РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Бургас, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500119 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, ЕИК
*********, против Решение № 263 от 28.10.2024 г. по гр.д.371/2023 г. на PC -
Карнобат, с което са отхвърлени исковете на въззивното дружество срещу П.
К. Б. от ***, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 521,98 лв дължими по издадени фактури за периода от
25.02.2020 г. до 25.01.2022 г., представляващи начислена, но незаплатена цена
на питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за
отчетен период от 17.01.2020 г. до 14.01.2022 г.; 108,18 лв - представляващи
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30 дни след
издаване на съответната фактура, дължимо за периода от 25.02.2020 г. до
25.01.2022 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които суми е била издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 81 от 14.02.2023 г. по
ч.гр.д.20232130100130 по описа за 2023 г. на РС – Карнобат; и с което решение
е отхвърлено искането за осъждане на ответницата Б. да заплати на ищеца
сторените от него разноски за исковото и за заповедното производство. Твърди
се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при
допуснати нарушения на процесуалните правила. Излагат се оплаквания, че
изводите на първоинстанционния съд, че не е установено качеството
„потребител“ на ответницата и съответно нейното право на собственост върху
имота, не са съобразени с разпоредбите на чл.58, чл.59 и чл.61 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
1
гр.Бургас и чл.9а от Наредба № 4/14.09.2004 г.
Оспорват се изводите на съда, че ищцовото дружество е
пренебрегнало собствените си ОУ и не е установило повреден или липсващ
водомер. Твърди се, че основното задължение на оператора е да доставя вода
до водоснабдените имоти, но съгласно чл.17, ал.4 от ОУ на дружеството,
доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери се извършва от и за сметка на потребителите, като
поддържането на техническата изправност на средствата за търговско
измерване също е задължение на потребителя. Твърди се, че е неправилен и
изводът на съда за недоказаност на претенцията и по размер. В тази връзка се
твърди, че ищецът е представил справка-извлечение от партидата на
ответника /негов абонат/ за целия претендиран период.
Твърди се още наличието на допуснати от съда е поредица от
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
проекта на доклад по делото не съдържа указания за необходимост ищецът да
докаже изрично кога и как имотът е останал без водомер, дали е пращано
предписание на ответника по смисъла на чл.20 ал. 1 от ОУ и пр., указания
досежно доказателствената тежест. Излага се, че посочените по-горе
съществения нарушения на съдопроизводствените правила, са довели до
пропуск делото да се попълни с всички релевантни обстоятелства, и с всички
относими, необходими и допустими доказателства; непълнотата на
доказателствения материал влече след себе си немотивираност на
обжалваното решение във фактически аспект, а непълнотата на мотивите се
приравнява от ВКС на липса на мотиви, която от своя страна представлява
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
На следващо място се твърди, че с оглед приетите по делото писмени
доказателства, представени от Община Бургас относно наследственото
правоприемство от наследодатели на наследници и конкретно на ответниците
в настоящото дело, са необосновани и неправилни изводите на съда, че
липсват действия на наследниците по приемане на наследството и че липсва
валидно придобиване на правото а собственост върху процесния имот.
Сочи се, че в случая от представените писмени гласни доказателства
е установен и потвърден начина на начисляване на количества потребени ВиК
услуги при липса на измервателен уред.
Нарушение на съдопроизводствените правила се твърди и по
отношение на поисканата от ищеца своевременно СТЕ, която съдът е
„отклонил“, като въобще не се е произнесъл относно нейното допускане и
необходимост.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да
постанови решение по същество, с което да уважи изцяло исковите претенции.
Претендират се съдебни разноски, вкл.юрисконсулско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Заявените от въззивника на основание чл.266, ал.3 ГПК
доказателствени искания са оставени от въззивния съд без уважение като
неоснователни и преклудирани.
От името на въззиваемата П. К. Б., чрез особеният й представител
адв.М.Марков, в законовия срок е представен писмен отговор, с който
въззивната жалба е оспорена като неоснователна.
Твърди се, че обжалваното решение е правилно. Сочи се, че в
2
процесния случай е приложима и фактически е приложена хипотезата на
чл.60, предл.последно от ОУ на оператора - служебно е открита партида на
ответницата на основание чл.З ал.1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Твърди се, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото
доказателства не може да бъде установено дали П. К. Б. е собственик или
ползвател на имота съответно дали е потребител на ВиК услуги в процесния
имот.
Оспорват се оплакванията на въззивника, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ищеца е пренебрегнал собствените си
ОУ и не е установил повреден или липсващ водомер, позовавайки се на чл.17,
ал.4 от ОУ. Твърди се, че в случая се касае за имот представляващ
самостоятелна едноетажна къща, поради което не може да намери
приложение нормата на чл.17, ал.4 от ОУ, която касае монтирането на
индивидуални водомери в сгради - етажна собственост.
Твърди се, че правилно съдът е приел, че исковата претенцията е
недоказана и по размер.
Оспорва се оплакването за непълнота на доклада по делото като се
твърди, че съдът подробно е описал какво трябва да докаже ищцовото
дружество, а начинът, по който ще бъдат изпълнени указанията на съда зависи
от процесуалната активност на страната.
Оспорва се като неоснователно оплакването за непълнота на доклада
по делото, процесуални нарушения при водене на делото, което съответно е
довело до пропуск за попълване на делото с необходимите доказателства.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Не са
заявени искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАДза приемане за
установено на основание чл. 422 ГПК, по отношение на ответницата П. К. Б.,
че същата дължи на ищеца сумата от 521.98 лв по издадени фактури в периода
от 25.02.2020 г. до 25.01.2022., с отчетен период по фактури от 17.01.2020 г. до
14.01.2022 г., за доставени и потребени от ответницата ВиК услуги,
обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер на 108,18 лв,
дължимо за периода от 26.03.2020 г. до 07.02.2023 г., с изключение за периода
на действие на извънредно положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., за
който не се претендира лихва, както и законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че ответницата Б. е клиент на ищцовото дружество и
страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект с
административен адрес: *** и със заведена партида в базата данни с абонатен
№ 9627232, като качеството й на „потребител на ВиК услуги“, според
посоченото в исковата молба, е възникнало, съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
3
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, от момента на
придобиване на правото на собственост върху този имот.
В исковата молба е заявено, че отчитането на водомера на
ответницата за процесния период се е осъществявало на основание чл.23, ал.4,
изр.трето от Общите условия и чл.32, ал.4, предл.второ от Наредба № 4, по
електронен път с използване на мобилно устройство. Едновременно с това се
твърди, че консумираната вода е изчислена по реда на чл.39, ал.5, т.1 от
Наредба № 4 (при условията на липсващ монтиран водомер). Твърди се, че
след всяко отчитане по електронен път са издавани данъчни фактури за
процесния период, съдържащи изискуемите реквизити. Твърди се, че
ответницата не е заплатила своевременно задълженията си по издадените
фактури в тридесетдневен срок от датата на издаването им, поради което,
съгласно чл.33, ал.2 от ОУ на дружеството, автоматично е изпаднала в забава
след изтичане на 30 дневен срок от датата на издаването им, и съгласно чл.44
от ОУ, дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва.
Посочва се, че по ч.гр.д.20232130200130 по описа за 2023 г. на РС
Карнобат в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
поради наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.2, вр.чл.47, ал.5 от
ГПК, ищцовото дружество е следвало да предяви настоящия иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.
В законовия срок по чл.131 ГПК назначеният на ответницата особен
представител – адв.Марков, е оспорил иска с писмен отговор на исковата
молба. Оспорено е твърдението на ищеца за наличието между страните на
облигационни отношения, като по-конкретно е заявено, че не са представени
доказателства, че ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги за
посочения в исковата молба имот. Твърди се, че ищецът не е изпълнил
изискванията на ОУ на дружеството и на Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ
за монтиране, поддръжка и контрол на водомерите на водопроводните
отклонение за своя сметка. На следващо място се твърди, че не е ясно как са
измерени фактурираните количества употребена вода за периода,
присъединяването на абоната към водопреносната мрежа.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
исковете. Съдът е приел, че по делото не е доказано ответницата Б. да има
качеството на потребител на ВиК услуги в процесния обект; как е установено
фактурираното количество доставена вода, респ.налице ли е основание за
изчисляване на доставената вода по реда на чл.39, ал.5 от Наредба № 4 и в
какъв размер; присъединен ли е въобще процесният обект към ВиК-мрежата.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
По делото няма факти, по които страните да не спорят.
Основните спорни въпроси между страните, релевантни за
повдигнатия спор, са: на първо място – има ли ответницата Б. качеството на
потребител на ВиК услуги за посочения в исковата молба водоснабден обект с
административен адрес ***; на второ място - правилно ли са отчетени
потребените количества вода за процесния водоснабден имот и за процесния
период; и на последно място – изпълнил ли е ищецът като оператор на
4
водоснабдителна система, задълженията си да монтира, поддържа и
контролира водомерите на водопроводните отклонения, в частност – това за
процесния водоснабден обект.
Съгласно §1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, по смисъла на този закон
"потребители" са: юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги;
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните
мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. Аналогична е дефиницията за
потребител на ВиК услуги в Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
гр.Бургас. Съгласно чл.2, ал.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са:
юридически или физически лица, собственици, ползватели и притежатели на
вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги;
юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните
мрежи на населените места за технически нужди или подаващи и на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води.Съгласно чл.2, ал.3 от ОУ,
потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК
услуги за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът
или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира
съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална
заверка на подписа му наемателят да бъде потребител на ВиК услуги за
определен срок. Доколкото в настоящия случай ответницата е физическо лице,
за да бъде ангажирана отговорността й по чл.5 от ОУ, вкл.по чл.5, т.6,
вр.чл.33, ал.2 от ОУ – да заплаща дължимите суми за ползваните ВиК услуги,
очевидно следва да е налице някое от основанията, посочени в §1, ал.1, т.2 от
ДР на ЗРВКУ и в чл.2, ал.1, т.1 и 2, или в чл.2, ал.3 от ОУ на въззивното
дружество, т.е.при наличието на изрично оспорване от ответната страна, по
делото следваше да се докаже, че ответницата е собственик, или ползвател,
или притежател на вещно право на строеж на процесния имот, или наемател
на същия, в последния случай следваше да се докажат и останалите
изисквания по чл.2, ал.3 от ОУ. Такива доказателства, въпреки указанията на
съда по разпределяне на доказателствената тежест, по делото не са
представени. Нещо повече, от представеното Удостоверение за облагаеми
имущества и декларирани данни по ЗМДТ, издадено от Община Карнобат
(л.140 от първоинстанционното дело) се установява, че ответницата Б. е
декларирала по ЗМДТ, че е собственик само на 1/5 ид.част от жилище с
административен адрес ***, т.е.на имот, различен от процесния. В същото
удостоверение, а и при извършената по разпореждане от съда справка в НБД е
установено, че декларираните от ответницата постоянен и настоящ адрес са
гр.Карнобат, ул.Калоян № 8, т.е.отново различен адрес от този на процесния
имот.
Ищецът твърди, че на името на ответницата Б. е открита партида
като потребител на ВиК услуги за процесния водоснабден обект - ***, но нито
е представил доказателства, че такава партида е открита, нито за това - на
какво основание е направено това, нито, че по отношение на ответницата Б.
5
изобщо съществува някое от изброените основания, за да придобие тя
качеството на потребител на ВиК услуги за процесния имот. Ето защо, след
като по делото не е доказано ответницата изобщо и изначално да е имала
качеството на потребител на услугата за този имот, съдът намира за
неоснователни твърденията във въззивната жалба, че ответницата дължи
претендираната сума, тъй като в партидата при ищцовото дружество не била
отразена промяна в собствеността или вещното право на ползване.
Твърденията също във въззивната жалба, че „с оглед приетите по
делото писмени доказателства, представени от Община Бургас относно
наследственото правоприемство от наследодатели на наследници и конкретно
на ответниците в настоящото дело, са необосновани и неправилни изводите на
съда, че липсват действия на наследниците по приемане на наследството и че
липсва валидно придобиване на правото а собственост върху процесния
имот“, съдът намира, че са неотносими към настоящия спор. Такива
доказателства в настоящото дело не са представени, а подобни твърдения в
първоинстанционното производство не са и навеждани, и вероятно се касае за
текст, останал от въззивна жалба по друго дело.
Поради липсата на доказване, че ответницата има качеството на
потребител на ВиК услуги за процесния водоснабден обект и за процесния
период, съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан, поради
което няма да обсъжда останалите наведени от страните твърдения и
възражения, касаещи правилното отчитане на потребеното количество вода в
имота с административен адрес ***.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат на въззивника не се дължат съдебни
разноски, а въззиваемата е представлявана от особен представител по чл.47,
ал.6 ГПК, поради което съдът няма да се произнася по разноските за
въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263 от 28.10.2024 г. по гр.д.371/2023 г.
по описа на Pайонен съд Карнобат.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6