Р Е Ш Е Н И Е
№ 931 / 16.7.2020г.
гр. Перник, 16.07.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадести юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 2792 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ С.А. Париж, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, представляван от Димитър
Димитров – Заместник управител, чрез юрисконсулт Цветомира Седянкова, против Р.Л.К.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл.
430, ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата 411,91 лв. /четиристотин и единадесет лева и 91 ст. / -
главница по Договор за потребителски заем с № CREX – 15357879, сключен на
10.10.2017 г., сумата 92,45 лв.
/деветдесет и два лева и 45 ст./ -
възнаградителна лихва за периода от
20.11.2017 г. до 20.10.2018 г., сумата 37,45 лв. /тридесет и седем лева и 45
ст./ -
обезщетение за забава за периода от 20.12.2017 г. до 11.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаванае на заповед за изпълнение - 28.11.2018 г. до изплащане на вземането, за които вземания
е издадена Заповед № 6252/28.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 08454/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.
В исковата молба се излага,
че на 10.10.2017 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски
заем с № CREX – 15357879, по силата на който ищецът предоставил в заем на
ответника сумата 411,91 лв. със задължение за връщането й на 12 месечни вноски,
възлизащи заедно с възнаграждение за ползването й в размер на по 42,03 лв., с
падеж на последната вноска съгласно погасителния план 20.10.2018 г. Твърди се,
че ответникът не е изплатил нито една вноска по кредита като съгласно
уговореното в договора вземането става предсрочно изискуемо при просрочие на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата втората пропусната
месечна вноска. Сочи се, че кредитът е станал изискуем в пълния му размер на
20.12.2017 г. и претендира обезщетение за забава в размер на суматта 34,75 лв.,
за периода от 30.12.2017 г. до 11.11.2018 г.
По изложените съображения се моли за уважване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначеният от съда особен
представител- адв.Р.К., е изразил становище, че искът е допустим, но
неоснователен.
Съдът, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С.А. Париж, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, представляван от Димитър Димитров
– Заместник управител, е издадена заповед № 6252/28.11.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 08454 по описа за 2018 г. на
РС-Перник срещу Р.Л.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за сумата 411,91 лв.
/четиристотин и единадесет лева и 91 ст. / - главница по Договор за
потребителски заем с № CREX – 15357879, сключен на 10.10.2017 г., сумата 92,45 лв. /деветдесет и два лева и 45
ст./ - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до
20.10.2018 г., сумата 37,45 лв. /тридесет и седем лева и 45 ст./ -
мораторна лихва за периода от
20.12.2017 г. до 11.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
411,91 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаванае на
заповед за изпълнение - 28.10.2018 г. до
изплащане на вземането.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
С разпореждане от 05.03.2019 г. на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в месечен
срок от съобщението е представено доказателство за депозираната искова молба.
От представения по делото договор за потребителски кредит CREX
– 15357879 се установява, че на 10.10.2017 г. между ищеца и ответника е сключен
договор за кредит, по силата на който ищецът се е съгласил да предостави на
ответника сумата 411,91 лв. със задължение за връщането й заедно с възнаграждение
за ползването й на 12 месечни погасителни вноски, всяка от по 42,03 лв., при
годишен процент на разходите 44,09%.
Съгласно инкорпорирания в договора погасителен план вноските
се дължат на 20-то число на месеца, като падежът на първата погасителна вноска
е 20.11.2017 г., а на последната – 20.08.2018 г.
По делото са представени Сертификат №
CREX-15357879/10.10.2017 г. за сключен договор с „Кардиф Животозастраховане“
чрез колна „Кардиф Общо застраховане“ за застраховка „Закрила на плащанията
Плюс“ на кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане,
предоставен от „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД, и Сертификат №
CREX-15357879/10.10.2017 г. за сключен договор с „Кардиф Животозастраховане“
чрез колна „Кардиф Общо застраховане“ за застраховка „Защита на плащанията по
кредитни карти“ на кредитополучателите по договор за потребителски кредит,
отпускане нс револвиращ потребителски кредит, изздаване и ползване на кредитна
карта, предоставен от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, срещу заплащане на
застрахователна премия.
Видно от фактура № **********/10.10.2017 г., че ответникът
е закупил стоки от „Братя Коцеви“ ООД на стойност 314,92 лв.
Съгласно приложеното по делото уведомително писмо, сумата
за закупуване на стоки на стойност 377,90 лв. от „Братя Коцеви“ ООД ще бъде
предоставена от ищеца.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна ескпертиза се установява, че осчетоводената като задължение
сума от 377,90 лв. по фактура № **********/10.10.2017 г. е преведена от ищеца на
„Братя Коцеви“ ООД. Вещото лице посочва, че сумата от 34,01 лв. по застраховки,
сключени с „Кардиф Животозастраховане“ и „Кардиф Общо застраховане“, е
преведена на 26.10.2017 г. с общо преводно нареждане на застрахователя.
Съгласно представените справки от ищцовото дружество, не са извърпени плащания
по договора от крдитополучателя. Според вещото лице задълженията на ответника
по договора са, както следва: 411,91 лв. – главница, 92,45 лв. –възнаградителна
лихва, 37,45 лв. – лихва за забава за периода 22.12.2017 г. – 10.11.2018 г.
вкл. и 186 лв. – лихва за забава за периода 11.11.2018 г. – 27.11.2018 г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 от ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл.
86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между страните е
сключен договор за заем с твърдяното съдържание, по който ищецът е изправна
страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне
заетата сума заедно с възнаграждение за ползването й в претендирания размер, изпадането
на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
По иска с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК:
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Не се спори, а и от представения по делото Договор за
потребителски заем CREX – 15357879 се
установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение
по договор за потребителски кредит, по силата на което ищецът се е задължил в качеството
на заемодател да предостави на ответника в качеството на заемополучател сумата 411,91 лв., която последният се е
задължил да върне заедно с възнаградителна лихва на 12 месечни погасителни вноски, всяка от по 42,03 лв., с падеж на
първата вноска 20.11.2017 г. и на последната – 20.10.2018 г. Съобразно
условията на договора страните се съгласяват, че заетата сума ще бъде изплатена
пряко на търговските партньори за сметка на кредитоплучателя и създава
задължение за връщането й съгласно погасителния план.
От заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-счетоводна ескпертиза се установява, че сумата 377,90
лв. е преведена от ищеца на „Братя Коцеви“ ООД по фактура №
**********/10.10.2017 г. за закупени стоки от ответника, а сумата 34,01 лв. е
преведена от ищеца по застраховки, сключени с „Кардиф Животозастраховане“ и
„Кардиф Общо застраховане“.
С оглед изложеното, съдът
приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на
заетата сума.
Видно от погасителния план, че падежът
на всички погасителни вноски е настъпил, като по делото не са представени
доказателства за плащане от страна на ответника.
С оглед изложеното, съдът
приема, че предявеният иск за главница е основателен за сумата 411,91 лв. и
следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че
искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването
му следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 28.11.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл.
430, ал. 2 ТЗ:
Съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят плаща лихва по
кредита, уговорена с банката.
Видно от представения договор за кредит, че страните са
се съгласили кредитополучателят да заплати лихва за ползване на заетата сума в
размер на 37.08 %.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счеотовна експертиза, неоспорена от ответника, се установява, че възнаградителната
лихва за периода от 20.12.2017 г. до 11.11.2018 г. е в размер на 92,45 лв.
Ответникът не е представил доказателства за плащането й,
поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му.
Видно от представения
погасителен план, че падежът на вноските е 20-то число на месеците от
20.11.2017 г. до 20.08.2018 г.
По твърдението на ищеца, че
съобразно сключения договор вземането е станало предсрочно изискуемо с
неплащане на втората погасителна вноска по кредита, т.е. на 20.12.2017 г.,
съдът намира следното:
Съгласно
постановката на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника – кредитополучател.
По делото не са представени доказателства, че кредиторът
е уведомил длъжника, че ще счита кредита за
предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, поради което
и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД следва извод, че ответникът
е изпаднал в забава за плащане на всяка от погасителните вноски на деня,
следващ падежа й, т.е. на 21-во число на съответния месец.
Тъй като в заключението на
вещото лице е даден размерът на обезщетението на забава при предсрочна
изискуемост на кредита на 20.12.2017 г., съдът не кредитира заключението в тази
част.
С оглед изложеното
обезщетението за забава е изчислено от съда с онлайн калкулатор от момента на
изпадане в забава на длъжника по всяка вноска – 21-во число на съответния
месец, до крайния претендниран момент – 11.11.2018 г. По отношение на първата
вноска обезщетението за забава е изчислено не от момента на изпадане на
длъжника в забава – 21.11.2017 г., а от по-късния момент – 20.12.2017 г.,
съобразно заявения от ищеца период на претенцията.
При горните съображения,
обезщетението за забава за исковия период 20.12.2017 г. - 11.11.2018 г. изчислено
от съда е, както следва:
|
Вноска |
Падеж |
Остатък главница |
Период на забава |
Размер на обезщетнието |
|
1 |
20.11.2017 |
24,97 |
20.12.2017 г. - 11.11.2018 г. |
2,27 |
|
2 |
20.12.2017 |
30,07 |
21.12.2017 г. - 11.11.2018 г. |
2,72 |
|
3 |
20.01.2018 |
31,00 |
21.01.2018 г. – 11.11.2018 г. |
2,54 |
|
4 |
20.02.2018 |
31,96 |
21.02.2018 г. – 11.11.2018 г. |
2,34 |
|
5 |
20.03.2018 |
32,95 |
21.03.2018 г. – 11.11.2018 г. |
2,16 |
|
6 |
20.04.2018 |
33,96 |
21.04.2018 г. – 11.11.2018 г. |
1,93 |
|
7 |
20.05.2018 |
35,01 |
21.05.2018 г. – 11.11.2018 г. |
1,70 |
|
8 |
20.06.2018 |
36,10 |
21.06.2018 г. – 11.11.2018 г. |
1,44 |
|
9 |
20.07.2018 |
37,21 |
21.07.2018 г. – 11.11.2018 г. |
1,18 |
|
10 |
20.08.2018 |
38,36 |
21.08.2018 г. - 11.11.2018 г. |
0,88 |
|
11 |
20.09.2018 |
39,55 |
21.09.2018 г. - 11.11.2018 г. |
0,57 |
|
12 |
20.10.2018 |
40,77 |
21.10.2018 г. – 11.11.2018 г. |
0,25 |
Предвид изложеното съдът прави
извод, че искът с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата
19,98 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 20.12.2017 г. -
11.11.2018 г. и отхвърлен за разликата над сумата 19,98 лв. до пълния предявен
размер 37,45 лв.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото
производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на
уважената част от исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 150,00 лв. – държавна такса, 100,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, 300,00 лв. – депозит за особен
представител, 150,00 лв. – депозит за експертиза, т. е. направените разноски в
исковото производство са в общ размер на 700,00 лв. В заповедното производство
ищецът е направил разноски както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв.
От така сторените разноски на
ищеца следва да се присъди сумата 750,01 лв., представляваща разноски за заповедното
и исковото производство, съобразно на уважената част на исковете.
Ответникът не е направил искане
за присъждане на разноски съобразно отхвърлената част на исковете и не е
представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да
му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Л.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. Париж, рег. №
********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сгр.14, сумата 411,91
лв. /четиристотин и единадесет лева и деветдесет и една стотинки/ - главница
по Договор за потребителски заем с № CREX-15357879, сключен на 10.10.2017 г.,
сумата 92,45 лв. /деветдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до
20.10.2018 г., сумата 19,98 лв. /деветнадесет лева и деветдесет и
осем стотинки/ - обезщетение
за забава за периода от 20.12.2017 г. до 11.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.11.2018
г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед №
6252/28.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 08454/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за периода от
20.12.2017 г. до 11.11.2018 г. за разликата над уважения размер от 19,98 лв. до пълния предявен
размер от 37,45 лв., на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Л.К., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А.
Париж, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, сумата 750,01 лв.
/седемстотин и петдесет лева и една стотинка/, представляваща разноски за
заповедното и исковото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 08454
по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: