на името на
жалбоподателя, в която са налице следните вписвания: за СП „Благоустройство и комунално стопанство“
– Кюстендил, на длъжности: „каналджия“ за периода 14.03.1986г. 01.09.1989г.;
„зидаро-мазач“ за периода 01.09.1986г.-26.07.1989г.; „каналджия“ за
периода 26.07.1989г. – 01.04.1990г.; „каналджия“ за периода 01.04.1990г. -
26.10.1991г.; „каналджия“ за периода 26.10.1991г. – 26.12.1991г.; „каналджия“
за периода 26.12.1991г. – 26.07.1992г.; „строителен работник, ново строителство
и поддръжка“ за периода 26.07.1992г.-04.02.1993г. Записванията в трудовата
книжка, в частта за осигурителя СП „Благоустройство и комунално стопанство“ –
Кюстендил са оформени с нечетлив печат и подписи, като е отразен трудов стаж от
06г. 10м. 20дни за периода 14.03.1986г. – 04.02.1993г.
Във връзка с подаденото заявление
и конкретно за установяване на осигурителния стаж на оспорващия в СП
„Благоустройство и комунално стопанство“ – Кюстендил, длъжностното лице по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кюстендил изпраща писмо изх. №
2113-0951-9/04.04.2022г. до Обединен осигурителен архив – Кюстендил с искане за
издаване на удостоверение обр. УП-13 за периода 14.03.1986г.-04.02.1993г.
Следва отговор с писмо изх. № 5531-09-1078-2/28.04.2022г. на началник отдел
„ООА“, в което се сочи, че осигурителя „Благоустройство и комунално стопанство“
ЕООД – Кюстендил не е предал заповеди, свързани с трудовата дейност и досиета,
от които да е видна длъжността, която е заемал В.Т.Н.. Към отговора е
приложено удостоверение обр. УП-13 с
изх. № 5531-09-1079-1/28.04.2022г. със следните данни: звеното в „Благоустройство
и комунално стопанство“ ЕООД, в което е работил жалбоподателя, е „Канализация“ за
периода м.03.1986г.- м.07.1990г., без вписана длъжност, звеното е „ВиК“ за
периода 01.08.1990г.-30.09.1990г., без вписана длъжност; звеното е „ВиК базалт
и бордюри“ за периода м.01.1991г.- 31.12.1991г. без вписана длъжност; звеното е „ВиК“ за периода 01.01.1992г.-31.10.1992г. без
вписана длъжност; звеното е „Базалт и
ВиК“ за периода 01.11.1992г.-31.12.1992г. без вписана длъжност и звеното е „Жилфонд“ за периода
м.01.1993г.-02.1993г. без вписана
длъжност.
Въз основа на събраните
документи, е изготвен опис на
осигурителния стаж от длъжностното лице
по пенсионно осигуряване на л.31 от адм. дело № 323/2022г., съобразно който трудът на В.Т.Н. в СП
„Благоустройство и комунално стопанство“ – Кюстендил на длъжностите „каналджия
и зидаро-мазач“ в периода
14.03.1986г.-26.07.1992г., общо 06г. 04м. 12дни и „строителен работник, ремонт
и поддръжка“ в периода 26.07.1992г.-04.02.1993г. общо 00г. 06м. 08дни, е от ІІІ
категория.
Към преписката са приложени копия
от три писма на директора на Дирекция „Пенсии“ към НОИ, адресирани до три
физически лица във връзка с подадени от тях заявления за пенсиониране и
конкретно във връзка с категорията на положения труд в СП „Благоустройство и
комунално стопанство“. В същите се съдържа тълкуването на автора им на
разпоредите на т.26 и т.66и от ПКТП /отм./.
При посочените данни, с
разпореждане № ********** от 11.05.2022год. длъжностното лице по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр.Кюстендил отказва да отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на В.Т.Н.
на осн. чл.69б, ал.2 от КСО като приема, че заявителят няма необходимия стаж от втора
категория труд от 15 години, а има 09г.
02м. 29дни. Сочи се, че осигурителният
стаж за времето от 14.03.1986г. до 26.07.1992г. като каналджия и зидаро-мазач
в СП „БКС“ – Кюстендил е от трета
категория труд, тъй като фирма БКС не е специализирана строително-монтажна
фирма по смисъла на ПКТП /отм./, поради което трудът на лицата, работещи в нея
е от трета категория.
Издаденото разпореждане е съобщено на заявителя на 17.06.2022г. и е оспорено
пред директора на ТП на НОИ с жалба вх. № 1012-09-100/12.07.2022г.
На осн. чл.117, ал.2 от КСО, директорът на ТП на
НОИ - Кюстендил се произнася с Решение № 2153-09-76 от 22.07.2022год., като
отхвърля жалбата на В.Т.Н. по
съображения за неоснователност. Приема
се, че заявителят няма положен 15 години
осигурителен стаж от втора категория, а има 09г. 02м. 29д., с оглед на
което не отговаря на изискванията на чл.69б, ал.2 от КСО. Отрича се
категоризирането на труда на жалбоподателя в
СП „БКС“ – Кюстендил на длъжностите каналджия и зидаро-мазач
за периода 14.03.1986г. до 26.07.1992г., общо
06г. 04м. 12дни, като такъв от втора категория по т.26 и т.66и от ПКТ /отм./. Сочи се, че основната
дейност на предприятията от системата на БКС е свързана с поддръжка, ремонт,
стопанисване и други комунални дейности, а извършваните строителни дейности са основно под формата на високо строителство
– поправка и изграждане на тротоари, бордюри, паважи, градини, паркове,
канализация и други подобни, поради което същите не могат да се причислят към специализираните
строителни, монтажни или ремонти дейности по смисъла на т.26 и т.66и от ПКТП
/отм./ и трудът на работещите в тях е от трета категория. Допълнително в
подкрепа на горното, органът приема, че в случая не е изпълнено изискването, строително-монтажните
работници и ИТР от обособени групи, предприятия и организации
извън отрасъл „Строителство“, работещи непосредствено на обектите от
строително-монтажната дейност, да работят в звена на самостоятелна стопанска
сметка, да им се заплаща по разценките на строителството, дейността им да се
отчита в отрасъл „Строителство“ и да извършват целогодишно строително-монтажна
дейност на обекти с проектосметна документация.
По горните мотиви, които възпроизвеждат указанията на директора на
Дирекция „Пенсии“ в НОИ в приложените по преписката писма, отказът с оспореното
разпореждане, на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за отпускане на
лична пенсия за ОСВ на заявителя, е приет за законосъобразен.
Решението на административния
орган е съобщено на жалбоподателя на 01.09.2022год., а жалбата е подадена на 07.09.2022г., т.е. в
срока по чл.118, ал.1 от КСО.
В съдебното производство са
приети: писмо на ответника, в което се сочи, че в отдел „ООА“ – с.Невестино са
приети само разплащателни документи на осигурителя СП „БКС“ – Кюстендил, които
съдържат ведомости за заплати без друга трудова документация, както и заповеди с №№ РД-14-150/12.03.1986г. и
РД-14-416/30.09.1986г., двете на директора на СП „Благоустройство и комунално
стопанство“ – Кюстендил, за назначаване на жалбоподателя на длъжност
„Каналджия“, ІІІ-ти разряд в цех, участък, бригада, дейност, направление „ВиК“
, съотв. за преназначаване на същия на длъжност „зидаро-мазач“, ІV-ти разряд в
цех, участък, бригада, дейност, направление „Високо строителство“. Съдът е
приложил данни от ТР относно „БКС“ ЕООД, от които е видно, че дружеството е
вписано на 19.08.1992г. с основна дейност „общо строителство на сгради и
строителни съоръжения“, а с решение от 16.07.2007г. на Окръжен съд – Кюстендил
по ф. д. № 150/1989г., дружеството е заличено от ТР.
По
делото са разпитани двама свидетели Божилов и Шеовски, посочени от жалбоподателя, които са работили заедно с него в СП „БКС“ -
Кюстендил и сочат, че В. Н. е изпълнявал
работа основно за изграждане на
канализации и шахти по улиците и до жилищните сгради, строежи на малки сгради и
довършителни строителни работи.
В
настоящото съдебно производство и в изпълнение на задължителните указания на
касационната инстанция, е назначена съдебно-икономическа експертиза, която е
изготвена от вещото лице Н.С.С.. Констатациите на същата, отразени в заключение
вх. № 3523/11.09.2023г., са следните: според данните в ТР, СП „БКС“ е с основна
дейност „общо строителство на сгради и строителни съоръжения“ и е 100 %
общинска собственост; в структурата на предприятието се включват четири основи
отдела /дейности/ -„асфалтова
база“ , пътно/улично и парково строителство, ниско и високо строителство
/последното осъществявано като подизпълнител/ и поддържане на общинския
жилфонд. Вещото лице сочи, че основната дейност на предприятието е отчитана в
отрасъл „Строителство“ по данни на НСИ, като за жалбоподателя от отразеното във
ведомостите се установява, че е работил
на длъжностите: каналджия – строител на канали в дейност ВиК, в дейност „базалт и бордюри“ и зидаро-мазач за периода 14.03.1986г.-26.07.1992г., както и
строителен работник от 26.07.1992г. до 04.02.1993г., а дейността е отчитана
общо в отдел „строителство“; че
трудовото му възнаграждение е
изчислявано и заплащано по единните тарифни ставки за строителството по
сделната система – според изработеното и отработените дни, като след придобИ.не
на по-висок ранг е получавал и по-висока тарифна ставка и му е начислявано
допълнително възнаграждение за неблагоприятни условия на труд.
Съдът счита заключението на
вещото лице за обективно и компетентно, съответстващо на писмените
доказателствени средства, а страните не го оспорват.
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена от надлежен правен субект с
право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК – заявителят в административното производство и в
преклузивния срок по чл.118, ал.1 КСО.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, както и изцяло на осн чл. 168, ал.1 от АПК, законосъобразността на
оспорения административен акт с оглед критериите по чл.146 от АПК, счита същия
за постановен от оправомощен орган в пределите на неговата законова
компетентност по см. на чл.117, ал.3 от КСО, в изискуемата се писмена форма с
изложение на фактическите и правни основания за постановяването му, но в
нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон. Налице са
основанията за отмяна по чл.146, т.3
и т.4 от АПК.
Видно от съдържанието на разпореждането и решението, както и от възраженията в жалбата, основният спор по делото е относно категоризирането на осигурителния /трудовия стаж на жалбоподателя в СП „БКС“ – Кюстендил на длъжностите каналджия и зидаро-мазач за периода 14.03.1986г. до 26.07.1992г., общо 06г. 04м. 12дни. Пенсионните органи в постановените административни актове, са приели, че спорният стаж е от трета категория труд. Съдът счита горните констатации за незаконосъобразни поради следното:
Преценката за правото на пенсия на В.Т.Н. е проведена във връзка с предпоставките по чл.69б, ал.2 от КСО, според която разпоредба лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобИ.т право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. от 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. В случая не е спорно, че жалбоподателят отговаря на изискванията за възраст, а преценката на събраните по делото доказателства обосновава изводи за установена трудова дейност в размер на 15 години при условията на втора категория труд. Както се посочи по-горе, органът признава положен от оспорващия труд от втора категория в размер на 09г. 02м. 29дни и отрича такъв в размер на 06г. 04м. 12дни на описаните длъжности в СП „БКС“ - Кюстендил.
От мотивите в оспореното решение, съдът възприема като правилни доводите за приложимост на разпоредбите на т.26 и т.66и от ПКТП /отм./ спрямо труда на жалбоподателя на процесните длъжности. Според т.26 от ПКТП, глава „Строителство, строителна индустрия и производство на строителни материали“, в приложимата редакция, обн. ДВ бр.58/1990г., от втора категория е трудът на редица длъжности, сред които и на строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации, като изискванията за пенсиониране са трудов стаж 20 години и възраст 57 години за мъжете. Според т.66и от ПКТП, в относимата й част и в приложимата редакция, обн. ДВ бр. 2/1993г., работещи, които се пенсионират при трудов стаж, положен в тези отрасли и дейности, 25 години за мъжете и възраст 57 години, са инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж , от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, се счита за осигурителен стаж, както следва: 2. по т. 66г, 66е, 66з и 66и - от втора категория. От анализа на визираните разпоредби, въвеждащи преференциален режим за пенсиониране, е очевидно общото изискване за работа на обекти от строително-монтажната дейност /строителни обекти/ в специализирани строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации.
В случая по делото, съдът счита за доказани посочените материалноправни предпоставки за признаване на правото на жалбоподателя на пенсиониране на основание чл.69б, ал.2 от КСО, т.е. формира изводи, различни от приетите в оспореното решение. При установяване на осигурителния стаж за процесния период, пенсионните органи не са изяснили фактите и обстоятелствата от значение за случая и не са изпълнили задълженията си по чл. 36 АПК да съберат служебно всички доказателства. Налице са пропуски при проверката на разплащателната документация на осигурителя, предадена в ООА – с. Невестино, в която вещото лице е открило данни относими към структурата на предприятието, в което е работил оспорващия, както и за отчитането и заплащането на трудовото му възнаграждение. Горните обстоятелства са останали извън преценката на органите на ТП на НОИ – Кюстендил, което сочи на неизпълнение и на задължението им по чл.35 от АПК. Именно в тази връзка съдът е приел по делото писмени и гласни доказателства, както и заключение на вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. С посочените доказателствени средства са установени релевантни факти, необходими за правилното решаване на настоящия административноправен спор.
От вписванията в трудовата книжка, която е документ за установяване на осигурителен стаж по чл.40, ал.1 от НПОС, е видно, че за периода 14.03.1986г.-26.07.1992г., жалбоподателят е изпълнявал длъжностите „каналджия“ и „зидаро-мазач“ в СП „БКС“ - Кюстендил. Идентични са данните и в заповедите с №№ РД-14-150/12.03.1986г. и РД-14-416/30.09.1986г., двете на директора на СП „Благоустройство и комунално стопанство“ – Кюстендил, приети като доказателства по адм. дело № 323/2022г., а изводите от анализа им са, че оспорващият е от категорията строително-монтажни работници по см. на т.26 от ПКТП. От друга страна, от показанията на разпитаните свидетели Б. и Ш., се установява, че В. Н. е работил в строителството на канализации и шахти по улици и до жилища, в строителството на малки сгради, както и в довършителни строителни дейности, т.е. налице са категорични доказателства за това, че оспорващия е работил непосредствено на обекти, на които е извършвана строително-монтажна дейност, както и че преобладаващо е изпълнявал задълженията си там. Аргументи за ангажираността на жалбоподателя с работа в строителството следват и от констатациите в съдебно – икономическата експертиза. Видно от заключението на вещото лице, изследвало структурата и отрасловата принадлежност на СП “БКС“, е че основната дейност на предприятието е общо строителство на сгради и строителни съоръжения и е отчитана в отрасъл „Строителство“ по данни на НСИ. Конкретно за оспорващия, от отразеното във ведомостите съдебният експерт установява, че е работил на длъжностите каналджия – строител на канали в дейност ВиК и в дейност „базалт и бордюри“ и зидаро-мазач, като дейността е отчитана общо в отдел „строителство“ и трудовото му възнаграждение е изчислявано и заплащано по единните тарифни ставки за строителството по сделната система. От приложените заповеди с №№ РД-14-150/12.03.1986г. и РД-14-416/30.09.1986г., двете на директора на СП „БКС“ – Кюстендил, от данните в удостоверение обр. УП-13 с изх. № 5531-09-1079-1/28.04.2022г. и от заключението на вещото лице се установява също, че трудът на жалбоподателя като строително-монтажен работник е положен в обособена дейност в структурата на предприятието, съотв. длъжността „каналджия“ е от дейност /звено/ „ВиК“ , а длъжността „зидаро-мазач“ е от дейност /звено/ „Високо строителство“. С посочените доказателства се опровергава верността на изводи на директора на ТП на НОИ в оспореното решение. Доказани са изискванията по т.26 и т.66и от ПКТП за положен труд от жалбоподателя като строително-монтажен работник, зает непосредствено на обекти от строително-монтажната дейност, обособени в звена на самостоятелна стопанска сметка и при отчитане на труда в отрасъл „Строителство“ и при заплащане на същия по разценките на строителството. От изложеното следва, че трудът на жалбоподателя за процесния период, следва да се зачете като такъв от втора категория във връзка с преценката на правото му за лична пенсия за ОСВ по чл.69б, ал.2 от КСО.
Изводите в обратен смисъл на пенсионните органи са формирани в противоречие с материалния закон, с оглед на което и във връзка с основанието по чл.146, т.4 от АПК оспореното решение ведно с потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, подлежат на отмяна. На осн. чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново разглеждане на заявлението на В.Т.Н. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода по делото, на ответника не се следват деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът присъжда в полза на жалбоподателя деловодни разноски, платими от НОИ-София. Същите включват сумата в размер на 30,00лв. – държавна такса за касационно оспорване, 184,00лв. – възнаграждение за вещо лице, както и адвокатско възнаграждение. По отношение размера на последното, пълномощникът на ответника е предявил възражение за прекомерност, което съдът счита за основателно. Преценката на действителната правна и фактическа сложност на делото като критерий по чл.78, ал.5 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, на участието на адвоката в съдебните заседания по делото и на конкретния принос на същия в процеса на събиране на доказателствата, обосновава изводи за дължимост на възнаграждение в минималния размер по чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно по 500,00лв. за процесуалното представителство по адм. дело № 323/2022г. и по настоящото дело или общо в размер на 1000,00лв.
Водим от гореизложеното и на
осн.чл.173, ал.2 АПК вр. с чл.118, ал.2 КСО, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
2153-09-76/22.07.2022г. на директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което
е отхвърлена жалбата на В.Т.Н. ***, махала „Черковна“ № 12а, община Кюстендил, срещу Разпореждане № ********** от 11.05.2022год. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на жалбоподателя на основание чл.69б, ал.2 от КСО, като изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне
съобразно дадените указания по приложението на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт - гр.София да заплати на В.Т.Н. ***, махала „Черковна“ № 12а, община Кюстендил, деловодни
разноски в размер на 1214,00лв., от
които 30,00лв. – държавна
такса за касационно оспорване, 184,00лв. – възнаграждение за вещо лице и 1000,00лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: