Р Е Ш Е Н И Е
№ 1410
гр. Пловдив, 30 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и
участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа КАНД № 1339 по описа
на съда за 2020г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Медисофт 2014“ ООД, ЕИК ***, срещу Решение № 175 от
30.01.2020г., Районен съд - Пловдив, XXIII
наказателен състав, постановено по АНД № 7521/2019г., с което е изменено Наказателно постановление/НП/ № НП-154/27.12.2018г. на Председателя на Националния
съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти
/НСЦРЛП/, с което на „МЕДИСОФТ 2014“ ООД ЕИК *** на основание
чл. 289, ал. 1, във вр. с чл. 291, ал. 1 от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) за извършено нарушение
на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и
регистриране на цените на лекарствените продукти (НУПРРРЦЛП) е наложена
имуществена санкция в размер на 15000лв, като размерът на наложената
имуществена санкция е намален от 15000 лева на 4500 лева.
Поддържаните касационни основания се съдържат в
твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона. В
тази връзка се поддържа становище, че актът бил издаден след изтичане на
тримесечния срок от откриване на нарушителя. Оспорва се самото извършване на
нарушението, тъй като се твърди, че към момента на продажбата не е било влязло
в сила решението за утвърждаване на промени в позитивния лекарствен списък,
след като обявяването на актуализацията на позитивния лекарствен списък на
второ число всеки месец имало значение на уведомление за решението за промяната
на адресатите на индивидуалния административен акт, а жалбоподателят не бил
уведомен по друг начин от издателя на решението за същото. Алтернативно се
излагат доводи за маловажност на случая и неправилност на определяне размера на
имуществената санкция. Искането е да се отмени обжалваното решение и с това
изцяло наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се разноски за
две инстанции.
Ответникът по касация – Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, редовно призован, с
писмена молба от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава
заключение за неоснователност на жалбата и като последица от това да бъде
оставено в сила решението на РС-Пловдив.
Настоящият съдебен състав, след като прецени
допустимостта на касационната жалба и посочените в нея основания, предвид
разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от
надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предметът на съдебната проверка по настоящото
касационно производство се заключава в анализ
и обсъждане само на посочените в жалбата пороци на
решението. За валидността, допустимостта и съответствието му с материалния
закон съдът следи служебно.
Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му власт и при надлежно упражнено право на
съдебно производство, предвид на което е валидно и допустимо.
РС-Пловдив е бил сезиран по жалба от „Медисофт 2014“ ООД, ЕИК ***, срещу НП № НП-154/27.12.2018г. на Председателя на НСЦРЛП, с което
на дружеството-касатор на основание чл. 289, ал. 1,
във вр. с чл. 291, ал. 1 от ЗЛПХМ за извършено нарушение
на чл. 5, ал. 1 от НУПРРРЦЛП е наложена имуществена санкция в размер на
15000лв. ПРС е приел, че правоохранителният акт е
издаден от компетентен орган, при изпълнение на възложени му със закон
правомощия. При осъществяване на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушат
правото на защита на санкционирания субект. Прието е за безспорно, че на
20.07.2017г. е било взето Решение НСР-13263/20.07.2017г., което е било надлежно
съобщено на всички заинтересовани страни и е влязло в сила на 04.08.2017г. От
своя страна, в конкретния случай търговецът на едро – „Фармнет“
ЕАД, е изпълнил задължението си да уведоми съконтрагентите
си – търговци на дребно за новата цена на лекарствения продукт Sovaldi Film coated tablet
400 mg x 28, включително и чрез
предоставянето на платежен документ за доставка на продукта именно на тази
цена. Същевременно и въпреки това, дружеството-касатор
е извършило продажба на 18.08.2017г. на същия продукт, но без да се съобрази с
новата му цена. При определяне размера на имуществена санкция районният съд е
приел, че за дружеството са налице условията, визирани в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН,
а именно от 01.01.2019г. е в сила нова редакция на
чл. 289, ал 1, вр. чл. 291, ал. 1 от ЗЛПХМ и е
намалил размера от 15000лв на 4500 лв.
Обжалваното решение е неправилно.
Съгласно чл. 258, ал. 1 от ЗЛПХМ към министъра
на здравеопазването се създава Национален съвет по цени и реимбурсиране
на лекарствените продукти като юридическо лице на бюджетна издръжка –
второстепенен разпоредител с бюджет. Съответно на уреденото в правомощие на
Съвета е предвидено, че той регулира цените на лекарствените продукти,
включвани в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 1 и заплащани с
публични средства, в съответствие с най-ниските референтни цени от държави-членки.
Съгласно така определената по реда на ал. 1 цена е и пределна цена на
лекарствените продукти при продажбата им на дребно.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата
сочи, че лекарствен продукт може да се продава на цена не по-висока от утвърдената
по чл. 2, ал. 1, от пределната цена по чл. 2, ал. 3 или от регистрираната цена
по чл. 2, ал. 4. Относима към случая е цената по чл.
2, ал. 1 /която е и пределна цена, съгласно чл. 2, ал. 2/ като се има предвид,
че лекарственият продукт Sovaldi Film coated tablet
400 mg x 28 е включен в
Позитивния лекарствен списък и се заплаща с публични средства /от бюджета на
НЗОК/ при 100 % ниво на заплащане.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата, Съветът
поддържа и актуализира Позитивния лекарствен списък като на основание чл. 57,
ал. 1 актуализацията се извършва на 2-ро число всеки месец с влезлите в сила
решения на Съвета като в т. 2 на същата алинея са обхванати решенията за
промяна на лекарствен продукт, включен в ПЛС. Отделно от това, Съветът води
публичен регистър на утвърдените цени на лекарствените продукти по чл. 261а,
ал. 1 като на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата в неговите правомощия и
задължения е включена и поддръжката и актуализирането на регистъра.
Същевременно, съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредбата, всички публични регистри по
ал. 1 и Позитивният лекарствен списък се обявяват на интернет страницата на
Съвета, от което следва, че информацията в тях е общодостъпна.
Съдът намира за необходимо да вземе отношение
по съществото на нарушението по чл. 5, ал. 1 от НУПРРРЦЛП. Изхождайки от
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от НУПРРРЦЛП, според която ПЛС се актуализира с
влезлите в сила решения на Съвета, съдът намира, че значението на същия се
изразява в публично уведомление до субектите на задължения по Наредбата,
включително търговците на дребно, за промяната – в случая на цената на
лекарствения продукт. Този извод се налага и тъй като в Наредбата не се
предвижда задължение за НЦСРЛП да уведомява директно по друг начин тези
търговци, а предоставянето на тази информация по посочения публичен начин, е
свързано със задължението по чл. 5, ал. 1 от НУПРРРЦЛП.
Предвиденият ред – за уведомяване първо на
притежателя на разрешението за употреба, а впоследствие от негова страна за
предприемане на действия за уведомяване на търговците на едро, които от своя
страна следва да уведомят търговците на дребно за промяната, не води до
убедителен извод за обвързващо действие на това уведомление относно търговците
на дребно, след като до същите не достига изявление от публичен субект и
въпросното уведомление би могло да достигне по различно време до различните
търговци на дребно, съответно съществува неяснота относно съдържанието на
изявлението като обем и естество на информацията, което води до правна
несигурност. Поради това, позоваването на въпросното уведомление от страна на
търговеца на едро „Фармнет“ ЕАД до „Медисофт 2014“ ООД не може да обоснове извод за
обвързващото му действие в обсъжданата насока. В тази връзка съдът е длъжен да
посочи, че изявлението на „Фармнет“ ЕАД е в смисъл,
че уведомяването за промените до търговците на дребно се извършва с обаждане по
телефона, извършването на което нито е доказано – например със съставен
протокол за това действие, нито е ясно съдържанието му. Поради това, съдът не
може да приеме за доказано, че търговецът на едро е уведомил касатора за изменение на цената на лекарствения продукт.
По отношение на публичния регистър на цените
на лекарствените продукти по чл. 2, ал. 1 от НУПРРРЦЛП, поддържан от НЦСРЛП,
според чл. 7, ал. 1, т. 1 от НУПРРРЦЛП, обявен в интернет страницата на Съвета,
не са налице доказателства кога е публикувано в същия изменението на цената на
лекарствения продукт. Освен изложеното, съдът намира, че значението му за
изпълнението на задължението по чл. 5, ал. 1 от НУПРРРЦЛП на търговците на
дребно не е решаващо, с оглед регламентацията на ПЛС и изричното въвеждане в
чл. 57, ал. 1 от НУПРРРЦЛП на задължение за актуализация само с влезлите в сила
решения на НЦСРЛП.
Поради изложеното и тъй като търговецът е
реализирал продажбата на 18.08.2017 г., т.е. преди датата на актуализация на
ПЛС с влязлото в сила решение НСР -13263/20.07.2017 г. и вписано в Приложение №
4 „Пределни цени на лекарствени продукти, включени в позитивния лекарствен
списък“ на Позитивния лекарствен списък на 02.09.2017 г., не се доказва
извършено нарушение на чл. 5, ал. 1 от НУПРРРЦЛП от страна на „Медисофт 2014“ ООД.
Оплакването в насока, че АУАН е съставен извън
срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е неоснователно. Актът за установяване на
административно нарушение от 14.08.2018 г. е съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя, който следва да се отчита от момента на съставяне на
Констативен протокол № 0000428/04.07.2018 г., след като получаването на данни
от сигнал за извършено нарушение не е достатъчно основание нито да се приеме,
че е налице такова, нито да се реши въпросът за съпричастността на лицата,
посочени в сигнала с нарушението. Актът е съставен в годишния срок от
извършване на нарушението.
Изложеното до тук и поради това, че спорът е изяснен от
фактическа и правна страна, подлежи на решаване по същество. Решението на ПРС
следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени и
наказателното постановление.
По разноските.
При този изход от спора, на касатора следва да се присъдят съдебни разноски, но преди
да се произнесе по това искане, съдът съобрази следното.
В производството пред РС от страна на
жалбоподателя са представени доказателства за извършени разноски, като от представения
договор за правна защита и съдействие се установяват договорени 2591,97 лв. с
ДДС, но от представените фактури и банкови извлечения се установяват реално
заплатени 1958,28 лв. с ДДС. Това е така, защото представената фактура №
13833/28.06.2019 г. /л. 60 от АНД № 7521/2019 г. на ПРС/, е с предмет
„Юридически услуги – процесуално представителство във връзка с обжалване на
наказателно постановление НП 154 от 27.12.2018 г. и НП 160 от 27.12.2018 г. на
НСЦРЛП“, т.е. касае плащане за процесуално представителство не само по
оспореното НП, но и по друго такова, поради което и доколкото липсва конкретно
посочване каква сума е платена за всяко едно от двете НП, а и липсват
възражения от насрещната страна, следва да се приеме, че заплащането е по равно
за всяко едно НП. Или, извършените пред ПРС разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение се установи, че са в размер на 1958,28 лв. Пред ПРС дружеството
е претендирало разноски, но със своето решение съдът не е произнесъл по тяхната
дължимост, въпреки частичното уважаване на жалбата.
При така установеното, съдът намира, че за производството пред ПРС на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 587,48
лв., съобразно отхвърлената част на жалбата, доколкото в останалата част същият
е имал право да поиска дъпълване на решението на ПРС в
частта за разноските, но не го е сторил в законоустановения срок.
Неоснователна се явява претенцията за
присъждане на разноски в размер на 50 лева за гориво и като такава същата не
следва да бъде уважена, тъй като разходите за извършване на фактическите
действия на страните и техните процесуални представители по събиране на
доказателствата - изготвяне на копия или преписи от документи, телефонни
разговори, транспорт и др. подобни не представляват разноски по смисъла на чл.
143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК. Отделно от това, в представения по делото
Договор за правна защита и съдействие, изрично в чл. 3, ал. 3 е договорено, че
възнаграждението по ал. 1 включва всички разходи, свързани с явяването на
упълномощения адвокат на заседанията по делото /транспорт, настаняване и др./.
Във връзка с претендираните
разноски за тази съдебна инстанция, се констатира, че от страна на касатора е представена фактура № 14999/20.03.2020 г. с
предмет „Процесуално представителство пред касационна инстанция във връзка с
наказателно постановление НП154 от 27.12.2018 г.“ на стойност 947,62 лв. с ДДС,
но липсва представен договор. С оглед на това, и доколкото със сключения
Договор за правна защита и съдействие от 09.05.2019 г. между Адвокатското
дружество и касатора изрично е договорено в чл. 1,
ал. 2, че договорът се сключва за процесуално представителство пред съда,
действащ като първа инстанция съгласно българското законодателство и в случай,
че се наложи осъществяване на процесуална защита и съдействие пред по-горна
инстанция, страните ще сключат отделен договор за правна защита и съдействие, с
който да уговорят конкретните условия и възнаграждение, при които Адвокатското
дружество ще представлява клиента, а такъв договор, както вече се посочи, не е
представен по делото, искането следва да бъде оставено без уважение. Това е
така, защото липсата на представен сключен между страните договор за
касационната инстанция, препятства възможността съдът да извърши проверка какъв
е бил договореният размер на адвокатско възнаграждение, съответно заплатеният,
още повече, че в конкретния случай е налице и изрично възражение от ответника
по касационната жалба за прекомерност за претендираното
адвокатско възнаграждение.
Или, на касатора се
дължат разноски единствено и само за ПРС, които се констатираха в размер на 587,48
лева.
Мотивиран от изложеното, Административен съд -
Пловдив, ХХ касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 175 от 30.01.2020г. на Районен съд - Пловдив, XXIII наказателен състав, постановено по АНД № 7521/2019г. КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-154/27.12.2018г. на Председателя на Националния
съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти,
с което на „МЕДИСОФТ 2014“ ООД ЕИК *** на
основание чл. 289, ал. 1, във вр. с чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина за извършено нарушение на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за
условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените
продукти е наложена имуществена санкция в размер на 15000лв.
ОСЪЖДА Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти да заплати на „МЕДИСОФТ
2014“ ООД ЕИК *** сумата от 587,48/петстотин осемдесет и седем лева и
четиридесет и осем стотинки/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: