О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер ………./12.06. |
Година 2020 |
гр. София |
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на трети юни |
Година 2020 |
в публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10868 по описа за 2010 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по чл. 250 ГПК.
Предмет на разглеждане е искане на Д.Д. Ч.(Ч.) да бъде допълнено постановеното съдебно решение
като бъде присъдена и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба.
В съдебно заседание молителката не се явява и не изпраща
представител.
Третото лице помагач – „Б.-ММ“ ООД не изразява становище
по съществото на искането.
Процесуалният представител на ответника – юрк Атанасова,
оспорва молбата. Твърди, че такова искане не е заявено нито с исковата молба,
нито в хода на производството.
Както вече е имал повод да посочи настоящият състав
допълването на постановено решение предпоставя еднозначен извод за прието за
разглеждане искане, по което не е формирана воля с постановения акт. Едва при
наличие на тази процесуална предпоставка възниква ангажимента за съда да
разреши поставения материалноправен въпрос посредством
предвидения за целта съдебен акт – решение. Поради тази причина и нормата на
чл. 250 ал. 1 ГПК свързва развитието на производството с наличието на визирания
порок – съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. По тези
съображения настоящият състав приема, че следва да се произнесе с определение,
а доколкото даденото разрешение на процесуалния въпрос препятства развитието на
принципно регламентирана процедура, преценката на този съд на общо основание
подлежи на институционален контрол отделно от въпроса по същество на искането –
съществува или не материалното право, което се твърди да е предявено за защита.
Този подход е наложителен и поради спецификата в производството за
институционален контрол върху първоинстанционното
решение. Огласената неоснователност на молбата с нарочно решение ангажира въззивния съд да се произнесе по съществото на материално
право, каквото обаче не е изследвано от първоинстанционния
съд. От друга страна върху процесуалния въпрос – налице ли е твърдяната
непълнота на решението, не би могло да се формира сила на пресъдено
нещо, понеже не касае спор между страните досежно предявено за защита
материално право. Невъзможността да бъде идентифициран твърдяният
порок по същество предпоставя отказ да бъде разгледано поддържаното в процеса
искане. С други думи, предмет на разглеждане е процесуален въпрос, относим към
хода на производството, поради което и извод, че твърдяната непълнота не
съществува обуславя произнасяне с определение.
Настоящият състав не намира да е надлежно сезиран с
претенция за законна лихва. Липсва такова искане, заявено с исковата молба
противно на заявеното с молба вх. № 20280/17.02.2020 г. Макар и да е възможно
предявяването на претенция с това съдържание след предявяване на парична
претенция това следва да стане с нарочен акт и в рамките на преклузивен
срок. Нормата на чл. 100 изр. второ ГПК утвърждава писмена форма за
процесуалните действия, извършени извън съдебно заседание. В случая се установяват
добавен на ръка текст „ведно със законна лихва в молба вх. № 129092/10.01.2017
г. Вписване на ръка се съдържа и по молба вх. № 63168/08.05.2018 г., което
макар и с трудно читаем почерк, позволява
идентифициране на текст „ведно законна
лихва“. Обстоятелството, че текстът не е констатиран от съда при описание
на спорния предмет, предмет на разглеждане с решението
поставя под въпрос съществуването му към датата на приключване на устните
състезания. Заетата от ответника позиция по въпроса ангажира ищцата да докаже
по категоричен начин момента на вписване на посочения текст, което в развитото
производство не бе сторено.
По връчения на ответника препис на молба за увеличение на
иска от 01.09.2017 г. (приложен по л. 635 от делото) липсва добавения текст в
наличната молба по л. 533 от делото. Предвид ангажимента на страната в
писменото си изявление да очертае предмета на претенцията си запознавайки и
привлечената в процеса насрещна страна, липсващото отбелязване върху връчения
препис на ответника, препятства установяването на момента на добавения текст.
Аналогично стои въпросът и с молба от 04.05.2018 г.
Наличният по л. 576 от делото съдържа отбелязване, очевидно направено след
съставянето на молбата, какъвто текст липсва в преписа, приложен по л. 577 от
делото.
По делото не се установява каквото и да било
обстоятелство, потвърждаващо заявения в молбата от 10.03.2020 г. механизъм на
съставяне на молбите. Фактът, че такава претенция не е констатирана и при
очертаване предмета на делото препятства възможността за извод, че текстът е
добавен към твърдяния момент и съответно искането е
формулирано към датата на предявяване на молбите. При тези обстоятелства
настоящият състав не намира основание да противопостави на ответника неизвестна
му претенция до момента на приключване на устните състезания. При тези
съображения не се установява твърдяния в случая порок
– непълнота на обявеното решение, поради което съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6307/20.01.2020
г. да бъде допълнено обявеното по делото решение с произнасяне по претенция за
законна лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на исковата молба.
Определението може да бъде обжалвано
с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.
СЪДИЯ: