№ 18052
гр. София, 17.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110110001 по описа за 2025 година
Съдът намери, че следва да съобщи на страните писмения доклад по делото по реда на
чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Р. Г. Г. срещу „.“ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ
и по чл. 226, ал.2 КТ, за отмяна на заповед № ../09.10.2024г., с която трудовото му
правоотношение е прекратено; да се възстанови служителят на заемната до уволнението
длъжност – „а.“ в „.“ и да се осъди работодателят да му заплати сумата от общо 23 552 лева
– обезщетение за оставане без работа за периода от 09.10.2024г. до 09.04.2025г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба -18.02.2025г до окончателното плащане, и
сумата от 17 024 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудова
книжка в периода от 09.10.2024г до 18.02.2025г, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба -18.02.2025г до окончателното плащане.
При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2
КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 088 лева, представляващо
дължимо трудово възнаграждение за период от 09.10.2024г. до 18.12.2024г., през което време
ищецът е полагал труд, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба -
18.02.2025г до окончателното плащане и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1 152 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 9 дни за 2024г., ведно със законната лихва от депозиране
на исковата молба -18.02.2025г до окончателното плащане.
В исковата молба и молба от 04.03.2025г се твърди, че ищецът се е намирал в трудово
правоотношение с ответника. Поддържа се, че е дългогодишен служител с множество
научни публикации в престижни издания и с висок резултат от научните атестации. Сочи се,
че между работодателя и синдикалната организация, чийто член е ищеца, в който било
договорено използването на 40 дни платен годише отпуск и заплащането на обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 7 брутни трудови възнаграждения. Ищецът поддържа, че в
1
периода от 07.10.2024г до 18.10.2024г. е бил в продължителен отпуск поради временна
неработоспособност, като именно в този период ответникът е издал заповед за прекратяване
на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ– заповед №
../09.10.2024г. Подчертава се, че така издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като
ищецът е бил в отпуск поради нетрудоспособност и не е бил предизвестен. Изтъква се, че
неправилно е бил изчислен и неизползвания от него платен годишен отпуск на база 35 дни,
при уговорени съгласно колективния трудов договор – 40 дин. Сочи се, че процесната
заповед е била връчена на ищеца на 18.12.2024г, а самото трудово правоотношение било
посочено, че се прекратява считано от 09.10.2024г. След прекратяване на трудовото
правоотношение се сочи,че ищецът не е успял да започне работа или да се запише в бюрото
по труда, тъй като ответникът незаконосъобразно задържа трудовата му книжка. Изтъква
се,че ако се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено на 18.12.2024г. му се дължи
заплащане на трудово възнаграждение за полага от него труд в периода от 09.10.2024г. до
18.12.2024г. Моли се исковете да бъдат уважени, като в негова полза се присъдят и
сторените по делото разноски.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като счита
същите за неоснователни. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца
съгласно сключен трудов договор №./12.04, като подчертава, че работодателят има право да
прекрати на основание чл. 328, ал.1, т. 10 КТ трудовото правоотношение едностранно с
предизвестие при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи се,
че във връзка с неспазване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение,
на ищеца е било заплатено обезщетение. Изтъква се, че ищецът не е уведомил работодателя
си, че ползва отпуск поради временна неработоспособност и не е представил болничен лист
за това в законоустановения срок. Подчертава се, че в случая не е налице хипотеза на защита
по чл. 333 КТ, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328,
ал.1, т. 10 КТ не попада в обхвата на тази защита. От името на ответника се посочва и че
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е правилно изчислено като е
съобразена дата на прекратяване на трудовото правоотношение 09.10.2024г., а не датата на
която е връчена заповедта. Изтъква се, че многократно са правени опити да бъде връчена
заповедта на ищеца, но същият не се е явил на работа. Поддържа се, че в периода от
09.10.2024г до 18.12.2024г ищецът не е полагал труд, поради което не му се дължи и трудово
възнаграждение. По така изложените доводи моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено. Тези
факти не се оспорват от ответника.
В тежест на ответника е да докаже предпоставките на уволнителното основание, а
именно, че на ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и
че правото на прекратяване на правоотношението е надлежно упражнено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ ищеца твърди да е
2
останал без работа в резултат от незаконното уволнение за процесния период, като в негова
тежест е да докаже изгодния за него факт - че е останал без работа за сочения период /ал. 1/,
че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не е ангажирал
доказателства за оставането си без работа в процесния период.
По иска по чл.226, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че трудовият договор е
прекратен на посочените основание и дата, че трудовата книжка е била предоставена на
работодателя за вписване на съответните данни, че е било налице задържане на трудовата
книжка при липса на нормативно основание за това, както и че ищецът е претърпял вреди,
които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане. Размерът на вредите е
нормативно определен.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не е ангажирал
доказателства предаването на трудовата книжка на ответника.
В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да
докаже, че незабавно след прекратяване на правоотношението/съответно след получаване на
трудовата книжка, е предал на ищеца трудовата книжка, съответно е заплатил обезщетение
или че е съществувала обективна невъзможност да предаде на служителя трудовата книжка
поради неоказано съдействие от страна на ищеца. За така посочените обстоятелства от
ответника не се излагат твърдения и не се ангажират доказателства.
По иска по чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудово
правоотношение с ответника, полагането на труд, размера на уговореното възнаграждение за
съответния период и последното получено такова за пълен отработен месец, изискуемост на
претендираните възнаграждения и размера на обезщетението за забава.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не е ангажирал
доказателства полагането на труд в периода от 09.10.2024г до 18.12.2024г.
В тежест на ответника, при установяване на тези обстоятелства, е да докаже, че е
погасил задълженията за трудови възнаграждения в срок. За тези обстоятелства не се излагат
твърдения и не се ангажират доказателства.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
трудово правоотношение с ответника за твърдения период, прекратяването му на посоченото
основание и размера на неизползвания платен годишен отпуск, в това число и
обстоятелството, че по отношение на него намира приложение колективния трудов договор
за 2024г, т.е че е член на синдикалната организация.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не е ангажирал
доказателства за твърденията си, че е член на синдикалната организация по сключения
колективен трудов договор.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
заплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ претендирано от ищеца /извън вече
3
заплатеното/, за което не се излагат твърдения и не се ангажират доказателства.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на Трудов договор,ведно със
сключени допълнителни споразумения в това число и допълнително споразумение от
01.10.2024., по силата на който ищецът е заемал длъжността „а.“ в „.“, което
правоотношение е било прекратено със заповед № ../09.10.2024г. Безспорно е и
обстоятелството, че на ищеца е било заплатено обезщетение по чл. 224 КТ за 30 дни платен
годишен отпуск за 2024г.
По допустимостта на част от предявените искове:
Съдът констатира, че с исковата молба и депозирани уточнителни молби от ищеца е
формулирано искане за осъждане на ответника да му заплаща на основание чл. 226 КТ
сумата от по 128 лева на ден, представляващо обезщетение за незаконосъобразно задържане
на трудова книжка от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2025г до връщане на
трудовата книжка.
Предявен е и иск по чл. 226 КТ за сумата от 8064 лева, представляваща обезщетение за
незаконно задържане на трудова книжка в периода от 18.12.2024г до 18.02.2025г. В
уточнителна молба от 04.03.2025г. е заявено във връзка с дадените от съда указания, че
искът се предявява при условията на евентуалност, въпреки че е предявен иск по чл. 226 КТ
като главен иск, тъй като се касае за иск за различен период и е предявен в случая че съдът
приеме, че трудовото правоотношение е прекратено на 18.12.2024г.
Настоящият състав намира, че тези искове се явяват недопустими и производството по
тях следва да бъде прекратено.
По отношение на предявения веднъж като главен и веднъж като евентуален иск за
присъждане на сумата от по 128 лева на ден - обезщетение за незаконосъобразно задържане
на трудова книжка от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2025г до връщане на
трудовата книжка, следва да се посочи, че това представлява иск за бъдещ период.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на осъдителен иск, а и на всеки
друг по принцип, е наличието на правен интерес от търсената защита. Правен интерес от
осъдителен иск е налице когато ищецът твърди, че в негова полза съществува изискуемо
притезателно право към момента на предявяване на иска, което се извежда от тълкуването
на чл. 124, ал. 1 и 2 ГПК. В чл. 124, ал. 1 ГПК е посочено правилото - че предмет на
осъдителен иск може да бъде съществуващо /според твърденията на ищеца/ право към
момента на предявяване на иска, а в ал. 2 - изключението, че иск за неизискуеми
задължения /права/ е допустим само ако те са повтарящи се. В настоящия случай с
процесния осъдителен иск по чл. 226, ал. 2 КТ се претендират задължения, чиято
изискуемост настъпва след подаване на исковата молба. Същевременно, не се касае за
повтарящи се задължения по смисъла на чл. 124, ал. 2 ГПК, тъй като такива са тези
задължения, чиято изискуемост зависи само от настъпването на срока, а в случая не само
изискуемостта, но и самото възникване на вземането по чл. 226, ал. 2 КТ зависи и от друг
4
факт - бъдещото фактическо задържане на трудовата книжка от ответника. Ето защо
предмет на осъдителен иск може да бъде само вземане по чл. 226, ал. 2 КТ, което е
за период преди предявяване на иска. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
определение № 39/14.01.2011г. по ч.гр.№ 585/2010г на ВКС, IV г.о,
На следващо място, съдът намира, че е недопустимо и предявяването на един и същи
иск веднъж като главен и веднъж като евентуален – иск по чл. 226 КТ. Обстоятелството, че в
първия случая искът е предявен за период от 09.10.2024г. до 18.02.2025г, а във втория случая
от 18.12.2024г до 18.02.2025г /който втори период попада в рамките на първия/ не води до
наличие на евентуалност на така предявения иск. Напротив, предявения като иск под
евентуалност като период и като размер на сумата попада в обхвата на предявения като
главен иск, който има същия предмет, но за по-дълъг период, в който период попада и
периода на втория иск. При разглеждане на главния иск по чл. 226 КТ съдът ще се произнесе
относно едни и същи правопораждащи факти, като това, което съдът ще приеме относно
датата на прекратяване на трудовото правоотношение – дали е 09.10.2024г или 18.12.2024г.
може да доведе, при наличие на всички останали предпоставки, единствено до уважаване на
така предявения главен иск или в пълен размер или за част от сума, съответно за част от
период. В случая че бъде прието, че трудовото правоотношение е прекратено на 18.12.2024г,
то не е налице основание за съда да отхвърли главния иск по чл. 226 КТ изцяло, а да
съобрази така посочената дата. Ето защо в случая независимо, че ищецът твърди да е налице
предявяване на два иска – различни – един при условията на евентуалност и един главен, то
не е налице подобна евентуалност.
По доказателствените искания:
Към исковата молба, към уточнителна молба от 04.03.2025г и към отговора са
представени писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
По искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи преписи от
цялото трудово досие на ищеца и от колективния трудов договор за 2024г, съдът намира, че
искането следва да бъде оставено без уважение, доколкото самият ищец е представил към
молбата си от 04.03.2025г. копие от допълнителното споразумение към трудовия договор, а
именно поради това, че не разполагал с копие от трудовия си договор, същият е релевирал
искане за представяне на трудовото досие. Същевременно ответникът с отговора на исковата
молба е представил препис от колективния трудов договор, подписан на 11.11.2024г.
Предвид това представянето на посочените от ищеца документи не се явява необходимо за
разрешаване на правния спор.
Основателно се явява и релевираното в исковата молба доказателствено искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените от ищеца въпроси, доколкото
същите са от значение за разрешаването на правния спор.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№10001/2025г по описа на СРС, 153 състав, в
частта, в която са предявени искове за осъждане на „.“ да заплаща на Р. Г. Г. на основание
чл. 226 КТ сумата от по 128 лева на ден, представляващо обезщетение за незаконосъобразно
задържане на трудова книжка от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2025г до
връщане на трудовата книжка, предявени като главен иск и като евентуален иск, както и
предявения при условията на евентуалност иск по чл. 226, ал. 2 КТ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 8 064 лева, представляваща обезщетение за задържане на
трудова книжка в периода от 18.12.2024г. до 18.02.2025г.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, към молба от 04.03.2025г и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи препис от цялото трудово досие на Р. Г. Г. и препис от колективен трудов договор
за 2024г.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени от
ищеца в исковата молба, при депозит в размер на 400 лв., от бюджета на съда, като
ЗАДЪЛЖАВА ответникът да осигури необходимото съдействие.
НАЗНАЧАВА за вещо лице – ., който да бъде уведомен незабавно за поставените му
задачи.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение, въз
основа на Трудов договор,ведно със сключени допълнителни споразумения в това число и
допълнително споразумение от 01.10.2024., по силата на който ищецът е заемал длъжността
„а.“ в „.“, което правоотношение е било прекратено със заповед № ../09.10.2024г. Безспорно е
и обстоятелството, че на ищеца е било заплатено обезщетение по чл. 224 КТ за 30 дни
платен годишен отпуск за 2024г.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
следните обстоятелства: оставането си без работа за периода от 09.10.2024г. до 09.04.2025г;
за предаването на трудовата си книжка на ответника; за полагането на труд в периода от
09.10.2024г до 18.12.2024г. при ответника; за твърденията си, че е член на синдикалната
организация по сключения колективен трудов договор.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 29.05.2025 г.
от 14:30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
6
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства и оспорване на представените такива с отговора
на исковата молба, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация с помощта на Центъра за
спогоди и медиация към Софийски районен съд – за контакти: . Г.а - тел. 02..
Определението, в частта, в която производството по делото е частично прекратено,
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на препис от настоящото
определение на страните с частна жалба пред Софийски градски съд, а в останалата част - не
подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7