№ 287
гр. Пазарджик, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500738 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд №260096 от 16.04.2021г. постановено
по гр.д.№909/2020г. по описа на РС-В. Е ОТХВЪРЛЕН, на основание чл. 147,
ал. 1 ЗЗД, по отношение на Г. АНГ. В., ЕГН: **********, с адрес с. Б., ул. „В.“
№ 2, общ. Столична, предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че
ИВ. Г. ИВ. и Г. АНГ. В. дължат солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2 376,81 лв. -главница по договор за
потребителски кредит **********, сумата 544,52 лв. - договорна лихва за
периода от 05.07.2019г. до 06.08.2019 г., възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1406.25 лева, законна лихва в размер на
224.02 лева за периода от 06.08.2019г. - датата на предсрочна изискуемост до
17.08.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението,
1
до датата на изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. №590/2020г. на PC В..
ПРИЗНАТО Е ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ИВ. Г. ИВ.,
ЕГН: **********, с адрес гр. В., ул. „А.К.“ № 22 дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата от 237,14лв /двеста
тридесет и седем лева и 14 ст./-главница по договор за потребителски кредит
**********, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението, до
датата на изплащане на вземането, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата до
пълния претендиран размер от 2 376,81 лв. главница, за сумата 544,52лв.-
договорна лихва за периода от 05.07.2019г. до 06.08. 2019г., за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1406.25
лева, законна лихва в размер на 224.02 лева за периода от 06.08.2019 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 17.08.2020 г.
ОСЪДЕНА е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ИВ. Г. ИВ., ЕГН: **********, с
адрес гр. В., ул. „А.К.“ № 22 да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, разноски по гр. д.№909/2020г. на PC В. в
размер на общо 104,74 лв. /сто и четири лева и 74 ст./, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪДЕНО е на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, да заплати на ИВ. Г. ИВ., ЕГН: **********,
с адрес гр. В., ул. „А.К.“ № 22 и Г. АНГ. В., ЕГН; **********, с адрес с. Б., ул.
„В.“ № 2, общ. Столична, разноски по гр. д.№909/2020г. на PC В. за
процесуално представителство в размер на 474,59лв. /четиристотин
седемдесет и четири лева и 59 ст./, както и за депозит за вещо лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 189,58 лв. /сто
осемдесет и девет лева и 58 ст./, съразмерно отхвърлената част от иска.
Постановено е и решение по реда на чл.247 ал.1 във връзка с чл.248 ал.1
от ГПК, №260178 от 29.09.2021г. като е допусната поправка на ОФГ в частта
за разноските и е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на
решението в частта за разноските за вещо лице.
2
Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция „Профи Кредит
България“ ЕООД в частта с която е отхвърлен иска на дружеството за
солидарна отговорност на длъжниците по договор за потребителски кредит
№**********-Г.В. и ИВ. Г. ИВ.. Твърди се, че съдът неправилно е заключил,
че отговорността на Г.В. не е солидарна, а същата отговаря за изпълнение на
задължението в качеството си на поръчител. Счита, че неправилно съдът е
отхвърлил вземането на дружеството за договорно възнаграждение за размера
над 104.06лв и до претендирания такъв в размер на 544.52лв или разликата от
440.46лв, приемайки, че размерът на ГПР не отговаря на действителния и
заблуждава кредитополучателя и в него следва да бъде включено и
дължимото възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Посочва, че
съгласно чл.121-чл.127 от ЗЗД и ОУ към ДПК, Г.В. се задължава да отговаря
солидарно с И.И., за всички задължения, произхождащи от договора до
окончателното им погасяване. Твърди се, че договорът е сключен при общи
условия, неразделна част от договора и предадени на кредитополучателя и
съдлъжника, които са декларирали, че са запознати със съдържането им и ги
приемат поради което В. е поела задължение солидарно да отговаря с
кредитополучателя по процесното правоотношение-чл.121 ал.1 ЗЗД. Счита, че
В. има качеството на съдлъжник, а не поръчител от подписания от нея ДПК и
ОУ при уговорена за нея солидарна отговорност като солидарен длъжник.
Цитира се и чл.304 от ТЗ за презумпцията за солидарни длъжници на лицата,
които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, ако от
сделката не следва друго. Счита, че е налице солидарна отговорност по
смисъла на чл.121 от ЗЗД. Счита, че поемането на солидарно акцесорно
задължение по договор за поръчителство, от съдържанието на което
съгласието следва да се изведе волята за поръчителстване; че задължението
на поръчителя също се предпоставя от съществувалото главно задължение, но
е винаги акцесорно на главното задължение за разлика от встъпването в чужд
дълг и от солидарната задълженост; че поръчителят отговаря на собствено
правно основание докато встъпилия в дълг, респективно солидарният
длъжник дължи на същото основание, по силата на което дължи и
първоначалния длъжник и солидарно с него. Счита, че от клаузите на ДПК не
следва извода, че ответникът е поел задължение като поръчител., а е в
същност солидарен длъжник наред с кредитополучателя като задължението
3
му произтича от процесния договор за кредит, а не от акцесорно
правоотношение учредено от договор за поръчителство. Счита за
неоснователен извода на съда, че В. има качеството на поръчител, като
поръчителството на същата се е прекратило на основание чл.147 от ЗЗД
поради предявяване на вземането за принудително удовлетворяване по
отношение на главния длъжник след изтичането на 6-месечния срок от
възникване на изискуемостта на паричните задължения. Неправилен бил
определен размера на договорното задължение до датата на обявена
предсрочна изискуемост в размер на 104.60лв, тъй като периода на
дължимото възнаграждение е до датата на предсрочната изискуемост
/05.07.2019г. до 06.08.2019г./, че не се претендира договорно възнаграждение
след 06.08.2019г. и доколкото общо дължимата сума е в размер на 544.52лв,
дължима до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, като след тази
дата не претендира договорно възнаграждение и че в нея е включено и
договорното възнаграждение по отложените съгласно Анекс №1 три
погасителни вноски/№5,6,7/. Затова моли да се присъди размера на
договорната лихва над размера от 104.06лв и до претендирания такъв в
размер на 544.52лв или за сумата от 440.46лв. Взима се отношение и по
неправилното разпределение на разноските и тяхното плащане на страните
като за вещото били заплатени с депозит 200лв, а със съдебното решение
депозит за вещо лице от 189.58лв, с което счита, че съдът е осъдил
дружеството да извърши двойно плащане. Моли са се отмени решението в
обжалваните части-по отношение на процесната договорна лихва.
Постановеното допълнително решение по реда на чл.247 ал.1 и по чл.248 от
ГПК касаещо разноските и отстраняване на ОФГ не е обжалвано от ищеца.
В срока е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна И.И.
и Г.В. в който жалбата се оспорва като неоснователна. Считат, че правилно
съдът е приел, че задължението на В. произтича от поръчителство предвид
уговорките между страните. Неоснователно било и оплакването за
присъдената договорна лихва, размерът на който е установен с помощта на
вещо лице. Моли да се потвърди решението.
Няма ангажирани доказателства по реда на чл.266 ал.1 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
4
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, с чл.9 и следващите от Закона за
потребителския кредит.
В исковата си молба против ИВ. Г. ИВ., с ЕГН-********** от гр.В.,
ул.“А.К.“ №22 и Г. АНГ. В., с ЕГН-********** от с.Б., общ.Столична, ул.“В.“
№2, ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.София, бул. “България“ №49, бл.53 Е, вх.В чрез
пълномощника си юрисконсулт Г.К. поддържа, че в резултат на проведено
заповедно производство пред В.ски районен съд /ч.гр.д.№590/2020г./ и
получено от съда уведомление с указания по чл.415 ал.1 от ГПК, се
предявява настоящия иск относно парични вземания на дружеството-заявител
срещу солидарните длъжници по ДПК №********** и настоящи ответници,
в общ размер на 4551.60лв, от които главница от 2376.81лв, договорено
възнаграждение от 544.52лв; възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1406.25лв, законна лихва от 224.02лв
дължима за периода от 06.08.2019г.- датата на предсрочната изискуемост, до
17.08.2020г., като за периода от 13.03.-13.07.2020г. не е начислявана законна
лихва съгласно чл.6 от ЗМДВИППП, като се претендира и законната лихва от
датата на подаване на заявлението. Ищецът твърди, че вземането му против
двамата ответника произтича от следните обстоятелства:
Твърди се ,че между страните на 28.11.2017г. и въз основа на искане
отправено от ответниците до ищеца за отпускане на потребителски кредит
„Профи Кредит Стандарт“, получени разяснения по кредита и собствена
преценка за възможностите им и финансовото им състояние, както и след
запознаване с общите условия на дружеството и получена преддоговорна
информация под формата на стандартен европейски формуляр/СЕФ/ с
допълнителна преддоговорна информация и след изразено от искателите
желание за закупуване на пакет от допълнителни услуги/ПДУ/, изборът на
който не е условие за сключване на договора и одобряване на заема от
кредитора, на 29.11.2017г. е сключен договор за потребителски кредит /ДПК/
5
№********** , като на основание чл.10.1 от ОУ на ДПК във връзка с чл.121 и
чл.127 от ЗЗД Г.В. като съдлъжник се задължила да отговаря за задължението
на И.И. при условията на сключения с първия ответник ДПК при получено
одобрение двамата солидарни съдлъжници да закупят поискания от тях ПДУ
за което подписали споразумение за предоставяне на пакета/СППДУ/. Според
чл.8 от Общите условия И.И. и Г.В. поели задължение по ДПК и ПДУ, да
върнат уговорената като общо задължение сума посочена в т.VI в срок от
24месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 465.36лв с
падежна дата -всяко пето число на месеца. Двата документа ДПК и СППДУ
били подписани при общи условия, неразделна част от последните.
Параметрите на предоставения кредит били-общ размер на заема от
11168.64лв, включващ сума по кредита от 5000лв,; срок на кредита-24месеца;
размер на вноската по кредита-309.11лв, Годишен процент на разходите
/ГПР/-49.89%; годишен лихвен процент/ГЛП/-41.17%, лихвен процент на ден-
0.11 и дължима сума по кредита от 7418.64лв, а параметрите по ПДУ-
възнаграждение за закупен пакет -3750лв и размер на вноската по закупения
ПДУ от 156.25лв, при което общия размер на задължението по кредита и по
пакета е от 11168.64лв, общ размер на месечната вноска по договора от
465.36лв и дата на погасяване-пети ден от месеца. Уговорено било
договорното възнаграждение по кредита както и заплащането на
възнаграждението за закупен ПДУ, да се разсрочи във времето и да се
погасява в рамките на погасителния план /т.4.3 от ОУ към ДПК/. Ищецът
твърди, че е изправна страна по договора като е превел паричната сума от
5000лв на посочената от длъжника И.И. банкова сметка с преводно
нареждане от 30.11.2017г. Твърди се още, че ответниците поели задължение
да погасяват заема на равни месечни вноски в размер и срокове по
погасителния план, предоставен им заедно с ДПК, според който
първоначално са определени 24 погасителни вноски, всяка от 456.36лв,като в
последствие планът се увеличил с още три вноски поради поискано от
ответниците безплатно отлагане на три вноски, за което е изготвен и
подписан анекс №1 от 29.05.2018г. и нов погасителен план с 27 погасителни
вноски. Твърди се, че по кредита ответниците направили общо 23
погасителни вноски за периода от 17.01.2018г. до 29.06.2020г. в размер на
7188.80лв, с която сума били погасени 6743.05лв по задължението по
погасителния план-или изцяло погасени 14 погасителни вноски и частично
6
плащане от 228.01лв по 15-та вноска. Твърди се, че в общата сума на
получените плащания са включени и отразени плащания по начислените
лихви за просрочие на вноските по погасителен план-295.75лв поради
плащане на вноските със забава, заплатени в момента изцяло. Твърди се още,
че с плащанията ответниците заплатили и сумата от 150лв начислени такси
по тарифа за извършени от кредитора такси по тарифа представляващи
обезщетение за всички разноски свързани с дейността по извънсъдебно или
съдебно събиране на просрочения дълг като разноски за телефонни
обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения
на място, смс-и и друго съгласно действащата тарифа. Твърди се, че след
обявяване на предсрочната изискуемост/06.08.2019г./ е започнало
начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва, в размер
на 224.02лв до датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
изчислена съгласно чл.12.1 от ОУ и че такава не е начисляване за периода
13.03.2020г. до 13.07.2020г. съгласно чл.6 от ЗМДВИППП. Твърди се, че след
направените плащания от длъжниците, оставащото неизплатено задължение
по погасителния план е в размер на 4551.60лв, формирано от 2376.81лв
главница; договорно възнаграждение от 544.52лв за периода 05.07.2019г. до
06.08.2019г.;възнаграждение за закупен ПДУ от 1406.25лв; законна лихва за
забава от 224.02лв дължима за периода от 06.08.2019г. датата на предсрочна
изискуемост до 17.08.2020г., както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Твърди ищецът, че
обявяването на кредита за предсрочно изискуем с писмено предизвестие е
поради просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен
размер/чл.12.3 от ОУ и че кредита е обявен за предсрочно изискуем на
06.08.2019г. и същият е прекратен автоматично от страна на кредитора, за
което кредитополучателя и съдлъжника са уведомени чрез уведомителни
писма въпреки неприложимостта според кредитора на т.18 на ТР №4/2013г-
на ОСГТК на ВКС. На датата на предсрочната изискуемост оставащото
непогасено задължение по погасителния план било обединено в една
последна погасителна вноска. Ищецът уточнява, че предвид направените
плащания и обявена предсрочна изискуемост на вземането, неизплатеното
договорно възнаграждение е в размер на 544.52лв, дължимо за периода от
05.07.2019г. до 06.08.2019г. представляваща възнаградителна лихва до датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че към момента
7
погасителният план по договора е изтекъл, вземането е изискуемо в пълния си
дължим размер, като последната погасителна вноска по плана е била на дата
05.03.2020г., и че към момента общия дължим размер по кредита е от
4551.60лв. Твърди се, че исковата претенция е основателна защото ДПК е
сключен съгласно заявените от ответниците параметри отразени в искането
им, а в последствие и в СЕФ и в ДПК със съответно и връчен погасителен
план и при сключено по искане на ответниците СППДУ, гарантиращи
спокойствието на потребителите и възможността да се справят с всяка
неблагоприятна ситуация, като СППДУ е неразделна част от ДПК и се
подписва по повод на него. Посочено е още, че възнаграждението за ППДУ
става изискуемо с подписването на споразумението, разсрочено за срока на
ДПК на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски и че в случая
такова се дължи тъй като ответниците са се възползвали от първата услуга от
пакета-приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и от
втората услуга-отлагане на плащането на определен брой вноски с опция за
ползване на още услуги. Коментира се, че ДПК напълно отговаря на
законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК
относно съдържането му, при попълнени всички полета на договора и при
спазена процедура по сключването на договора описана в чл.3 от ОУ при
проверка коректността на данните вписани в договора от клиента, полагане
на подписи върху договора от ответниците с попълнени клаузи и данни от
договора и при информираност на потребителите за общо дължимата сума по
ДПК и наличие на съгласие за размера на ГПР и на ГЛП и общо дължимата
сума, при съгласие на ответниците с цената на кредита още на
преддоговорният етап, така и със сключването на договора. Моли да се
приеме за установено съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит
България“ ЕООД срещу солидарните длъжници по ДПК №30258951769-ИВ.
Г. ИВ., с ЕГН-********** и Г. АНГ. В. ЕГН-**********, възникнало на
основание неизпълнение на ДПК в общ размер на 4551.60лв, от които
главница от 2376.81лв; договорно възнаграждение от 544.52лв, дължимо за
периода 05.07.2019г. до 06.08.2019г.; възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1406.25лв; законна лихва в размер на
224.02лв, дължима за периода от 06.08.2019г.-дата на предсрочна изискуемост
до 17.08.2020г. при неначислена законна лихва за периода 13.03.202г. до
13.07.2020г. съгласно чл.6 от ЗМДВИППП, ведно със законната лихва от
8
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира се
присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори на исковата
молба и от двамата ответника.
Ответницата и кредитополучател по договора за потребителски кредит
ИВ. Г. ИВ. оспорва претенцията за главница за размера над 379.84лв до
претендирания размер от 2376.81лв и за договорното възнаграждение от
544.52лв. Оспорена е претенцията за законната лихва за разликата между
признатия от ответницата размер от 39.88лв и до претендирания от
224.02лв.Изцяло е оспорена претенцията от 1406.25лв за закупен пакет от
допълнителни услуги, с довод, че изобщо не се дължи възнаграждение по
този пакет в размер на 3750лв. Ответницата не оспорва обстоятелството за
поискан от нея от кредитора заем в размер на 5000лв при посочени от
искателя данни за кредита, при определен размер на месечна погасителна
вноска, срок на кредита и дата на погасяване, посочени от служителя на
кредитора и нанесени в искането на потребителя. Твърди се, че друг вариант
на кредитиране освен инкорпорирания в искането не е обсъждан. Като
невярно определя твърдението в исковата молба, че кредиторът е уведомил
потребителя, че за сключването на договора не е от значение дали ще закупи
ПДУ и че от служителя в офиса на ищеца не й е било предложено
кредитиране без Споразумение за ПДУ, тъй като такова кредитиране не се
предлага от тях и че в същност закупуването на ПДУ не е възможност, а
условие да се получи кредита. Допълва, че СППДУ не съставлява
самостоятелен договор или договор със свой предмет, но свързан с основния
договор за кредит, доколкото в споразумението липсва посочване на размера
на съответната такса за всяка една допълнителна услуга както и липсва
посочването на такса за комплекта услуги, като единствено в ДПК е посочена
таксата. И че липсата на посочване на стойност на услугите в споразумението
отрича самостоятелния му характер; че подписаното СППДУ няма и предмет
различен от предмета на сключения договор за кредит, като допълнителните
услуги по същността си са свързани изцяло с погасяване на кредита, а не с
получаване на някакви други стоки и блага различни от вече предоставената
сума. Посочва се още, че ползването на тези допълнителни услуги
независимо, че се заплаща за тях предварително не става автоматично, а само
9
при наличие на редица условия, предвидени в ОУ и то след одобрение на
кредитора, съответно сключване на допълнително споразумение. Навежда се
извода, че клаузите на споразумението за заплащане на ПДУ са нищожни,
тъй като са неравноправни, неясни и недвусмислени защото липсва посочване
на размера на таксата за услугата в споразумението; че допълнителните
услуги са свързани изцяло с предоставяне и погасяване на кредита, а не с
някакви нови други блага; че получаването на допълнителни услуги,
независимо, че е заплатено предварително е поставено под редица условия и
последващо одобрение, тоест, че получаването е само възможност, а не следва
автоматично; че споразумението няма самостоятелен предмет, а е част от
ДПК тъй като таксата за допълнителните услуги не е уредена и посочена в
споразумението за предоставянето им, а в ДПК; че възнаграждението по
договора за кредит е определено в нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК защото
включвайки таксите за допълнителни услуги, които като размер са посочени
само в него, по естеството си представляват услуги свързани със самото
погасяван на кредита, с което се надвишава нормативно заложения лимит на
ГПР. Твърди се още, че в ОУ не се съдържа времеви интервал, който да
разграничава приоритетното от стандартното разглеждане на искането; че
липсата на фиксиран времеви интервал за стандартно и съответно за
приоритетно разглеждане на искането в ОУ не позволява дали такава услуга е
предоставена. За предоставяната допълнителна услуга-отлагане на три
погасителни вноски, посочва, че в ОУ в чл.12.3.1 е прието, че при просрочие
на две или повече вноски може да се договори допълнително начин на
уреждане на отношенията, тоест, със заплащане на тази допълнителна услуга,
която не може да се ползва от потребителя автоматично, а само след
одобрение. С изложеното се аргументира тезата, че положението на
потребителя не е привилегировано след като и без заплащането, е предвидено
да се правят уговорки. Посочва се и обстоятелството, че таксата за тази
конкретна услуга не е посочена по-отделно, а в купом и за петте услуги и че
тази услуга е непосредствено свързана с погасяване на кредита, тоест същата
е допълнителна услуга свързана с ДПК на основание чл.10а от ЗПК, а не с
някакви допълнителни блага. Затова счита ,че цената на тази услуга която не
може да се определи като стойност, поради непосочването й отделно следва
да се включи в ГПР с което би се надхвърлил лимита предвиден в чл.19 ал.4
от ЗПК. В заключение ответницата изтъква че СППДУ съдържа
10
неравноправни клаузи и като такива е нищожно; че същото няма
самостоятелен предмет, а е част от ДПК поради което възнаграждението по
ДПК е определено в нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК тъй като в него следва
да бъдат включени таксите за допълнителни услуги. Според ответницата
дължимата от нея сума по кредита е в размер на 7418.64лв при ГПР от
49.89%, като за погасяването на кредита до м.юни 2020г. е внесла сумата от
7188лв, и още 100лв общо за м.юли и м.август. Признава и ще погаси
разликата между дължимите 7418.64лв и платеното 7188лв до предявяване
на претенцията.
В отговора си другата ответница Г. АНГ. В. поддържа, че на основание
чл.147 ал.1 от ГПК възразява, че не носи отговорност за претендираната сума
тъй като кредиторът не предявил иск срещу кредитополучателя в 6месечен
срок от настъпването на падежа, предвид твърдението за настъпила
предсрочна изискуемост на 06.08.2019г. Поддържа, че отговорността й по
кредита е като поръчител, но не и като съдлъжник поради което счита че
позоваването на чл.147 ал.1 от ЗЗД е относимо. Поддържат се и доводите
изложени в отговора на кредитополучателя в хипотеза на невъзприемане на
тезата й, че има качеството на поръчител, а не на съдлъжник.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се, че в ищцовото дружество е постъпило искане за
отпускане на потребителски кредит /ПК/ „Профи Кредит Стандарт“ по
утвърден образец, с №********** от клиента ответницата ИВ. Г. ИВ. с
параметри на кредита- сума на кредита 5000лв, срок на кредита 24месеца,
размер на месечна вноска от 465.36лв и дата на погасяване 5-ти ден от месеца.
В раздел IV допълнителни възможности за клиента е посочено възможност за
закупуване на ПДУ, като е попълнено квадратчето за Бонус +, с посочени
услуги в пакета, а именно: 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит/ПК/; 2.Възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; 3.Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4.възможност за смяна на дата на падеж и 5.улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства с отметката, че
изборът и закупуването на ПДУ не е задължително условие за получаване на
ПК или за получаването му при предлаганите условия. Като цел на кредита е
11
посочено за разноски по дома ремонт и изпащане на стоков заем. В раздел
VI като солидарен длъжник 1 е записана ответницата Г. АНГ. В., без да е
уточнено в раздела какво е съдържанието на понятието солидарен длъжник и
как е определено това качество на лицето. Искането е подписано от искателя
и от солидарния длъжник на дата 28.11.2017г. Представен е и СЕФ, в който е
посочено, че кредитът е „Профи кредит Стандарт“ с пакет от допълнителни
услуги Бонус +. Посочен е общия размер на кредита от 5000лв, условия за
усвояване на кредита, -по банкова сметка, при срок на договора от 24месеца,
с размер на погасителна вноска от 309.11лв, при 24брояя месечни вноски, при
разсрочени лихви по кредита за срока на кредита и включени в размера на
посочената погасителна вноска. Общата сума която следва да се заплати е от
7418.64лв, като кредита е обезпечен със солидарен длъжник, при ГЛП от
41.17 % и ГПР от 49.90. В т.4.6 е посочено, че разходите, дължими при
просрочени плащания са лихва за забава върху просрочената вноска в размер
на законната лихва както и други такси, съгласно актуалната Тарифа и
действащо законодателство, ДТ, адв. хонорари, възнаграждения за съдебен
изпълнител. Като други важни условия по договора за кредит е посочено
правото на отказ при ДПК в срок от 14 календарни дни, при стойност на
кредита повече от 400лв; предвидено предсрочно изцяло или частично
погасяване на кредита с право на обезщетение за кредитора при предсрочно
погасяване с размер на обезщетението 1% от предсрочно погасената сума при
оставащ период на договора повече от 1година и 0.5% при оставащ период
по-малък от 1 година и право на екземпляр от договора. СЕФ е подписан само
от клиента, но не и от солидарния длъжник. В допълнителната преддоговорна
информация са предоставени данни за ПДУ, за който дължимото
възнаграждение е в размер на 3750лв, което представлява 75% от стойността
на отпускания кредит с която общодължимата сума по кредита и по пакета
става от 11168.64лв или оскъпяването на кредита е в размер на 150.55%.
Плащането на посоченото възнаграждение за ПДУ е разсрочено за срок от
24месеца, при месечен размер на вноската от 156.24лв, дължима заедно с
месечната погасителна вноска. Посочено е, че 15% от възнаграждението при
поискан и закупен ДУ, но не повече от 300лв стойност на разходите са за
услугата по приоритетно разглеждане на искането за кредит. Направена е
рекапитулация на общия размер на разходите по договора и по пакета ,при
общ размер на вноската от 465.36лв, обща платима сума от 11168.64лв, срок
12
на плащане 24месеца.Видно от приложения ДПК №********** от
29.11.2017г. в него изрично е записано, че на клиента ИВ. Г. ИВ. се
предоставя паричен кредит при несъбиране от кредитора на никакви
такси за разглеждане и усвояване на кредита и със солидарен длъжник Г.
АНГ. В., като отново не е посочено в договора какви са правата и
задълженията на солидарния длъжник по договора. Параметрите по договора
са такива каквито са посочени по-горе-5000лв кредит със срок на
издължаване от 24месеца; размер на вноската по кредита от 309.11лв, при
ГПР от 49.89% и ГЛП от 41.17% или лихвен % на ден от 0.11, дължима сума
по кредита от 748.64лв възнаграждение по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги от 3750лв, с месечен размер на вноската от 156.25лв
или общо задължение по кредита и по пакета от 11168.64лв и общ размер на
вноската от 465.36лв погасявана на 5-ти ден от месеца. В подписаното от
страните споразумение не се съдържат съществени елементи като размер на
уговорено възнаграждение, размер на възнаграждението за всяка една
предоставяна по отделно услуга по пакета, освен за приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на кредит, в размер на до 300лв при положение ,че в
договора за потребителски кредит изрично е записано, че кредиторът не
събира никакви такси за разглеждане на кредита, като в случая таксата
/възнаграждението/ е именно за това, за приоритетно разглеждане на искането
такса то 300лв, което противоречи на изрично декларирания в договора отказ
на кредитора от събиране на такси за разглеждането на искането за кредит. В
общите условия на Профи Кредит България към ДПК, в т.6 с наименование
погасяване на ДПК, в т.6.1 е вменено единствено на кредитополучателя
задължението да върне предоставените парични средства заедно с дължимото
възнаграждение за закупения ПДУ на равин месечни вноски съгласно
посоченото в ДПК и според погасителния план. Няма предвидено такова
задължение за солидарния длъжник. В следващите точки се налага извода, че
кредиторът ще приеме плащания направени за погасяване на кредита както от
кредитополучателя така и от солидарния длъжник, но не му вменява такова
задължение. Предвидено е право на отказ от договора, но само за
кредитополучателя, но не и за солидарния длъжник. Предвидена е опция за
предсрочно погасяване на кредита както от страна на кредитополучателя така
и от солидарния длъжник. В т.8 са предвидени задължения на
кредитополучателя /КЛ/ и на солидарния длъжник/СД/, като КЛ се задължава
13
да върне кредита и да погаси всички задължени по него по погасителния план,
докато СД е задължен да информира кредитора при промяна в личните си
данни и при влошаване на финансовото си състояние. В т.10 от ОУ е
предвидено, че на основание чл.121 до чл.127 от ЗЗД солидарният длъжник се
задължава да отговаря за задълженията на кредитополучателя за погасяване
на кредита и да поеме солидарна отговорност за задължението на КЛ за
погасяване на възнаграждението по пакета като е уточнено ,че задълженията
на СД към кредитора се поемат при условията на солидарност и кредиторът
има право да изисква изпълнение както от КЛ така и от СД. В ОУ фигурата на
поръчител по договора като наименование не съществува и не е предвидена.
В т.12 „Санкции. Предсрочна изискуемост“ на ОУ „ е предвидено/т.12.1/ , че
при просрочие в плащане на месечна вноска се начислява лихва за забава в
размер на основния лихвен процент увеличен с 10% годишно за всеки ден
забава върху размера на просроченото плащане, като плащането на лихвата
става изискуемо от датата на начисляването й .Предвидено е в т.12.3 че
кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление
при настъпване на някое от следните обстоятелства:-просрочени 2 или
повече последователни месечни вноски в пълен размер /т.12.3.1/ като в този
случай страните могат допълнително да договорят и различен начин на
уреждане на отношенията си по ДПК, като няма изрично препращане към
разпоредбите уреждащи ПДУ, тоест касае се за два различни, но еднакво
значими подхода и начина на преодоляване на просрочието с цел избягване
обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Предсрочна изискуемост е
предвидена и при предоставени неверни сведения от кредитополучателя или
солидарния длъжник, в която и да е от декларациите или на информация във
връзка с отпускането на кредита /т-12.3.2/, както и при смърт или поставяне
под пълно запрещение на кредитополучателя и липса на изпълнение от
наследниците, настойниците и попечителите. В т.12.5 е предвидено ,че
уведомлението за предсрочна изискуемост се изпраща по реда на чл.13.2 от
тези ОУ-изпратено на адреса за кореспонденция на кредитополучателя и СД,
по факса, на електронна поща, по телефона устно или с смс, посочени в ДПК.
Посочени са какви допълнителни услуги се предоставят по ПДУ и условията
за ползването им както и обстоятелствата, които следва да са настъпили за да
кандидатства кредитополучателя пред кредитора за да ги ползва, като
всичките услуги пряко са свързани с отпускането и усвояването на
14
потребителския кредит и неговото изпълнение като с нито една от тези услуги
не е предвидено право да се получи някаква друга конкретна облага извън
сключения ДПК. Услугите са формулирани по начин, че във всички случаи
кредитополучателят следва да погаси всички погасителни вноски определени
по погасителния план, дори и в хипотеза на отложено плащане или намаление
на месечния размер, което обаче не е свързано с изрично удължаване срока на
действие на договора като дори отложените плащания следва да бъдат
допълнително извършени и наваксани в рамките на погасителния план и при
първоначално уговорения срок на действие на ПК-24месеца, освен при
промяна по взаимно съгласие. Предвидената улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични вноски не предвижда конкретен размер
на отпусканите погасителни парични средства и без яснота в какво точно се
изразява улеснената процедура за разлика от обикновеното кандидатстване за
отпускане на парични средства. Приложен е погасителен план предвиждащ
внасянето на 24месечни погасителни вноски , с посочена дата на падежа, и
как са формирани- месечен размер на главницата, месечен размер на
договорната лихва, месечен размер на вноската по кредита, месечен размер на
вноската по закупения ПДУ и общ размер на месечната вноска
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза по което са
изготвени основно и допълнително заключения от експерта Л. С.Ц., които
съдът възприема изцяло като обективни, обосновани, компетентно изготвени
и неоспорени от страните и от които се установява, че годишният процент на
разходите е изчислен в размер на 49.90% при общ размер на задължението от
7428.64лв и лихви от 2418.64лв, при показатели -размер на кредита от 5000лв,
начин на погасяване .-месечни вноски , срок на кредита от 24месеца, ГЛП от
41.17% и при погасяване на анюитетни вноски, като в хипотеза на прибавяне
към главницата от 5000лв и на допълнителните суми по ПДУ от 3750лв, при
което ГПР става 145.14%, общ размер на задължението от 11168.64лв; лихви
от 2418.64лв и такси от 3750лв. Експертът е установил още, че последната
месечна погасителна вноска е следвало да се изплати на 05.12.2019г., като
предвид сключения в последствие анекс за отложено плащане на три вноски
-пета, шеста и седма по ред, е изготвен нов погасителен план при ГЛП от
41.17%, а ГПР става 39.69%. Отчетени са от експерта извършените плащания
от кредитополучателя в общ размер на 7188.80лв като с тези плащания са
погасени предвид датата на плащане на следните задължения-2623.19лв
15
главница, 1776.11лв договорна лихва и 2343.75лв възнаграждение по ПДУ.
Освен това са начислени погасени наказателни лихви от 295.75лв и
начислени съдебни такси по чл.17.4 от ОУ-150лв. Установено е, че към
06.08.2019г. размерът на задължението е бил 3374.16лв главница, договорена
лихва от 1880.71лв, вноска по ПДУ-2656.25лв или общо сумата от 7911.12лв.
Предвид представено на експерта извлечение от кредитора и внесена от
потребителя сума от 2623.19лв за погасяване на главницата, към 06.08.2019г.
непогасената главница е от 750.97лв. Отразено е още, че към 05.03.2020г.
оставащия размер на задълженията е главница от 1625.84лв /само за
периода 06.08.2019г. до 05.03.20202г./, договорната лихва е от 537.93лв,
вноска по ПДУ от 1093.75лв и обща месечна вноска от 3257.52лв, а
размерът на законните лихви е от 200.02лв. /виж таблицата-л.88-л.91/. В
допълнителното заключение експертът е дал вариант на размера на
задължението без включване на вноските по пакета за допълнителни услуги
при което потребителят е следвало да погаси главница от 5000лв и договорни
лихви от 2418.64лв като предвид направените погасителни вноски от
потребителя за периода 17.01.2018г. до 31.08.2020г. и са извършени
плащания от 7288.80лв, при което с платените суми са погасени наказателни
лихви-10.10лв, договорни лихви 2418.64лв, платена главница от 4860.06 или
остава само неплатена главница от 139.94лв, като към 06.08.2019г. ако не
бъдат взети в предвид вноските по ПДУ са били надвнесени 1182.71лв. В
съдебно заседание експертът поддържа заключенията си и същите са приети
без възражения и без оспорвания от страните с уточнението направено от
експерта за увеличаване размера на главницата с 28.56лв и на лихвата с
19.90лв при невзимане в предвид на плащането от 50лв, извършено от
потребителя след иницииране на заповедното производство-на дата
31.08.2020г.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност и по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес на ищеца, имащ качеството на
заявител в проведеното заповедно производство да установи съществуването
на вземането си срещу двамата длъжници предвид постъпилите възражения
срещу издадената заповед за изпълнение по чл.414 от ГПК, с която
претендираните с исковата молба и със заявлението суми са признати от
16
заповедния съд и е разпоредено на двамата длъжници да заплатят при
условията на солидарност, за което е издадена заповед за изпълнение №275 от
19.08.2020г. от В.ски районен съд по ч.гр.д.№590/2020г. по описа на същия
съд, за което заявителят е надлежно уведомен от заповедния съд.
Разгледани по същество исковите претенции са основателни в
размерите така както са установени от първоинстанционния съд като за
съответните разлики е постановено отхвърлянето им. Именно
отхвърлителните части на исковете от съда са предмет на настоящата
въззивна проверка.
Въззивният съд напълно споделя мотивите, доводите и съображенията
на В.ския районен съд изложени по съществото на спора и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях.
Напълно се споделят изводите на исковия съд за липса на солидарна
отговорност между потребителя И.И. и ответницата Г.В., доколкото
последната няма качеството на съдлъжник, а е в същност поръчител на
вземането на кредитора “Профи Кредит България“ ЕООД доколкото
поръчителят обезпечава задължението на потребителя. Ответницата В. няма
качеството на съдлъжник наред с потребителя тъй като последна не
придобива каквито и да било права от кредита нито преки нито косвени, нито
се намира в някакви отношения с кредитополучателя което евентуално да
обоснове солидарна отговорност на двамата. Качеството на поръчител
произтича от факта, че с него кредиторът сключва договор по който
поръчителят отговаря за задължението на кредитополучателя като го
обезпечава, без може да придобива права от него. Фигурата на поръчителя е
предвидена в чл.138 от ЗЗД според който с договора за поръчителство
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в
писмена форма. С договора за поръчителство поръчителят поема само и
единствено задължения. Фигурата на съдлъжник е предвидена в чл.101 от
ЗЗД и същата предвижда, че едно трето лице може да встъпи като съдлъжник
в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако
кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде
отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и
встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. В
17
случая, в нито един от документите, изготвени във връзка със сключването на
ДПК не е предвидено наличие на дадено и одобрено от кредитора или от
длъжника нарочно писмено съглашение за встъпване на трето лице като
съдлъжник и това трето лице да бъде ответницата Г. АНГ. В.. Такава правна
фигура като съдлъжник възникваща в резултат на постигната взаимна воля и
съгласие дадено било от кредитора или от длъжника не е предвидена да
възникне нито в искането за отпускане на кредит, нито в СЕФ, нито в ДПК
,нито в СППДУ, нито в ОУ неразделна част към ДПК, респективно да е
отпочната и да е приключила процедура по даването и приемането на
съглашение за встъпване в дълг от третото лице. След като няма такива
твърдения за постигнато съглашение нито в исковата молба, нито в
заявлението до заповедния съд, нито е представен като самостоятелен
документ с оформено такова съгласие при условията на чл.101 от ЗЗД, то се
налага извода, че Г. АНГ. В. може да им само и единствено качеството на
поръчител и следва да бъде третирана като такава в процесното възникнало
облигационно правоотношение. При съдлъжника е налице встъпване в дълг,
докато при поръчителя е налице отговорност за дълг и в случая в същност е
налице именно фигурата на поръчителя, като предвид данните по делото
спрямо него отговорността е преклудирана поради изтичането на 6месечиня
срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД за предявяване на претенцията срещу длъжника от
момента на изискуемостта на вземането-06.08.2019г.
В този смисъл не може да бъде ангажирана отговорността по процесния
ДПК на поръчителя Г. АНГ. В..
Правилно съдът е определи размера на дължимата главница и на
законната лихва предвид извършените от потребителя частични плащания и
при съобразяване на поредността при плащанията съгласно чл.76 ал.2 от ЗЗД,
като е отнесъл плащанията по пакета за допълнителни услуги към погасяване
на договорната лихва, начислена до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, в размер на 104.60лв, на лихвата за забава от 200.02лв и
на част от главницата от 2139.67лв при което остава непогасен размер на
главницата от 237.14лв. Изрично съдът е изключил плащането на
задължението по пакета допълнителни услуги тъй като предвид своя характер
и естество и клаузи претендираното възнаграждение представлява разход по
кредита и като такъв следва да бъде включен в ГПР, при което размерът му
възлиза на 145,14% което представлява неравноправна клауза и заобикаля
18
закона, поради което има характер на нищожна клауза и като такава същата
не следва да се взима в предвид при определяне на размера на задължението
на потребителя. Следователно като краен резултат потребителят ИВ. Г. ИВ.
дължи само и единствено сумата от 237.14лв представляваща остатъка от
главница по процесния ДПК.
Предвид изложеното решението на РС-В. в обжалваните му части ще
следва да се потвърди. Не са налице пороци на същото посочени във
въззивната жалба. Претенциите и изчисленията от въззивния жалбоподателя
са в хипотеза на съдлъжници и наличие на солидарна отговорност, като в
случая такова не е налице доколкото Г.В. има качеството единствено на
поръчител по договора. Правилно е изчислени размера на договореното
възнаграждение предвид приспадането на сумите отнесени първоначално
към погасяване на възнаграждението за ПДУ, предвид признаването на тези
клаузи за нищожни и следователно, сумите внасяни за задължение по
нищожна клауза, следва да се отнесат към онези задължения които са валидни
и действителни и реално съществуващи по ДПК - главница, договорна лихва
и лихва за забава. Затова решението ще следва да бъде потвърдено в
обжалваните му части.
При този изход на делото в полза на ответниците по въззивната жалба
ще следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция в размер на 100лв съгласно
представен договор за правна защита и съдействие №007398 от 23.11. 2021г.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на В.ски районен съд №260096 от
16.04.2021г. постановено по гр.д.№909/2020г. на РС-В. В ЧАСТТА С
КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Г.
АНГ. В., ЕГН: **********, с адрес с. Б., ул. „В.“ № 2, общ. Столична,
предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е,
вх. В, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ИВ. Г. ИВ. и Г. АНГ. В. дължат
19
солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ********* сумата от
2 376,81 лв. -главница по договор за потребителски кредит **********,
сумата 544,52 лв. - договорна лихва за периода от 05.07.2019г. до 06.08.2019
г., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1406.25 лева, законна лихва в размер на 224.02 лева за периода от 06.08.2019г.
- датата на предсрочна изискуемост до 17.08.2020г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението, до датата на изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №590/2020г. на PC В.; В
ЧАСТТА С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН иска на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ИВ. Г. ИВ., ЕГН: **********, с адрес гр. В., ул.
„А.К.“ № 22 дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53
Е, вх. В, сумата за разликата над 237,14лв /двеста тридесет и седем лева и 14
ст./ и до пълния претендиран размер на главницата от 2376,81 лв. по договор
за потребителски кредит **********, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението, до датата на изплащане на вземането; В ЧАСТТА С
КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН ИСКА за сумата 544,52лв.-договорна лихва за
периода от 05.07.2019г. до 06.08.2019г. и иска за възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 1406.25 лева, и законна лихва в
размер на 224.02 лева за периода от 06.08.2019г. - датата на предсрочна
изискуемост до 17.08.2020г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20