Р Е Ш Е Н И Е
№260473
гр.Пловдив, 28.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
петнадесети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 921 по
описа за 2020 година на ПРС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-011527 от 13.01.2020г.
на М.В.М. на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция,
упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Д.М.Г. ***, с ЕГН ********** е наложено
административно наказание Глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на НП
изцяло, поради неговата незаконосъобразност и неправилност. Представят се
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на развилото се
административно-наказателно производство, довели до накърняване правото на защита и невъзможност да разбере
жалбоподателят фактите въз основа на които му е повдигнато обвинение и е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Жалбоподателят редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от адв.С.П. който поддържа жалбата с искането
за отмяна на издаденото НП. Не ангажира нови доказателства. В пледоарията си
представи доводи по същество на искането за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна редовно и
своевременно призована, не изпраща представител. С придружително преписката
писмо е представено становище за неоснователност на жалбата и се прави искане
за потвърждаване на издаденото НП. Прави се възражения за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на жалбоподателя и след като анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Д.М.Г. е
правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № ****, категории В АМ В1 и се води
на отчет в ОДМВР Пловдив.
Съгласно представената с административнонаказателна преписка справка за
нарушител/водач, за нарушения на ЗДвП по отношение на жалбоподателя имаме 2
влезли в сила наказателни постановления, както и 9 влезли в сила глоби наложени
с фиш.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение, серия АА бланков № 368856 от 02.12.2019г. против
жалбоподателя за това, че на 02.12.2019г. в 05:45 часа в гр.Пловдив, бул.Цар
Борис III Обединител кръстовището бул.Дунав
управлява лек автомобил Опел, с рама № ****, собственост на HARTMANN GEB DJABER-ANSARI. 1.) Управлява МПС което
не е регистриранои не без поставени табели с регистрационен номер, поставен на
определените за това места с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Актът е подписан от посочените в него лица, след като жалбоподателят саморъчно
е вписал „нямам възражения“. На датата на съставянето на АУАН е връчен препис
от него на жалбоподателя, удостоверено с надлежно попълнена разписка за това
действие.
До началника на сектор пътна
полиция е била съставена докладна за съставен акт № 368 856 относно
установена при проверка нерегистрация на МПС управлява от жалбоподателя Г..
Материалите от проверката били представени в 03 РУ МВР Пловдив, които са били
изпратени на РП Пловдив за проверка за образуване на досъдебно производство
против жалбоподателя за извършено престъпление по чл.354, ал.2, вр. ал.1 от НК.
С постановление на прокурор при РП
Пловдив от 31.12.2019г. по Пр.преписка № 11015/2019г. е направен отказ от
образуване на досъдебно производство. Препис от постановлението е изпратен на
Началника на сектор Пътна полиция за сведение и преценка за реализиране на
административна отговорност на жалбоподателя.
Въз основа констатациите в акта и
постановлението на РП Пловдив е било издадено атакуваното НП, с което е
ангажирана административната отговорност на жалбоподателя Г. за извършено
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Издаденото НП е получено от
жалбоподателя на 24.01.2020г. В срок пред Районен съд гр.Пловдив е обжалвано
издаденото НП.
При така установеното от фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата
е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2
от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се
произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити
или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
Като прецени изложената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд приема
от правна страна следното:
Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда
е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление. Във връзка с посоченото, съдът констатира че АУАН, така и
обжалваното Наказателно постановление са издадени от оправомощени за това лица,
притежаващи нужната за това компетенция съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1
от ЗДвП и приложената оправомощителна Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. Както в АУАН, така и в НП са изложени всички
обстоятелства в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и
че АУАН е съставен в рамките на визирания в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок.
Обжалваното НП също е издадено в срок.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1
от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП /в редакцията към момента
на констатираното нарушение „Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. От
посоченото следва, че нарушение ще е
налице, когато МПС не е регистрирано, както и когато е без регистрационни
табели. От приетите по делото
доказателства съдът намира като безспорно установено и не оспорено от
жалбоподателя, че управлявания от него мотопед не е бил надлежно регистриран,
както и не е имал поставени регистрационни табели. Нарушението е било
установено от контролните органи и съответно отразено в съставения АУАН. В
последствие АНО е ангажирал административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя за нарушението което е извършено и надлежно установено. Съдът
намира, че при съставянето на АУАН и издаване на НП относно нарушение на
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП от жалбоподателя, не са нарушени разпоредбите на чл.42,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно
реквизитите на акта и постановлението, свързани с описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които същото е било извършено.
В конкретния случай е извършена полицейска проверка за извършено
престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, която е завършила с постановление
от 31.12.2019г. на прокурор при РП Пловдив за отказ да се образува досъдебно
производство на основание чл.199, ал.1, чл.213, ал.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК,
вр. чл.9, ал.2 от НК.
В хода
на проверката по отношение на жалбоподателя няма повдигнато обвинение за
извършено престъпление.
Изложено
обоснова заключение на настоящия съдебен състав, че процесното наказателно постановление не е издадено в нарушение на принципа „Non bis
in idem”, тъй като нямаме проведено друго производство с характер на
наказателно по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи по отношение на нарушението на ЗДвП от страна на жалбоподателя Д.Г..
Наложената административна санкция е в предвидените от закона размери, в
законодателно определения минимум, по отношение на който съдът не е в
правомощия да намалява.
Съдът
намира определянето и от АНО като правилно, законосъобразно, съобразено с
личността на нарушителя и наличието на предишни негови нарушения на
разпоредбите на ЗДвП.
Поради
изложеното атакуваното НП относно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП следва да
бъде потвърдено.
По делото няма направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на
наказващия орган пради което и
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Във
връзка с изложеното и на основание чл.63, ал.1от ЗАНН Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1030-011527 от 13.01.2020г.
на М.В.М. на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция,
упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Д.М.Г. ***, с ЕГН ********** е наложено
административно наказание Глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр. Пловдив
по реда на глава ХІІ от АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно
с оригинала!
В.И.