РЕШЕНИЕ
№ 15180
гр. С., 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:.............
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20211110157145
по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. Л.,
ЕГН: **********, адрес: ................, съдебен адрес: ................, седалище и
адрес на управление: гр. С., ............., с която са предявени искове с правно
основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в общ размер на 11864,40 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат
на ПТП, настъпило на 08.05.2020 г. в гр. С., от които:
- 8500,00 лв. – разходи за закупуване на импланти, аугментация на кост
в областта на 22, извършени на 15.02.2021 г., ведно със законната лихва от
15.02.2021 г. до изплащане на вземането;
- 660,00 лв. – разходи за заплащане на дентални услуги, изразяващи се в
екстракция на 12,14 и 44 зъб, цифрово изграждане на 13,11,21 и 23-ти зъб,
мост с+в 13,12,11,21,22,23, извършени на 04.06.2020 г., ведно със законната
лихва от 04.06.2020 г. до изплащане на вземането;
- 44,40 лв. – разходи за закупуване на шийна яка, извършени на
08.05.2020 г., ведно със законната лихва от 08.05.2020 г. до изплащане на
вземането;
- 300,00 лв. – разходи за закупуване на лекарства за периода от
08.05.2020 г. до 08.05.2021 г., ведно със законната лихва от 08.05.2020 г. до
изплащане на вземането;
- 2160,00 лв. – допълнителни разходи за силна храна (усилена диета) за
1
периода от 08.05.2020 г. до 08.05.2021 г., ведно със законната лихва от
08.05.2020 г. до изплащане на вземането;
- 200,00 лв. – разходи за транспорт, ведно със законната лихва от
08.05.2020 г.
Ищцата Д. Д. Л. твърди, че на 08.05.2020 г. около 08:10 ч. в гр. С.
управлявала л.а. .............., като се движела по ................“ и в ..............пряла
пред обозначена пешеходна пътека. В този момент изведнъж била ударена
отзад от .............. управляван от .............., който се движел попътно по ..............
Твърди, че виновен за настъпване на ПТП-то бил водачът на .............. който
нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал лекия
автомобил с несъобразена скорост и не спазил необходимата дистанция от
движещото се пред него МПС. В резултат на инцидента на ищцата получила
тежки увреждания, изразяващи се в сътресение на мозъка, навяхване на
шийни прешлени, фрактура на короните на зъби 22,21,11,12, избит зъб – 15,
контузия на носа. Сочи, че е била приета по спешност в болница с
главоболие, светобоязън, гадене, повръщане, ограничени движения в шията и
палпаторна болезненост в шийната област,с кръвотечение от устата и носа .
Шията била обездвижена чрез шийна яка, била и назначена медикаментозна
терапия. Твърди, че било невъзможно да се храни и приемала само течности,
тъй като болките в областта на счупените зъби били изключителни силни.
Сочи, че вследствие на уврежданията от ПТП-то претърпяла имуществени
вреди, изразяващи се в следното: разходи за закупуване на импланти
аугментация на кост в областта на 22, в размер на 8500,00 лв., извършени на
15.02.2021г.; разходи за заплащане на дентални услуги, изразяващи се в
екстракция на 12,14 и 44-ти зъб, цифрово изграждане на 13,11,21 и 23-ти зъб,
мост с+в 13,12,11,21,22,23, в размер на 660,00 лв., извършени на 04.06.2020
г.; разходи за закупуване на шийна яка в размер на 44,40 лв., извършени на
08.05.2020 г.; разходи за закупуване на лекарства в размер на 300,00 лв. за
периода от 08.05.2020 г. до 08.05.2021 г.; допълнителни разходи за силна
храна (усилена диета) в размер на 2160,00 лв. (по 180,00 лв. месечно или по
6,00 лв. на ден) за периода от 08.05.2020 г. до 08.05.2021 г.; както и разходи
за транспорт в размер на 200,00 лв., заплатени както за такси, автобус, така и
за гориво и винетки за контролни прегледи и лечение. Твърди, че
отговорността на виновния за произшествието водач била покрита от
ответника ................... по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, поради това предявила пред ответното дружество претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, но последното не платило такова. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
................... за отговор, който в срока по чл. 131 ГПК е депозирал становище
по същата чрез юрк. .............. Процесуалният представител оспорва
предявения иск по размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
2
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и описаните фактически констатации относно настъпилото
пътнотранспортно произшествие, като изразява готовност за уреждане на
спора. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан. На основание чл. 237,
ал. 1 ГПК е налице частично признание на иска за сумата от 6443,08 лв., като
сумата е определена като разходите в размер на 9204,40 лв. са намалени с
30%, като в тази насока иска над сумата 6643,08 лв. се оспорва. По
отношение на разходите за сумите от 2160,00 лв. и 200,00 лв., счита, че не се
намират в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие,
поради което го оспорва и счита, че за тези разходи застрахователното
дружество не следва да отговаря. Оспорва претенцията по акцесорния иск и
искането за присъждане на законна лихва от 08.05.2020 г. Счита, че
началният момент, от който се дължи лихва за забава е датата, в която
застрахователят е изпаднал в забава – 28.09.2021 г., доколкото молбата за
определянето на застрахователно обезщетение е получена на 28.06.2021 г., а
съгласно чл. 496 КЗ е налице тримесечен срок за произнасяне на
застрахователното дружество по предявената претенция. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа страна:
С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за
безспорно между страните, че на 08.05.2020г. около 08:10 ч. ищцата е
пострадала в резултат на пътнотранспортно произшествие, случило се в гр.
С., при управление на л.а. ................ при движение по ..............в посока от
................ и в района ..........ри спиране пред обозначена пешеходна пътека,
когато била ударена отзад от л.а. ............., управляван от .............., който се
движел попътно по .............. като виновен за настъпилото пътнотранспортно
произшествие е водача на л.а. ................, който нарушил правилата за
движение по пътищата, тъй като управлявал автомобила с несъобразена
скорост и не е спазил необходимата дистанция с движещото се пред него
моторно превозно средство. Отделени са за безспорни и ненуждаещи се от
доказване и обстоятелствата, че ищцата била приета по спешност в болница с
главоболие, светобоязън, гадене, повръщане, ограничени движения в шията и
палпаторна болезненост в шийната област, с кръвотечение от устата и носа,
като била поставена шийна яка за обездвижване на шията и била назначена
медикаментозна терапия, както и получените увреждания в резултат на
пътнотранспортното произшествие – сътресение на мозъка, навяхване на
шийни прешлени, фрактура на короните на зъби 22, 21, 11, 12, избит зъб 15 и
контузия на носа. Отделно от това посочените обстоятелства се установяват и
от представено по делото копие от констативен протокол от 08.05.2020 г.,
3
видно от което мл.инспектор ...............– дежурен .................. е посетил
настъпило на 08.05.2020 г. около 08:10 ч. в гр. С. на ..............на пешеходната
пътека в района ............ пътнотранспортно произшествие между ............
управляван от .............., и .............. управляван от Д. Д. Л.. В протокола е
отбелязано, че при инцидента е пострадала Д. Д. Л. с работна диагноза –
фрактура на корона зъби - 2.2, 2.1, 1.1, 1.2, избит зъб – 1.5, контузия на нос и
комоцио.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за
безспорно между страните, че ищцата е извършила разходи, както следва: за
закупуване на импланти, аугментация на кост в размер на 8500,00 лв.; за
заплащане на дентални услуги, изразяващи се в екстракция на 12, 14 и 44-ти
зъб, цифрово изграждане на 13,11,21 и 23-ти зъб, мост с+в 13,12,11,21,22,23 в
размер на 660,00 лв. и за закупуване на шийна яка в размер на 44,40 лв.
Отделно от това, извършването на посочените разходи от ищцата се
установява и от приетите по делото писмени доказателства, а именно фактура
№ ............. г. за сумата от 8500,00 лв.; фактура № ......... г. за сумата от 660,00
лв. и фактура № .......... г. за сумата от 44,40 лв., както и фискални бонове към
всяка от тях за същите суми.
За безспорно между страните с доклада по делото е отделено и
обстоятелството,че към 08.05.2020 г. отговорността на водача на л.а. .............,
управляван от .............., е била покрита от ................... по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Видно от копие от претенция и уведомление от 15.07.2021 г. Д. Д. Л. е
отправила искане към ................... като застраховател, покриващ вината на
водача на ............ с рег. № ...........ъз основа на договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от нея вреди, вследствие именно на процесното произшествие,
като застрахователното дружество е заявило, че приема за относними и
доказани разходи в общ размер на 9204,40 лв., като след отчитане на
установеното съпричиняване е определило обезщетение в размер на 6443,08
лв. и заявило готовност за изплащането му незабавно след представяне на
разходните документи в оригинал и пълни и точни данни за банковата сметка,
по която да бъде извършено плащането. Застрахователното дружество е
отказало да заплати останала част от претенцията в размер на 2500,00 лв. с
мотива, че липсва причинно-следствена връзка между извършените разходи и
настъпилите увреждания.
Видно от основното заключение на комплексна съдебномедицинска
експертиза, заключението по което съдът кредитира изцяло, от събраните по
делото материали се установява, че Д. Д. Л. е получила сътресение на мозъка,
счупени корони на четирите горни фронтални зъби, избИ.е на зъб 15-горен
десен втори предкътник, контузия на гърба на носа и навяхване на шията. В
заключението е посочено, че по отношение на увредите на зъбите е
проведено следното лечение: екстракция (вадене) на три зъба – 12,14 и 44,
4
като зъб 12 е бил счупен по време на ПТП-то; цифрово изграждане на четири
фронтални зъба в горната челюст – 13,11,21 и 23; направен е временен
пластмасов мост на горните фронтални шест зъба от 13 до 23; поставени са
пет импланта и е костозаместено в областта на горен страничен ляв резец –
зъб 22, както и че предвид уврежданията посочените лечения са били
оправдани. По отношение на навяхването на шията е посочено, че след
извършване на съответните образни изследвания и клиничен преглед е
проведено консервативно лечение, изразяващо се в имобилизация на шията с
мека яка за 10 дни. Посочено е, че при ищцата не са установени уреждания,
които биха затруднили самостоятелното придвижване на същата. По
отношение на претенциите за разходи за закупуване на лекарства и т.нар.
усилена диета е посочено, че няма данни за закупуване на лекарства и тяхната
стойност, както и за продължителността на периода, през който е приемана
такава храна, както и документи, установяващи закупуването им.
Съгласно заключението на допълнителната комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, заключението по което
съдът кредитира изцяло, при удар в задната част на автомобила, какъвто е
настоящия случай, телата на пасажерите се изместват назад към седалките.
По време на това движение се погасява по-голямата част от кинетичната
енергия, придадена на телата след удара. След това тялото се измества напред
по посока на ориентацията на автомобила, като разстоянието на преместване
зависи от скоростта в момента на удара. Посочено е, че за да може да се
определи дали в случай, че ищцата е пътувала с правилно поставен
обезопасителен колан и същият се е задействал вследствие на последващо
придвижване на тялото напред, би могла да достигне и да настъпи удар в
части на интериора на купето на автомобила (волана) със зоните, в които е
понесла увреждания (нос и челюст), следва да е известна точната позиция на
седалката и облегалката на водача в момента на настъпване на удара. Вино от
заключението, допустими са настъпилите увреждания на зъбите, ако водачът
е шофирал в позиция в близост до волана дори при поставен колан.
Останалите увреждания, вследствие на „камшичния удар“, нямат отношение
към задействането на предпазния колан.
При горните фактически констатации съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 154, ал. 1 ПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.
На основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди
сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов
представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
5
определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава
извънсъдебна процедура е проведена. При така установените факти и с оглед
наличието на останалите процесуални предпоставки за възникване и
надлежно упражняване на правото на иск, съдът намира производството по
делото за допустимо.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди, които представляват пряка и непосредствена последица
от деликта, срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за
неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка
"Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност.
Фактическият състав обхваща три групи материални предпоставки: 1.)
застрахованият виновно да е увредил ищеца – настъпване на ПТП поради
виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „................ с рег. №
............; 2.) наличието на имуществени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от претърпяното увреждане и 3.) наличие на
застрахователно правоотношение, което да произтича от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника –
застраховател. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички
посочени по-горе кумулативни предпоставки на исковата претенция.
В настоящия случай между страните не се спори, а и от събраните по
делото доказателства се установява настъпването на процесното ПТП поради
противоправно поведение на водача на л.а. „................ с рег. № ............, който
нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като управлявал
автомобила с несъобразена скорост и не е спазил необходимата дистанция с
движещото се пред него моторно превозно средство. Предвид липсата на
спор между страните относно вината на водача на л.а. „................, която се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не са ангажирани доказателства,
оборващи презумпцията.
Между страните по делото е безспорно обстоятелството, че към
08.05.2020 г. отговорността на водача на л.а. „................ с рег. № ............, е
била покрита от ................... по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, поради което съдът намира същото за
установено. Следователно на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ответното дружество
носи отговорност за вредите, причинени от водача на автомобила.
Между страните не се спори, че в резултат на процесното ПТП ищцата
получила описаните в исковата молба увреждания – сътресение на мозъка,
навяхване на шийни прешлени, фрактура на короните на зъби 22, 21, 11, 12,
избит зъб 15 и контузия на носа, както и че във връзка с тях е извършила част
от твърдените разходи, а именно за закупуване на импланти, аугментация на
кост в размер на 8500,00 лв.; за заплащане на дентални услуги – екстракция на
12, 14 и 44-ти зъб, цифрово изграждане на 13,11,21 и 23-ти зъб, мост с+в
6
13,12,11,21,22,23 в размер на 660,00 лв. и за закупуване на шийна яка в размер
на 44,40 лв. Отделно от това от заключението по основната
съдебномедицинска експертиза се установява, че същите предвид
уврежданията на ищцата са обоснован разход за лечението . Ето защо съдът
счита, че тези разходи се намират в пряка връзка с лечението на причинените
в резултат на процесното ПТП телесни увреждания. Тези разходи възлизат в
общ размер на 9204,40 лв. С оглед изложеното съдът приема, че претенциите
на ищцата за заплащане на посочените разходи са доказани по основание и
размер, следователно са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Спорът между страните се концентрира върху въпросите, свързани с
настъпването на твърдените в исковата молба имуществени вреди,
изразяващи се в сторени от ищцата разходи за закупуване на лекарства в
размер на 300,00 лв. за периода от 08.05.2020 г. до 08.05.2021 г.; за
закупуване на силна храна (усилена диета) в размер на 2160,00 лв. за периода
от 08.05.2020 г. до 08.05.2021 г. и за транспорт в размер на 200,00 лв., техния
размер, причинната им връзка с настъпилото произшествие и действителното
им извършване.
Както беше посочено по-горе ищцовата страна носи тежестта на
доказване на факта на претърпени имуществени вреди и причинна връзка
между тях и процесното застрахователно събитие. Тоест Д. Д. Л. следва да
докаже при условията на пълно доказване (такова, което да създаде убеденост
в съда) тези обстоятелства. В противен случай, с оглед правилото за
разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да приеме
недоказаните при тези условия обстоятелства за неосъществени. Не се спори
по делото, че на ищцата е била назначена медикаментозна терапия, но по
делото липсват каквито и да е доказателства, установяващи приемането на
лекарства от страна на ищцата, както и действителното извършване на
разходи за закупуването им. Т.е. няма данни ищцата реално да е приемала
предписаните лекарства. С протоколно определение от 24.10.2022 г. съдът е
допуснал на ищеца разпит на един свидетел при режим на довеждане, като е
указал на същата да води допуснатия свидетел за следващото съдебно
заседание, което не е било сторено в следващите заседания – на 20.03.2023 г.
и 26.06.2023 г. Поради тези съображения настоящият състав приема, че
претенцията за сумата от 300,00 лв. – разходи за лекарства следва да бъде
отхвърлена.
Ищцата претендира сумата 2160,00 лв. като застрахователно
обезщетение за реализирани от нея разходи за усилена храна. При съвкупен
анализ на доказателствата по делото не се установява в причинна връзка с
полученото телесно увреждане на ищцата да е било предписано приемането
на такава храна или спазването на специфичен хранителен режим, изискващ
извършването на допълнителни разходи в тази насока. По делото не се
установи нито приемането на такава храна да е било необходимо за лечението
на ищцата, нито същата реално да е извършила разноски за закупуването им.
С оглед на това съдът намира, че претенцията за сумата от 2160,00 лв. е
7
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за застрахователно обезщетение за
транспортни разходи в размер на 300,00 лв. ищцата е посочила, че тази сума
представлява разходи на осъществен транспорт с такси и автобус, както и за
гориво и винетки за контролни прегледи и лечение. По делото не са
ангажирани каквито и да е доказателства (разходни документи) от страна на
ищцата за сторени от нея транспортни разноски, както и за размера им.
Следва да бъде посочено също, че от основното заключение на комплексната
съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, е видно, че при ищцата не са установени уреждания,
които биха затруднили самостоятелното придвижване на същата. Поради това
дори да е реализирала разход за транспорт във връзка с медицински преглед и
лечение, то той не е в пряка причинна връзка с претърпяното произшествие, а
е въпрос на личен избор на ищцата, поради което този разход не следва да
бъде възлаган в тежест на ответника. Поради това се налага извод, че
претенцията за заплащане на сумата 300,00 лв. е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Съдът като взе предвид заключението на допълнителната комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, което кредитира като
обективно и компетентно дадено, намира, че възраженията на ответника за
наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице поради липса на
поставен обезопасителен колан, останаха недоказани.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1)
изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ; или 2) изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Според нормата на чл.
496, ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване. Съгласно чл. 432,
ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. Чл.
380, ал. 1 КЗ от своя страна регламентира, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция, с която да предостави пълни и точни
данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
В случая от представеното по делото копие от уведомление от
15.07.2021 г. се установява, че Д. Д. Л. е отправила към ............. претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, като в отговора на исковата
8
молба ответникът е заявил, че претенцията е получена на 28.06.2021 г., което
представлява признание на неизгоден за страната факт. С оглед изложеното
съдът приема, че ответникът е получил претенцията на ищцата на посочената
от него дата – 28.06.2021 г., независимо, че от приложеното по делото копие
от претенцията не се установява кога същата е заявена, доколкото върху
самия документ липсва входящ номер, който да удостоверява точната дата на
получаването ѝ от застрахователя.
От страна на ответника не е направено възражение, че ищцата не е
представила изискани от нея документи, а от друга страна по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява точният момент на
представянето им. Поради това съдът намира, че ............. дължи на Д. Д. Л.
законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от
изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията (28.06.2021 г.),
тоест от 29.09.2021 г., която следва да бъде присъдена.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата
доказва сторени разноски в настоящото производство в общ размер на
1364,56 лв., от които 474,56 лв. – държавна такса и 890,00 лв. – адвокатско
възнаграждение. От тях с оглед уважената част на иска и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, ответникът следва да ѝ заплати сумата от 1058,66 лв.
Ответникът доказва разноски в размер на 1000,00 лв. – депозити за
вещи лица по двете експертизи, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗЗП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определи юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер от 100,00 лв. От тях, с оглед отхвърлената част на иска
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да му заплати сумата от
246,59 лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..................., ЕИК: ..........., седалище и адрес на управление:
гр. С., ............., да заплати на Д. Д. Л., ЕГН: **********, адрес: ............ на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата в размер на 9204,40 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, от които 8500,00 лв. –
разходи за закупуване на импланти аугментация на кост в областта на 22,
извършени на 15.02.2021г.; 660,00 лв. – разходи за заплащане на дентални
услуги, изразяващи се в екстракция на 12,14 и 44-ти зъб, цифрово изграждане
на 13,11,21 и 23-ти зъб, мост с+в 13,12,11,21,22,23, извършени на 04.06.2020 г.
и 44,40 лв. – разходи за закупуване на шийна яка, извършени на 08.05.2020 г.,
претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
08.05.2020 г. в гр. С., между л.а. .............., управляван от Д. Д. Л., и ..............
управляван от .............., чиято гражданска отговорност е била покрита от
................... по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
9
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумите 300,00 лв. – разходи за закупуване на лекарства за
периода от 08.05.2020 г. до 08.05.2021 г.; 2160,00 лв. – допълнителни разходи
за силна храна (усилена диета) за периода от 08.05.2020 г. до 08.05.2021 г. и
200,00 лв. – разходи за транспорт, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ..................., ЕИК: ..........., седалище и адрес на управление:
гр. С., ............., да заплати на Д. Д. Л., ЕГН: **********, адрес: ............ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1058,66 лв. –разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Д. Л., ЕГН: **********, адрес: ............ да заплати на
..................., ЕИК: ..........., седалище и адрес на управление: гр. С., ............., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 246,59 лв. –разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка, предоставена от ищеца:
..............
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10